СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Писателят, който не се страхуваше да рискува дипломатическата си кариера
10 години от смъртта на Карлос Фуентес
Автор : / 4425 Прочита 0 Коментара
Карлос Фуентес присъства на коктейл за автори в La Milanesiana 2008, проведен в Sala Buzzati на 09 юли 2008 г. в Милано, Италия / Снимка: Getty Images
"Не ме класифицирай, прочети ме. Аз съм писател, а не жанр". Това са думи на класика на латиноамериканската литература - мексиканския писател Карлос Фуентес, който почина на 15-и май 2012-а година, на 83-годишна възраст. Светът се прости с един от най-големите майстори на магическия реализъм и т.нар. "готически роман", смятани за "литературен бум на 60-те и 70-те години на миналия век".
Фуентес бе близък приятел на друг колос на литературното течение - Габриел Гарсия Маркес. Името му стои в историята на литературата наравно с легендарните Марио Варгас Льоса и Хорхе Луис Борхес. Фуентес е най-публикуваният писател и романист в Мексико, с влияние върху целия испанскоговорещ свят.
Той бе не само писател, но и редактор, литературен критик, драматург, журналист и дипломат - високо авторитетна личност, в авангарда на световната интелигенция.
Бе носител на престижните литературни награди "Ромуло Галегос" (1977) и "Сервантес" (1987), на много титли, призове и премии. Фуентес умира в родината си, но е погребан в семейна гробница в Монпарнаското гробище в Париж.
Гробница на семейство Фуентес – Лемус в гробището Монпарнас в Париж
Карлос Фуентес Масиас, както е пълното му име, е роден на 11-и ноември 1928-а година в Панама, в семейството на дипломат. Семейството се преместило да живее в Съединените американски щати, където малкият Карлос живее до 12-годишната си възраст - докато баща му е консул на Мексико във Вашингтон. Когато става на 16, преместват баща му на работа в Чили, и там бил записан да учи в Британския колеж.
По-късно Фуентес ще разказва за тези години с благодарност, че въпреки неудобството постоянно да "превключва" на различни езици и да сменя приятелска среда, точно пътуванията и промените, свързани с тях, са били полезни за него.
Голяма част от творбите на Фуентес се занимават с проблемите на мексиканската идентичност и история, и излизат извън границите на времето и пространството. Културата, която писателят притежава като истински космополит, му помага да отразява взаимовръзките между познанията за различни точки на света и въображението си - в това е всъщност и неговата сила.
Фуентес заживява в Мексико през 1944-та година. Завършва "Право" в университета УНАМ и специализира "Международно право" в Женевския университет. Назначен е на работа в отдела за културни връзки в мексиканското Министерство на външните работи.
През 1965-а година става дипломат. Работи в Париж и Лондон. От 1975-а година е посланик на Мексико във Франция. До 1978-а година, когато подава оставка, в знак на протест срещу акта на правителството да назначи бившия президент на Мексико Густаво Диас Ордас за посланик в Испания. Този факт достатъчно красноречиво доказва достолепието на Фуентес като личност, която не се поддава на конформизъм в името на кариерата.
Още по време на дипломатическата си служба, той преподава в най-престижните университети в света: "Браун", Принстън, Харвард, Пенсилвания, "Джордж Мейсън", Колумбия и Кеймбридж. Приживе бил близък с много знаменитости на своето време. На една от тях - американския антрополог и хуманист Чарлз Райт Милс, посвещава книгата си "Смъртта на Артемио Крус".
В личния си живот Фуентес преживява тежки драми - има два брака и три деца, от които оцелява само дъщеря му Сесилия Фуентес, родена през 1962-ра година. Другата му дъщеря - Наташа Фуентес, умира на 30 от неизяснена болест, а синът му - художникът Карлос Фуентес - от усложнения на хемофилия, само на 25.
Този изключително приветлив и добронамерен човек изживява тежката драма на баща, който трябва да погребе децата си. Спасява го работата му. Чувствал се най-добре на писалището в дома си в Мексико Сити и в апартамента си в Лондон. Любимите му четива били за историята на Мексико, за ацтеките и християнството, за смесения характер на вярванията на хората от тази част на света.
Един от първите му популярни разкази разказва за Чаак-моол. Статуите на божеството са тясно свързани с култа към бога на дъжда Тлалок и с човешкото жертвоприношение. Фуентес ни запознава с едно езичество, оцветено от християнска мистика, търсейки магическата връзка между тях в съзнанието на латино човека. Фуентес допринася изключително много за развитието на магическия реализъм.
Търсейки корените на вярата в древността, писателят нито за миг не остава "закотвен" в миналото. Той изразява активна гражданска позиция в най-бурните политически години на миналия век - кървавите студентски протести на "Площада на Трите култури" в Мексико сити и в Тлателолко, които се случват малко преди летните олимпийски игри в Мексико сити през 1968-а година.
На тези събития са посветени и два от романите му - "Свещена зона" и "Смяна на кожата".
Вторият споменат бил забранен в Испания поради "комунистическите, проеврейските и антинацистките изявления на автора". Светът, обаче, по онова време живее с ритъма на множество вълнения - вече са се появили "Бийтълс", хипитата, случва се Пражката пролет в Чехия. Романът "Смяна на кожата" е съзвучен с тези събития и придобива световно звучене, защото това е време, в което сякаш цялото човечество иска да "смени кожата си".
Фуентес работи на дипломатическа служба, но това не му пречи да изразява свободно мнението си и да твори по съвест.
Като човек, израстнал в най-младите си години в Америка, той проявява симпатия към някои аспекти на американския начин на живот. В автобиографичната си книга "Аз с други" сравнява модерната Америка с мизерията в родината си, но това не е е самоцелно. Писателят не го прави за издигане в култ на чуждата страна, а с болка за собствената му държава и собствения му народ.
Темата за Америка откриваме и в романа му "Контра Буш" (2004). Престоят на Фуентес в Америка определено повлиява на писателското му съзряване. Всъщност, макар да изглежда странно, точно далече от родината си, той започва да се вълнува по-силно от праисторията на Мексико - неговата "горда страна на пирамиди и богове".
Първия си роман - "Най-прозрачната област", Фуентес издава едва на 28. Романът хвърля светлина върху мексиканската култура, като смесица от отделни самобитни култури - испанската, местната и местисо. Още в този роман си проличава писателският му почерк на творец, който умее едновременно да разказва увлекателно, да създава сюрреалистични картини и да внушава философски алюзии за живота.
Експерименталният стил на Фуентес е почерпан от литературния авангард на неговото време и е силно повлиян от движенията на кубизма и сюрреализма на 20-ти век.
Карлос Фуентес е оставил десетки уникални творби: "Най-прозрачната област", "Добрата съвест", "Смъртта на Артемио Крус", "Аура", "Свещена зона", "Смяна на Кожата", "Рожден ден", "Наша земя", "Старият гринго", "Кампанията", "Кристалната граница", "Годините с Лаура Диас", "Инстинкт за Инес", "Седалището на орела", "Всички щастливи семейства", "Маскираните дни" (шест разказа, измежду които е "Чак-Моол"), "Песен на слепци", "Обгорена вода", "Синовете на завоевателя", "Мексиканско време", "Погребаното огледало", Контра Буш" и мн. др.
Автор е и на много пиеси: "Всички котки са пантери", "Едноокият е цар", "Бели церемонии" и др.
За големия авторитет на Карлос Фуентес говорят множеството присъдени му титли, между които - доктор хонорис кауза на Националния автономен университет на Мексико и на Кеймбриджкия университет. Писателят е носител на премиите на Biblioteca Breve за романа "Смяна на кожата" и на Хавиер Вилярутия - за романа "Terra nostra".
Удостоен е с десетки награди: литературната награда "Ромуло Галегос" за романа "Terra nostra"; международна награда за литература "Алфонсо Рейес"; наградата "Сервантес"; почетен медал за литература на Американския клуб за изкуство; орден на културната независимост "Рубен Дарио" и на едноименната Никарагуанска награда за литература; на награда на Италиано-латиноамериканския институт за романа "Старият гринго"; на златен медал на организацията "Касита Мария" от испано-говорящата общност на Ню Йорк; с медал на Ректората на Чилийския университет, за принос в развитието на латиноамериканската и карибската литература; на наградите "Гризан Кавур" и "Пикасо" от ЮНЕСКО.
Фуентес беше член на мексиканската делегация към Международната организация на труда (МОТ) в Женева, отговарял е за културната популяризация на Мексиканския университет, съосновател и редактор на няколко периодични издания, като "Мексикански преглед на литературата" и др. Със смъртта му светът понесе загубата на един талантлив творец и изключителна личност от световния интелектуален авангард.
Карлос Фуентес - цитати
Ние не можем да кажем нищо за собствената си смърт.
... много по-лесно е да мразиш. Да обичаш е много по-трудно, за любовта трябва повече...
Мъртвият не вижда, какво е смъртта, но и живите не знаят.
Да бъдеш храбър не е твърде трудно, ако нямаш страх пред смърта.
Истинската граница всеки има вътре в себе си.
Единственото истинско покаяние е това, в което няма осъждане на другите.
Хаос - при него няма множествено число.
Христос не е обичал онзи, който нито е хладен, нито е горещ!
С времето нашите портрети започват да лъжат. Това вече не сме ние.
Музиката се намира някъде посредата между природата и Бог.
Обичаш не по избор.
... ние, мексиканците, не сме толкова уверени в себе си и не искаме да унищожаваме здрача, прехода между светлина и сянка...
Определено, за изкуството няма лоша реклама...
Добрият музикант го отличава умението да слуша едновременно различни звуци и да обръща внимание на всеки от тях.
Подобно на сънища, изгубените аромати не се връщат.
Паметта, разбива твоето сложно единство на парчета, а преживяният живот - на две половини: на това, което е било, и това, какво е могло да бъде.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}