ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Хердер, като Гьоте на философията
220 години от смъртта на един от най-противоречивите и най-прогресивни умове на човечеството
Автор : / 1447 Прочита 1 Коментара
Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803), Снимка: Getty Images
Веднъж спряганият за мизантроп френски мислител Ларошфуко казва, че когато чуват думата "философ" хората си представят "скучен дърдорко, посветен на общо взето безполезна дейност". Вероятно така си мислят и много хора, но истината е коренно различна - върху философията стъпва развитието и прогресът на човешката цивилизация.
Един от практически "полезните" философи е немският философ Йохан Готфрид фон Хердер.
Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803), портрет с маслени бои
Той е опровержението на "скуката" в тази " безполезна дейност" философията, защото е и поет, и литературен критик, и теолог и преводач с огромни заслуги за европейската култура. В Германия е считан за "баща на културния национализъм", оказал силно влияние върху личности като Гьоте и Шилер.
На негово име е учредена т. нар. Хердерова награда.
Хердер умира на 18 декември 1803 година, преди 220 години, а идеите му и днес будят любопитство с актуалната си трактовка по редица въпроси на познанието.
Роден е на 25 август 1744 година в Морунген, кралство Прусия. В ранната му младост животът му е труден. Баща му се занимава с тъкачество, после става учител и съвместява преподаването със задълженията на звънар и хорист в местната църква. Майката на Хердер била дъщеря на ковач.
Произходът на Хердер не позволявал достатъчно финансови средства за следване в големите университети. Един руски военен хирург предлага на баща му да вземе младежа при себе си да учи хирургия в Кьонигсберг и от там да го пратят в Петербург. Йохан Хердер пристига в столицата на Източна Прусия в края на лятото на 1762 година, но веднага осъзнава, че няма афинитет към медицината и се записва като студент в богословския факултет на университета в Кьонигсберг. Първоначално споделя идеите на Кант, а по-късно определено най-голямо влияние върху него оказват трудовете на Спиноза и Жан Жак Русо.
Завършва философия, литература и теология в Кьонигсбергския университет. Първите литературни опити на Йохан Готфрид Хердер са стихотворения и рецензии във "Кьонигсбергски вестник". През есента на 1764 година отива на работа в Рига като учител в катедралното училище. По-късно е назначен като помощник пастор в две църкви.
Литературната му кариера започва със статиите "Фрагменти за новата немска литература" (Рига, 1766 - 1767) и "Критически гори" (1769). През юни 1769 година предприема дълго пътуване и посещава Париж, а в края на април 1771 година заема поста на придворен проповедник и съветник на консисторията в Бюкебург.
Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803)
Там написва трактата си "За произхода на езика" (1772), започнат в Страсбург и по-късно награден от Берлинската академия. В "Друга философия на историята за образованието на човечеството" (1774) Хердер обявява война на образованието от епохата на Просвещението, като го нарича "безполезно", което му коствало яростни нападки от страна на негови колеги философи.
Искал да работи в Гьотингенския университет, но благодарение на приятелството си с Гьоте, през пролетта на 1776 година бил поканен във Ваймар. Там публикува "Познание и усещане на човешката душа. Коментари и мечти "(1778) и "Народни песни". Трудът му "За влиянието на поезията върху обичаите на народите в стари и нови времена" (1778) бил награден от Мюнхенската академия.
В последния споменат труд Хердер доказва, че истинската поезия се гради върху езика на чувствата, фантазията и страстта.
Една от най-ценните идеи на Хердер се корени в отношението му към езика, като пазител на общото наследство на нациите. Всеки език, според него, може да бъде "нация сам по себе си". Той разработва тази своя идея в трактата си "За произхода на езика".
Известно е, че в литературата, Хердер търси корените във фолклора, и по-конкретно в народните песни. Самият той бил събирач на народни песни и придобива огромна слава като колекционер и популяризатор на произведения на народната поезия. Издава сборника "Гласове на народите в песните" (1778-1779), който включва образци от народната поезия на германци, англичани, поляци, латвийци, естонци и други народи. Хердер разглежда фолклора като израз на народно съзнание, национални идеали и естетически вкусове.
Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803)
В тази връзка трябва да се подчертае, че Хердер става любимец и на славянската интелигенция именно с разбирането си, че фолклорните корени на всеки народ са в основата на идеята за нация.
Може да се каже, че Хердер е бил аполитичен и в идеята за езика като съществен компонент на разбирането за нация, не бива да търсим друго, освен културен поглед, но напред в историята германският език - Volk, в крайна сметка се превръща във водеща сила на Хитлеровия райх. Затова трябва да подчертаем, че самият Хердер няма общо с това. Според него никоя нация няма повече предимства в сравнение с други народи; застъпвал идеята, че всички култури са равни и имат своя собствена стойност.
За Хердер нацията е понятие, съставено от обща религия, фолклор, традиция, история, етнопсихология, език, култура и територия. Най-общо казано, триединство от гражданство, суверенитет и територия. Нещо повече, Хердер подчертава, че местната култура включва всички етнически групи с цел постигането на общ национален дух.
Хердер е смятан за пионер на немския романтизъм, като повлиява не само на дейци на литературата, но и на много историци. Той търси в променящите се исторически факти правото да се търси промяна, съобразно нуждите на времето. Според него времето, пространството и националните особености определят лицето на историята. Исторически еволюционната цел за него е осъществяването на човечеството, което разбира като реализация на разума и правосъдието.
Приятелството на Хердер с Гьоте се оказва изключително благотворно за неговата литературна дейност, и същото се отнася за Гьоте. През 1785 година Хердер започва да публикува основния си труд "Идеи за философията на историята на човечеството" (1784 - 1791 г., 4 тома). Той е построен върху прежде издадени негови малки есета за природата и живота на човека, за космическото значение на земята, за задачата на живеещите на нея хора. Публикува и сборника "Разпръснати листа" (1785 - 1797), с най-добрите си статии и поетични преводи. През 1787 година излиза "Бог", в израз на уважението на Хердер към Спиноза.
През 1788-а философът пътува до Италия. Духът му, обаче, бил помрачен от лошото му здраве. Вероятно заради това се наблюдава един любопитен обрат в някои от неговите схващания за философията и литературата - започва да атакува философията и естетиката на Кант, негов кумир в младостта; иронизира жизнерадостта на поезията на Гьоте и Шилер, негови любими автори преди. Очевидно болестното му физическо състояние е повлияло на тази промяна и може да послужи за нейно оправдание.
През есента на 1803 година Хердер получава тежък пристъп на чернодробно заболяване и на 18-и декември същата година умира. На надгробния му камък в градската църква във Ваймар има надпис: "Licht, Liebe, Leben" ("светлина, любов, живот"). Бронзова статуя на Хердер е издигната пред църквата през 1850 година.
В немската литература Хердер е известен като мистериозен автор, изпълнен с противоречия. Достатъчно е да споменем, че в най-важния си труд "Идеи за философията на историята на човечеството" той поддържа тезата, че човекът е създаден от Бог, и в същото време развива концептуалната идея, че няма дух извън материята. Въпреки това и други противоречия, творчеството му е истинско богатство на мисли и идеи. Освен като поет и автор на басни, Хердер е признат за талантлив прозаик, велик историк на културата, философ на религията, естетик с остър инстинкт, продуктивен критик, брилянтен есеист и не на последно място - като проповедник и оратор. Трябва да се отбележи и педагогическият му талант.
Философията му бележи нов етап на Просвещението в Германия, основан на отхвърлянето на едностранчивия рационализъм. Хердер се превръща в един от най-влиятелните немски мислители и главен вдъхновител на първото общогерманско литературно движение "Буря и натиск". Именно той развива историческия подход към изкуството, защитава тезата за единството на мисълта и речта, за естествения характер на тяхното възникване и развитие.
Хердер е новатор, който решително се противопоставя на абстрактно-рационалистичния подход за оценка на литературните явления, преобладаващ през 17-18 век. Той противопоставя класицистите на Шекспир, който по негова преценка е творил свободно, по вдъхновение, неограничен от догми и правила.
Хердеровата теория е пропита с духа на диалектиката. Историята, както доказва той, не стои на едно място, тя се движи непрекъснато, представлявайки прогресивен процес, а художественото творчество се развива заедно с природата и обществото.
Хердер обосновава конкретния исторически принцип на изучаване на произведенията на литературата и изкуството. Да оцениш правилно писателя, според него, означава да определиш мястото му в историческия и литературен процес. В тази връзка Хердер се възхищава от Шекспир - че той е успял в творбите си да опише в драматично действие всички класи - от шутове до крале, и по този начин да проникне в социални и човешки страсти. Хердер вижда в Шекспир блестящ художник, който е успял да създаде истински образ на своята епоха.
През 1802 година към фамилното име на Хердер е добавен префиксът "von" - израз на почит към неговия принос и знак за благородство. Бедното момче, което не става доктор, с медицинска прецизност обхваща всички области на духовната култура, за да ги обогати с идеите си.
Днес мнозина може да спорят с тези идеи, но сам Хердер е привърженик на диалектическото мислене, така че всичко, което върви напред и се променя, може да бъде и критикувано. В това е смисълът на развитието и на човешкия прогрес.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}