Почина руският "емигрантски бард" Вили Токарев

На 84-годишна възраст в Москва почина изпълнителят на руски шансони Вили Токарев, съобщиха руски медии, цитирани от БТА. Певецът, известен като "емигрантския бард", е починал в московски онкологичен център, където се намираше от началото на миналия месец.

Токарев е роден през 1934 г. в южния руски автономен район Адигея, а детството му минава там и в съседната кавказка република Дагестан. Завършил е музикално училище при Ленинградската консерватория в клас по контрабас, но не постига особен музикален успех в родината си. Работи като моряк на кораби. Увлича се по джаз, който все още не е особено одобряван от онези, които задават тон в руските музикални среди. Усещането за лична несвобода го кара на 40-годишна възраст да емигрира в САЩ по еврейска линия, макар че е от казашко потекло, а и родителите му са го кръстили в чест на В. И. Ленин (оригиналното му име е Вилен).

В САЩ го очаква труден емигрантски живот като таксиметров шофьор и кухненски работник в ресторанти. С красивия си плътен глас и китарата си обаче скоро става звезда сред руските емигрантски среди. Прочутата му песен "Нюйоркски таксист" става нещо като химн на емиграцията. Освен като изпълнител в ресторанти, скоро започва да издава и собствени дискове с песни, на които е и автор, и изпълнител. Плочите му тайно, от командировани в САЩ, проникват и в Съветския съюз и се презаписват частно от хиляди почитатели по касетофонния "самиздат" като "емигрантска класика". Има ги едва ли не във всеки съветски дом.

От началото на 80-те години, натрупал популярност, Токарев започва често да се връща в родината и да гастролира с концерти по СССР. Постепенно се установява за постоянно в Москва, оженва се, купува си жилище. Песните му звучат по руските радиостанции. Редица от тях стават хитове, макар и звучащи твърде необичайно на фона на останалите бивши съветски и настоящи руски изпълнители - "Небостъргачи", "Жерави", "Апатит" (която става неформален химн на едноименния руски град зад полярния кръг). Започва триумфалният му период на звезда на руския шансон.

Той е сред първите, които виждат потенциал в т.нар. "апашки" романси - непретенциозни песнички, изпълнявани на ненастроена китара на пейка в тъмен парк - и успя да ги превърне в истинско изкуство, в Естрада с главна буква. Понякога го сравняват с незабравимия Висоцки, макар че двамата са твърде различни.

Той не се поддаде на съмнителни експерименти и смешения на стиловете с онова, което е модерно, остана верен на самия себе си и на своя нетипичен, но личен стил, заради което си спечели любовта на публиката. Той концертираше едва ли не до последните си дни при препълнени зали.

Още

Нежните музи на Владимир Висоцки

Още

Марина Влади, извън сянката на Висоцки

Още

Преди 38 години се сбогувахме с незабравимия бард Висоцки

Още

Синът на барда: Песните на Владимир Висоцки помагат, зареждат хората с положителен заряд и дават неописуема енергия