ГЕНИИ НА ДРАМАТУРГИЯТА
Кристофър Марлоу - "тайният" Шекспир
430 години от убийството на великия драматург
Автор : / 2480 Прочита 1 Коментара

На 30-и май през 1593-та година в една кръчма край пристанище на Темза е убит един знаменит писател от времето на кралица Елизабет I, когото много литературоведи смятат за фактическия автор на драмите на Уилям Шекспир, или поне за негов съавтор. Кристофър (Кит) Марлоу е първият значим представител на английската драматургия. Умира едва на 29, но оставя истинско златно съкровище за световната литература.
Навършиха се 430 години от неговото убийство, за което се смята, че е било поръчково. Известно е името на убиеца му - Инграм Фрайзър, но кои са поръчителите, остава загадка и до днес. Марлоу бил заплаха за някои влиятелни кръгове от кралския двор, а също така имал и много врагове от църквата, заради атеизма си.
Роден е на 26-и февруари 1564-та година в Кентърбъри. Учи в Кралското училище. На 17 години бил приет със стипендия в Кеймбриджкия университет, но дръзкото му поведение и откровеният му атеизъм му създали много врагове в Кралския таен съвет. Още в началото на кариерата си Марлоу бил обявен за опасен размирник. Някои дори го смятали за шпионин. Марлоу е имал влиятелни почитатели и приятели сред елита на Лондон, но е много вероятно в даден момент да е станал неудобен за тях. Държейки тайните им, вероятно някои хора са започнали да се страхуват от него - от буйния му характер и невероятната му прозорливост.
Първите му литературни опити били стихотворения. Като студент в Кеймбридж започнал да пише пиеси. Драматурзи считат, че оригиналният стил на Кристофър Марлоу е изиграл огромна роля за развитието на драмата като жанр в световен мащаб.
Най-любопитният въпрос, който от векове вълнува почитателите на литературата - т.нар. Шекспиров въпрос, т.е. някои несъответствия в биографията на последния, е свързан с Марлоу. Тази връзка произхожда от факта, че някои текстове в пиеси на Шекспир, се откриват при Марлоу. Това навежда на мисълта, че между двамата е имало творческо сътрудничество. Някои експерти стигат и по-далече - че тази връзка е "надминавала обикновеното съавторство". Според познавачи това особено силно проличава в пиесата "Хенри VI" на Шекспир, в която се разказва историята на Войната на Двете рози, разиграла се повече от сто години преди времето на самите Шекспир и Марлоу. "Но тя сякаш е написана от Марлоу! Именно той разказва за минали събития по този начин!", възкликва един драматург.
БиБиСи организира литературна дискусия по въпроса, доколко в творби на Шекспир има "следи" от Марлоу, като привлича двайсет и трима специалисти. Резултатите от проучването били поразителни. Вещите литературни критици и драматурзи се произнасят, че в 17 от 38-те пиеси на Шекспир се открива "почеркът" на Марлоу.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
В една от седемте трагедии на Марлоу - "Евреинът от Малта" сюжетът е сходен с този на "Венецианският търговец" на Шекспир.
Университетът "Оксфорд" дори официално признава Кристофър Марлоу за съавтор на три от историческите пиеси на Шекспир, сред които е драмата "Хенри VI", създадена през 1591-ва година.
Шекспир и Марлоу несъмнено са работили заедно. В това няма нищо чудно - те са били съвременници и приятели. Взаимно са се подкрепяли и открито са изразявали възхищението си един от друг. Но дали Марлоу не е написал изцяло някои от творбите на Шекспир? Наистина ли е умрял на посочената дата, или е продължил да живее под прикритие?
Оставя ни с авторството си трагедиите "Дидона, кралица картагенска", "Тамерлан Велики", "Малтийският евреин", "Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст", "Едуард II", "Парижкото клане".
В творчеството му има и един прелюбопитен момент за нас българите - в трагедията си "Тамерлан Велики" той сякаш визира падането на Второто българско царство и попадането в монголски плен на Баязид Йълдъръм.
Кристофър Марлоу е загадъчна личност, която и днес буди любопитството на много литературоведи. Роден е в семейството на беден обущар и само благодарение на будния си ум и ученолюбивост достига до върховете на словото и до най-високите кръгове на обществото от елизабетинската епоха.
Надарен с талант и проникновен ум, Марлоу бил невероятен психолог. Мнозина го наричат "гений на характера в драмата". От гледна точка на езика в творбите му пък му приписват въвеждането на белия стих в драматичната поезия.
"Еленът горски, като го прострелят,
търчи към тази лековита билка,
която раната му ще затвори.
Но закърви ли царска лъвска плът,
звярът я къса с гневната си лапа
и отвратен, че низката земя
кръвта му ще попие, скача гордо."
(откъс от "Едуард II")
По отношение на съдържанието определено може да се каже, че Марлоу поставя в драмите си редица социални, политически и религиозни теми, като безстрашно изразява позицията си по тях. Съществена черта на творчеството му е безграничната му вяра в човешкия разум и воля. Това е и причината героите му да са силни, велики мъже - исторически фигури, герои от войната и др. Бидейки така убеден в силата на свободната човешка воля пред волята на Бог, Марлоу изглеждал в очите на мнозина богохулен до цинизъм.
Задълбоченият ум на драматурга и талантът му, обаче, са безспорни. Марлоу е първият професионален драматург на Англия. Съществува версия, че може да е бил протеже на сър Томас Уолсингам - ръководител на тайната служба на кралица Елизабет I.
Когато през 1593-та година (б.а. годината на смърта на Марлоу) Кралският таен съвет назначава призоваване на драматурга по обвинение в содомия, богохулство и атеизъм, някои смятат, че Уолсингам е инсценирал убийството на Марлоу, с цел бягството му във Франция. Според тази непотвърдена версия се предполага, че именно там, под прикритие, Марлоу започнал да пише пиеси от името на Шекспир?... По онова време Шекспир е актьор във второразрядна театрална трупа.
Горната хипотеза е изложена в книгата на британския журналист Калвин Хофман - "Човекът, който беше Шекспир", издадена през 1955-а година, но остава просто като една сензация, непотвърдена с документални свидетелства.
Безспорно най-значимото произведение на драматурга, достигнало до наши дни, е "Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст". Трагедията е базирана на германска история за главния герой Фауст. Написана е между 1589-а и 1592-ра година. Предполага се, че е представена между 1592-ра и 1593-та година (б.а.годината, в която умира Марлоу). Има две различни версии на пиесата, публикувани няколко години по-късно, и двете - след смъртта на драматурга.
Фактът, че самият Марлоу не е могъл да има общо с новите публикации, прави напълно възможно, някои от сцените да не звучат в оригиналния си вид. Някои считат, че са били добавени комични сцени, които липсват в оригинала.
Така или иначе, Кристофър Марлоу оставя след себе си много материал за размисъл. За кратките си 29 години живот, той оставя не само уникални творби, но и много загадки около личността си. И те ще продължат да ни вълнуват.
Кристофър Марлоу - мисли
Парите не могат да ви купят любов, но подобряват позицията ви за договаряне.
Смятам религията за детска играчка - там няма грехове, само невежество.
Защо да обичаш този, когото мрази целия свят? Защото той те обича повече от целия свят.
Аз съм Завистта... Не мога да чета и затова искам всички книги да бъдат изгорени.
Кой се е влюбвал, без да е било от пръв поглед?
Какво са кралете, когато режимът им си отиде, ако не сенки в слънчев ден?
Излишъкът на богатство е причина за алчността.
Това, което ме подхранва, ме и разрушава.
Проклет да е този, който първи е открил войната.
Въоръжен съм с нещо повече от съвършена стомана - справедливостта в спора.
Направи ме безсмъртен с целувка.
Добродетелта е изворът, от където извира честта.
Адът е просто състояние на ума.
Пред любовта предпочитаме стабилен приятел.
Няма грехове - само невежество.
Еми МАРИЯНСКА