Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сър Антъни Хопкинс: Разбирам чудовищата, разбирам лудите

ЮБИЛЕЙ

Сър Антъни Хопкинс: Разбирам чудовищата, разбирам лудите

Актьорът навършва 80 навръх Нова година

1999 г. Във филма "Инстинкт" реж. Джон Търтълтауб (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Мъжът с най-магнетичния поглед от екрана, който умее да събужда едновременно и ужас, и възхищение - актьорът Антъни Хопкинс, навършва 80 навръх Нова година. Трудно е да се изброят многобройните му таланти: той е не само великолепен актьор, но и пианист и композитор, художник и автор на философски максими. И във всичко това е неповторимо уникален.

"Не мога да кажа, че някога съм мечтал да стана композитор, пианист, или нещо друго. Имам мозък, в който нищо не е окончателно. Аз съм това, което съм, и правя това, което правя. Аз не очаквам нищо и приемам всичко. И това прави живота ми по-лесен", казва Антъни Хопкинс.

Младият Хопкинс (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Детството му не е лесно. Описва баща си като "лют" и "студен" човек, но намира оправданието за това в... себе си:

"Баща ми беше разочарован, защото не бях добро дете в училище. Харесвах неговата студенина, защото беше сурова и мъдра. Той ме научи да бъда издръжлив. Знам как да съм силен!..Знам как да съм груб. Това е част от природата ми! Не съм труден, честен съм!..."

Още

Мигът, в който Антъни Хопкинс се прослави като... композитор

След неповторимото си актьорско изпълнение във филма "Мълчанието на агнетата", актьорът придоби славата на човек, който добре познава и може да предаде тъмната страна на човешката природа. Невероятното актьорско покритие на образа на злодея Лектър предизвика у мнозина нещо като идентифициране на героя с актьора.

Хопкинс не се и опита да се дистанцира от това като от нещо лошо, или вредно за личността му. Напротив, той призна откровено, че професионализмът не те прави идеален човек в реалния живот - че и у него има "тъмна" страна, с която се бори. Всъщност, тя съществува у всеки човек!..

13 януари 1973 г. Със съпругата си Дженифър (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Тъмната страна на нашата природа!... Забавлявайте се с нея и знайте, че трябва да я приемете цялата си същност."

Едно интервю на актьора ни разкрива, че това не са просто думи, а той на практика се опитва да го прави. Нещо повече - че гледа дори на професията си като на забавление:

"Забавно е да вземеш "Оскар". Забавно е да те посветят в рицарство. Но когато се събудиш сутрин, разбираш че реалността е, че си смъртен! Филмовата индустрия е пълна с луди хора, които си мислят, че са Господ!..Това, което мога да кажа за себе си е, че докато ми плащат навреме и имам добър сценарий и добър режисьор, се забавлявам. Прекалено многото мислене води до бавна смърт."

Тези привидно повърхностни изказвания, всъщност са откровения, които крият една реалистична картина - едно дълбоко проникновение в природата на човешкото поведение: че само ако приемем всичко в живота си за някакъв род забавление, ще се избавим от Злото и от Скуката в него. Да приемем дори успехите си като забавление е форма на самозащита срещу суетата на Егото.

Антъни Хопкинс е проумял силата на "играта" в нейния философски смисъл. Идеята за Хомо луденс - Играещият човек, е в пряка връзка с творчеството и с актьорската професия в частност. Философското разбиране е, че чрез играта човек трансформира енергията си в творчество и се справя с "трудната част" на мисленето.

За нея именно говори Хопкинс, когато казва, че няма нужда "много да се мисли". В "играта" се превъзмогва и болката, която съпровожда мислещия човек през целия му живот...

ноември 1972 г. С Даяна Риг в "Макбет" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Болката е част от щастието, което имам след нея", казва Антъни Хопкинс, и той несъмнено е открил мъдростта на баланса и равновесието в човешкия живот.

Хопкинс намира дори стреса за нещо полезно. Смята, че той държи човека нащрек и му позволява да разбере, че върви напред.

Актьорът не е от хората, които харесват самосъжалението и мрънкачите, на които е присъщо постоянно да се оплакват. Прозрял е в смисъла на силата, която ни е нужна, за да не позволим да ни манипулират. Както се изразява той, "за да не се поддадем на тиранията на слабите".

В ролята на д-р Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата" реж. Джонатан Деми (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Животът е твърде кратък, за да се справяме с несигурността на другите хора!", казва Хопкинс.

За актьора това не е отказ от хуманност, а мъдро поведение, което кара другите - по "несигурните", да се постараят да превъзмогват сами проблемите си. И наистина, това би било полезно не само за тях, но и за обществото като цяло.

Симпатията на актьора е по-скоро към онези човешки същества, които не владеят разума и чувствата си, защото Болестта и Злото са ги надвили не по тяхна вина. В "тъмната половина" на тези хора се води битка, невидима за повечето хора, но Антъни Хопкинс неведнъж показа на екрана, че я разбира и може убедително да я пресъздаде. 

"Разбирам чудовищата, разбирам лудите...", признава актьорът, изиграл злодея Ханибал Лектър.

Още

На 37 години Джак Никълсън разбира, че сестра му е негова майка

Хопкинс намира тази тъмна страна в човешката природа за даденост, за "сянка", която трябва да приемем. Защото, според него, да си затваряме очите за нея е най-големият грях - "грехът на невежеството".

За свои слабости актьорът смята "мързелът, бисквитите и кроасаните". Несъмнено се забавлява с тази своя "слаба", или "тъмна" страна. Антъни Хопкинс притежава интелекта да говори несериозно за сериозните неща.

За актьора най-голямата загадка са времето и "бездънното езеро от потенциал, който имаме точно под нашите черепи".

1999 г. Във филма "Инстинкт" реж. Джон Търтълтауб (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Нашето съществуване е извън нашето обяснение, независимо дали вярваме в Бог, дали сме религиозни, или сме атеисти", казва Хопкинс. 

За себе си той е намерил рецептата да се справи с този "дефицит" в Познанието за света и човека:

"Приеми всичко, което е вътре в теб - несъвършенствата, тъмнината, богатството и светлината, всичко. Това води до пълноценен живот", казва актьорът.

На 80-годишния си юбилей, сър Филип Антъни Хопкинс несъмнено може да се похвали с пълноценен живот, изпълнен с творчество, професионални успехи и мъдра жизнена философия.

С Брад Пит в "Да срещнеш Джо Блек" реж. Мартин Брест (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Какви ги вършат зад кулисите на най-известните филми на ужасите

Към актьорската си професия Хопкинс се обръща през 1965 г., когато директор на Националния театър на Великобритания е легендарният Лорънс Оливие.

Първият филм на Антъни Хопкинс е "Лъвът през зимата" /1968 г./, за който получава наградата на БАФТА за поддържаща роля, а най-големият му триумф - "Оскар" за най-добра мъжка роля в "Мълчанието на агнетата" /1991 г./

Магнетичен, мислещ и запомнящ се актьор - това е легендата Антъни Хопкинс.

Еми МАРИЯНСКА

1/1

1999 г. Във филма "Инстинкт" реж. Джон Търтълтауб (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Младият Хопкинс (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

1999 г. Във филма "Инстинкт" реж. Джон Търтълтауб (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

ноември 1972 г. С Даяна Риг в "Макбет" (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

13 януари 1973 г. Със съпругата си Дженифър (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

С Брад Пит в "Да срещнеш Джо Блек" реж. Мартин Брест (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

В ролята на д-р Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата" реж. Джонатан Деми (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Календар

Препоръчваме ви

Отиде си Властелинът на шедьоврите Милош Форман

Всичките му филми бяха и остават златна класика

IN MEMORIAM Тончо Русев

Душата не остарява, само тялото...

Музей за "другото" лице на Казанова

Легендарният прелъстител е и талантлив писател

555 дни зад решетките превръщат Пол Верлен в "Принц на поетите"

Под въздействието на алкохола, "прокълнатият поет" прострелва любовника си Артюр Рембо в ръката

Академик Кауфман - мистерията на таланта

Почина един от най-ревностните пазители на българския фолклор

Тъжният веселяк Григор Вачков

Незабравимият актьор остана в сърцата на поколения българи като Гришата и Митко Бомбата