СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Вилхелм Хауф умира само на 25, седмица след раждането на единственото му дете
220 години от рождението и 195 години от смъртта на майстора на приказки
Автор : / 17418 Прочита 3 Коментара
Илюстрация към приказката на Вилхелм Хауф "Малкият Мук", худ. Антон Ломаев
Някои казват, че за да разбереш приказките, трябва да пораснеш - че смисълът им проумяваш, когато вече си възрастен. А вероятно и затова най-добрите приказки са написани от мъдри хора - хора с висока култура. Има стотици хиляди приказки на отделните народи по света.Част от тях са свързани с фолклора - колективно творчество, предавано от уста на уста, и така достигнало до наши дни.
Но сред онези приказки, които си имат автор и са предмет на литературата, малцина са световно известните им автори, признати от малки и големи като майстори в този жанр. Един от тези вълшебници на приказното слово е Вилхелм Хауф - немски поет и писател.
Вилхелм Хауф (1802 - 1827), Снимка: Getty Images
Едва ли има цивилизован човек, който да не е слушал още в ранната си детска възраст приказките "Малкият Мук", "Халифът Щърк", "Корабът на призраците", "Джуджето Дългоноско", "Студеното сърце", "Мнимият принц","Странноприемницата в Шпесарт" и други негови творби. Вилхелм Хауф е разказвач, който завладява въображението и магическият свят на неговите приказки остава задълго в паметта ни - всъщност, за цял живот.
За жалост, той самият умира на 18-и ноември 1827-а година, когато е едва на 25. Току-що се е родило първото му и единствено дете - дъщеричката му Вилхелмина. Тя израства с неговите приказки, но без баща!...
На 18-и ноември тази година се навършиха 195 години от смъртта на вълшебника на приказките, а в края на този месец - на 29-и ноември се навършват 220 години от неговото рождение.
Вилхелм Хауф е роден през 1802-ра година в Щутгарт, като син на издигната в обществото личност - баща му Август Фридрих Хауф бил секретар в Министерството на външните работи на Вюртемберг.
Със съпругата му Хедвиг имали четири деца.
Вилхелм бил второто им дете.
За жалост, когато Вилхелм е едва на седем, баща му умира. За семейството продължава да се грижи дядото по майчина линия, който имал библиотека в Тюбинген. Малките, заедно с майка си, се местят да живеят в неговия дом.
През 1818-а Вилхелм е изпратен да учи в Klosterschule в Blaubeuren, а през 1820-а е приет да следва в Тюбингенски университет, където завършва философски и богословски науки към Тюбингенската богословска семинария.
След дипломирането си работи като наставник на децата на вюртембергския военен министър - генерал барон Ернст Еуген фон Хюгел. Всъщност, това става и причина да започне да пише приказки. През 1826-а година издава своя "Märchen almanach auf das Jahr" - "Приказен алманах".
В него за пръв път откриваме популярната му приказка "Der Kleine Muck" - "Малкият Мук", както и много познатите на българските деца "Халифът Щърк", "Джуджето Дългоноско", "Студено сърце" и др.
През същата 1826-а година Вилхелм Хауф издава и първата част от "Страници от мемоарите на Сатаната". Малко преди това става популярна една негова пародия, кръстена "Човекът от Луната", в която писателят осмива сантименталните романи на Карл Готлиб Хьон, издаващ евтини по съдържание книги под псевдонима Хайнрих Клаурен.
Последният дава на съд Хауф и печели делото. Това го окуражава да поведе кампания срещу младия Вилхелм Хауф, като от своя страна подлага на атака творчеството му.
Вилхелм Хауф бил осъден на не малко обезщетение, но това ни най-малко не го отказва да отстоява мнението си. Написва нова саркастична новела срещу Клаурен - "Спорната проповед на Х. Клаурен за "Човекът от Луната".
С нея буквално съкрушава противника си и заклеймява сладникавата литература на автори като него.
Днес това ни изглежда като еднолична битка между колеги, но навремето съвсем не било така - по времето на Хауф подобна ниска проба литература заливала Германия и мнозина били на мнение, че снижава културния вкус на нацията.
Макар и толкова млад, Вилхелм Хауф показал морална сила в битката си срещу този род четива и самозваните им автори, и отстоял мнението си докрай, въпреки осъдителната присъда.
По онова време самият той бил вдъхновен от романите на сър Уолтър Скот. Под негово влияние написва историческия роман "Лихтенщайн", който става много популярен в Германия и Швабия. Особено в Швабия, където хората познавали добре историческата сага за херцог Улрих, първообраз на главния герой в романа.
Правдивостта, с която Хауф отразява събитията около неговото царуване, били приети от наследника на херцога като комплимент за династията и го вдъхновили да реставрира замъка, описан в романа на Хауф.
Вилхелм Хауф обичал да пътува и да слуша приказки и легенди, разказани от обикновени хора в различните страни. Докато пътувал през Франция, Холандия и Северна Германия, написал втората част от "Страници от мемоарите на Сатаната" и новелата "Phantasien im Bremer Ratskeller", призната за негов шедьовър.
Публикувал и няколко стихотворения, които впоследствие се запяват като народни песни в Германия.
В началото на 1827-а година Вилхелм Хауф поема редакцията на вестника "Stuttgart Morgenblatt" и се жени за братовчедка си Луис Хауф, неговата детска любов. В края на същата година се ражда дъщеричката им, кръстена на баща си - Вилхелмина.
Седмица след тази огромна радост в живота на Хауф, той умира от коремен тиф.
Човекът, който написа най-хубавите детски приказки, не успява да се порадва на детето си.
Вилхелм Хауф умира на 18-и ноември 1827-а година, само на 25.
За краткия си живот той ни оставя уникално творчество, записано в световната литературна съкровищница. Освен знаменитите си приказки, писателят ни завещава много разкази: "Отело", "Певицата", "Просякът от Pont des Arts", "Евреинът Зюс", "Последният мариенбургски рицар", "Портретът на императора", "Клубът по естетика", "Два часа пътуване" и др.
Вилхелм Хауф остава в историята на литературата като явление от световен мащаб.
Невероятният му талант на разказвач на легенди, исторически саги и приказки остава образец за литература, еднакво харесвана и от деца, и от възрастни.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}