СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Да си Фокнър и да искаш да задминеш... себе си
125 години от рождението на знаменития писател
Автор : / 3559 Прочита 1 Коментара
Уилям Фокнър (1897-1962)
На 25-и септември през 1897-а година се ражда един от най-големите писатели на световната литература - Уилям Фокнър. Той е "единствен" в много отношения - единственият южняк от Мисисипи с Нобелова награда, сред малкото носители на две награди "Пулицър" (1955, 1963) за фантастика - за творбите си "A Fable" (1954) и "The Reivers" (1962); и сред малцината класици, незавършили дори гимназия.
И въпреки липсата на специално образование по литература, той е знаменитият автор на много романи, разкази и сценарии. Библиографията му е буквално зашеметяваща: "Врява и безумство", "Сарторис", "Селцето", "Градът", "Дворецът", "На смъртен одър", "Светилището", "Идилия в пустинята", "Тези трийсет" "Светлина през август", "Саламагунди", "Доктор Мартино и други разкази", "Авесалом! Авесалом!","Слез на земята, Мойсей", "Осквернителят", "Реквием за една светица" и др.
Писателят Уилям Фокнър, 1939 г. / Снимка: Getty Images
Фокнър е невероятно продуктивен автор-модернист със собствен разпознаваем стил на писане. Мнозина сравняват стила му с този на Балзак - твърде описателен и малко "муден", използващ дълги изречения с педантичен речник, но затова пък толкова интригуващ, че един критик възторжено възкликва:
"Той просто е Фокнър!"
Писателят умира в разцвета на силите си - на 64, след залежаване от падане от кон, на 6-и юли 1962-ра година. Инцидентът слага край на един удивителен живот, но Фокнър ни оставя огромно творчество, което несъмнено остава в Златния фонд на световната литература. Признат е за един от най-влиятелните белетристи на Америка и по-специално - на Юга, и като един от най-любимите автори в много географски ширини по цялото земно кълбо.
Самият той бил не само писател, но и страстен читател.
"Четете всичко - боклуци, класици, и т. н.", казва в типичния си стил Фокнър.
Пълното му име е Уилям Кътбърт Фокнър и е роден в семейство с авторитетни корени: прадядо му - полк. Уилям Фокнър, на когото е кръстен писателят, е автор на два романа. Старият Фокнър бил много буден гражданин и общественик - създава колеж, построява теснолинейка. Избран бил за депутат в Законодателното събрание на Щатите, но по някаква трагична ирония на съдбата бил застрелян в деня на изборите...
Този забележителен човек станал пример в живота на внука си. Голямо влияние върху светогледа му оказват и майка му и баба му - изключително напредничави за времето си жени - с широки интереси към фолклора, литературата и изобразителното изкуство.
Фокнър от младеж четял световната класика и се интересувал от биографиите на Шекспир, Балзак, Флобер и други световни класици. Търсел жалоните на пътя им към литературата, за да открие собствената си посока и свой собствен стил.
Писателят Уилям Фокнър, 1935 г. / Снимка: Getty Images
По природа не бил суетен човек. Даже напротив - мразел да излиза от имението си, както и да чете светски хроники във вестниците. Така съхранил емоционалността си и дълбочината на възприятията от живота. Създал си свои принципи и вкус към определени сфери на обществения живот и изкуството.
Както се забелязва и в творчеството му, писателят притежава завиден оценъчен усет за промените в социалния и психологическия живот на обикновения човек; за отражението на обществените промени върху отделния индивид.
В периода между 1930-1934-та година Фокнър буквално "произвежда" романи. Излизат "На смъртен одър", "Светилището", "Идилия в пустинята", "Тези трийсет" "Светлина през август", "Саламагунди", "Доктор Мартино и други разкази". През 1936-а - романът му "Авесалом! Авесалом!". С малка пауза този творчески подем продължава със "Слез на земята, Мойсей", излязъл през 1942-ра. Шест години по-късно излиза "Осквернителят".
Това са все романи, които описват сложната динамика в човешките взаимоотношения, на фона на социална несправедливост, лицемерие и агресия.
Писателят Уилям Фокнър, ок. 1950 г. / Снимка: Getty Images
Критиците обръщат внимание на начина му на писане, който следва своя линия на дълбочинно проникване в обществените процеси и отражението им върху човека. Оприличават го с "поток на съзнанието", но това което е по-същественото в творчеството на Фокнър е, че то сякаш изцяло обема времето, в което живее писателят. В това отношение Фокнър е истински литературен феномен. Той създава удивително точна представа за света и своето съвремие.
В романите му има едно измислено от него място - окръг Йокнапатофа в Мисисипи, където художествено сякаш е събран целият свят. Това място се споменава за пръв път в романа му "Sartoris" (1927).
Фокнър е човек с богат житейски опит - служи в армията през Първата световна война, на няколко пъти сменя местоживеенето си, опитва се да следва и се отказва, постоянно търси себе си, като не се страхува от промяната в посоката. Така стига и до Холивуд - иска да усети атмосферата там, да се пробва като сценарист.
Киното се интересува от Фокнър и до днес. Последната му творба - "The Reivers" е екранизирана през 1969-а година с участието на Стив Маккуин. Оттогава насам са екранизирани много негови творби. На театрална сцена още Албер Камю прави сценична адаптация на "Реквием за една светица" на Фокнър, а после излизат и две филмови версии на тази негова творба.
След 1949-а Уилям Фокнър вече е много известен човек - носител на Нобелова награда. Факт, от който суетен човек би се главозамаял. Фокнър, обаче, е един от малкото хора, които до края на живота си следват призванието си без суета, въпреки успехите.
36 години след смъртта му романът му, написан през 1929-а година - "The Sound and the Fury" бе класиран на шесто място сред стоте най-добри англоезични романа. Но както казва един критик, "Съмнявам се, че ако беше жив, това щеше да го накара да се възгордее!..." Фокнър е наистина забележителен с тази сурова самооценка на таланта и успехите си. Това прави личността му да изглежда още по-респектираща с достойнството на творец по призвание.
Респектират и факти от личния живот на писателя. Той е влюбен още от ученик в една жена, която обаче избира друг за съпруг. Минават много години, през които Фокнър сякаш чака своя час и вярва, че да бъде с любимата си е съдбовно предопределено. И това се случва - неговата Естел се развежда с първия си мъж, когато вече има две деца.
Фокнър се жени за нея, като приема и децата й, и благородно се грижи за тях и за дъщеря си Джил до края на живота си. Естел надживява съпруга си и умира десет години след Фокнър - през 1972-ра.
Фокнър се превръща в нравствен и творчески пример за много писатели по света - като се тръгне от Франция, където и до днес е идол, и се стигне чак до Латинска Америка.
Измисленият окръг Йокнапатофа зарежда въображението на "магическия реалист" Марио Варгас Льоса. Той самият признава в свои интервюта, че се е учил от Фокнър.
Има една фраза, която изцяло отразява личността на Фокнър като човек: "Винаги мечтай и се цели по-високо, отколкото можеш да стигнеш. Не се задоволявай с това да бъдеш по-добър от съвременниците и предшествениците си. Бъди по-добър от себе си."
Да бъде по-добър от себе си! - Очевидно в това се е състояла и главната цел, която е преследвал през целия си живот самият Фокнър. А да бъдеш Фокнър, и дори по-добър от него, изглежда почти непостижимо!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}