Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Владо Пенев: Най-голямата човешка сила е опрощението

НОВО БЪЛГАРСКО КИНО

Владо Пенев: Най-голямата човешка сила е опрощението

"Цялото богатство на живота ни въобще е да откриваме разликите, а не да откриваш унификацията и приликите, които са ясни" споделя актьорът

Владимир Пенев пред Impressio за ролята му на Данте във филма "Рая на Данте" на Димитър Радев (Снимка: Иван Григoров)

Филмът "Рая на Данте" разказва за живота на Данте (64), който загубва смисъл след смъртта на майка му и пенсионирането му. Единственото, което го мотивира да продължи да живее, е да отмъсти на насилниците на майка си, когато след нейната смърт научава за дълбоко пазени тайни от миналото. Съдбата го среща с Рая (18) - внучка на един от насилниците. Дали тя ще запали желанието му за отмъщение или ще го доведе до прошка?

Филмът "Рая на Данте" е на Димитър Радев, режисьор и сценарист, оператор в Калоян Божилов, а музиката е на Димо Стоянов от П.И.Ф., който си отиде преди няколко месеца. "Рая на Данте" можете да гледате на тазгодишния София Филм Фест, премиерата е утре в кино Люмиер. 

Кадър от филма на Димитър Радев "Рая на Данте" (Снимка: София Филм Фест)

- Г-н Пенев, защо приехте да участвате във филм на дебютант, Вие сте достатъчно опитен актьор, за да избирате ролите си, очевидно ролята на Данте Ви е харесала, защо? С какво Ви привлече?
- Да, хареса ми тази възможност. Освен това мисля, че е призвание и задължение на по-опитните актьори да помагат на младите режисьори. Винаги с удоволствие приемам покани за участие в дипломни работи, дебюти, когато се убедя разбира се, че хората, които ме канят знаят защо ме канят и аз се убедя в своята полезност. В случая с Димитър Радев имаме респектиращ сценарий, той наистина се е образовал изключително дълго време, обхванал е целия кино процес от всички възможни гледни точки, познава ги, което е много хубаво.

Екипа на филма "Рая на Данте", който можете да гледате в тазгодишния юбилеен фестивал София Филм Фест (Снимка: Иван Григоров)

Още

"Рая на Данте" и "Сбогом, Джони" с премиера на 25-ия София Филм Фест

"Рая на Данте" и "Сбогом, Джони" с премиера на 25-ия София Филм Фест

Преди една или две години бях председател на една от комисиите, които одобряват сценариите на филмите, които трябва да се снимат, това бяха над 100 сценария. И на базата на този ми опит със съвременни български сценарии, които съм прочел, мога да кажа, че сценарият на Митко беше най-грамотно и най-точно написан като сценарий. Той беше разказан в най-дребни подробности, така че хора, които нямат достатъчно въображение и не могат да си представят как би изглеждал финалният филм, да могат да си го представят. Не мога да отговарям за крайния резултат, защото участвам в него и винаги човек е субективен, но със сигурност твърдя, че беше от малкото добри български сценарии.

Част от екипа на българския филм "Рая на Данте" - Владо Пенев, Радина Боршош и режисьора и сценарист Димитър Радев (Снимка: Иван Григоров)

- Има различни схващания по въпроса дали режисьорът трябва да бъде много подготвен, интелектуално, за да направи филм или пък не - не е нужна толкова школата, колкото таланта и добрата идея. Вие какво мислите по този въпрос?
Киното е сложна система. Киното е много скъпо, самата организация на снимачния процес иска много пари и ако нямаш добра подготовка и не знаеш каква част от енергията си да вложиш в нея, в избора на екип, локации, артисти, оператори, осветители, гримьори, нямаш много шанс за успех. След това идва другата част от процеса - самото заснемане и накрая третата част е постпродукцията - да монтираш и разкажеш всичко това, което си заснел.

Владимир Пенев пред Юлия Владимирова за ролята си на Данте, миналото, бъдещето и конфликтите в обществото (Снимка: Иван Григоров)

Можеш да не си достатъчно образован и да бъдеш актьор. Да, актьорът в киното би могъл понякога да влезе неподготвен. Аз не съм привърженик на това да нямаш образование, за мен базата и за един актьор, и за един режисьор е много важна. Целият процес в киното наистина е в главата единствено само на режисьора, той не може да си позволи да бъде стихиен, да бъде случаен. Аз съм респектиран от усилията на Митко да пристъпи към самото действие снимане на филм чак, когато има достатъчно предварителна подготовка.

Още

Портрети от фоайето - 25 години София Филм Фест

Портрети от фоайето - 25 години София Филм Фест

Това пак не гарантира качеството на филма като краен резултат, но ти гарантира, че си положил усилия. В един филм един случаен, взет от улицата човек, може да изглежда изключително талантливо и да прави изключителни неща, но това е заслуга единствено и само на режисьора. Както има и немалко случаи, в които изумителни артисти, които сме гледали в други филми или театрални постановки, могат да бъдат провалени по невероятен начин и да играят ужасяващо, просто защото режисьорът ги е поставил по този начин, монтирал ги е така. Киното наистина се случва в главата единствено и само на режисьора.

Владимир Пенев пред Impressio за ролята му на Данте във филма "Рая на Данте" на Димитър Радев (Снимка: Иван Григиров)

- Във филма "Рая на Данте" Вие играете ролята на един съвременен Данте, който все още се бори с призраците на миналото, които до голяма степен са предопределили и бъдещето му. Вие действително имате погледа на човек, живял и преди 1989 г. Това помогна ли Ви?
- Да, разбира се, аз съм свидетел на това време, нямам за щастие близки и роднини, които да са били в Белене, но имам ситуации, подобни, които емоционалната ми памет възстановява. Това, което е важно е гледната точка и вниманието, с което се връщаме назад. Това беше важна част от моята подготовка за ролята. Не да мразя, да съдя, да отмъщавам, да наказвам. А да опрощававам. Най-голямата човешка сила е опрощението. Но то минава през съзнание - ти първо трябва да осъзнаеш къде, какво, как се е случило и тогава да го простиш. Много е важно да знаем откъде идваме, за да бъдем по-спокойни там, накъдето отиваме.

- Тоест миналото според Вас е важно, за да бъде осъзнато настоящето и бъдещето.
- Да, задължително осъзнато и осмислено.

- А осмислено ли е в момента? Българското кино се занимава много с тази тема последните 30 години.
- Не мисля, че темата с Белене и пораженията от това е изследвана достатъчно. Българското кино предлага голямо разнообразие по темата за социализма, отношението ни към миналото е нееднозначно, което е много хубаво.

Владимир Пенев в интервю за българското кино, миналото и моралните въпроси, които трябва да си задаваме (Снимка: Иван Григоров)

Още

Филми, които не бива да пропускате на 25-ия София Филм Фест

Филми, които не бива да пропускате на 25-ия София Филм Фест

- А успяли ли сме да го преживеем, да го надмогнем или още се борим с него?
- Обществото ни е малко незряло. Аз имам шанса да чета текстове в предаването на БНТ "История БГ", това са архиви и документи, свързани с темата на предаването, наблюдения на различни хора по темата и мога да кажа, че е изумително как ние сме непроменящи се същества, константни като хора.

Не се сещам за друга нация, народ, които по такъв начин да стои толкова дълго време на едно и също място и по никакъв начин нищо да не ги промени. И в положителните им, и в отрицателните им черти.

- На какво се дължи това?
- Нямам идея - това трябва да се анализира. Но наистина е така. Спомням си например един текст на някакъв монах от 14 век, който говори за българските селяни, това може да се каже по същия начин и за българския селянин през 2021 г. Няма никаква разлика. Парадоксално е, че през това време има робства, падения, възходи, различни управления и обществено-икономически строеве и все пак - това остава непроменено. Аз даже не знам дали това е предимство или недостатък. Обществото като че ли не се развива и стои на едно и също място и не мърда.

Но е много хубаво да познаваме миналото си най-малкото да се предпазим от такива исторически грешки, които непрекъснато повтаряме. Но ето, че това застояло общество мултиплицира грешки и не може да се отърси от тях.

Владимир Пенев в интервю за българското кино, миналото и моралните въпроси, които трябва да си задаваме (Снимка: Иван Григоров)

Още

Павел Веснаков за "Уроци по немски": Този филм ме накара да погледна към собствените си страхове

Павел Веснаков за "Уроци по немски": Филмът ме накара да погледна към собствените си страхове

- А според Вас този филм може ли да бъде гледан еднакво от всички хора - зрители, режисьори, актьори от различни поколения? Какво ще си кажат хората, които не са имали проблеми с Белене и са живели по-добре тогава, отколкото сега?
- Проблемът Белене не е толкова до възможностите да правиш филми, кино и т.н. Това е морален проблем. И лошото е, че общественият морал не се развива. Ние няма как да имаме единна позиция за това минало, защото общественият ни морал е на това ниво. От гледната точка на един това е ок, от гледна точка на друг никак не е ок.

Но ние нямаме обществена нагласа, която да каже "ние сме против това". Няма как да имаме едно и също мнение по всички въпроси, дори да имаме едно и също мнение, би било малко съмнително доколко това е истина. Все пак обществото е изградено от индивидиалности и всяка индивидуалност е изградена да мисли по свой начин.

- Има ли разлика между колегите Ви, които са завършили НАТФИЗ преди 1989 г. и тези след това, имам предвид по-младите.
- Разлика няма, просто те са по-млади, по-вдъхновени, по-взривни, те са също толкова умни, интелигентни и чувствителни. Но качествена разлика не намирам. Аз не съм провърженик на сравненията "какви бяхме ние преди, пък виж сега тези какви са". Вижда ми се незряло, не можеш да противопоставяш "преди" и "сега". Всяко време си иска своите герои, своите секссимволи, положителни примери. Въпросът е да има положителни примери и да не се подаваме като общество на това недостойни неща да ни бъдат пример.

Владимир Пенев пред Impressio за ролята му на Данте във филма "Рая на Данте" на Димитър Радев (Снимка: Иван Григоров)

Още

Владо Пенев чества юбилей с премиерата на "Бащата"

Владо Пенев чества юбилей с премиерата на "Бащата"

- А как намирате ожесточените спорове в публичното ни пространство по теми, които често за никого нямат значение, често завихряни през социалните мрежи?
- Всъщност наистина, за кого има значение това? Днес прочетох, че преди да съществуват социалните мрежи, само семейството е знаело колко си тъп, сега със социалните мрежи като си постнеш мнението два пъти и мислиш, че е страхотно, вече всички знаят. Не съм убеден в каква степен социалната мрежа формира обществено мнение.

Да, за определен период от време там много се крещи и вика, всички му обръщат внимание и също за толкова кратко време затихва. Доколко са значими темите, с които ни занимават, всеки сам може да прецени, за едни са, за други не са. За мен е много важно домашното възпитание. Какво си научил вкъщи - тези първи седем години.

Това е определящо живота по-нататък, ценностната ти система, която няма как да ти бъде изградена от училището. Нямам предвид, че трябва да си израсъл много луксозно, напротив даже в провинцията съм попадал на изключителни хора. Хора, живеещи по най-простия начин, но всъщност толкова богати, толкова цялостни като характери, толкова запазени, толкова чувствителни, мъдри. А животът им - никак не предполага това - обикновен, сред животни, близо до земята. Важна е основата и тази основа се поставя в семейството.

Вижте как никаква добродетел вече не е важна за обществото ни, напротив, колкото повече не обръщаш внимание на тези неща, толкова си по-издигнат в него и хората казват "ето, виж го, на него не му пука". Аз мисля, че една най-големите добродетели е доброто домашно възпитание.

Владимир Пенев пред Юлия Владимирова за ролята си на Данте, миналото, бъдещето и конфликтите в обществото (Снимка: Иван Григоров)

Още

Владо Пенев и Деян Донков в новата постановка на Явор Гърдев "Завръщане у дома" от Харолд Пинтър

Владо Пенев и Деян Донков в новата постановка на Явор Гърдев "Завръщане у дома" от Харолд Пинтър

- Във филма "Рая на Данте" Вие сте един днешен Данте. Средновековно невъзможен и някак възможен в същото време.
- Така е, името Данте е метафора. Пак става дума за домашно възпитание: майка му е била влюбена в Данте и го е кръстила така, знаейки колко подигравки ще му донесе това след себе си, но тя някак пренася тази страст и любов към един поет върху сина си и го белязва завинаги.

- В очите на обществото обаче изглежда странен, човек от друго време.
- Много ми хареса като актьор именно тази странност да я превърна в нормалност. Да осъзнаеш, че всъщност виждаш едно дете със синдром на Даун и моментално го слагаш в калъпа на своето съзнание, но то е различно от всички останали деца с този синдром, то има своята възможност да общува, да не общува, да се усмихва, да има или да няма агресия. А ние го слагаме под общ знаменател: отклонение.

А цялото богатство на живота ни въобще е да откриваме разликите, а не да откриваш унификацията и приликите, които са ясни. Вълнуващото е да умееш да откриеш разликите.

Кадър от филма на Димитър Радев "Рая на Данте" (Снимка: София Филм Фест)

Още

Явор Гърдев: Недостигът на витамин D в организма ще бъде политически фактор

Явор Гърдев: Недостигът на витамин D в организма ще бъде политически фактор

- Кое е водещото на сцената - духът или тялото?
- Сложно е. И двете са важни. Ето сега отивам на репетиция да възстановявам едно представление, което е направено 2007 г. и си давам сметка, че духът ми е същият, но тялото ми е се е променило. Аз съм остарял с 14 години. Нямам тази енергия, нямам тази сила. Иначе - да , аз съм се съхранил във времето, но тялото вече ми изневерява.

- И така героят Ви ще изглежда различен днес.
- Да, той ще е такъв, какъвто аз съм реално в момента.

- За коя постановка говорите?
- "Мъртвешки танц" в театър "Сфумато".

Владимир Пенев в интервю за българското кино, миналото и моралните въпроси, които трябва да си задаваме (Снимка: Иван Григоров)

- А имате ли неиграна роля, която Ви е много любима?
- На мен ми харесват много книги и филми, пиеси също така. Но нямам нещо, което да искам да изиграя специално.

Всъщност имаше едно нещо, което поисках да изиграя и го изиграх - това беше бащата в "Бащата" в Народния театър. Поисках да го изиграя след като гледах едно представление в Ню Йорк, а тогава даже не познавах текста, а беше толкова потресаващо и си казах: би било толкова хубаво да го изиграя, макар и пиесата да е за 80-годишен човек.

Още

Диана Добрева поставя  "Калигула" на Камю в Народния театър

Диана Добрева поставя "Калигула" на Камю в Народния театър

- Да, във филма именно Антъни Хопкинс играе бащата, а той е на 83 г.
- Да, авторът на пиесата е режисьор и на филма и той съвсем стриктно си спазва текста. И Антъни Хопкинс, и Оливия Колман са гиганти, това е неоспоримо.

Аз имам обаче сантимент към нашето представление, защото режисьорката Диана Добрева загуби баща си точно по времето, когато репетирахме, а той дълго време беше болен от алцхаймер. Тя казваше, че не го поставя, а това всичко го е живяла. Донякъде и аз с майка ми съм имал подобен опит, макар тя да не стигна до такива сериозни отклонения.

Затова представлението ми е много лично. Сега не го играем, защото Радина Карджилова ще ражда, но живот и здраве през май хората ще могат отново да заповядат на "Бащата".

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

25 легендарни режисьори на 25-ия София Филм Фест

25 легендарни режисьори на 25-ия София Филм Фест

Още

Фолкер Шльондорф, Вим Вендерс, Тери Гилиъм, Тед Кочев на София Филм Фест

Фолкер Шльондорф, Вим Вендерс, Тери Гилиъм, Тед Кочев на София Филм Фест

Още

Джафар Панахи с  Наградата на София на 25-ия София Филм Фест

Джафар Панахи с Наградата на София на 25-ия София Филм Фест

Още

13 впечатляващи регионални филма в Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест

13 впечатляващи регионални филма в Балканския конкурс на 25-ия София Филм Фест

Още

"Като за последно" с Мария Бакалова на "София Филм Фест"

"Като за последно" с Мария Бакалова на "София Филм Фест"

Още

Световният хит "Още по едно" на Томас Винтерберг на 25-ия София Филм Фест

Световният хит "Още по едно" на Томас Винтерберг на 25-ия София Филм Фест

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Ритъм, хармония, фолклор: Иван Шопов, който отлепва от земята

"Самосъзнанието, че българският фолклор има място в световните тенденции ни дава сили да стъпим още по-смело на него и да го обикваме все повече", казва многоликият артист за най-новия си проект TRIGAIDA и дебютния им албум ELATE

Интимност и публичност в епохата на спектакъла: Съвременно изкуство в подлеза на Ларгото

Разговор с Десислава Димова, една от кураторките на първото издание на международната изложба Sofia Art Projects, която се открива днес от 18.00 часа

Тенорът Фабио Армилиато пред Dir.bg: Беше много весело, когато Уди Алън ме караше да пея лошо

"Гласът е чудо и трябва да учиш всеки ден, за да разбереш как работи и да станеш професионалист" споделя още той

Хореографката Симона Дяконеску: Представленията са система, в която всичко циркулира

"Танцови маниаци" на Симона Дяконеску ще се играе на 06 юни от 19:00 ч. в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс

Михаил Билалов: Играе добре този, който мисли добре

Когато светъл филм се появи в мрачно време, зрителите го забелязват, вярва актьорът

Антъни Хопкинс: Можех да бъда някой друг. Но всичките ми действия ме доведоха дотук

"Всичко тук долу е лишено от смисъл. Живеем. Умираме. Нашите дребни вещи се озовават на тавана или в мазето. Книгите ми повече няма да бъдат четени и ще бъдат поставени в кашони, които ще събират прах. В крайна сметка, това е животът"