Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът Милчо Манчевски: Холивуд взема много повече от артиста, отколкото дава

ЛИЦАТА НА КИНОТО

Режисьорът Милчо Манчевски: Холивуд взема много повече от артиста, отколкото дава

Македонският режисьор, който от 80-те живее в Ню Йорк, споделя, че "единственото нещо, което може да даде Холивуд, са пари. Но взема творческата свобода."

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

Милчо Манчевски е роден през 1959 г. в Скопие. През 1978/79 завършва специалност археология и история на изкуството в университета "Кирил и Методий" в Скопие. През 1983 г. се дипломира в специалността "Филмова продукция" в катедрата по "Кино и фотография" на Колежа по масови комуникации и медийни изкуства в Южен Илинойс, САЩ.

Още Световноизвестният македонски режисьор Милчо Манчевски представя лично филма си "Върба" на откриването на 24 София Филм Фест ЕСЕН

Световноизвестният македонски режисьор Милчо Манчевски представя лично филма си "Върба" на откриването на 24 София Филм Фест ЕСЕН

Милчо Манчевски е сценарист и режисьор на пълнометражните филми "Върба" (2019), "Бикини Муун" (2017), "Майки" (2010), "Сенки" (2007), "Прах" (2001) и "Преди дъжда" (1994), както и на над 50 късометражни проекта, включително "The End of Time" (2017), "Thursday" (2013), "1.73" (1984), музикалния клип "Tennessee" (1991) за сериала "Arrested Development". Той е режисьор и на епизоди от поредицата "The Wire" (2002) на HBO. Манчевски има три изложби с авторски фотографии, автор е на художествена литература, книги с фотографии, реализирал е постановки на сцена - самостоятелно и с групата "1AM", създадена от него.

"Преди дъжда" има номинация за "Оскар" и 30 престижни награди, включително "Златен лъв" за най-добър филм във Венеция. "Ню Йорк Таймс" включват "Преди дъжда" в своя списък с най-добрите 1000 филми, правени някога.

"Върба" е филмът, който ще открие есенното издание на 24-ия София Филм Фест, а Милчо Манчевски е в София, за да го представи пред публиката. Събитието е на 25 септември от 19.30 часа на откритата платформа София Съмър Фест.

В специалното интервю, което Милчо Манчевски даде за Impressio, той споделя за историите в киното, които го вълнуват, любимите места в родната му Македония, към които все се връща да снима, какво отнема и какво дава Холивуд и как гледа към т.нар. "балкански национализъм".

Милчо Манчевски в разговор с Юлия Владимирова (Снимка: Светла Дамянова)

Г-н Манчевски, какво Ви е отношението към филмовия фестивал в София, как се чувствате тук като гост и приятел. Идвали сте много пъти и публиката Ви познава добре.
Чувствам се много добре. Обичам "София Филм Фест", затова продължавам да идвам. Стефан Китанов ми е приятел, всичко е много професионално, комфортно и приятелско от самото начало. На всичкото отгоре през годините развихме добри взаимоотношения, партньорство и приятелство, които отиват много отвъд самия фестивал.

В допълнение на това много харесвам града, идвал съм тук като дете и всеки път София ми носи нови преживявания върху моите спомени от тогава.

Режисьорът Милчо Манчевски с част от актьорския състав на филма "Върба"

- Имате ли някакъв специален интерес към въпросите за майчинството, майките? Изглежда, че развивате този интерес във "Върба" още от филма Ви "Майки" от 2010 г.?
- Разбирам защо хората виждат подобно нещо и наистина това е настоящ мотив в работата ми, но повярвайте ми, той не е постоянен. Историите обикновено ме намират, аз не ги търся и тази по някаква причина се завърна. Може би, защото това са най-магичните моменти, най-вълнуващите, но също така създаването на нов живот се разбира най-трудно.

От друга страна това е страхотен контекст за драматични проблеми, драматични концепции. Това са етапи, изпълнени с желания, копнежи, разочарования и тъга. И тъй като киното е драматично изкуство, създаването на тези емоции му приляга много добре.

Кадър от "Върба" на Милчо Манчевски, който открива 24-ия София Филм Фест (Снимка: "София Филм Фест")

Кадър от "Върба" на Милчо Манчевски, който открива 24-ия София Филм Фест (Снимка: "София Филм Фест")

- Във "Върба" има три истории - едната е от времето, което прилича на Средновековие, другите са съвременни, в модерния град. Във всички има сблъсък на женското тяло с тегнещия над него въпрос за възпроизводството. Засягате темата за контрола, упражняван над женските тела, но по-важното е, че и в средновековното село, и в модерно Скопие, проблемът изглежда еднакъв. Времената са се променили, но в същото време не съвсем.
Едно от нещата, с които се шегувам е, че хората по света са същите, независимо къде живеят, в коя епоха и в кой век. Нещата, които ги правят щастливи и тъжни са подобни. И повече вникване, ще ни даде възможност да го осъзнаем по-лесно.

Кадър от "Върба" на Милчо Манчевски, който открива 24-ия София Филм Фест (Снимка: "София Филм Фест")

- Вие използвате именно контраста, за да покажете близостта между тези истории.
Абсолютно. Затова използването на контрастни елементи в драматичните изкуства е толкова велико.

Това могат да бъдат различни векове, различни географски места, едно място подчертава разликата с другото, различните епохи също контрастират една с друга. Когато ги събереш и ги наложиш една върху друга, те изглеждат съвсем различни, но можеш да видиш и приликите, как те си взаимодействат, което за мен е много интересен опит.

- Кое е мястото, на което сте снимали в първата част на филма, средновековната история? Изглежда много магично. 
Да, страхотно е, много обичам това място, то е едно от любимите ми в света. Намира се в един район на Македония, който се казва Мариово. Под връх Каймакчалан, близо до гръцката граница, до Прилеп и Битоля. Това е огромен район, който почти изцяло е опустял. Плато е, а исторически, пътят via Egnatia е минавал през района.

През последните 60-70 години е напълно обезлюден. Построен е върху вулканична скала, затова е толкова впечатляващ визуално. И аз винаги се връщам да снимам там.

Кадър от "Върба" на Милчо Манчевски, който открива 24-ия София Филм Фест (Снимка: "София Филм Фест")

Кадър от "Върба" на Милчо Манчевски, който открива 24-ия София Филм Фест (Снимка: "София Филм Фест")

- Връщате се да снимате филми на Балканите, връщате се в родната Ви страна. Какво влияние като артист има върху Вас Ню Йорк, където живеете от 80-те?
Аз напуснах Македония много рано. Бях много млад, отидох да следвам кино в САЩ, после се върнах в Македония, не можах да си намеря работа и тогава пак се върнах в Ню Йорк.

Така че моят цял съзнателен живот, професионалният ми път, както и интелектуалните ми влияния, са дошли предимно от Ню Йорк. Когато говоря за Балканите, аз говоря от перспективата на човек, който е и от двете места. Затова държа на факта, че ние не принадлежим на определено място, а хората по целия свят са еднакви.

- Повече балкански или повече американски истории Ви привличат все пак?
Филмът ми преди "Върба" е "Бикини Муун" (2017), той е абсолютно американска история, направен в Ню Йорк. "Прах" (2001) беше сниман наполовина в Ню Йорк, наполовина в Македония. Знаете ли, мястото няма особено значение за мен. Важна е конкретната история и хората, които я създават. Точно преди "Бикини Муун" направих късометражен филм за американците с кубински произход, сниман в Куба.

Забавно е да се работи на различни места, нямам специални предпочитания към тях.

Милчо Манчевски в разговор с Юлия Владимирова (Снимка: Светла Дамянова)

- Какво дава и какво отнема Холивуд на артиста?
Холивуд взема много повече от артиста, отколкото дава. Единственото нещо, което може да даде Холивуд, са пари. Но взема творческата свобода, отнема радостта от процеса на правене на кино. Последното е така, защото хора, които не са творци, вземат решенията. Те могат да ти заповядат да пренапишеш сценария, така че той да не е толкова добър, могат да ти заповядат да смениш кастинга за актьори с някои, които са по-комерсиални, могат да те накарат да снимаш наново филма си, след като си го завършил или пък да му смениш края.

Тоест решенията се взимат от хора с бизнес мислене и това не е добре за самия продукт, за произведението на изкуството. Разбира се, като се работи в такава скъпоструваща сфера, е важно да бъдеш отговорен за бюджета, но това не означава, че парите трябва да диктуват изкуството.

Милчо Манчевски на специалната пресконференция на София Филм Фест вчера (Снимка: BulFoto)

- Достатъчно силни ли са независимото кино, европейското кино, за да устоят на илюзиите, които ни предлага за консумация Холивуд. По време на брифинга казахте едно изречение на македонски език, което много ми хареса - "да се скършат заблудите на Холивуд". Във време, в което платформи като Netflix и HBO са във вихъра на печалбите, има ли шанс другото?
Много добър въпрос. Част от американското независимо кино е иновативно, но е трудно да бъде разпространено, заради доминацията на Холивуд. Част от това кино също така имитира Холивуд и се стреми да стане част от него. Европейският филм пък е друго животно.

Европейското кино има повече творческа независимост, не пълна, защото има политика, филмови фондове, бюджети, фестивали, но въпреки това е по-независимо. Дали европейското кино може да разбива илюзиите на Холивуд, също е въпрос на разпространение. Ти може да направиш филм, който поставя под въпрос догмата на архетипите, създавани от Холивуд, но е важно колко хора ще го видят. Холивуд има фантастично разпространение.

- Искам да ми разкажете повече за музиката във "Върба". Тя определено има силно значение във филма, също така е много различна. Доколкото разбрах част от нея е на култовата група "Бастион", от която Вие сте били част през 80-те.
"Бастион" беше електронна банда, от времето на Югославия. Музикалната сила на групата идваше от Кирил Джайковски. Цялата музика се правеше от Кирил, аз бях там повече, за да му помагам. Те пишеха песните, аз се грижех за визуалната част. Това беше наистина добра музика и реших, че ще бъде чудесна препратка да се чуе тази музика във филма. Останалата част от музиката е направена сега, години по-късно, той композира много от музиката в този филм. С него работих и в "Прах". Друга част от музиката е създадена от Игор Василев, с когото също съм работил в други мои филми.

- Има и страхотна циганска музика.
Тя също е писана от Кирил Джайковски. Това е много специфична работа, аз много добре знам точно от какво се нуждая и след това прекарваме време с композитора, за да се създаде точно това, което искаме. Много фина работа е, отнема страшно много време. Обичам да работя с филмова музика, харесвам резултатите от това. И фантазирам някой ден да направя филм изцяло без музика.

- Изхождайки от Вашия филм "Преди дъжда" (1994) и въпросите за национализмите, които там се появяват, защо на Балканите "земята" и "кръвта" са толкова важни?
Това определено е племенно поведение. Принадлежността към племето дефинира много хора, което е жалко. Жалко е, защото те пропускат много други неща.

Чувстваш се несигурен, защото можеш да застанеш зад различни мисли и идеали от тези на племето, на семейството, на близкото обкръжение. Аз подкрепям хората, които надмогват това.

- Разкажете за следващия филм, върху който работите. Той ще се казва "Каймак".
В момента го правим, сценарият е готов, в момента работим върху копродукционната структура, надявам се, че България ще бъде част от нея. Като национално кино, но и като филмови продуценти, които да го разпространяват, също така и актьори, които могат да бъдат включени във филма. Това ще бъде една съвременна черна комедия за две семейства. Едните са бедни, другите богати и те влизат в ситуации на разкриване на семейни тайни, които показват социална динамика. Надяваме се да го снимаме следващата година и филмът да е готов в края ѝ.

Милчо Манчевски в разговор с Юлия Владимирова (Снимка: Светла Дамянова)

Интервю на Юлия Владимирова

Още Авторите на "Медена земя": Не спечелихме Оскар, но посланието на филма остава

Авторите на "Медена земя": Не спечелихме Оскар, но посланието на филма остава

Още Милчо Манчевски ще представи лично новия си филм "Върба" в София през март

Милчо Манчевски ще представи лично новия си филм "Върба" в София през март

Още Македонският виртуоз Влатко Стефановски ще свири с Биг бенда на БНР

Македонският виртуоз Влатко Стефановски ще свири с Биг бенда на БНР

Още Отиде си световноизвестният македонски драматург Горан Стефановски

Отиде си световноизвестният македонски драматург Горан Стефановски

Още 5 дългоочаквани премиери на нови български филми на 24-тия София Филм Фест ЕСЕН

5 дългоочаквани премиери на нови български филми на 24-тия София Филм Фест ЕСЕН

Още Шест нови български документални премиери в есенното издание на София Филм Фест

Шест нови български документални премиери в есенното издание на София Филм Фест

 

 

Коментирай1

Календар

Препоръчваме ви

Бояна в Страната на голямото кино, където се сбъдват мечти

"Като се върнах от Лос Анджелис, започнах да работя по първия си независим кино проект в България и имам шанса да го правя с прекрасни млади и талантливи колеги", разкрива младата актриса

Ванина Кондова за "Онзи, другият Ню Йорк", носталгията и търсенето на приндлежност

"Носталгията е адски ирационално чувство - появява се абсолютно неочаквано, в странни моменти. Просто изпълзява от нищото, хваща те за врата", споделя актрисата, сценарист и режисьор

Фронтменът на Група "Хоризонт" Валери Славчев: "Измислените истини", които ни събират

"Нашите песни не са тип "летен хит", нещо което да минава и отминава бързо, а песни, които няма как да те оставят безразличен", разкрива музикантът

Паулина Георгиева: Моделът за успех днес изисква много жертви

Разговор с писателката по повод най-новия ѝ роман "Малки грехове", издаден от издателство "Книгомания"

Режисьорката Нина Найденова: Да се откажеш от любовта в името на любовта...

Тя поставя "Травиата" в Русенска опера в чест на 75 години от създаването й

Кристин Льоненс: Литература, мода и поколения жени, които ни дават уроци

Работила като модел и позирала за Юбер дьо Живанши и Пако Рабан, новозеландско-белгийската писателка е авторка на 4 романа, включително "Caging Skies", адаптиран във филма "Джоджо Заека" от кинорежисьора Тайка Уайтити и спечелил награда "Оскар"