Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нежните музи на Владимир Висоцки

Я ПОМНЮ ЧУДНОЕ МГНОВЕНЬЕ

Нежните музи на Владимир Висоцки

На 25 януари великият бард щеше да навърши 79 години

Висоцки и Марина Влади в Париж

Легендарният Владимир Висоцки е автор на повече от 600 песни и стихотворения, изиграл е повече от 40 роли на сцената и в киното, пропътувал е с концертите си цяла Русия и половината свят.

Умира едва 42 годишен, на върха на всенародната си популярност.

Сбогуването с Висоцки е отбелязано в книгата на рекордите Гинес като най-мащабното в света.

Няма жена, която да остане равнодушна пред чара на Володя в родината му. Но дамите, които докосват сърцето на гения и повлияват живота му се броят точно на пръстите на едната ръка.

С първата си жена Изолда (Иза) Жукова Висоцки се запознава по време на репетициите на студентския спектакъл "Хотел Астория" на Абрам Штейн в театралната студия на МХАТ. Висоцки бил поканен да изпълни малка роля без думи на войник. Отначало отношенията им били чисто приятелски, но в един прекрасен ден Висоцки завел Изолда у дома и я представил на роднините си като негова жена. Това било през есента на 1957 година. Той бил на 19, а тя на 20 и вече имала дете от първия си мъж. Последвала весела и многолюдна сватба. След като завършва студията на МХАТ, Изолда заминава на работа в Киевския драматичен театър. Висоцки остава в Москва, за да завърши обучението си. През 1961 година Изолда играе вече в Ростов на Дон, а в театъра на Таганка започва звездната кариера на Владимир. И освен това Висоцки е поканен на снимки за филма "713-и иска кацане"

Висоцки с първата си съпруга Изолда (Иза) Жукова

Постепенно започнали да се срещат все по-рядко. Разстоянието между тях растяло и ставало труднопреодолимо. И те се разделили. Бракоразводното дело се проточило. Иза запазила фамилията на Висоцки. Но запазва топлото си отношение към него. Винаги казва: "... да се живее с Володя беше страхотно... Аз имам какво да си спомням и за нищо не съжалявам. На мен просто ми провървя: имах в живота си голямо щастие. Защото той имаше дарба да дарява! От всекидневието да прави празник. Не пропускаше като дойде в къщи да не донесе нещо. Може да е балон, една мандарина, бонбон или някаква глупост, но нещичко трябваше да има. И това винаги превръщаше обикновения ден в празничен. Умееше всяка дреболия - изпрана риза, пържени катофи, чаша чай - всяко дребно нещо да приема като подарък. И от това на човек му се искаше да прави още и още. И макар че имаше своите човешки слабости, с него човек се чувстваше сигурен. Въпреки всичките си "хулигански" прояви той винаги беше много нежен... В него имаше много хумор, много радост, не беше възможно да му се обидиш. Той умееше да прощава... При това истински. Да прощава безогледно".

Втора съпруга на Владимир Висоцки става студентката от ВГИК Людмила Абрамова. Тя била необикновено красива, с огромни гълъбовосини очи. Те се запознали по време на снимките на "713-и иска кацане", където Владимир играел морски пехотинец. За първи път тя срещнала Висоцки в Ленинград, до хотел "Европа". Около входа към нея се обърнал пийнал млад мъж с молба да му услужи с пари. Людмила нямала в себе си нито рубла. Тя се решила и му предложила своя фамилен златен пръстен с аметист. Владимир го занесъл в ресторанта и с него се разплатил за счупените съдове. Така те се запознали. Висоцки не би бил Висоцки, ако изпращайки Людмила и влизайки в нейната хотелска стая, не й предложи да му стане жена! Така и направил. На другата сутрин Владимир откупил пръстена и заедно с Людмила потеглили за киностудиото.

Владимир Висоцки и Людмила Абрамова

Живеели в Ленинград, снимали се във филма и яли "нестандартните" мекици в съседното кафе. За какво става дума? Понякога мекичките излизали криви и ги отделяли като брак. Владимир се уговорил всичките криви мекици да са за него - а те били и по-евтини...

Той още не се бил развел с първата си жена Изолда, но вече живеел с Людмила, с която сключил брак едва през 1965 година. Родителите и от двете страни отначало посрещнали това събитие доста сдържано. За младоженците обаче нямало никакво значение. А след това се появили синовете — Аркадий и Никита.

Владимир бил много общителен и разбира се, сред приятелите му имало достатъчно такива, които не били равнодушни към алкохола. Висоцки започнал да пие и колкото по-нататък, толкова повече. В края на краищата дошъл и денят, когато се оказал в изтрезвителя, където се опитал да се самоубие. За щастие дежурният го измъкнал от примката и го спасил от смърт. 

Поради нежеланието на Людмила Абрамова да прави личния си живот публично достояние за нея се знае малко. Но нейната роля в живота на Висоцки не бива да се омаловажава: именно тази жена ражда неговите двама сина - Аркадий (1962), който сега е сценарист и Никита (1964) - актьор по професия, но от 1996 година - директор на музея на Владимир Висоцки. С Людмила те се разделили с добро, без да се изясняват и спорят. Семейството, просъществувало седем години, се разпаднало за 5 минути. 

Тогава Висоцки среща младата актриса от театъра на Таганка Татяна. Това било по-скоро мимолетно увлечение. Той й посветил свои стихове, където има такива редове: "...Есть прибежище твое, Таня! Так пропойте ей "Аллилуйя!" В последно време появи информация, че Татяна му е родила дъщеря Настя.

С Татяна

Скоро след развода с Володя, Людмила Абрамова отново се омъжила и от новия си мъж родила сестричка на двамата братя - Серафима.

Лариса Лужина е единствената жена, която не отговорила на любовта на Висоцки. "Наверное, я погиб: глаза закрою - вижу", пише за актрисата Владимир. Именно на нея той посвещава своята знаменита песен "Она была в Париже", на нея, а не на Марина Влади, както се смятало. Те се запознали на снимките на филма на Станислав Говорухин "Вертикала" през 1966 година. Тогава се появява и тази песен за недостижимата жена в Париж, на която самият Марсел Марсо й говори нещо. Във филма тя е лекар, а Висоцки - радист. И във филма, и в живота тя отхвърля любовта на Висоцки и остава едва ли не единствената жена, която не откликва на чувствата на барда.

Висоцки и Лариса Лужина

След всички тези жизнени перипетии се появила тази, за която вече толкова много е разказвано и написано. Марина Влади била млада и красива. След снимките във филма "Магьосницата" (по Куприн) тя станала особено популярна. Истинското й име е Марина Владимировна Полякова -Байдарова. А псевдонимът й е образуван от бащиното й име. Първият мъж на Марина, френският артист Робер Осейн, станал баща на нейните двама сина. Вторият й съпруг бил пилотът Жан-Клод Бруйе, собственик на авиокомпания - от него Марина родила третия си син.

В интервю Марина казва, че Владимир "...беше повече от съпруг. Той беше добър приятел, с когото аз можех да споделя всичко, което ми беше на душата". Тя си спомня, че по това време едва ли не "от всеки прозорец се носеха неговите песни". 

Синовете й просто го обожавали и също започнали да свирят на китара. В Париж Марина Влади въвежда Висоцки в нов приятелски кръг. Но любовта не спасява барда от залитавето по алкохола. През 1969 година животът на Висоцки виси на косъм. В състояние на афект той си прерязва вените, но го спасяват. Висоцки се опитва да се излекува от алкохолизма. Имплантират му "вечна" ампула от платина, т. нар. "есперал", но и това не го спасява. Без алкохол Висоцки вече не може да пише, да пее, да играе. Отношенията им с Марина се влошават, изострят, тя иска да се разведе, но не й стигат силите. Владимир се боял от това и казвал, че "не мога да бъда вече с нея, но и без нея също не мога".

Висоцки и Марина Влади

В края на живота си Висоцки силно се увлича по Оксана Афанасиева - студентка в Текстилния институт. Заради своята леля зъболекар, чиито пациенти били повечето артисти от театъра на Таганка, Оксана често ходела там. Срещнали се с Висоцки случайно. Тя била само на 18 години, а той вече навършил 40. Още след първата среща Оксана се разделя с годеника си. Висоцки я наричал "моята последна любов". Често взимал Оксана със себе си на гастроли. Намеренията му били сериозни, още повече че отношенията му с Марина Влади вървели към скъсване. По време на гастроли в Средна Азия, след като преживял клинична смърт, той казал на Оксана, че иска да се венчае с нея. Купил пръстени, намерил свещеник, който се съгласил тайно да ги бракосъчетае. Но не било съдено това да се случи...

С Оксана Афанасиева

И досега Оксана се прекланя пред него, смятайки го за "абсолютно, съвършено, стопроцентов гениален човек".

На 23 юли 1980 година Владимир Висоцки говори за последен път по телефона с Марина Влади. Колкото и да е странно, въпреки връзката си с Оксана, той й казва, че скоро ще се видят, понеже вече е купил самолетен билет за 29 юли.

Сега Оксана е известен художник на театрални костюми. Две години след смъртта на Висоцки тя се омъжва за актьора Леонид Ярмолник, а през ноември 1983 им се ражда дъщеря Александра. И досега тя си спомня за Володя с любов и нежност, смятайки, че той е повлиял в голяма степен върху живота й.

Няколко години след смъртта на Висоцки, Марина Влади се омъжва за известния лекар-онколог Леон Шварценберг. Марина преживява много нещастия: тежко катастрофира големият й син, загиват двете й внучки. Тя пази първата стихосбирка на Висоцки, фотопортрет, на който Володя е в профил над горяща свещ и, разбира се, неговите песни. Но не може да слуша спокойно записите: "Минаха толкова години, но не мога още да говоря спокойно за Володя, да гледам неговите фотографии... и да слушам гласа му, когато него вече го няма. За мен това е непоносимо", споделя тя.

Валерия Калчева

"Муза"
("Муза", 1969, превод Владимир Левчев)

Сега като тротил ще експлодирам.
Нетворческия бяс ми вдъхна тя...
Пристигна Муза в моята квартира,
пристигна, поседя и отлетя...
Уви, аз нямам право да роптая -
разбрах я, убеди ме отведнъж.
Какво ще кажат хората - Бог знае! -
за Муза, дето нощем е при мъж...
Но все пак ми е болко някак, тъпо.
За тази Муза носи се мълва,
у Блок била стояла доста пъти,
у Пушкин непрекъснато била!
Аз към бюрото хукнах с нетърпение...
Но, Господи, помилуй и спаси!
Тя тръгна - грабна мойто вдъхновение,
три рубли също грабна - за такси...
Сам като звяр из стаят се мятам.
Но - жива да е Музата! Простих.
Отиде тя при някой по-приятен.
Аз очевидно зле я нагостих...
А тортата с цветя слана попари -
от скръб и тя изсъхна като мен!
Допих коняка с няколко другари.
А бе за Музата предназначен.
Отиват - като хора в черен списък -
годините... Сломен съм от тъга.
Тя си отиде тихо, по английски...
Два стиха ми останаха сега.
О, два, но аз съм гений, без съмнение!
За тях ми дайте лаврови венци!
За тези два:
"Аз още помня това чудно мигновение,
когато ти пред мен се появи!"

Коментирай 1

1/1

Висоцки и Марина Влади в Париж

Висоцки с първата си съпруга Изолда (Иза) Жукова

Владимир Висоцки и Людмила Абрамова

Висоцки и Лариса Лужина

С Татяна

Висоцки и Марина Влади

С Оксана Афанасиева

Календар

Препоръчваме ви

Райна Кабаиванска: Дъщеря ми не ми е простила, че като дете ме виждаше само на празници

Бях пълна като малка и много ме обиждаха, спомня си оперната прима

Александър Хайтов: Баща ми провидя бъдещето и то не му хареса

Догодина ще покажа на света живия свидетел на обесването на Левски

Художникът L от Лос Анджелис, който ще превърне Римския стадион в храм за спиритуално посвещение

Ритуалът-пърформанс, част от програмата на "НОЩ Пловдив" 2019, e предназначен да свърже миналото и настоящето във всички космически измерения

Как дете от приют става най-добрия коафьор на звездите

Видал Сасоун извърши истинска революция в прическите и превърна професията си в изкуство

Дует "Мания" пред Dir.bg: В Китай цял 16 млн. град крещеше "Обичаме ви" и искаше да се докосне до нас

Признанието на публиката и на феновете е всичко за нас, споделят още очарователните Дани и Юлия

Il Volo, в България: Куинси Джоунс ни посъветва да останем скромни

Новите трима тенори са истински куриоз в историята на музиката