"Отказвам да приема края на човечеството. Лесно е да се каже, че човек е безсмъртен, защото ще издържи. Когато последният гонг на съдбата удари, когато последната скала се счупи, в последната червена, смъртна вечер, ще се чуе неуморим глас, който ще говори.

Аз вярвам, че човекът не само ще издържи. Той ще победи. Не само защото има глас, който винаги ще издържи, но и защото има душа, способна на саможертва, състрадание и сила", пише големият писател.

Уилям Фокнър е роден на 25 септември 1897 г. в Ню Олбани, САЩ

Умира на 6 юли 1962 г. на 64 г. в Байхалия, САЩ

Навършиха се 60 години от кончината му.

Уилям Кътбърт Фокнър е американски писател-романист от щата Мисисипи, носител на Нобелова награда. Два пъти награждаван с "Пулицър", той е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.

Прадядото на Фокнър е бил забележителна личност, която е в основата на историята на САЩ, написал е два романа, бил е боец и предприемач, създава колеж, банкер, строи теснолинейка, застрелян в деня на избора си в щатското Законодателно събрание...

Достоен наследник и на своя дядо, Фокнър чете и се самопросвещава с неимоверно усърдие. Запознава се в европейските класици и ги чете до смъртта си отново и отново - Шекспир, Сервантес, Балзак, Флобер. Започва да пише поезия, попада в благодатната среда на Шърууд Андерсън, който му помага да излезе на литературния пазар и да получи заслужаващата слава на велик писател по-късно.

Фокнър преживява целия си живот в имението си, където журналистическите изяви далече не го интересуват и суетата е изключително чуждо понятие и състояние. Споделя, че пише, защото иначе не може, че не го интересуват критиците и читателите - той излива своята дълбока емоционалност, своята изненадваща дълбочинност на възприятията и създава творчество, което и днес е четиво за познавачи, за читатели, които са оформили високо качество на вкуса си към художественото слово.

Писателят провокира читателите си със своята дълбока социална ангажираност и промяната на човешките качества, причинена от насилие и войни. Това проличава силно в романа му "Сарторис" 1929 г. Трилогията на Фокнър е знаменателна с драстичните проблеми в живота на южняците, към които принадлежи и автора, и предприемчивите северняци, които нахлуват в мирния свят на Юга - "Селцето"/1940/, "Градът"/1957/ и "Дворецът" /1959/. Периодът 1930-1934 г. е особено продуктивен за Фокнър.

Излизат романите: "На смъртен одър", "Светилището", "Идилия в пустинята", "Тези трийсет" "Светлина през август", "Саламагунди", "Доктор Мартино и други разкази". През 1936 г. романът "Авесалом! Авесалом!", през 1942 г. - "Слез на земята, Мойсей", 1948 г. - "Осквернителят", 1951 г. - "Реквием за една светица" - романи - съкровения, романи - изобличаващи двуличието и насилието.

Писателят Р.П.Уорън е убеден, че Уилям Фокнър "трябва да се приема като феномен, засягащ целия свят и нашата обща съдба".

Безспорният талант на Уилям Фокнър е оценен по достойнство - лауреат на Нобелова премия - 1950 г., Национална награда за литература и на "Пулицър" - 1962 г.

Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник Ърнест Хемингуей. Някои смятат Фокнър за единственият истински американски белетрист модернист от 30-те години на 20 век, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман.

Произведенията му са известни с "поток на съзнанието", многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.

Заедно с Марк Твен и може би Тенеси Уилямс, Фокнър е един от най-важните "писатели на Юга." Преди получаването на Нобелова награда за литература през 1949 г. все още не е широко известен.

Действието в неговите романи и разкази се развива в измисления от него окръг Йокнапатофа, окръг Лафайет, Мисисипи.

Роден в Ню Олбъни, Мисисипи, но семейството на Фокнър се премества в Оксфорд, Мисисипи, когато той е малко дете. С избухването на Първата световна война той се присъединява към Кралските канадски военновъздушни сили, но не участва в битки. Връщайки се в Оксфорд, той посещава Университета на Мисисипи в продължение на три семестъра, преди да напусне. Премества се в Ню Орлиънс, където написва първия си роман Soldiers' Pay (1925). Връщайки се в Оксфорд, той пише Sartoris (1927), първата му творба, която се развива в измисления окръг Йокнапатофа.

През 1929 г. той публикува The Sound and the Fury. На следващата година той написва As I Lay Dying. Търсейки по-голям икономически успех, той отива в Холивуд, за да работи като сценарист.

Известността на Фокнър достига своя връх след публикуването на "Преносимият Фокнър" на Малкълм Коули и когато му присъждат Нобелова награда за литература през 1949 г. Той е единственият Нобелов лауреат, роден в Мисисипи. Две от неговите произведения, A Fable (1954) и последният му роман The Reivers (1962), печелят наградата Пулицър за фантастика.

През 1998 г. Modern Library класира неговия роман от 1929 г. The Sound and the Fury на шесто място в своя списък на 100-те най-добри англоезични романа на 20-ти век; също в списъка бяха както As I Lay Dying (1930) и Light in August (1932) на Фокнър. Авесалом, Авесалом! (1936) е сред най-добрите му романи.

Семейството му, особено майка му Мод, баба му по майчина линия Лелия Бътлър и Каролайн "Кали" Бар (афроамериканската бавачка, която го отглежда от ранна детска възраст), повлияват върху развитието на артистичното въображение на Фокнър. И майка му, и баба му били запалени читатели, както и художници и фотографи, които са го обучавали да използва визуален език. Докато Мъри насърчава синовете си да ловуват и ловят риба, Мод цени образованието и изпитва удоволствие от четенето и ходенето на църква. Тя учи синовете си да четат, преди да ги изпрати в държавно училище, а също така ги запозна с литературни класики като произведенията на Чарлз Дикенс и приказките на Грим.

Фокнър е повлиян от историите на своя прадядо и съименник Уилям Кларк Фокнър.

Фокнър прекарва детството си, слушайки истории, разказвани от по-възрастните, истории за Гражданската война, робството, Ку Клукс Клан и семейство Фокнър.

Дядото на Фокнър също е полковник и му разказва за подвизите на прадядото и съименника на Уилям, Уилям Кларк Фокнър, успешен бизнесмен, писател и герой на Конфедерацията. Историите за "Стария полковник", както го нарича семейството му, се превръща в нещо като семейно забавление.

Според един от биографите на Фокнър, по времето, когато Уилям се появява на този свят, неговият прадядо "отдавна е бил обявен за домашно божество."

Младият Уилям е силно повлиян от историята на своето семейство и региона, в който е живял. Мисисипи белязва чувството му за хумор.

Фокнър първоначално е отличник в училище. Някъде в четвърти и пети клас, Фокнър става много тихо и затворено дете.

Става безразличен към училището. Интересува се от изучаването на историята на Мисисипи. Фокнър повтаря единадесети и дванадесети клас. Не завършва гимназия.

Като тийнейджър в Оксфорд, Фокнър се среща с Естел Олдъм (1897-1972), дъщеря на майор Лемуел и Лида Олдъм, и вярва, че ще се ожени за нея. Но Естел се среща с други момчета по време на романса им и през 1918 г. един от тях, Корнел Франклин (пет години по-възрастен от Фокнър), й предлага брак. Родителите й настояват тя да се омъжи за Франклин, тъй като той е завършил право в Оле Мис, наскоро е назначен като майор в Националната гвардия на Хавайската армия и произхожда от уважавано семейство, техни стари приятели. Бракът на Естел с Франклин се разпада десет години по-късно и те се развеждат през април 1929 г.

Тогава Фокнър се жени за своята любима Естел, приема и двете й деца от брака.

Според критика и преводача Валери Майлс влиянието на Фокнър върху латиноамериканската фантастика е значително - измислените светове, създадени от Габриел Гарсия Маркес (Макондо) и Хуан Карлос Онети (Санта Мария), са "много в духа на" Йокнапатофа. Фокнър има голямо влияние върху Марио Варгас Льоса, особено върху ранните романи "Времето на героя", "Зелената къща" и "Разговор в катедралата".

Варгас Льоса твърди, че по време на студентските си години е научил повече от Йокнапатофа, отколкото от часовете.

Творбите на Уилям Фокнър оказват ясно влияние върху френския писател Клод Симон и португалския писател Антониу Лобо Антунес. Кормак Маккарти е описан като "ученик на Фокнър".

След смъртта му Естел и дъщеря им Джил живеят в Роуан Оук до смъртта на Естел през 1972 г. Същата година имотът е продаден на Университета на Мисисипи. Къщата и обзавеждането са поддържани почти както по времето на Фокнър. Драсканиците на Фокнър са запазени на стената, на която той пише по стените на малкия си кабинет, за да му помогне да следи обратите в сюжета в романа си "Басня".

Някои от творбите на Фокнър са адаптирани във филми като As I Lay Dying (2013) на Джеймс Франко. Последната творба на Фокнър, The Reivers, е адаптирана във филм от 1969 г. с участието на Стив Маккуин.

Фокнър е особено популярен във Франция, където анкета от 2009 г. го определя като втория най-популярен писател (само след Марсел Пруст). Жан-Пол Сартр заявява, че "за младите хора във Франция Фокнър е бог", а Албер Камю прави сценична адаптация на "Реквием за монахиня" на Фокнър.

Портрет на Фокнър, който пуши лула, е в логото на кафето BOSS.

Той също така печели два пъти Националната награда за книга на САЩ, за Collected Stories през 1951 г. и A Fable през 1955 г.

Пощенската служба на Съединените щати издава пощенска марка от 22 цента в негова чест на 3 август 1987 г. Фокнър някога е служил като началник на пощите в Университета на Мисисипи и в писмото си за напускане през 1923 г. пише:

"Докато живея в капиталистическата система, очаквам животът ми да бъде повлиян от исканията на богатите хора. Но проклет да съм, ако предложа да бъда на разположение на всеки странстващ негодник, който има два цента да инвестира в пощенска марка. Това, сър, е моята оставка."

На 10 октомври 2019 г. в Роуън Оук в Оксфорд, Мисисипи беше поставен исторически маркер Пътеката на писателите в Мисисипи в чест на приноса на Уилям Фокнър към американския литературен пейзаж.

Пример за прозата на Фокнър в "Шумът и яростта" (1929)

Фокнър е известен със своя експериментален стил с прецизно внимание към ритъма. За разлика от своя съвременник Ърнест Хемингуей, Фокнър често използва "потока на съзнанието" в своето писане и пише често силно емоционални, гротескни истории с голямо разнообразие от герои включително бивши роби или потомци на роби, бедни бели, южняци от аграрна или работническа класа и южни аристократи.

В интервю за The Paris Review през 1956 г. Фокнър отбелязва:

"Нека писателят се заеме с хирургия или зидарство, ако се интересува от техника. Младият писател е глупак да учи теория. Учете се от собствените си грешки; хората се учат само от грешки. Добрият художник вярва, че никой не е достатъчно добър, за да му даде съвет. Той е изключително суетен. Колкото и да се възхищава на стария писател, той иска да го победи."

Писателят Фланъри О'Конър заявява, че "само присъствието на Фокнър сред нас прави голяма разлика в това, което писателят може и не може да си позволи да прави. Никой не иска мулето и каруцата му да заседнат на същия коловоз, по който Dixie Limited бучи"...

Съвременният критичен прием на Фокнър е смесен, като The New York Times отбеляза, че много критици смятат работата му за "сурови плочи от псевдореализъм, които имат относително малко достойнства като сериозно писане".

Фокнър умира от сърдечен удар на 6 юли 1962 г. след падане от любимия си кон предишния месец.

Представяме ви някои популярни цитати и коментари на Фокнър:

"Четете всичко - боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца."

"Не се страхувайте. Никога не се страхувайте да се изкажете в полза на честта, истината, състраданието и срещу несправедливостта, лъжата и алчността. Ако вие, не само в тази стая, но и в хиляди подобни стаи, го направите, не като клас и класове, а като индивудуалности, мъже и жени, ще промените света."

"Винаги мечтай и се цели по-високо, отколкото можеш да стигнеш. Не се задоволявай с това да бъдеш по-добър от съвременниците и предшествениците си. Бъди по-добър от себе си."

"Всеки език, ако не се променя, няма да издържи дълго. Това е, единствената алтернатива на прогреса е смъртта."

"Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен."

"Да разливаш алкохол е като да гориш книги."

"Не можеш да имаш свобода, ако не си я заслужиш и не работиш, за да я запазиш."

"Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола преди да навърши 50. След това, би бил глупак, ако не го направи."

"Моята идея е, че никой човек не е изцяло лош или изцяло добър. Всеки се опитва да бъде по-добър, отколкото е, и в крайна сметка успява."

"Съмнявам се, че хората постигат много, като се обединяват. Хората постигат неща под формата на индивидуален протест."

"Животът не се интересува от добро и зло. Дон Кихот постоянно избира между добро и зло, но в мечтите си. Той е бил луд. Той се пренася в реалността, само когато му се налага да се справя с хора, които не може да определи като добри или зли. Тъй като хората съществуват в този живот, трябва да се посветят на това просто да живеят. Животът е движение, а с движението са свързани амбицията, властта, удоволствието. Човек трябва да черпи от силата на движението.

Той е част от нея. Той се изкушава да определя кое е добро и кое е зло, защото моралът и съвестта го изискват от него, с цел той да може да живее със себе си, да се понася. Моралът и съвестта са дарове от Бог, които човека трябва да приема, за да получи правото да мечтае."