На 30-и май през 1593-та година в една кръчма край пристанище на Темза е убит един знаменит писател от времето на кралица Елизабет I, когото много литературоведи смятат за фактическия автор на драмите на Уилям Шекспир, или поне за негов съавтор. Кристофър (Кит) Марлоу е първият значим представител на английската драматургия. Умира едва на 29, но оставя истинско златно съкровище за световната литература.

Навършиха се 430 години от неговото убийство, за което се смята, че е било поръчково. Известно е името на убиеца му - Инграм Фрайзър, но кои са поръчителите, остава загадка и до днес. Марлоу бил заплаха за някои влиятелни кръгове от кралския двор, а също така имал и много врагове от църквата, заради атеизма си.

Още

Картината "Вавилонската кула" - дръзка сатира срещу католическата църква

Роден е на 26-и февруари 1564-та година в Кентърбъри. Учи в Кралското училище. На 17 години бил приет със стипендия в Кеймбриджкия университет, но дръзкото му поведение и откровеният му атеизъм му създали много врагове в Кралския таен съвет. Още в началото на кариерата си Марлоу бил обявен за опасен размирник. Някои дори го смятали за шпионин. Марлоу е имал влиятелни почитатели и приятели сред елита на Лондон, но е много вероятно в даден момент да е станал неудобен за тях. Държейки тайните им, вероятно някои хора са започнали да се страхуват от него - от буйния му характер и невероятната му прозорливост.

Първите му литературни опити били стихотворения. Като студент в Кеймбридж започнал да пише пиеси. Драматурзи считат, че оригиналният стил на Кристофър Марлоу е изиграл огромна роля за развитието на драмата като жанр в световен мащаб.

Още

Загадката Шекспир - псевдоним ли е името му?

Най-любопитният въпрос, който от векове вълнува почитателите на литературата - т.нар. Шекспиров въпрос, т.е. някои несъответствия в биографията на последния, е свързан с Марлоу. Тази връзка произхожда от факта, че някои текстове в пиеси на Шекспир, се откриват при Марлоу. Това навежда на мисълта, че между двамата е имало творческо сътрудничество. Някои експерти стигат и по-далече - че тази връзка е "надминавала обикновеното съавторство". Според познавачи това особено силно проличава в пиесата "Хенри VI" на Шекспир, в която се разказва историята на Войната на Двете рози, разиграла се повече от сто години преди времето на самите Шекспир и Марлоу. "Но тя сякаш е написана от Марлоу! Именно той разказва за минали събития по този начин!", възкликва един драматург.

БиБиСи организира литературна дискусия по въпроса, доколко в творби на Шекспир има "следи" от Марлоу, като привлича двайсет и трима специалисти. Резултатите от проучването били поразителни. Вещите литературни критици и драматурзи се произнасят, че в 17 от 38-те пиеси на Шекспир се открива "почеркът" на Марлоу.

15 септември 1961 г.: Актьорите Майкъл Гудлиф и Пол Дейнман като Мефистофилис и д-р Фауст във филма на Кристофър Марлоу „Д-р Фауст“ в Old Vic / Снимка: Getty Images

В една от седемте трагедии на Марлоу - "Евреинът от Малта" сюжетът е сходен с този на "Венецианският търговец" на Шекспир.

Университетът "Оксфорд" дори официално признава Кристофър Марлоу за съавтор на три от историческите пиеси на Шекспир, сред които е драмата "Хенри VI", създадена през 1591-ва година.

Още

В Шотландия ще бъдат показани копия от първото издание на пиесите на Шекспир

Шекспир и Марлоу несъмнено са работили заедно. В това няма нищо чудно - те са били съвременници и приятели. Взаимно са се подкрепяли и открито са изразявали възхищението си един от друг. Но дали Марлоу не е написал изцяло някои от творбите на Шекспир? Наистина ли е умрял на посочената дата, или е продължил да живее под прикритие?

Оставя ни с авторството си трагедиите "Дидона, кралица картагенска", "Тамерлан Велики", "Малтийският евреин", "Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст", "Едуард II", "Парижкото клане".

В творчеството му има и един прелюбопитен момент за нас българите - в трагедията си "Тамерлан Велики" той сякаш визира падането на Второто българско царство и попадането в монголски плен на Баязид Йълдъръм.

Кристофър Марлоу е загадъчна личност, която и днес буди любопитството на много литературоведи. Роден е в семейството на беден обущар и само благодарение на будния си ум и ученолюбивост достига до върховете на словото и до най-високите кръгове на обществото от елизабетинската епоха.

Надарен с талант и проникновен ум, Марлоу бил невероятен психолог. Мнозина го наричат "гений на характера в драмата". От гледна точка на езика в творбите му пък му приписват въвеждането на белия стих в драматичната поезия.

"Еленът горски, като го прострелят,
търчи към тази лековита билка,
която раната му ще затвори.
Но закърви ли царска лъвска плът,
звярът я къса с гневната си лапа
и отвратен, че низката земя
кръвта му ще попие, скача гордо."
                      (откъс от "Едуард II")

Ричард Бъртън (1925 - 1984) в костюм като "д-р Фауст" в продукцията на Оксфордския университет Dramatic Society по пиесата на Кристофър Марлоу в Oxford Playhouse, 14 февруари 1966 г. / Снимка: Getty Images

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

По отношение на съдържанието определено може да се каже, че Марлоу поставя в драмите си редица социални, политически и религиозни теми, като безстрашно изразява позицията си по тях. Съществена черта на творчеството му е безграничната му вяра в човешкия разум и воля. Това е и причината героите му да са силни, велики мъже - исторически фигури, герои от войната и др. Бидейки така убеден в силата на свободната човешка воля пред волята на Бог, Марлоу изглеждал в очите на мнозина богохулен до цинизъм.

Ричард Бъртън (1925 - 1984) и Елизабет Тейлър (1932 - 2011) в костюми като "д-р Фауст" и Елена от Троя в продукцията на Оксфордското университетско драматично дружество по пиесата на Кристофър Марлоу в Оксфордската театрална къща, 14 февруари 1966 г. / Снимка: Getty Images

Задълбоченият ум на драматурга и талантът му, обаче, са безспорни. Марлоу е първият професионален драматург на Англия. Съществува версия, че може да е бил протеже на сър Томас Уолсингам - ръководител на тайната служба на кралица Елизабет I.

Още

Британският музей: Историята на света, събрана в Лондон

Когато през 1593-та година (б.а. годината на смърта на Марлоу) Кралският таен съвет назначава призоваване на драматурга по обвинение в содомия, богохулство и атеизъм, някои смятат, че Уолсингам е инсценирал убийството на Марлоу, с цел бягството му във Франция. Според тази непотвърдена версия се предполага, че именно там, под прикритие, Марлоу започнал да пише пиеси от името на Шекспир?... По онова време Шекспир е актьор във второразрядна театрална трупа.

14 март 1940 г.: Актьорите Марн Мейтланд и Питър Коук в сцена от „Трагичната история на доктор Фауст“ от Кристофър Марлоу / Снимка: Getty Images

Горната хипотеза е изложена в книгата на британския журналист Калвин Хофман - "Човекът, който беше Шекспир", издадена през 1955-а година, но остава просто като една сензация, непотвърдена с документални свидетелства. 

Още

Ръкопис на Нострадамус, открит в Германия, е върнат в Италия

Безспорно най-значимото произведение на драматурга, достигнало до наши дни, е "Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст". Трагедията е базирана на германска история за главния герой Фауст. Написана е между 1589-а и 1592-ра година. Предполага се, че е представена между 1592-ра и 1593-та година (б.а.годината, в която умира Марлоу). Има две различни версии на пиесата, публикувани няколко години по-късно, и двете - след смъртта на драматурга.

Илюстрация на корицата от 1616 г. на „The Tragicall History of the Life and Death of Doctor Faustus“ от Ch Marklin (sic) – първото издание на Кристофър Марлоу е отпечатано през 1604 г. / Снимка: Getty Images

Фактът, че самият Марлоу не е могъл да има общо с новите публикации, прави напълно възможно, някои от сцените да не звучат в оригиналния си вид. Някои считат, че са били добавени комични сцени, които липсват в оригинала.

Така или иначе, Кристофър Марлоу оставя след себе си много материал за размисъл. За кратките си 29 години живот, той оставя не само уникални творби, но и много загадки около личността си. И те ще продължат да ни вълнуват.

Паметник на Кристофър Марлоу (1564 - 1593), английски драматург, построен от Онслоу Форд в Кентърбъри, Кент / Снимка: Getty Images

Кристофър Марлоу - мисли

Парите не могат да ви купят любов, но подобряват позицията ви за договаряне.

Смятам религията за детска играчка - там няма грехове, само невежество.

Защо да обичаш този, когото мрази целия свят? Защото той те обича повече от целия свят.

Аз съм Завистта... Не мога да чета и затова искам всички книги да бъдат изгорени.

Кой се е влюбвал, без да е било от пръв поглед?

Какво са кралете, когато режимът им си отиде, ако не сенки в слънчев ден?

Излишъкът на богатство е причина за алчността.

Това, което ме подхранва, ме и разрушава.

Проклет да е този, който първи е открил войната.

Въоръжен съм с нещо повече от съвършена стомана - справедливостта в спора.

Направи ме безсмъртен с целувка.

Добродетелта е изворът, от където извира честта.

Адът е просто състояние на ума.

Пред любовта предпочитаме стабилен приятел.

Няма грехове - само невежество.

Еми МАРИЯНСКА

Още

В Англия откриха скулптура на пет хиляди години

Още

Лондонски музей съхранява механична играчка, изразяваща... ненавистта към Англия

Още

24 милиона британски лири за картина на Дейвид Хокни

Още

Останки от средновековна стена са открити под сградата на британския парламент