Той умира през септември, точно преди 30 години - през далечната 1994-а, но ето че 3 десетилетия по-късно според някои посмъртно трябва да поеме критиката към т.нар. "отворено общество", като един от неговите "бащи".

Сър Карл Раймунд Попър (1902 - 1994), роден в Австрия британски философ, който става професор в Лондонското училище по икономика 1949 - 69 / Снимка: Getty Images

Според австрийско-британския философ Карл Раймунд Попър "Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за "истина", а по-скоро се опитват да установяват закони и институции, които позволяват на хора с различни възгледи да живеят заедно в мир".

Така ли се случи в действителност в съвременния ни свят и живеем ли в мир, както в глобален, така и във вътрешно национален аспект, и какви са причините за всемирния хаос, е въпрос за широка дискусия.

Самият Попър е смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на 20 век. Автор е и на много трудове и статии за обществената и политическата философия.

Роден е на 28 юли 1902 година във Виена и умира, както вече споменахме, на 17 септември 1994 година в Kenley, Великобритания.

Погребан е в Австрия.

Гробът на Карл Попър

Още

Юрген Хабермас: Титанът на съвременната философия

Попър става известен като енергичен защитник на либералната демокрация и социалната критика. Днес двете понятия изглеждат силно противоположни, до степен на антиподност. Причините са много и вероятно се крият преди всичко в човешката същност, а не във философската теория, но един критик правилно отбелязва, че "времето се е затичало към последните си времена и дори философи като Попър не са могли да предвидят последствията от теориите си".

В крайна сметка може би несправедливо, но за мнозина днес той е "спорен философ".

Още

Хердер, като Гьоте на философията

Припомнят лозунга на Попър: "Безброй бели лебеди могат да докажат теорията, че всички лебеди са бели, но само един може да я опровергае." Е, сигурно сме от страната на "черните лебеди", но истината е, че светът се промени твърде много в последните десетилетия, след смъртта на философа.

Днес се налага учените да чуват повече гласа на "черните лебеди", за да не се самозалъгват, че теориите им, изведени от "белите", са веднъж завинаги адекватни във времето. Всяко време налага своя философия, на принципа на отричането, самоотричането, или допълването.

Попър е от еврейски произход, но родителите му изповядват протестанството. След като нацистите идват в Австрия, той вече преподавал в Canterbury University College в Крайстчърч, Нова Зеландия и там прекарва годините на Втората световна война.

Една от книгите, които написва там, е "Отвореното общество и неговите врагове".

Още

Почина италианският философ Антонио Негри

През 1945 година му предлагат доцентура в London School of Economics, където по-късно става професор по логика и научен метод. Преподава там до пенсионирането си през 1969 година. Попър често влизал в конфронтация с методиката на университетите Оксфорд и Кеймбридж, и както може да се предполага, обратно - е бил недолюбван от доста свои колеги там.

В същото време във философските среди, вкл. от страна и на водещи професори от Кембридж, е бил високо ценен.

Още

Излиза ново издание на „Ние и другите“ от българо-френския философ и литературовед Цветан Тодоров

Един от споровете със споменатите по-горе два престижни университета засяга съдържанието на думата "демокрация". За Попър тази дума не е просто етикет за форма на управление, а "описание на държава, в която институциите дават възможност за смяна на правителството без насилие". Разсъждавайки от съвременна гледна точка "насилие" изглежда твърде силна дума, тъй като тя има скрити и "благоприлични" форми, които някакси омекотяват словесността, за сметка на практическото й приложение чрез различни способи за упражняване на натиск.

Този натиск не се доказва, нито звучи като "насилие", но всъщност е такова. Така че някои определения на философа съвремието ни би определило като наивни, на фона на днешното политическо "ноу хау".

Кой е "спорният" Карл Попър? Той се представя сам в своята автобиография по следния начин: Баща му бил адвокат с библиотека от над 10 000 тома книги. Попър още като гимназист бил слушател в университета. През 1928 година защитава докторат при психолога Карл Бюлер. Скоро след това се оженва, но със съпругата си решават да нямат деца.

Още

Германският философ Ернст Тугендхат почина на 93-годишна възраст

Попър участва в работата на Виенския кръг, но не се записва като негов член. Първата му книга, обаче "Двата основни проблема на теорията на познанието", е публикувана като издание на клуба. Една съществена разлика на Попър с други философи към Виенския клуб е тази, че защитайки демокрацията и критикувайки марксизма, Попър остава почитател на личността на Маркс.

Това не пречи да се противопоставя на теорията му и да се самоопределя като анти-марксист и десен философ.

Още

Почина философът Брюно Латур

Попър е привърженик на рационалните решения за социална и политическа промяна, чрез "инженерството на парче" - справяне с проблемите в момента, в който се появяват. Според някои това влиза в противоречие с анти-марксизма му, но това е спор за експерти. Това, което със сигурност може да се каже за Попър е, че той е плуралист и дуалист - допуска чуждо мнение и вярва в синкретичната връзка между ума и тялото.

Попър стига и по-далеч - той дефинира един "трети свят", отвъд материалния - светът на идеите, теориите, музиката, поезията и езика. В едно от последните си съчинения разсъждава върху метафизиката и възможностите на свободната воля.

През последните десетилетия на своя живот Попър получава световно признание и става носител на редица престижни награди и титли.

Бюст на Карл Попър във Виенския университет, 2002, скулптор Кристине Пилхофер

Още

Философските идеи на Питагор и Сократ са във фокус на изложбата "Природата на нещата" на Людмил Лазаров

Любопитно е схващането му за истината. Философът разсъждава по този въпрос чрез принципа на фалсифицируемостта, според който ако не съществува експеримент, който да покаже че теорията е невярна, то тя е псевдонаучна. Но възможен ли е експеримент, който да покаже нейната неистинност?! Ето какво казва Попър по въпроса: "...не ме интересуваше дали дадена теория е истинна, нито кога се смята за приемлива... Аз исках да разгранича псевдонауката от науката, знаейки добре, че първата греши, а втората понякога може да се натъкне на истината."

Това "понякога" не звучи окуражително, но пък говори положително за самия философ - Попър не е краен в нито една своя преценка.

Още

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Карл Попър подкрепя теорията на Айнщайн във връзка с факта, че тя посочва събития, които биха могли да протекат съобразно нейните предсказания, но в същото време биха могли да я опровергаят. Подкрепя теориите на Зигмунд Фройд и Алфред Адлер, тъй като счита, че те практически обхващат всичко, което може да се случи в тяхната сфера на действие.

Оттук той стига до извода, че една теория може да се счита за емпирична или научна, само ако е възможна опитна проверка, която обаче трябва не да верифицира, а да фалшифицира, да показва погрешността на дадено твърдение, което идва като следствие от изследваната теория. Любопитна методика, която произлиза от схващането на Попър, че верификацията е винаги частична, а частните разсъждения не водят до универсални изводи.

Попър ни е оставил голямо наследство за размисъл с трудовете си "Безкрайното търсене: Автобиографията на един интелектуалец", "Нищетата на историцизма", "В търсене на по-добър свят: Лекции и есета", "Целият живот е решаване на проблеми", "Митът за концептуалната рамка. В защита на науката и рационалността" и др.

Още

"Какво би направил Ницше?" - как великите философи биха разрешили проблемите ви?

Този забележителен критик на тоталитарните идеологии поставя пред политиците един много важен въпрос: Кой трябва да ръководи държавата? Кой трябва да упражнява върховната власт?

Древните имат различна трактовка на този въпрос: Според Платон "Властта трябва да принадлежи на най-добрия." Попър отхвърля това схващане като погрешен подход за избор и предлага въпросът да бъде заменен с "Кой трябва да властва?", т.е. съществуват ли форми на управление, осъдителни от гледна точка на морала? И има ли форми на управление, които позволяват да се освободим от едно неморално, или некомпетентно правителство, причиняващо вреда?

Попър защитава тезата, че демокрацията позволява на обществото да се освободи без кръвопролития от такова правителство. Същественото, според него, е управляващите да не обсебват напълно властта.

Още

"Триумфът на твореца" - последната книга на философа Цветан Тодоров (откъс)

Много съвременни философи днес разсъждават, че изрази като "инициатива на народа" са заблуждаващи и пропагандистки, защото инициативата принадлежи на малцина. На народа се внушава, че живее в условията на народовластие, но това изобщо не може да бъде истина. И тъй като обикновените хора скоро разбират това, в тях се поражда не само недоволство, но и усещането, че са излъгани.

Върху това разсъждава Карл Попър в "Някои проблеми на новите демокрации". Попър е свидетел на почти целия ХХ век и е един от най-големите му критици. Считан е за един от най-блестящите съвременни умове.

Фразите му често се цитират от много политици. Ето една от тях: "Аз лично наричам управлението, което може да бъде сменено без насилие демокрация, а другото тирания." Кратко и ясно. Само че понякога по-съществени се оказват "детайлите".

Попър отбелязва, че е несправедливо да обвиняваме демокрацията за политическите недостатъци на демократичната държава. Правилно е да обвиняваме себе си, като граждани на демократичната държава.

"Демократичните институции не могат да се подобряват сами - тяхното усъвършенстване зависи от нас", казва Попър.

Философът се обявява срещу т.нар. "модерен тоталитаризъм" и го нарича "епизод от вечния бунт против свободата и разума".

"Тези, които ни обещават рай на земята, никога не са създавали нищо освен ад", твърди Попър.

Карл Попър - мисли

Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност. Ако не за друго, то поне затова, че само свободата може да направи сигурността по-сигурна.

Увеличаването на знанието зависи изцяло от съществуването на несъгласие.

Теория, която обяснява всичко, не обяснява нищо.

Всеки път, когато една теория ви се яви като единствената възможна, приемете това като знак, че не сте разбрали нито теорията, нито проблема, който тя е предназначена да разреши.

Никакъв брой наблюдения на бели лебеди не може да докаже теорията, че всички лебеди са бели. Виждането само на един черен може да я опровергае.

Няма рационален аргумент, който да има рационален ефект върху човек, който няма желание да се държи рационално.

Рационализмът е нагласа на готовност да слушаме противоположни аргументи и да се учим от опита... да признаем, че "аз може да греша, а ти може да си прав, но с усилие можем да се доближим до истината".

Можете да станете създатели на вашата съдба, ако престанете да мислите като пророци.

Светът не се състои от предмети, а от процеси.

Науката е единствената човешка дейност, в която грешките се критикуват и коригират.

Нашето познание е винаги ограничено, докато невежеството ни е винаги безкрайно.

Големите хора са способни на големи грешки.

Трудно е да се намери човек, чийто характер не се разваля от властта.

Никой не трябва да живее за сметка на милосърдието на другите.

Теориите на конспирациите в обществото идват от изоставянето на Бог и след това питането: "Кой е на негово място?".

"Оптимизмът е задължение. Бъдещето е отворено. Не е предопределено. Никой не може да го предвиди, освен случайно. Всички ние допринасяме за определянето му с това, което правим. Всички сме еднакво отговорни за успеха му." Карл Попър. 

Еми МАРИЯНСКА

Още

Софийският университет почете философа проф. Исак Паси

Още

Екзарх Йосиф I - великан, дълбок философ, строг аскет и тънък юрист

Още

"Тълкуване на сънищата" - от Зигмунд Фройд

Още

Скараните психиатри Фройд и Юнг общуват приятелски в паралелна реалност