ЛИТЕРАТУРНИ ОТКРИТИЯ
Орхан Памук: "Чумни нощи" е най-политическият текст, който съм писал след "Сняг"
Детективски, приключенски, любовен роман... Новият разказ на Нобеловия лауреат Орхан Памук ни потопява в опустошенията на епидемия на въображаем остров през 1901 г.
Редактор: / 3346 Прочита 1 Коментара
Снимка: Getty Images
"Чумата е убивала един от всеки трима, коронавирусът убива по-малко от един на всеки сто и въпреки това ни ужаси хилядократно повече... От невежеството неизбежно се раждат конспиративни идеи, разкриващи и засилващи напрежението между общностите. Чумата, форма на природно бедствие, може в такъв случай да стане инструмент и да катализира политическа революция", казва турският писател в интервю за "Мадам Фигаро".
Детективски, приключенски, любовен роман... Новият разказ на Нобеловия лауреат Орхан Памук ни потопява в опустошенията на епидемия на въображаем остров през 1901 г.. Дори ако е много съзвучен с нашата епоха, романът "Чумни нощи" е преди всичко универсален химн за свободата.
- Вярно ли е, че от четиридесет години сте мислели да напишете роман за чумата?
- Да. Тя присъства в "Безмълвният дом", където професор прави проучвания за чумата по времето на Османската империя, или в "Бялата крепост", със сцени за чумата в Истанбул през ХVII век. Ако бях впечатлен от "Чумата" на Камю, болестта не ме интересуваше на първо място като политическа алегория на нацизма, а като опора за метафизично размишление за смъртта, смисъла на живота, съществуването на Бог.
После бях привлечен от Едуард Саид, ориентализмът и сравнението Изток-Запад, с предразсъдъците на западните пътешественици, според които ориенталците са фаталисти, които не вярват в нито една мярка, предприета от хората, и се задоволяват да ходят от погребение на погребение, разнасяйки по този начин болестта...
През последните десет години възгледите ми още се промениха. Исках да разкажа за налагането на карантина и проблемите, които това създава. Карантината, обявена срещу холерата, предизвиква въстания в Полша или в Италия през Ренесанса.
Пандемията също е политически въпрос, тя оказва влияние върху организацията на държавата, понякога върху нейното съществуване. Започнах "Чумни нощи" преди пет години и ето че преди две години, по стечение на обстоятелствата и за мой най-голям шок, се появи коронавирусът...
- Какви разлики и общи черти има между една пандемията тогава и днес?
- Чумата е убивала един от всеки трима, коронавирусът убива по-малко от един на всеки сто и въпреки това ни ужаси хилядократно повече, защото населението е по-образовано и информирано отпреди. Без да знаем много за самата болест, можехме да видим буквално всичките ѝ опустошения по цялата планета! Това е основна разлика. Що се отнася до общите черти, изглежда, че от един век в друг ние продължаваме да преминаваме през същите етапи.
Първо, отричане, на което се отдават както обикновените хора, така и крале, членове на парламента, управляващи: никой не иска да чуе за това, никой не иска да повярва. После, когато е твърде късно и болестта е навсякъде, идва времето на слуховете: вината се хвърля върху даден етнос, националност, религия и се появяват теории на конспирацията.
Винаги има хора, които са виждали хора, които са видели злокобен човек, православен, евреин или мюсюлманин, който разпространява вируса във фонтани, с шепи го намазва по вратите на църквите...
И накрая, правителството, сковано от противоречивите изисквания на населението, което иска да бъде спряна епидемията, но да не бъде лишено от нищо и най-вече от възможността за търговия, свобода на движение, на събиране или пътуване, може да падне и да бъде заменено от нов режим, често доста по-авторитарен.
- Защо избрахте въображаемия остров Мингер за място на действието?
- Първоначално исках да създам една миниатюрна Турция, след това нещата се развиха, бяха добавени и други източници на вдъхновение, като Крит или остров Кастелоризо, най-източното място в днешна Гърция, което по онова време е принадлежало на Османската империя.
Харесвам изолираните, отрязани от света места, било поради буря, като в "Сняг", или карантина, в случая с остров Мингер. В това отношение изпитвам огромно възхищение към "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо, чието действие се развива на пустинен остров, само с двама героя...
- Даниел Дефо е и автор на "Дневник на годината на чумата"...
- Най-великата книга, написана за чумата! Базира се на дневника на чичо му, който той открил седемдесет години след голямата чума в Лондон през 1665 г. Дефо е безподобен майстор на психологията при предаването на човешките реакции. Харесва ми също, че е бил плодотворен автор поради хроничната му нужда от пари.
Въпреки че романите му са написани по финансови причини, някои от тях са шедьоври! Другият писател, който ми повлия, е Алесандро Мандзони, авторът на "Годениците", италианският Толстой: изтънчен и богат аристократ, който можел да си позволи да отдели двадесет години, за да напише книга - нещо, в което се разпознавам. Прочел е цялата документация, която можем да си представим, за "Годениците"...
- Какви точно проучвания направихте?
- Потопих се в докладите на английски лекари, базирани в Бомбай и Хонконг - вирусът на чумата е бил идентифициран там през 1897 г. - и изпратени в Лондон. Те разказваха за ежедневието си, без да крият нищо. Как са ходили от село в село, изгаряйки къщи, за да се избегне заразяването, или обяснявайки нуждата от карантина и мерките, които трябва да се вземат. По онова време 95 процента от хората са били неграмотни, докато днес са само 5 процента.
Мнозинството от нас знае горе-долу какво е микроб, имаме известна представа какво е хигиената, което не е било така в зората на ХХ век...
Тайната любов на Албер Камю и Мария Казарес
- Въпреки това параноичните слухове остават и дори са по-мощни от всякога благодарение на социалните мрежи...
- От невежеството неизбежно се раждат конспиративни идеи, разкриващи и засилващи напрежението между общностите. Чумата, форма на природно бедствие, може в такъв случай да стане инструмент и да катализира политическа революция. "Чумни нощи" описва също, от геополитическа гледна точка, упадъка на империите и възхода на национализма...
И ако някои хора смятат, че романът се отнася до днешната пандемия, аз имах предвид по-скоро политическата атмосфера в Турция. Обвинението в обида на турската идентичност е напълно неоснователно*, но този роман несъмнено е най-политическият текст, който съм писал след "Сняг"...
* През ноември 2021 г. прокуратурата в Истанбул започна отново разследване срещу Орхан Памук, обвинен, че в "Чумни нощи" е обидил Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на Турската република, както и националното знаме (б.а.).
Публикацията е в "Гласове", превод от "Мадам Фигаро", превод: Галя Дачкова
Федерико Фелини и Джулиета Мазина: Маестрото и птицата
Дензъл Уошингтън в "Макбет": Трагедията е актуална, защото злото е актуално
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('http://pinterest.com/pin/create/link/?url=https://impressio.dir.bg/bukvi/orhan-pamuk-chumni-noshti-e-nay-politicheskiyat-tekst-koyto-sam-pisal-sled-snyag&picture=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F04%2F21%2F2345724%2F800x480.jpg%3F_%3D1650529321&description=Орхан Памук: "Чумни нощи" е най-политическият текст, който съм писал след "Сняг"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}