Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Смъртта му е най-голямата мистерия в световната литература

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Смъртта му е най-голямата мистерия в световната литература

Едгар Алън По умира преди 175 години

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Наричат го "романтик на романтиците", а загадъчната му смърт и червените рози върху паметната плоча на гроба му продължават да "филмират" мистерията в умовете и сърцата на почитателите му вече 175 години от неговата смърт.

Той е авторът на "Гарванът" и други известни творби: "Черният котарак", "Убийство на улица Морг", "Овалният портрет", "Издайническото сърце", "Историята на Артър Гордън Пим", "Златният бръмбар", "Уилям Уилсън" и др.

Едгар Алън По, гравюра, ок. 1845 г. / Снимка: Getty Images

Още

Предвестникът на жанра "фентъзи" умира в адски мъки само на 46

Предвестникът на жанра "фентъзи" умира в адски мъки само на 46

През 2022 година джобният часовник на Едгар Алън По и други негови около 60 на брой лични вещи и писма, бяха дарени от литературния колекционер Сюзън Джафе на музея на По в Ричмънд.

Кураторът на музея направи публично изявление пред медиите, че часовникът е същият, който Едгар Алън По е имал, докато е пишел разказа "Издайническото сърце", в който разказвачът-убиец сравнява ударите на сърцето на жертвата си с тиктакането на часовник. Докато говори с полицията прави и признанието:

"Признавам си престъплението! Изкъртете дъските! Тук, ето тук е! Това е биенето на издайническото му сърце!"

И нещо много любопитно: Сред вещите, които Джафе дарява на музея, има и фрагмент от оригиналния ковчег, в който е бил погребан По през 1849-а. Как се отчупва това парче от ковчега? - През 1875 година, 26 години след смъртта на Едгар Алън По, тялото му било ексхумирано и пренесено през гробището за препогребване на друго място. Именно тогава се отчупило парче от ковчега. Слуховете раздухали случката и в стила на писателя, който често казвал приживе, че се страхува да не би да бъде погребан жив, отново разбунили духовете на любителите на мистерии.

Още

Вилхелм Хауф умира само на 25, седмица след раждането на единственото му дете

Вилхелм Хауф умира само на 25, седмица след раждането на единственото му дете

Сред дарените вещи от Джафе бил и годежният пръстен, даден от По на Сара Елмира Ройстер Шелтън. Двамата първо се сгодили още като тийнейджъри, но тогава до брак не се стигнало поради съпротивата на бащата на Сара.

Едгар и Сара се сгодили повторно много години по-късно, след като Едгар Алън По вече бил вдовец на 40. Но и този път не се стигнало до сватба, защото внезапната смърт на По изпреварила с десет дни определената дата. Предполага се, че последното стихотворение на По - "Анабел Ли", е посветено на Сара:

Вирджиния По, първата му любов

Дете бе още тя, дете също бях аз
в това царство в приморски земи,
но обичахме се с обич дивна тогаз —
аз и моята Анабел Ли. (Едгар Алън По, 1849)

Някои литературоведи и биографи на По, обаче, възразяват тези стихове да са за Сара, като твърдят че писателят ги е посветил на братовчедка си Вирджиния Елиза Клем По, за която се оженил, когато тя била на 13 - през 1835 година. Вирджиния умира година преди него.

Мистериите около Едгар Алън По не са една и две. Преди да умре, знаменитият американски писател и поет бил открит в ужасно състояние в Балтимор, Мериленд и откаран в болницата, където умира в 5 часа сутринта на 7 октомври 1849 година.

Всички започват да любопитстват, от какво е умрял един мъж в разцвета на силите си. На 27 септември той заминал за Ню Йорк и до намирането му в състояние на безпомощност, никой не знаел къде точно е бил и какво му се е случило.

Едгар Алън По (1809 - 1849), ок. 1845 г. / Снимка: Getty Images

В Балтимор го открил печатарят Джоузеф У. Уокър, който не познавал лично По. Уокър бил помолен от него да потърси помощ от приятел, на име Снодграс. Уокър пратил бележка на посоченото лице, в която пишело: "Тук един джентълмен се представя за Едгар А. По и се намира в голяма нужда. Той казва, че ви познава и ви уверявам, че се нуждае от моментална помощ".

Когато Сноградс възможно най-бързо се озовава на мястото, заварва По в ужасен вид - напълно изнемощял, със сплъстена коса, немито лице и безизразни очи; мръсна риза, износени обувки и стара сламена шапка. Било очевидно, че е облечен с чужди дрехи.

Едгар Алън По (1809 - 1849), Снимка: Getty Images

Още

Умира на 30, без да подозира, че е написала "най-великия английски роман"

Умира на 30, без да подозира, че е написала "най-великия английски роман"

Писателят не се съвзема, за да обясни, как е изпаднал в такова отчайващо състояние, в каквото не го бил виждал нито един от неговите познати.

Вечерта в болницата бълнувал името "Рейнолдс", съобщил на близките му лекуващият д-р Моран. Сред познатите на По с това име били двама души - редакторът Джерамая Н. Рейнолдс, за когото се предполага, че е вдъхновил писателя за написването на романа "Историята на Артър Гордън Пим", и съдия Хенри Р. Рейнолдс.

Още

Чехов - лекарят и благодетелят

Чехов - лекарят и благодетелят

Д-р Моран съобщил още на близките на По, че последните му думи преди да умре били: "Господ да помогне на бедната ми душа!" Странното е, че след години докторът започнал да доукрасява първоначалния си разказ с нови подробности, някои от които звучали твърде съмнително. Някои дори заподозряли, че на гърба на известния си пациент, докторът започнал да се ласкае, че го канят за интервюта и лекции и взел да злоупотребява с вниманието.

По едно време така се увлякал по внезапната си слава, че почнал да бърка дати и други сведения, което се отразява зле на разследването за смъртта на По.

В същото време се оказва, че всички лекарски доклади и смъртният акт на писателя са изгубени. Това поражда множество версии около причините за смъртта му, стигащи дори до крайни заключения като убийство, или самоубийство.

Още

Новалис, който умира на 28: Избраните умират привидно

Новалис, който умира на 28: Избраните умират привидно

Хипотезата убийство е развита в цяла книга от Джон Евангелист, издадена през 2000 година. Тя носи заглавието "Среднощно мрачно: Мистериозната смърт на Едгар Алън По".

Интригата в нея е, че тримата братя на Сара не одобрявали брака им. Според автора, след като разбрал, че искат да му сторят нещо лошо, По се предрешил с чужди дрехи в Балтимор, за да не го разпознаят. Теорията на Евангелист не спечелва популярност сред биографите на Едгар Алън По и си остава просто една художествена измислица, отпечатана в книга.

Версията за самоубийство и до днес се подхранва от един инцидент през пролетта на годината на смъртта на По, когато се разчуло, че е приел свръхдоза опиум от депресия. Самият Снодграс, който намира По в Балтимор и го откарва в болницата, твърдял, че е по-вероятно да е бил пиян след запой в балтиморска кръчма, но д-р Моран отрича пациентът му да е бил пиян.

Още

Авторът на "Жената в бяло" имал нестандартно мнение за брака и опиума

Авторът на "Жената в бяло" имал нестандартно мнение за брака и опиума

Самият Снодграс пък бил фанатичен въздържател, затова малцина взели на вяра думите му, че По е алкохолик. В същото време, обаче, е известно, че По не можел да пие - бързо го хващало и се страхувал да не би да се поддаде на алкохолизъм по наследствени причини - сестра му била алкохоличка. Това обяснява факта, че малко преди да умре, станал член на въздържателното дружество "Синове на въздържанието".

Версиите за смъртта на По продължили да се множат и да назовават без доказателства разни диагнози: тумор в мозъка, диабет, сифилис, епилепсия, менингит и пр.

През 2006 година бил направен тест от косъм от косата на Едгар Алън По, който отхвърля версията за отравяне с олово, живак, или друг токсичен тежък метал.

Появява се ново предположение - че може да се е заразил от холера при престоя си във Филаделфия. В годината на смъртта му там наистина избухнала епидемия от холера.

Още

Спекулациите с най-мистериозната загадка в историята на Франция

Спекулациите с най-мистериозната загадка в историята на Франция

Сред най-чудноватите хипотези за мистериозната смърт на По е тази, че бил насилствено упоен, за да гласува за определена партия, но не понесъл опиата и умрял точно в деня на изборите.

Макар да звучи нелепо, принудителното гласуване се превърнало в правдоподобна версия за повечето му биографи. В продължение на няколко десетилетия те лансирали именно тази версия. Най-вероятно, за да заглушат останалите. Но тъкмо тази теза е използвана и във филма "Смъртта на По".

Едгар Алън По (1809 - 1849), Снимка: Getty Images

Още

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи

Гениалният фантазьор Жул Верн: Всичко, което някой може да си представи, друг може да го направи

Сред безкрайните предположения и сензационни "разкрития" изниква и любовен триъгълник - че някаква влюбена жена, засегната от новината за предстоящата сватба на По със Сара, поръчала да го пребият. Във времето тази версия се претрансформира като инцидент - как По се напил в някаква кръчма в Балтимор и излизайки на улицата в безпаметно състояние, бил нападнат от случайни крадци, които го пребили, обрали, взели му дрехите и го преоблекли с техни дрехи.

Портрет на американския писател Едгар Алън По (1809 - 1849) на зелен фон и под релефно представяне на фамилното му име, вероятно взето от кутия за пури, 1900 г. / Снимка: Getty Images

След всички тези изтощителни и не съвсем убедителни хипотези, се явила и една по-нова - че умрял от бяс. Теорията е на кардиолога д-р Р. Майкъл Бенитес и датира от 1996 година. Неговото заключение се позовава на симтоматиката, описана от д-р Моран: делириум, халюцинации, големи вариации в пулса и бързо, повърхностно дишане - все състояния, съответстващи на бяса. Но и тази версия била развенчана. Има свидетелства, че По изпил много вода в болницата, а засегнатите от бяс развиват страх от водата.

В хода на времето до днес по категоричен начин не се доказва нито една от хипотезите за смъртта на Едгар Алън По. Много въпроси остават без отговор: Къде е бил По в продължение на шест дни и защо се е озовал в Балтимор? Защо е бил облечен с чужди дрехи? Дали е бил пиян, или дрогиран? Болен, или пребит?

Още

Мистификация ли е "капсулата на времето" на Жул Верн?

Мистификация ли е "капсулата на времето" на Жул Верн?

Установеното с факти, в обобщение: Преди да умре Едгар Алън По е бил в неизвестност. Напуснал Ричмънд и тръгнал за Филаделфия, за да редактира стихосбирката на приятел. После имал план да се отбие в Ню Йорк, където живеел преди, и да вземе леля си, за да я отведе в Ричмънд за сватбата им със Сара. Балтимор изобщо не влизал в първоначалните му планове. Последните си часове бил в полусъзнание, бълнувал. Някои лекари предполагат, че може просто да е развил пневмония и да е вдигнал висока температура, която обяснява халюцинациите му, преди да умре.

Ръкописен текст на „The Angel Face“, кратък стих от писателя Едгар Алън По, около 1848 г. / Снимка: Getty Images

Едгар Алън По умира на 40. Роден е на 19 януари 1809 година в Бостън, САЩ, в семейството на театрални актьори, които имали още две деца. Учил във Вирджинския университет и Военната академия на Щатите. Автор е на детективска и готическа литература, на поезия. Признат е за създател на детективския жанр в литературата. По е и първият американски писател, който се издържа само с писателска дейност.

Имал упорит характер, кален още от детството му. Когато остава сирак, след смъртта на родителите си, бил отгледан от приемно семейство - двойката Джон и Франсис Алън от Ричмънд. Приемният му баща бил преуспял шотландски търговец на тютюн, платове и пшеница. Търгувал и роби. Джон Алън не го осиновява, но му дава името Едгар Алън По.

Едгар Алън По (1809 - 1849), ок. 1840 г. / Снимка: Getty Images

По заживява в Ричмънд през 1820 година. Пет години по-късно чичо на приемния му баща - един от най-богатите хора в града, умрял и оставил в наследство няколко акра земя от имението си на Джон Алън. Там приемното семейство на По закупува двуетажна жилищна сграда.

Още

555 дни зад решетките превръщат Пол Верлен в "Принц на поетите"

555 дни зад решетките превръщат Пол Верлен в "Принц на поетите"

Година по-късно По се записва във Вирджинския университет, който по онова време обучавал по системата на Томас Джеферсън със строги правила срещу хазарта, конете, оръжията, тютюна и алкохола, но младият По все пак се увлякъл по хазарта и натрупал дългове. Това станало причина за разрив в отношенията му с приемния му баща. Времето съвпада и с любовното му разочарование от Сара - първата им раздяла, след която тя се омъжила за друг.

Изглед към вилата на Едгар Алън По на Kingsbridge Road и Grand Concourse в Бронкс, къщата, в която поетът и писателят е живял от 1846 до 1849 г., Ню Йорк / Снимка: Getty Images

По подписва договор с армията, който се опитва да прекрати с помощта на приемния си баща, но Алън му отказва. Скрива от По и че приемната му майка е много болна. Франсис Алън умира на 28 февруари 1829 година, но По успява да пристигне в Ричмънд ден след погребението й. Все пак успява да склони приемния си баща да му помогне да се уволни по-рано от армията и да постъпи във Военната академия.

И в академията, обаче, пак е "черната овца". На 8 февруари 1831 година го осъждат за грубо пренебрегване на дълга и неподчинение на заповеди, както и заради отказите му да участва в учебния процес и да посещава църквата.

Още

Една сватба, пет погребения и дълъг живот след смъртта

Една сватба, пет погребения и дълъг живот след смъртта

Първата литературна творба на младия По е малка стихосбирка - "Тамерлан и други поеми" (1827 г.), подписана анонимно с "от жител на Бостън", и издадена в тираж от 50 бройки. През февруари 1831 година издава трети том "Поеми", финансирана от приятели, кадети. Събраната сума била едва 170 долара. Тук е мястото да се каже, че по време на всичките си опити за писателска кариера, до края на живота си По търпял унижението да се моли за пари.

През юни 1840 публикува намерението си да създаде свое списание "Писалката", като впоследствие променя името с "Перото". Всъщност, така и не го издава до смъртта си. По онова време членува в Либералната партия и се надява да го назначат в митницата във Филаделфия с помощта от сина на тогавашния президент Тайлър, негов приятел. Назначението му било обещано, но по недостатъчно ясни причини, в крайна сметка не получава работата.

Още

100 години от смъртта на създателя на Айфеловата кула Густав Айфел

100 години от смъртта на създателя на Айфеловата кула Густав Айфел

През януари 1842 година По се разболява от туберкулоза. От уплах започва да пие. Сменя местоработата си и в крайна сметка се установява в изданието "Бродуей Джърнъл", на което по-късно става собственик. На 29 януари 1845 се появява поемата "Гарванът" и веднага се превръща в сензация. По става много популярен, въпреки че получава едва 9 долара за своята публикация.

По-късно преминава от поезия към проза и продължава да публикува в литературни списания и вестници, като постоянно сменя местоживеенето си между градовете Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. Когато "Бродуей Джърнъл" фалира през 1846 година, По се премества да живее в малка къща в Бронкс, Ню Йорк. Този дом днес е известен като "Къщата на По". Вирджиния умира в тази къща.

Едгар Алън По става нестабилен психически след смъртта й, но когато осъзнава, че така не може да продължи, отново потърсва детската си любов Сара. Някои отричат двамата да са имали уговорка за сватба, като твърдят, че Сара се била разочаровала от неговото непостоянство и от пиенето му, както и от честите му лоши настроения.

Тези мрачни настроения изпълват и разказите му. В тях има мистерии със зловещ привкус, но толкова интригуващи, че според литературоведите По е един от първопроходците на научната фантастика. Творбите му са оказали силно влияние върху Жул Верн, който пише продължение на романа "Историята на Артър Гордън Пим", наречен "Антарктическа мистерия", познат също като "Сфинксът на ледените полета".

„Виктория“, ранен дирижабъл, построен от английския летец Томас Монк Мейсън, 1843 г. Американският автор Едгар Алън По (1809 - 1849) използва Монк Мейсън и неговия дирижабъл като основа за своята известна „Измама с балон“ / Снимка: Getty Images

Освен ужаси По е писал и сатира, както и хумористични истории. Автор е и на много есета по литературна теория, като "Принципите на поезията" и "Философия на композицията". Дори приживе е по-известен като литературен критик.

Много любопитен е и фактът, че Едгар Алън По е бил много вещ в криптографията - тайното писане. През юли 1841 година дори публикува есето "Няколко думи за тайното писане" в списание "Греъмс Мегъзин". Осъзнавайки, че публичният интерес по тази тема е голям, той написва "Златният бръмбар", включвайки шифри като част от разказа.

Цялостното му творчество оказва силно влияние не само върху американската, но върху цялата световна литература. По творбите му са създадени музикални произведения, филми и видео игри.

Гробът на писателя остава дълги години без паметна плоча. За изграждането на нов паметник пари събрали негови почитатели доброволци. На 1 октомври 1875 година тялото на Едгар Алан По е преместено в гроба на майка му, където била положена и жена му Вирджиния. Месец по-късно била проведена тържествена възспоменателна церемония, на която присъствал поетът Уолт Уитман.

Само един човек, който крие името си зад псевдонима "Лудвиг", се записва в историята като злобен и отмъстителен враг на Едгар Алън По. Още в деня на смъртта му, Руфъс Грисуолд написва съобщение във вестник, че По е мъртъв, но "малко хора ще скърбят за него". По-късно го описва в биографична книга като "покварен, пияница, развален от наркотици луд човек" и включва като доказателство някои писма на По. Впоследствие тези писма се оказват фалшификати, което прави още по-грозна вендетата на този човек.

Днес никой не помни името му - Грисуолд, но затова пък всички знаем, кой е Едгар Алън По.

Днес няколко музея съхраняват паметта за него. Този в Ричмънд, където писателят е живял най-малко, се стопанисва от студенти и персонал, познати като "Обществото на Гарвана". Музеят в Балтимор е седалище на Обществото на Едгар Алън По. Сграда в Манхатън, Ню Йорк, където По е живял временно, също припомня с паметна плоча за автора на "Гарванът". В Бостън също има паметна плоча, поставена близо до мястото, където се е родил. Запазен е барът в Балтимор, където се предполага, че По е бил преди смъртта си.

И накрая, напълно в стила на мистериите на Едгар Алън По, още един любопитен факт: Още от годината на смъртта му всяка година на рождената му дата, в продължение на повече от половин век, някой оставял на гроба му коняк и три червени рози. Тази традиция била забелязана от Обществото на По в Балтимор и от поколение на поколение до днес членовете му се стараят да не я прекъсват.

Оригинална илюстрация на "Гарванът", 1845 г. / Снимка: Getty Images

ГАРВАНЪТ (откъс)

Щом прозореца отворих, с шум под вдигнатите щори
влезе горд тържествен гарван - гост свещен от древността.
Без да ме удостоява с поздрав, без да се забавя,
тежко кацна той тогава там над моята врата.
Върху бюста на Палада, там, над моята врата
кацна чер като нощта!
                         (Превод от английски: Спас Николов, ок. 1967 г.)

 Еми МАРИЯНСКА

Още

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

Още

Шуберт умира на 31, бълнувайки, че иска да го погребат близо до Бетховен

Шуберт умира на 31, бълнувайки, че иска да го погребат близо до Бетховен

Още

Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини

Овидий умира в изгнание, прокуден от Рим по морални причини

Още

Архитектът на приказния разкош Антони Гауди умира в болница за бедни

Архитектът на приказния разкош Антони Гауди умира в болница за бедни

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Джон Ленън купил правата на филма му "Къртицата"

Маестрото на психомагията Алехандро Ходоровски - на 95

Хитлер лично забранил издаването на книгите му

125 години от рождението на автора на "Двойната Лотхен" и "Хвърчащата класна стая"

Лежи в затвора за карикатура

145 години от смъртта на френския художник Оноре Домие

Писмо с негов ръкопис бе в неизвестност 70 години

40 години от смъртта на писателя-магически реалист Хулио Кортасар

Голямата й любов - британски офицер, загива в България

25 години от смъртта на писателката Айрис Мърдок

Прошка за вечно влюбения Робърт Бърнс

265 години от рождението на поета