КИНО НА ФОКУС

Павел Веснаков за "Уроци по немски": Този филм ме накара да погледна към собствените си страхове

"Имам предпочитание към определен тип роли и това са ролите, които ме вълнуват и докосват" споделя актьорът Юлиан Вергов

Автор : Юлия Владимирова / 13 март 2021 / 13:40 6124 Прочита 6 Коментара

Режисьорът Павел Веснаков и актьорът Юлиан Вергов в интервю пред Юлия Владимирова за филма "Уроци по немски", който ще бъде представен на София филм фест. (Снимка: Иван Григоров)

Пълнометражният дебют на Павел Веснаков "Уроци по немски" ще бъде показан премиерно на 25-ия София Филм Фест на 13 март, от 20.30 часа в кино "Люмиер" като част от Международния конкурс на престижния кинофорум.

Филмът получи международно признание в края на 2020, когато за главната си мъжка роля Юлиан Вергов получи наградата за най-добър актьор на кинофестивала в Кайро.

Затова какви са уроците за обществото, невидимите места на града, с които периферно сме заобиколени и киното като терапия говорим с режисьора Павел Веснаков и актьора Юлиан Вергов.

- "Уроци по немски" е филм, който представя една различна социална среда, с която сме заобиколени, но която често не виждаме. Как стигнахте до такава тема, откъде се вдъхновихте за историята? - Павел Веснаков: Аз разказвам история, която е изцяло българска и филмът е базиран изцяло на моя живот, моите страхове, вижданията ми за обществото, това, което харесвам и не харесвам в него. Филмът е много личен за мен, защото успявам да разкрия някакви неща за моя характер. Изследвам себе си чрез героите, които съм създал. Не съм привърженик да спекулацията дали историята е от реални или нереални събития.

Дори да има нещо реално, не бих казал, че е базирано на някой човек и нечий живот. Дори да има нещо буквално, ми се иска да остане завоалирано, защото иначе остава като спекулация, сякаш, че като е истински случай се очаква повече да разчувства публиката. Този тип манипулация не ми харесва.

Режисьорът Павел Веснаков и актьорът Юлиан Вергов за филма "Уроци по немски", който ще бъде представен на София филм фест. (Снимка: Иван Григоров)

Още

Юлиан Вергов с награда за най-добър актьор в "Уроци по немски"

- Дълго време ли работихте върху тази идея?
- Павел Веснаков: Дълго време живях с идеята и дълго време чаках да можем да я реализираме. Работата беше трудна. Много усилия ни костваше всичко това. Интересно е, че няма формула за това кога правиш нещо успешно, но винаги знаеш, когато нещо не се получава.

Много по-лесно човек усеща провала отколкото успеха. Юлиан също има много силно чувство на самооценка и самокритика, създадохме много специална връзка помежду ни и това ни помогна на преживеем този филм.

- Вие сте неузнаваем в ролята си, много различен образ, много неочакван, сложен, как се срещнахте с тази роля, как разбрахте този персонаж?
- Юлиан Вергов: Аз съм работил и преди с Павел и много бързо го разбирам какво иска. Той е режисьор, който може да те вкара много бързо в обстоятелствата. Имахме много предварителни разговори, много предварителни срещи, след които имаше много натрупвания.

Това е единственият може би случай до сега, когато аз нямах предварително изграден образ в главата си, а се доверих изцяло на Павел. Заснемахме много дубли, но когато нещо се оказваше, че не работи, го променяхме в процеса на работа, което ни помагаше още повече.

Аз дори се докарвах до моменти, в които съм абсолютно в персонажа, в които даже не се усещах. На мен това много ми харесва, нещо изключително е и пожелавам на всички колеги да работят с Павел, защото наистина е много по-различен от всички, с които съм работил до сега в живота и професията си.

Актьорът Юлиан Вергов пред Impressio за филма "Уроци по немски" (Снимка: Иван Григоров)

Още

"Петя на моята Петя" и "Уроци по немски" в Международния конкурс на 25-ия София Филм Фест

- Павел, това е първият Ви пълнометражен филм, точно този ли филм си представяхте, че ще направите като дебют?
- Павел Веснаков: Смешното е, че аз го исках много отдавна и когато мина толкова време накрая вече не исках. Даже ме беше страх - като прекарваш толкова време с една идея, мислейки за филма, започваш да се страхуваш и не искаш да го правиш. Аз трябваше да направя филма, когато бях на 27 години. В един момент даже започнах да се радвам, че се отлага и отлага... Започвайки да снимам филма, веднага се върнах към това, което съм правил с късометражните филми, нещо като връщане към себе си. Имаше едно нещо, което не знам дали съм го казвал на Юлиан.

Много се бях притеснил дали ще успея да реализирам идеята си, дали ще се справим, дали текстът е достатъчно качествен и в един момент в цялото притеснение, отидох да снимам точно в кварталите, в които съм израснал като дете.

Снимахме в едното училище, където съм бил от 1-7 клас, после снимахме в моя блок, в който съм живял в Младост 20 години. Потопих се в среда, която си е изцяло моя, изцяло лична и всъщност оригиналната идея, която се зароди и се загуби някъде по пътя, се появи отново и аз се върнах към нея.

Кадър от филма "Уроци по немски" на Павел Веснаков с Юлиан Вергов в главната роля. (Снимка: София филм фест)

- Въпрос към Юлиян, Вие все пак за подготовката за тази роля гледахте ли, четохте ли нещо специално, с което да влезете повече в персонажа?
- П. Веснаков: Юлиан е достатъчно добър актьор, че да няма нужда да го прави. Това с гледането е като някакво извинение, ако си актьор и разчиташ на това да се подготвиш, ми се струва странно.

- Ю. Вергов: Ние снимахме по такива места, по които нееднократно се срещаха такива персонажи.

- П. Веснаков: Другото, което аз си мислех е, че искам филма да изглежда така, сякаш не е сниман с актьори, но да е сниман с актьори. Снимал съм го обаче с един от най-добрите актьори, много изградени, много популярни, актьори, към които хората имат големи очаквания и ги свързрват с конкретни произведения и послания - на мен ми се искаше точно този мит да разрушим.

Поставяйки Юлиан в такава нетрадиционна среда, има нещо много ценно, което изключва момента той да ходи да се подготвя специално, защото той се изненадва от всяко едно нещо и не изглежда толкова предварително намислено. Има спонтанност и това ми харесва. И когато актьор като Юлиан е толкова интуитивен и опитен, той няма нужда от тази подготовка, за която питате. Това е моето мнение, Юлиан може да има друго.

- Ю. Вергов: Да, абсолютно съм съгласен с Павел.

Имаше една сцена, която не влезе във филма, в която персонажа ми Никола седеше и пушеше на балкона. Павел практикува една странна може би за много мои колеги режисура, в която по време на недиаложна сцена ти казва какво да правиш и ти стоиш от името на персонажа си, абсолютно изключил от себе си. Аз пушех цигара на балкона, снимахме, Павел ми каза: Изпуши си цигарата сега и я хвърли.

Намирахме се на 10-11 етаж в блок в Младост и аз инстинктивно си хвърлих фаса през прозореца. Това е нещо, което в моя живот никога не бих допуснал, ако ще да събирам фасовете в джоба си. Изведнъж аз осъзнах, че съм направил нещо от името на персонажа. Това умение на Павел да те вкарва в обстоятелства, да те пуска да работиш ти от името на персонажа е изключително. Ние и по друг проект сме работили по този начин и усещането е невероятно.

Кадър от филма "Уроци по немски" на Павел Веснаков с Юлиан Вергов в главната роля. (Снимка: София филм фест)

- Как искахте да представите София в "Уроци по немски"?
- Павел Веснаков: Такава, каквато аз я възприемам и претендирам, че познавам. Все пак аз съм израснал по крайните квартали, усещането за града е прокарано през призмата на моето съзнание. Средата, която съм изследвал няма тайни за мен, така го чувствам.

Още

Абсолютният "Той" Юлиан Вергов: Изгониха ме от 2 училища преди да разбера, че искам да съм актьор

- Как очаквате точно тази социална прослойка, която ни представяте във филма си да комуникира с него? Очаквате ли да има такава комуникация?
- Павел Веснаков: За жалост хората, за които се говори във филма биха ненавиждали да се говори за проблемите им по такъв публичен начин. В България хората имат един такъв начин на мислене: имаме толкова проблеми в живота, защо да ги гледаме пренесени и на кино. Нямам големи очаквания от тази прослойка, която представя филма, по-скоро ми се иска да го видят хората извън нея и да се замислят, че животът, който водят, страната, която обитават има и друга страна. Нещата тук са малко по-сурови от центъра на София, който повечето от нас са свикнали да наблюдават.

- Юлиан Вергов: Да, има нещо насочено към определен кръг от хора, но образите са толкова пъстри и разнопосочни, че не можеш да определиш точно този човек какъв е. Дори има някакви странни постъпки, които бутат образа в една или друга посока. Например има един момент във филма, в който се разказва случка от преди и един момент, в който те са се напили, а героят е откраднал книга. Защо точно книга? После се разбира. Но има такива постъпки, които са доста странни и отместват от общоприетото статукво за определен кръг от хора.

Режисьорът Павел Веснаков представя филма си "Уроци по немски" (Снимка: Иван Григоров)

- Смятате ли, че когато един филм носи определени социални послания и те са важни, той трябва да може да стигне до повече хора, в които да събуди някакъв коментар.
- П. Веснаков: Като правех филма съм си го мислел това нещо, но сега като го гледам това ми звучи много клиширано и леко изтъркано. Това, което си мисля сега за филма е, че на мен ми действа много успокояващо. Всички произведения на изкуството, които са ми помогнали да се изградя като личност са такива, към които съм се връщал много пъти през живота ми. Дали става дума за филм, книга... Много бих се радвал, ако хората гледат филма няколко пъти и всеки път им действа различно - той не се променя, но хората се променят и представите за самия филм се променят.

Има нещо медитативно в това и се успокоявам като го гледам. И се надявам, че би могъл да въздейства така и на някой друг - като малък остров, който те изкарва от проблемите. Проблемите, които имаш не са само твои, други хора също имат такива проблеми, трудностите, през които си минал, вероятно са трудности, през които са минали и други хора. Въпреки, че филмът е мрачен и тежък, мисля че има нотка на добрина в него. Аз се надявам на това - точно тази нотка да ги накара да се замислят.

Още

Юлиан Вергов в ролята на директор на училище във филма за Петя Дубарова

- Аз също мисля, че киното трябва да задава въпроси и да ни помага да търсим себе си.
- П. Веснаков: Ние сме преживяли някакви неща по време на филма и той е един вид саможертва за нас. Юлиан също е преживял неговия собствен герой. Границата между фикция и реалност започва да се размива малко и някак това дава стойност. Никога не бих претендирал с това, че филмът е много истински и затова ще въздейства на всеки. Но ми се стори, че би могъл да въздейства по такъв начин, особено виждайки реакцията на хората, защото аз никога досега не съм гледал филма на кино, особено споделен с други хора. Това е първата ми прожекция изобщо.

В героя си Юлиан е оставил нещо от себе си, аз съм оставил нещо от себе си, има нотка от всеки един от хората, които са участвали. Много е ценна тази стойност на киното, че то улавя духа на времето, в което е направено, улавя душата на хората, които са създали филма. Това сега за първи път го осмислям и осъзнавам.

- Юлиан Вергов: Стилистиката на филма, начинът, по който е сниман, играта, вкарват публиката в самия филм, тя става част от него. За мен това е едно голямо постижение.

Актьорът Юлиан Вергов пред Impressio за филма "Уроци по немски" (Снимка: Иван Григоров)

- Вие имате ли предпочитание към определен тип роли. Тук в този филм, както казах, сте изключителен, различен, изненадващ. Участвате и в по-комерсиални продукции, телевизионни сериали. Делите ли тези две неща?
- Юлиан Вергов: Имам предпочитание към определен тип роли и това са ролите, които ме вълнуват и докосват. Не деля нещата на комерсиални и некомерсиални, а на качествени и некачествени, докосващи и недокосващи. Това е водещо нещо при мен и то продължава все още през годините.

- Очаквахте ли филмът да има такъв голям фестивален успех до момента, със сигурност ще има и още...
- П. Веснаков: Очаквах да има по-голям с оглед на това, че не знаех, че ще има пандемия. Бяхме много близо до селекция във Венеция. Всичко свързано с филма е много драматично откъм събития. В Закона за киното 2015 г. имаше блокирани сесии, чакахме няколко години. После дойде пандемията. Заради нея на кинофестивала във Венеция имаше по-малко филми. Ако беше нормална година, щяхме да бъдем селектирани. Филмът ни явно е орисан да се бори с някакви такива трудности.

Още

Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров - въображение, мисъл, стил!

- Разкажете за метафората, която давате на Запада, в случая Германия и пътя на един шофьор в тази посока. Това е хем мечтано място от мнозина, хем в крайна сметка то се оказва, че може да не е такъв рай, какъвто е в илюзиите.
- П. Веснаков: За мен беше важно да покажем, че може би решението не е в това, че ако смениш средата, всичко ще се промени и подобри. Човек трябва да се обърне към собствените си грешки и да спре да търси всички неща извън себе си. Това е характерна черта и за мен самия, за много от приятелите ми. Не го казвам като нещо лошо, просто човешката природа е устроена така.

С изкуството обаче не е така, в изкуството човек получава невероятната привилегия да говори за комплексите си, за слабостите си чрез героите си и образите си. Защото ти режисираш един текст, който си написал, в крайна сметка имах чувството, че съм на терапия 30-40 дни. Снимките по филма ме накараха да погледна към комплексите си, страховете си и негативни качества, с които се опитвам да се боря.

Кадър от филма "Уроци по немски" на Павел Веснаков с Юлиан Вергов в главната роля. (Снимка: София филм фест)

- Юлиан Вергов: Много е хубаво, че след края на филма можеш да си поемеш дълбоко възхух. Филмът се казва "Уроци по немски" и има безкрайно много уроци по най-различни неща в нашия живот. Филмът е прекалено пъстър и това му е хубавото, занимава те със страшно много проблеми, които на пръв поглед ти неглижираш, но всъщност това са процеси. Един от големите проблеми е как да получиш прошка - да застанеш съвсем откровено и да кажеш, че си сгрешил и искаш прошка.

Режисьорът Павел Веснаков представя филма си "Уроци по немски" (Снимка: Иван Григоров)

Още

Филми, които не бива да пропускате на 25-ия София Филм Фест

- В тази странна ситуация, с която всички сме принудени да се съобразяваме, вие опитвате ли се да се приспособявате към нови условия на работа, като режисьор и актьор, или напротив - опитвате се да задържите една нормална среда.
- Юлиан Вергов: Естествено това всичко е нещо, с което не сме свикнали. Но за мен има един по-голям проблем - не знам кога пак ще работя с Павката. На мен много ми се работи с него. Именно поради това, което се случва той намира сили, мотивация и начин да работи въпреки натиска. Филмът не беше сниман по време на пандемията, но сме имали други снимки, по които сме работили с него, нямахме никакво време, въпреки това изполвахме всички възможности, избутахме свръхвъзможностите до край.

Когато човек е поставен в такава неординерна ситуация, притиснат от различни обстоятелства, тогава се раждат добри неща, хубави усещания и невероятен процес, в който дори ти не усещаш откъде идва желанието за работа. Винаги, когато можеш да впрегнеш тези неща в правиланта посока, резултатът няма как да не бъде впечатляващ.

- П. Веснаков: Аз снимах "Откраднат живот" в условия на пандемия почти една година. И всъщност нищо не се беше променило, но сега тепърва може би ще усетя. Със сигурност човек се приспособява към всичко - волно, неволно, насила, това не означава, че трябва да се примиряваме с тази ситуация, въпреки, че нищо не зависи от нас.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още