ПЪТЯТ НА АКТЬОРА
Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров - въображение, мисъл, стил!
Очерк от книгата, представяща 15 изповеди на наградените творци на Националните награди за актьорско майсторство "Любимец 13" за 2016 г. - Димитровград
Редактор : / 5720 Прочита 0 Коментара
Захари Бахаров, Владимир Карамазов и Юлиан Вергов (Снимка: Three Bears Entertainment)
Владимир Карамазов (артистичен псевдоним на Владимир Александров) е роден на 27 април 1979 г. в София. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Надежда Сейкова.
Юлиан Вергов е роден на 15 юли 1970 в София. Завършва Театрален колеж "Любен Гройс" в класа на проф. Цветана Манева.
Захари Бахаров е роден на 12 август 1980 г. в София. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Надежда Сейкова.
"Спанак с картофи" (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
Владимир Карамазов, Юлиан Вергов и Захари Бахаров са носители на Националната наградата за актьорско майсторство "Любимец 13-Актьорски ансамбъл" за ролите им в спектаклите "Спанак с картофи", "Арт" и "Дакота"- копродукция на Three Bears Entertainment ltd и Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов"
"Преди да се съберем в тази компания, доста години играехме заедно в различни спектакли на Народен театър "Иван Вазов". Установихме, че мислим в рамките на една естетика и така се решихме да стигнем до тук.
Вкусът на тримата е еднакъв, мислим по еднакъв начин. Това, че започнахме заедно да правим театър, беше естественото продължение на нашата вече 17- годишна близост".
Юлиан Вергов и Владимир Карамазов за Пътят на актьора пред Любомир Караджов:
Владимир Карамазов:
Владимир Карамазов (Снимка: Three Bears Entertainment)
От когато се помня, идеята да стана актьор е седяла в мен. Родителите ме водеха още като много малък на театър и той ми се струваше някаква магия, нещо нереално. Винаги много ми е харесвало да ходя на театър! След всяка постановка главата ми се пълнеше с куп въпроси от рода на: "Тези хора-актьорите, живи ли са? Къде отиват, когато слязат от сцената? В театъра ли живеят"?!
Помня момента, в който категорично реших, че искам да стана актьор. Това беше в осми клас. Знаете, тогава всички започват да мислят къде ще учат, какви искат да станат и т.н. Помня, че когато ме питаха аз накъде съм се насочил, не казвах, защото ме беше срам да не ми се подиграват. Но в себе си аз знаех, че искам да стана актьор и не се отричах от тези мисли. Започнах да споделям подробности на приятелите си, когато бях в 11-ти клас, но по това време аз вече се занимавах с театър в студията на Бончо Урумов и даже да исках да скрия намеренията си, беше вече невъзможно.
Юлиан Вергов:
Юлиан Вергов (Снимка: Three Bears Entertainment)
Бях работил 3 години като сценичен работник в Младежкия театър, но след това животът ми потече в друга посока, докато дойде момент, в който трябваше да взема решение какво точно искам да правя. Не крия, че мислих доста и осъзнах, че всъщност най-голямо удоволствие ми е доставяла театралната сцена. След това вече беше лесно и аз се насочих натам.
Разбира се, имам и страшно много приятели, които ме подкрепиха в това мое начинание. На всички тях ще съм благодарен цял живот.
Решаващата роля за изграждането ми като актьор изигра моята учителка Цветана Манева. Освен на актьорско майсторство, тя ме научи и на много други неща, съпътстващи актьорската професия. Аз до ден- днешен се съветвам с нея, търся мнението и гледната и точка. Не говоря само за неща от театъра, а и дори за въпроси извън театралната сцена.
Владимир Карамазов:
"АРТ" (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
И при мен има хора, на които ще съм благодарен цял живот за подкрепата в актьорския ми път. Радвам се, че от страниците на тази книга мога да говоря за тях. Те са трима. Първият е Бончо Урумов. Той ме въведе в театъра, запали ме, с него направих първите си стъпки. Той положи основите на моя вкус към драматургията, поезията, начина на игра.
Вторият човек е професор Надежда Сейкова. Тя направи много за мен, мнооого! Взе ме от клас кукли в една много напрегната ситуация, в която тя се конфронтира с нейни колеги. След това ме научи как да оцелявам в тази професия и как да се боря с конкуренцията. Не мислете, че при нас няма конкуренция, напротив! След това във втори курс Надежда Сейкова ми гласува пълно доверие, за да направим със Захари Бахаров абсолютно сами едноактна пиеса, която имаше голям успех. А когато в трети курс получих покана да играя в Народния театър, проф. Сейкова не ме спря, а можеше. Накрая тя дори убеди комисията на НАТФИЗ да се дипломирам с представление на Народния театър.
Другият човек, който е изиграл особено важна роля в пътя ми на актьор, е режисьорът Иван Добчев. Той ми даде най-важното: самочувствието! Без него актьорът не може да съществува. Бях млад актьор в Народния театър и той ме покани да играя Сенебирски в "Албена". Бях най-малкият, а около мен- звездите на българската сцена! Работихме страшно много и стана много хубаво представление. Иван беше доволен. За един млад актьор това е адски много!
Често си задавам въпорса дали съм успял да им се отплатя.. Мисля, че не. И сега, докато говоря за това, ми става адски гузно и мъчно. Животът е много странно и сложно нещо. Иска ми се да мога да го управлявам, но не мога. За единия от тези хора вече е късно да направя каквото и да е било, но за другите двама ще се опитам!
Юлиан Вергов:
Питате дали след толкова роли се е случвало да се съпротивлявам срещу режисьорска трактовка на даден образ и изобщо имам ли право на това като професионалист?
Аз не бих използвал думата "съпротива". По-скоро е съвместно търсене с режисьора. Ако самият той е наясно накъде иска да вървим, нещата се случват.
Владимир Карамазов:
Снимка: Three Bears Entertainment
Аз мисля, че в съвременния театър актьорът е също толкова творец, колкото и режисьорът. Отдавна не съм попадал на режисьор, който не желае да слуша актьора и го подчинява само на своите идеи и решения. Режисьорите взимат много идеи от нас. Всъщност тогава се получават хубавите неща.
Последният режисьор, който следваше само собствената си мисъл за образите и решенията и с който съм репетирал, беше Крикор Азарян във "Вишнева градина". Но това беше толкова хубаво, защото се доверяваш на 100% на неговите идеи и решения! Той ти казва как и какво да правиш, а ти само изпълняваш и след това виждаш колко е бил прав режисьорът и как добре те е водил. Но такива режисьори са много малко. Те трябва да са "голямата работа" в най-добрия смисъл, за да можеш без притеснение да им се довериш. Аз обичам да работя и така!
Не съм свикнал да се пестя и гоненето на време, пътищата, напрежението, многото роли и задъханият график убиват нещо от истинското творчество само на теория.
На практика излезеш ли пред зрителите, всички трудности изчезват и остава само театърът. Така е наистина! Публиката те задължава да и се отдадеш. А останалите неща са неизменна част от живота и част от пътя на актьора. Това е една много сложна професия, може би много несправедлива, но и много хубава!
Захари Бахаров, Юлиан Вергов и Владимир Карамазов (Снимка: Three Bears Entertainment)
Юлиан Вергов:
Мисля, че е невъзможно да се самосъхраниш на сцената. Там няма място за пестене, умора, болка, личен проблем. Само извън нея продължаваме да правим някакви жалки опити в тази посока...
Владимир Карамазов:
Сега, след като управляваме и нашата собствена фирма, след като играем в много театри и ангажиментите ни в телевизията никак не са малко, аз лично не мога все още да намеря начин как да се пестя и как да си почивам. Работата е много, а аз съм отговорен към нея и не ми остава време за почивка, но не се оплаквам. Искал съм тези неща да ми се случат и за мен това е една сладка умора. Тези турнета, тези огромни турнета, които направихме, ни изцедиха, но е чудесно да се срещнеш с толкова различна публика! Те ни чакат и това е страхотно. Няма място за пестене и съжаление!
Юлиан Вергов:
"АРТ" (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
По принцип в чужбина за всички тези технически работи, за които говори Владо, си има определени хора. Ние все пак живеем в България, а и се страхуваме, че не всеки човек би се отнесъл толкова взискателно към нашите спектакли. Затова и почти всичко си правим сами. Само едно прекрасно момиче ни помага!
Цената, която плащаме за популярността са многото лъжи за нас. Но и най-прекрасното нещо-обичта на хората!
Владимир Карамазов:
Снимка: Three Bears Entertainment
Моята цена за популярността е, че не излизам често, не ходя по ресторанти, но аз слава Богу и не обичам да го правя! Всъщност това си е моят живот и не смятам, че плащам някаква цена за него.
Старая се да живея, без да изневерявам на театъра.
В този смисъл едно от нещата, които не бих направил и не правя, е да маркирам на сцената пред публиката. Не мога да не давам всичко от себе си, когато играя. Това хората го усещат и мисля, че подобно поведение е доста долно! То компрометира нашата професия. Никога не маркирам на сцената, дори и да съм смъртно уморен!
Юлиан Вергов:
Аз смятам за изневяра към театъра участие в театрален спектакъл с цел финансово облагодетелстване, неангажираност към случващото на сцената, липса на отношение към ролята и спектакъла и изобщо още куп подобни глупотевини!
Владимир Карамазов:
(Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
С Юлиан и Захари на сцената такова нещо не може да се случи. Затова и сме заедно! С тях заедно се изградихме като актьори. За това "вина" отново има животът. То просто така си стана. Със Захари сме заедно още от студията на Бончо Урумов, след това бяхме заедно в един клас в НАТФИЗ, заедно влязохме и в Народния театър. С Юлиан се запознахме там в дебютното и за тримата ни представление "Ромео и Жулиета". И оттам сме все заедно във всичко. Вкусът ни е еднакъв, мислим по еднакъв начин. Това, че започнахме тримата заедно да правим театър, беше естественото продължение на тази вече 17- годишна близост.
Захари Бахаров (Снимка: Three Bears Entertainment)
Юлиан Вергов:
Преди да се съберем в този "ансамбъл", доста години играехме заедно в различни спектакли на Народен театър "Иван Вазов". Просто установихме, че мислим в рамките на една естетика и така се решихме да стигнем дотук, до "Три мечки" - наименованието на компанията ни, което е една голяма самоирония, разбира се.
Владимир Карамазов:
"Дакота" (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
Започна да се спекулира с популярните актьори, които хората обичат и заради които публиката влиза в салоните и ги пълни. В театралните среди това определение "мечки" се използва като нещо негативно, неправилно и грешно. За мен обаче това е абсолютно естествено. Ходя да гледам много театър в Лондон и постоянно се смях, защото гледах Джъд Лоу и си казах: "Ето- "мечката" играе Хенри Пети"! После гледах още една "мечка"- Джеръми Айрънс...и така. За това се кръстихме така- "Три Беарс Ентъртеймънт". Не смятаме, че да си популярен е нещо лошо. За да станеш популярен, значи имаш качества, които ти помагат да станеш такъв.
Мисля, че сме чудесен тандем. Като най-ярки актьорски качества в колегите мога да посоча за Захари, че умее да използва средството на иронията по много добър начин. Юлиан пък има една вродена мъжественост, която помага много на ролите му-прави ги колоритни и тежки!
Юлиан Вергов:
За колегите си аз пък ще кажа това: въображение, мисъл, стил!
Тримата сме наградени с "Любимец 13" именно като актьорски ансамбъл. Когато получаваш награда от театър с повече от 60- годишна история и на чиято сцена е играла моята учителка Цветана Манева и великите Ицхак Финци, Никола Тодев, Златина Тодева и много други, където е поставял Явор Гърдев и който театър носи името на Апостол Карамитев, можеш да изпитваш само гордост! Благодаря за тази награда!
Владимир Карамазов:
За ценността на тази награда ще кажа само, че я получавам за ролите си в "Спанак с картофи", "Арт" и "Дакота", а това е моят живот през последните 4 години!
Автор: Любомир Караджов
доц. Любомир Караджов, автор на сборника "Пътят на актьора"/Сн. Личен архив
Любомир Караджов завършва специалността "Българска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1989 г. и магистратура по финанси във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" през 2003 г.
Започва работа в БНТ през 1992 като репортер в новините. Същата година става водещ на предаването "Бизнесмагазин" от икономическата поредица "За един милиард" по Канал1 на БНТ. Автор и водещ е на телевизионните предавания "Винаги в неделя" (1994-1998), в което на живо гостуват значимите български творци от сферата на популярната музика, изобразителното изкуство и театъра; Стадион (1999-2003) и "100%" (2003-2008) -икономическо предаване на БНТ-Пловдив, утвърждаващо процесите на присъединяване на България към ЕС.
В периода между 2009 - 2012 е директор на телевизиите "Евроком България" и "Нова Българска Телевизия" (NBT), както и управител на медийната група "Евроком България", собственик на телевизия NBT, вестник "Новият глас" и новинарски сайтове.
Любомир Караджов е сценарист и продуцент на филми за ДЕУ (сниман в Република Корея), Шел, БНР, ВВС, както и исторически филми, награждавани на фестивали и излъчвани по Канал 1 на БНТ, Ефир 2 на БНТ, БНТ-Пловдив, Нова българска телевизия, Пловдивска православна телевизия и др.
В периода 1997 - 2007 е председател на телевизионната секция на СБЖ в Пловдив.
Любомир Караджов е един от основоположниците на идеята Пловдив да се кандидатира за Европейска столица на културата през 2019 г. и подкрепя "Меморандума за подкрепа на кандидатурата на град Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 година", подписан от интелектуалци и общественици на 7.02.2011 г. в Пловдив.
В сферата на корпоративните комуникации е автор на PR-концепции за налагането на българския пазар на автомобилните марки DAEWOO, MAN и FORD, за което е удостоен с професионални награди. Промотира компаниите Shell и Pennzoil в България.
Разработвал и реализирал медийните стратегии на Международен панаир-Пловдив, компаниите "Филикон" и "Биовет", хотелите "Тримонциум" в Пловдив и "Добруджа" в КК "Албена". Автор на разработки за идентичността на медии с различна собственост.
Бил е консултант по политически PR на участници в местни и национални избори. Работил е като професионален PR на фирмата с общинско участие "Градски транспорт"-Пловдив, а след това ръководи медийната политика на НПО "Сдружение за правна помощ на потребителите".
От 2011 г. Любомир Караджов е преподавател по Медии и PR, Кризисен PR и реклама на студентите от управленските магистратури "Артмениджмънт" и "PR на арторганизации" в АМТИИ.
През 2014 става доктор със защитена дисертация на тема: "PR-ът като висша мениджърска функция в управлението на арторганизациите". През същата година е назначен за PR на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. По този начин става един от малкото професионални комуникационни мениджъри, работили в институции с всички видове собственост - частна, общинска, държавна и НПО.
Автор е на книгата "Кризисен PR на арторганизации", която изследва комуникационните технологии на кризисния мениджмънт в сферата на изкуството. Книгата е определена като първо по рода си изследване у нас.
През 2015 г. Любомир Караджов е избран за доцент по Кризисен PR, медии и комуникации в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
През 2016 издава книгата "Пътят на актьора", която съдържа очерци за водещи български актьори като Мариус Куркински, Йосиф Сърчаджиев, Лилия Маравиля, Герасим Георгиев-Геро, Милица Гладнишка и др.
PR на проекта и церемонията "Националните награди за актьорско майсторство "Любимец 13".
Като учен и преподавател има интереси в сферата на комуникационните дейности на артистичните организации и по-специално поведението им в периоди на кризи. Участник е в наши и международни научни форуми.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}