МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРАТА И КИНОТО
Психология, идеология и еротика в стил Алберто Моравия
Писателят е един от най-екранизираните автори в света
Автор : / 6835 Прочита 0 Коментара
Кадър от филма "Презрението" на Жан-Люк Годар, по Алберто Моравия
Алберто Моравия е псевдоним на "бащата на италианския неореализъм", един от най-екранизираните писатели в света. На голям екран сме гледали най-известните му творби: "Римлянката" на режисьора Луиджи Дзампа, "Конформистът" на Бернардо Бертолучи, "Чочарка" на Виторио де Сика, "Презрението" на Жан-Люк Годар и др.
Филмите превръщат Моравия в световно известен автор, но това ни най-малко не омаловажава тяхната литературна първооснова - романите му, както се опитват да говорят някои.
София Лорен, в кадър от филма "Чочарка" на Виторио де Сика, по романа на Алберто Моравия
Освен автор на романи, Моравия е написал много разкази и новели, а като журналист - стотици репортажи и пътеписи. Автор е също така на няколко сценария и драми ("Беатриче Ченчи", "Животът е такъв, какъвто е") и др.
Носител на най-големите италиански награди: "Стрега" (1952), "Марцото" (1954), "Виареджо" (1961) и др.
Алберто Моравия (1907 - 1990), около 1959 г. / Снимка: Getty Images
Роден е на 28-и ноември 1907-а година с името Алберто Пинкерле в Рим, в буржоазно семейство от средната класа. Баща му е евреин. Бил болнаво дете и оставайки често в леглото, малкият Алберто опознавал света от книгите. На 9 му поставят диагнозата костна туберкулоза. Прекарва почти десетилетие из болници и санаториуми, но болестта му оставя траен недъг - накуцва до края на живота си.
Не успява да завърши гимназия, но попива огромна култура и знания като се самообразова. Като възрастен компенсира липсата на общуване в детството с много пътувания из цял свят и изучаването на чужди езици - английски, френски и немски.
Първия си роман започва да пише още 18 и го издава на 22. Романът "Безразличните" (др. "Равнодушните") е безпощадна критика на обществените нрави, на всички скрити страни на човешкия характер - страх, алчност, егоизъм, перверзия. Бунтарският дух на творбата не се харесва на политкоректната критика - по онова време в Италия е на власт Мусолини.
По-късно, обаче, критиците единодушно ще определят този роман на Моравия като началото на неореализма в Италия.
Моравия предизвиква властта не само с този роман. Същият гняв властта поражда "Сбъркани години", излязъл през 1935-а, а "Маскарад", публикуван през 1941-ва, е конфискуван. През 1944-а година излиза сборникът му "Епидемия", който затвърждава Моравия като открит враг на фашисткия режим, непоколебим антифашист. Писателят е подложен на репресивен натиск, забрана да публикува и да бъдат отразявани от критиката творбите му. Това го принуждава да си измисли псевдоним.
Почти година се укрива от властите. Спасява го краят на Втората световна война. Но и след нея проблемите му не свършват - през 1952-ра година си навлича гнева на църквата - забранен е като "нравствено упадъчен" от Ватикана. Името му е записано в черния списък на католическата църква.
Веднага след войната Алберто Моравия започва да твори и едно след друго издава няколко романа, сред които е "Римлянката". Самият той нарича романите си "драми, преоблечени като романи", а себе си - "артист-търсач и екзистенциалист". Що се отнася до идейните му възгледи, писателят остава антифашист и непоколебим критик на буржоазните нрави до края на дните си на 26-и септември 1990-а година, когато напуска нашия свят на 82-годишна възраст.
Според познавачи, най-автентичната творба на Алберто Моравия са неговите "Римски разкази". Той започва да ги пише докато по време на Втората световна война се укрива в едно семейство на село, намиращо се южно от Рим. Пребиваването му там го среща с обикновените хора и техните грижи, вдъхновява го да опише живота им. Великолепните разкази, които се раждат, излизат в два тома през 50-те години на миналия век.
Един критик окачествява романите на Моравия като "сос" от психология, идеология и еротика". "Но съвсем очевидно е, че хората "харесват тази "кухня!", контрира колегата си друг критик. Много литературни критици и до ден-днешен подценяват литературния талант на писателя и заключават, че популярността му се дължи повече на киното, отколкото на творческото му писане.
Моравия, обаче, безспорно е цялостно погледнато интересна личност във фокуса на обществото - ярка фигура не само в литературата, но и в италианския обществен живот. Той бе човек с лява нагласа, не криеше възмущението си от фалша и корупцията в италианското общество. Бил е евродепутат от Комунистическата партия на Италия, а в периода 1958-1963-та година - председател на Международната федерация на ПЕН-клубовете.
През последните години от живота си Моравия е търсен като коментатор на ежедневната политика, а репортажите от пътешествията му по света излизат редовно във в. "Кориере дела Сера" и по-късно са издадени като книги.
В личния си живот писателят е също толкова "еротичен", колкото и в книгите си. През 1941-ва година се жени за писателката Елза Моранте. Двайсет години по-късно заживява с Дача Мараини, която също е писател.
Някои правят сравнението, че те били по-талантливи от него, докато той самият шеговито отвръща на тези забележки с:
"Със сигурност бяха по-красиви от мен!"
През 1986-а година, вече на солидна възраст, писателят сключва брак с 47 години по-млада от него испанка. Както се шегува един от биографите му: "Умира щастлив".
Една от жените в живота му - Дача Мараини излиза с публично изказване по повод 100-годишнината на писателя, че в Рим трябва да има музей на Моравия, в какъвто може да бъде превърнато последното му жилище в италианската столица. Очевидно е, че дори "изоставените" от него жени са го ценяли докрай и "въпреки".
Големият принос на Алберто Моравия, погледнато от ракурса на нашето време е, че освен че описа по убедителен начин грозното лице на фашизма, той ни отправи и ярко предупреждение за процеса на обезличаване и дехуманизация на обществата след края на последната световна война.
Да, Алберто Моравия предвиждаше тези опасни процеси, които все по-осезателно наблюдаваме днес.
Алберто Моравия - мисли
"Всички знаем, че любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително."
"Не можеш да си поставиш за цел да мислиш за някого, или за нещо. Или ти идва отвътре, или не."
"Когато не си искрен, се представяш за такъв. А като се представяш, накрая започваш да си вярваш. В това е основата на всяка вяра."
"Всеки истински писател е като птицата. Повтаря същата песен, същата мелодия цял живот. За мен това е песента на бунта."
"Той осъзна мрачната истина, че трудна и тежка ера започва за него и той не може да си представи кога тя ще свърши - пубертетът."
"Суетата - това е мистериозен звяр, който спокойно спи, дори и при най-страшната градушка от удари и изведнъж се събужда, смъртно ранена дребна драскотина."
"Ние не разрешаваме живота като проблем, а го изживяваме като преживяване, какъвто и да е крайният резултат."
"В началото беше скуката, често наричана хаос."
"Съотношението между грамотни и неграмотни е константно. Само че, в наши дни неграмотните могат да четат и пишат."
"Войната се превърна в сблъсък между машини. А войниците са единствено малко по-умни машини."
"Този, който никога не сменя нагласата си, никога няма гледна точка."
"Това, което им харесвам на поетите, е поезията."
"Вижте, няма смелост и безстрашие... има само осъзнаване и изпадане в безсъзнание ... съвестта е страх, безразсъдството е смелост."
"Писателят ви дава да погледнете през ключалката, за да видите нещо, което в противен случай не бихте могли."
"Добрите писатели са като композиторите. Не спират да се опитват да разрешат единствения проблем, който са родени да разберат."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}