ЖИВОТЪТ НА ЗНАМЕНИТОСТИТЕ
Маркес и Мерседес - преданост до Края
Писателят й предлага брак, когато тя е на 13
Автор : / 5769 Прочита 2 Коментара

Когато се срещат, тя е на 13, а той на 18, но той от пръв поглед решава, че именно тя ще бъде неговата жена. И не бърка - Маркес и Мерседес Барга изживяват почти целия си живот заедно. А по характер били напълно различни - той, като писател-мистик - темпераментен и загадъчен, а тя - спокойна и хармонична личност.
Историята на тяхната любов тръгва от едно запознанство на танци. Габриел вижда малката Мече, както я наричат близките й, и е буквално очарован от нея. Прави й предложение за брак още същата вечер, а същинският брак става реалност чак 13 години по-късно.
Вероятно всички се питат какво са правили през всичките тези години влюбените? - Пишели си писма, планирали бъдещето си, когато Мерседес порасне...Може би тези отношения създават между тях онази духовна близост, която съхранява хармоничен брака им. Самият Маркес споделя в спомените си, че двамата с Мече никога не са имали скандали и раздели.
Габриел Гарсия Маркес е дете от многодетно колумбийско семейство. Габо, или Габито, както го наричат колумбийците, растял под грижите на баба си и дядо си. Неслучайно техните образи се откриват в персонажите на почти всяко негово произведение. Когато дядо му умира, Маркес преживява тежко смъртта му. Тогава е едва на 8. Връща се при родителите си, но не ги чувства толкова близки.
Габито се отличавал с живо въображение още като малко момче, но кой знае защо първоначално избрал да следва право, а не литература. Всъщност, по-късно ще признае, че искал да има доходна професия, за да осигури щастливо бъдеще на своята Мерседес. Съучениците му го наричали "Старикът" - изглеждал им твърде сериозен за възрастта си. Той пък нехаел за мнението им - увлякъл се по книгата на Кафка "Метаморфозите", която става негов пътеводител в живота.
Мерседес е плод на голямата любов между колумбийка и египтянин. Вероятно тази генетична "смес" била причината за нейната очебийно екзотична красота. "Красота от земята на Нил!...", обичал да казва за любимата си самият Маркес. Гордеел се със съпругата си.
Мерседес също била много сериозна, но за разлика от Габриел, от малка имала по-уравновесен характер. Учела се отлично, четяла много и искала да стане биолог. В свободното си време помагала на родителите си във възпитанието на останалите си петима братя и сестри. Растяла отговорна като възрастен човек и чакала нейният Габриел да изпълни обещанието си - да се ожени за нея.
Слуховете, че той се забавлява с леки жени в хотелите, че има авантюра с испанска актриса и че е напуснал юридическия факултет, дълбоко я наранявали, но тя не преставала да вярва, че един ден въпреки всичко двамата ще бъдат заедно.
Маркес живеел доста експресивно, но не преставал да й пише любовни писма. Пишел й, че всяка сутрин, когато се събуди, първото нещо което иска да види е нейната снимка...
И сватбата се състоява. Най-любопитното е, че на венчавката, по-неспокойният е той. Мерцедес закъсняла, а Габито изпаднал в паника? Вероятно именно в онзи миг на очакване, той осъзнал какво е тя за него. По-късно ще признае, че се изплашил, че може да я изгуби.
"Изплаших се, че тя може да не дойде!...", признава Маркес и добавя: "Но тя дойде!..." След сватбата, двамата влюбени заминават на пътешествие във Венецуела.
Бракът им преминал през много лишения, налагало се да купуват само най-необходимото, за да пестят пари. Често стояли на студено, но това нито за миг не засенчило чувствата помежду им. Мече станала първият слушател и почитател на литературните творби на Маркес.
Мерседес внася хармония и порядък в живота на писателя - грижи се за неговото спокойствие и уют, подрежда ръкописите му.
През 1959 г. се ражда синът им Родриго Гарсия. В същата година Маркес е командирован като кореспондент в Европа. Предлагат му и сътрудничество за в. "Prensa Latina" - Ню Йорк. Навсякъде писателят пътува с жена си и сина си.
Това е периодът, в който Габриел Гарсия Маркес пътува до Куба и СССР и става привърженик на комунистическите идеали. Това се превръща в заплаха за семейството му и писателят търси спасение с бягство в Мексико.
Мерседес приема без съпротива изпитанията, на които е подложено семейството. Влошава се здравето й, но и това тя приема като изпитание, но не и причина да укори за нещо съпруга си.
Вторият им син се ражда в Мексико през 1962 г. - годината, в която писателят започва да пише знаменития си роман "Сто години самота". Заради романа, продава колата си, залага имущество, пари за бита печели Мерседес.
В периодите на криза, тя е човекът, който осигурява храна за семейството на кредит, цигарите без които Маркес не може да пише, договаря се за разсрочено плащане на наемите за жилището, което обитават. През цялото време тя върши всичко това с вяра в неговия успех.
Цели пет години Мерседес е стълбът на семейството, без който то не би оцеляло. Романът "Сто години самота" излиза на бял свят през 1967 г. и предизвиква истински фурор.
Това е и краят на семейната финансова криза. Но Маркес никога не забравя да подчертае, че огромна заслуга за това има Мерседес и че той е признателен за всичко на своята мъдра жена.
Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес (на испански: Gabriel José de la Concordia García Márquez) е сред най-значимите автори на 20-и век, носител на Нойщадската литературна награда през 1972 г. и на Нобеловата награда за литература през 1982 г.
Първата му голяма творба е "Разказ за едно корабокрушение" ("Relato de un náufrago"). Сред най-значимите му произведения са романите "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975) и "Любов по време на холера" (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм.
През 1989 г. лекарите откриват образувание на дробовете на писателя. Десет години по-късно диагнозата е вече рак на лимфните жлези. Маркес се подлага на химиотерапия в Лос Анджелис, претърпява две тежки операции, но усеща, че силите му го напускат. Започва да пише мемоарите си. През 2002 г. публикува "Живея, за да разказвам" (Vivir para Contarla) - 1-вия том от трилогията мемоари.
Фалшива новина го "погребва" на 14 май 2012 г. Всъщност умира две години по-късно - на 17 април 2014 г., в Мексико на 87-годишна възраст.
Мерседес остава до него през всичките тези години, безукорно предана съпруга и муза на писателя.
На награждаването на Маркес с Нобелова награда през 1982 г., той заминава за Стокхолм заедно с нея. Тя е до него на всички мероприятия и дава първото си интервю за пресата, в което разказва за живота си с големия писател, за тяхната първа среща, в която той й обещал, че ще се омъжи за нея, когато порасне...
Върви слухът, че през последните две години от живота си, Маркес е страдал и от Алцхаймер. Тази диагноза,обаче, останала в пълна тайна, която двамата с Мерцедес укрили дори от децата си.
Тази невероятна жена остава предана на своите чувства и мълчаливо преминава като сянка до рамото на един от най-големите писатели на нашето съвремие.
Еми МАРИЯНСКА