НА ФОКУС
Флориан Зелер: Сбъднах мечтата си да работя с Антъни Хопкинс
С шест номинации за "Оскар", сред които за най-добър филм за "Бащата" (The Father, първата му режисьорска работа), французинът Флориан Зелер се наложи като един от фаворитите в надпреварата. С него се срещна "Мадам Фигаро"
Автор: / 1247 Прочита 1 Коментара
Френският драматург и режисьор Флориан Зелер (Снимка: Getty Images)
Закуска с Антъни Хопкинс
"Антъни е много мек, нежен с мен и много споделя своето душевно вълнение. Мисля, че е много щастлив, защото на 83 г. направи нещо много смело: отидох да го видя, за да го помоля да изследва нова емоционална територия и да се изложи на истинска опасност, като почти се свърже със собственото си чувство за смъртност.
Той ме впечатли със своята смелост, дързост и щедрост към този проект. Що се отнася до Оливия Колман, не съм писал сценария, мислейки за нея, но тя е актриса, която отдавна харесвам. Дори ходих да я гледам как играе в един театър в Лондон. Винаги ме е впечатлявала с емоционалната си интелигентност и много бързо усетих, че тя ще бъде най-добра за ролята в "Бащата".
Но не беше нужно много, за да я убедя, защото Антъни Хопкинс е легенда в Англия и за да играе дъщеря му, тя би казала "да" на всеки сценарий!".
Антъни Хопкинс във филма "Бащата" на Флориан Зелер
"Когато започнах да мечтая за заснемането на "Бащата", лицето, което не спирах да виждам, беше това на Антъни Хопкинс. Имах някаква натрапчива идея, желание и много голяма надежда да работя с него, защото го смятам за най-големия жив актьор. Така че имах тази малко луда мечта. Тъй като не можеше да го направи на френски, трябваше да напиша сценария на английски. Това беше много работа: осъзнавах, че този проект е леко нереалистичен, но си казах, че докато не ми докажат, че е невъзможно и Антъни Хопкинс не отхвърли предложението ми, няма никаква причина да не продължавам да упорствам".
Безумно предизвикателство
"Бащата", моята театрална пиеса, по която бе направен филмът, е пътувала много и вече спечели наградата "Тони" на Бродуей, еквивалентът на Оскарите в театъра. Нейната "репутация" ми помогна, защото благодарение на нея имах възможност да работя с Кристофър Хемптън, който е превел всичките ми пиеси на английски, включително "Бащата".
След това изпратих сценария на филма на Антъни Хопкинс, както се изпраща бутилка в морето, т.е. с много надежда, но със съзнанието, че може никога да не се върне. Два месеца по-късно получих обаждане от непознат номер, който се оказа агента на Антъни, който бе прочел сценария ми и искаше да се срещнем. Хванах самолет за Лос Анджелис, за да закусвам с него. Искаше да знае кой съм, как си представям филма и, ако това е оправдано според него, да се върне в Европа, за да го направи.
Оливия Коламн и Антъни Хопкинс във филма "Бащата" на Флориан Зелер
Той много бързо прояви голяма щедрост и ентусиазъм, зададе ми много въпроси и в края на този разговор се изправи, прегърна ме и каза "правим филма". Бях невероятно щастлив и облекчен, но това беше само първият етап: в крайна сметка, най-трудната част се оказа финансирането на този независим филм на английския пазар. Много по-трудно е да финансираш филм отвъд Ламанша, отколкото във Франция, защото там няма много помощ. Трябваше да изминем дълъг път и една дълга година, през която няколко пъти ми съобщиха, че филмът няма да бъде направен".
Кадър от филма "Бащата" на Флориан Зелер
Церемонията
"Никога не съм присъствал на Оскарите. За мен те са част от митологията на киното. Но малко далечна митология, мечтите ми не са изкристализирали в нея. Това, което ме въодушевява много повече, е страстта ми към актьорите, именно това ме свързва с театъра от години. Страстно обичам актьорите: за мен върховната награда е да имам шанса да споделя силен момент с Оливия Колман, която смятам за най-голямата английска актриса, и Антъни Хопкинс, който е истинска легенда.
Оливия Коламн и Антъни Хопкинс във филма "Бащата" на Флориан Зелер
Последно чух, че ще организират присъствена церемония с номинираните, като на Сезарите, и аз ще бъда щастлив да присъствам, но всичко може да се промени заради здравните ограничения. Така че не съм започнал да мисля за реч, но вече изпитвам голяма радост и благодарност. От това приключение, толкова наситено и радостно, ми остава дълбокото желание да направя други филми, без да се отказвам от театъра, който според мен е едно от най-простите и красиви изкуства".
Превод от френски: Галя Дачкова, "Гласове"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}