На 10 май тази година Марина Влади стана на 79. Тя е все така обаятелна, както по времето когато я ухажват легенди на световното кино като Марчело Мастрояни. За нея обаче знаем толкова, колкото сме чели покрай голямата й любов с Владимир Висоцки. Иначе, малцина могат да кажат, за коя филмова роля актрисата е наградена със "Златна палма" в Кан, или колко брака е имала преди и след знаменития бард. Ето какво още не знаем за Марина Влади:

Истинското име на Марина Влади е Екатерина Марина Полякова-Байдарова. Родена е на 10 май 1938 г. в град Клиши ла Гарен, Франция. Родителите й са руснаци, емигранти. Баща й - Владимир Поляков-Байдаров се озовава във Франция като доброволец във френската армия по време на Първата световна война. След войната работи като певец в Парижката опера и в операта в Монте Карло. Майка й - Милица Енвалд, е балерина в Белград, когато се запознава с баща й, по време на един негов гастрол. Двамата се женят и им се раждат четири дъщери. Марина е най-малката от тях. Родителите й я записват в хореографската школа към Гранд Опера, Париж, но тя не става балерина. Умението й да се движи красиво, обаче, й помага в киното.

На върха в кариерата си през 60-те години на миналия век

За пръв път се снима на 11, във филма "Лятна буря" /1949 г./, заедно с една от сестрите си. Режисьори веднага забелязват красотата й, която буквално разцъфтява с годините. През 1952 г. играе в италианската кинопродукция "Черните пера", в която си партнира с Марчело Мастрояни. По онова време тя е на 15, а той на 27. Красавецът, по когото са луди стотици и хиляди фенки, се влюбва в малката Марина, но тя харесва друг красив мъж - Марлон Брандо. За жалост, както обикновено се случва в живота, Брандо приема сдържано нейните красноречиви погледи, но зад Марина вече има цяла върволица обожатели, и то не кои и да са, а Орсън Уелс, Жан-Люк Годар и мн. други, между които и бъдещият й съпруг - актьорът Робер Осейн.

Марина и Робер Осейн

Той бил по-възрастен от Марина с цели 11 години, но двамата се харесват и френската преса ги окачествява като щастлива светска двойка. От брака им се раждат двама синове - Игор и Петър.

Марина и Робер

Макар да минават за щастливо семейство, след 5 години брачен живот, Марина и Робер се развеждат. След развода актрисата се зарича, че никога повече няма да се омъжи, но очевидно съдбата не е "чула" клетвите й. През 1963 г. красивата актриса сключва брак с летеца Жан-Клод Бруйе, който имал собствена авиокомпания в Африка.

По онова време Марина Влади вече е много известна в Европа. За ролята си в "Пчелата майка" /1963 г./ получава "Златна палма" в Кан. Това е и времето, в което за пръв път пътува до СССР и среща голямата си любов - Владимир Висоцки. 

1965 г. Актрисата, в Москва

И за двамата това е любов от пръв поглед. Запознават се в Театър "Таганка", след спектакъла "Пугачов", в който играе Висоцки. Още същата вечер двамата се признават един друг в любов, но той има семейство, а тя, макар и свободна, е майка на три деца. След мъчителни раздели и кратки срещи, най-накрая, през януари 1970 г. Марина Влади и Владимир Висоцки сключват брак.

С Владимир Висоцки

За любовта им са написани десетки романи, а самата Марина Влади обяснява отношенията им само с две думи - "изпепеляваща страст". Плановете на влюбените, да заживеят заедно във Франция, удрят на камък. Надеждите, че ще разрешат на Висоцки да напусне СССР, се оказва илюзия. "Владимир остана в "плен" на Русия!.., казва актрисата след смъртта му и продължава: В същото време, независимо от неговата популярност, властта не го признаваше - не пускаха плочите му, не печатаха стиховете му, а после направо взеха да забраняват всичко, създадено от него!.."

Висоцки започва да пие и се пристрастява към алкохола и някои опиати. В края на 70-те здравето му силно се влошава и през 1980-а той умира. Марина изпада в истински шок от смъртта му. По-късно ще признае в едно интервю, че липсата му е "изпепелила" душата й. Актрисата изпада в тежка депресия, прави опит за самоубийство. Да излезе от това състояние, й помага лекарят-онколог Леон Шварценберг.

С Леон Шварценберг

Той бил лекуващ лекар на едната от сестрите й. В началото двамата с Марина са просто приятели, а през 1981 г. сключват брак. Заедно са цели 23 години, до смъртта на доктора през 2003 г., когато Шварценгер, по жестока ирония на съдбата, умира от рак.

Марина за пореден път се разделя с много близък човек и отново смята, че с живота й е свършено. Отдава се на алкохола, за да теши мъката в душата си. Чувства се самотна. Децата й са далече и имат собствен живот. Синът й Игор преживява тежка катастрофа, след която дълго време е в кома. Дните на актрисата се нижат като мъчителен кошмар. Един ден, сякаш се събужда от този лош сън, изпълнен със спомени, и решава да сложи край на алкохола и самосъжалението. Започва да пише. Издава 20 книги.

Най-ярката й изповед е описанието на първата им среща с Висоцки: "Първите произнесени от теб думи, ме смущават. Отговарям ти с дежурни комплименти по повод спектакъла, в който играеш, но ти изобщо не ме слушаш. Казваш ми, че искаш да се махнем от театъра и да пееш за мен. В колата продължихме да се гледаме мълчаливо. Виждах очите ти - сияещи и нежни, ниско подстригания ти тил, двудневната брада, хлътналите ти от умора бузи. Ти не си красив, във външността ти няма нищо привлекателно, но погледът ти е невероятен. Когато взе китарата, ме порази твоят глас, твоята сила, твоят вик. И главно това, че седиш в краката ми и пееш за мен. И тук, без всякаква прелюдия, ти ми каза, че отдавна ме обичаш. Като всяка актриса, често съм слушала подобни неуместни признания, но от твоите думи се почувствах истински развълнувана!.."

Двете половини на едно цяло...

Любовта на Марина Влади и Владимир Висоцки има катастрофални последствия и за двамата. Тя пише: "Цялата нощ не ни стигаше, за да разберем докрай дълбочината на нашите чувства. Дългите месеци на флирт, погледи и нежности, бяха като прелюдия към нещо неизмеримо по-голямо. Всеки намери в другия своята половина. Ние се озовахме в едно безконечно пространство, в което нямаше нищо друго, освен любов!"

"Спасиха ме книгите и кучето ми!..", казва актрисата

Марина Влади преживява болезнено смъртта на Висоцки и въпреки скептичните забележки на биографите й, че може би не е докрай искрена в онова, което споделя за него, той е бил най-голямата й любов. Искрена, дълбока и наистина "изпепеляваща". "За Марина останалото е било бягство, някакво спасение, защото животът й се дели на две - преди и след Висоцки!..", казва един френски кинокритик.

Еми МАРИЯНСКА