Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Херман Хесе: Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено

ГОЛЕМИТЕ СВЕТОВНИ ПИСАТЕЛИ

Херман Хесе: Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено

"Задължение на духовните типове е да стоят до духа и да не пеят, когато хората започнат да пеят патриотичните песни, които техните лидери са им наредили да пеят.", пише Хесе, ужасен от настъпването на нацизма

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Getty Images

"Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни - вечният живот.

Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина - разбойникът."

Херман Хесе "Сидхарта"

Навършиха се 60 години от кончината на нобеловия лауреат Херман Хесе, който си отиде на 9 август 1962 година на 85-годишна възраст.

Embed from Getty Images

Херман Хесе е роден на 2 юли 1877 г. в град Калв, Швабия, в семейство на християнски мисионери, работили дълго време в Индия. От 1873 г. те живеят в Калв, където работят в издателска къща под ръководството на Херман Гундерт, дядо на Херман Хесе по майчина линия. През 1881 г. семейството се премества в Базел, Швейцария, където прекарва пет години, преди да се завърне в Калв.

След като завършва Латинското училище в Гьотинген, през 1891 г. Хесе постъпва в Евангелистката теологична семинария в Маулброн.

На следващата година бяга оттам и е открит в полето ден по-късно.

След като през май 1892 г. прави опит за самоубийство, Хесе преминава през няколко лечебни заведения и образователни институции и влиза в тежък конфликт с родителите си.

През 1893 г. успява да положи изпит, с който завършва образованието си.

Хесе започва да чиракува в книжарница в Еслинген на Некар, но след три дни напуска. След това, в началото на лятото на 1894 г., изкарва 14 месеца чиракуване във фабрика за часовници в Калв. През октомври 1895 г. става чирак в книжарница, този път в Тюбинген.

Embed from Getty Images

Книжарницата в Тюбинген, в която Хесе започва работа, е специализирана в областта на теологията, филологията и правото. Неговата работа е да подрежда, опакова и архивира книгите. Той работи неуморно, често работният му ден продължава повече от 12 часа и обикновено прекарва почивните си дни сред книгите. Чете теологична литература, а след това Йохан Волфганг Гьоте, Готхолд Лесинг, Фридрих Шилер и древногръцка митология.

През 1896 г. в едно виенско издание се появява първото му публикувано стихотворение.

През 1898 г. Хесе вече има приличен доход, който му осигурява финансова независимост от неговите родители. През този период той се концентрира върху произведенията на немския романтизъм, най-вече авторите Клеменс Брентано, Йозеф фон Айхендорф, Фридрих Хьолдерлин и Новалис. В края на годината той публикува малка стихосбирка, а в началото на 1899 г. - сборник с разкази. И двете книги нямат особен успех.

Embed from Getty Images

От есента на 1899 г. Хесе работи в известна антикварна книжарница в Базел. През 1900 г. е освободен от военна служба, заради амблиопия, от която, както и от невралгия и постоянно главоболие, страда през целия си живот.

През 1901 г. Хесе осъществява своята стара мечта и предприема пътуване в Италия. Той започва работа в друг антиквариат в Базел, а публикациите му на стихотворения и разкази вече започват да му носят доходи. Той предизвиква интереса на издателя Самуел Фишер, който публикува успешния роман "Петер Каменцинд" ("Peter Camenzind") през 1904 г. След него Хесе напуска работата си и до края на живота си се издържа като писател.

Вече придобил известност, през 1904 г. Хесе се жени за фотографката Мария Бернули, която е потомка на рода на швейцарски учени Бернули. С нея имат трима синове. Семейството се установява в Гайенхофен на езерото Констанц. Там пише втория си роман "Unterm Rad", който е публикуван през 1906 г. През следващите години Хесе пише предимно разкази и стихове. Публикуваният през 1911 г. роман "Gertrude" по-късно е определян от самия него като несполучлив.

Embed from Getty Images

През този период възниква напрежение между Хесе и съпругата му и през 1911 г. той предприема сам пътуване до Шри Ланка и Индонезия. През 1912 г. семейството се премества в Берн. Семейните проблеми на Хесе са отразени в романа от 1914 г. "Rosshalde".

С началото на Първата световна война през 1914 г. Хесе се записва за доброволец в германската армия, но тъй като е негоден за фронтова служба, е изпратен да работи в лагер за военнопленници.

На 3 ноември 1914 г. той публикува есето си "O Freunde, nicht diese Töne", в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят, е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915 г.

Embed from Getty Images

В разгара на тези спорове, Хесе изпада в още по-тежка криза след поредица лични нещастия - на 8 март 1916 г. умира баща му, синът му Мартин е тежко болен, а съпругата му получава пристъп на шизофрения. Хесе напуска военната служба и е подложен на психотерапия. През този период започват заниманията му с психоанализа, във връзка с които се запознава с Карл Юнг. За три седмици през есента на 1917 г. той пише романа си "Демиан" ("Demian"), публикуван след примирието през 1919 г. под псевдонима Емил Синклер.

Когато Хесе се връща към цивилния живот през 1919 г., бракът му е разрушен. През пролетта той се премества в Монтаньола. Наема четири стаи в сграда, известна като Каза Камуци, където остава да живее 12 години. Там той започва да рисува, дейност, която е отразена в книгата му "Klingsors letzter Sommer", публикувана през 1920 г.

През 1922 г. се появява романът му "Сидхарта".

Embed from Getty Images

През 1924 Хесе се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на писателката Лиза Венгер и леля на Мерет Опенхайм. През същата година той получава швейцарско гражданство.

Следващите по-големи произведения на Харман Хесе, "Курортист" ("Kurgast"; 1925) и "Нюрнбергско пътуване" ("Die Nurnberger Reise"; 1927) имат автобиографичен характер. Те са засенчени от следващия му роман, "Степният вълк" ("Steppenwolf"), който също е публикуван през 1927 г. Малко по-късно той се жени за еврейката Нинон Долбин Ауслендер. През 1931 г. двамата се местят в новата си къща в Монтаньола.

Embed from Getty Images

През 1931 г. Хесе започва да обмисля последното си голямо произведение, "Игра на стъклени перли" ("Das Glasperlenspiel"). Като подготовка за него през 1932 издава новелата "Пътуване към изтока" ("Die Morgenlandfahrt").

Хесе наблюдава със загриженост идването на власт в Германия на националсоциалистите. През 1933 г. той помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа на режима, тъй като не обявява ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено.

Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, Хесе работи върху романа си "Игра на стъклени перли", който е издаден през 1943 г. в Швейцария. През 1946 г. той получава Нобелова награда за литература. През 1947 г. е обявен за почетен гражданин на родния си град Калв и почетен доктор на Бернския университет. След войната Хесе пише по-малко, главно разкази и стихове.

Още

Бертолт Брехт мечтаел да пробие в Холивуд

Бертолт Брехт мечтаел да пробие в Холивуд

През 1931 г. Хесе напуска Casa Camuzzi и се премества с Нинон в по-голяма къща, също близо до Монтаньола, която е построена за него от неговия приятел и покровител Ханс К. Бодмер. През същата година Хесе се жени за Нинон и започва да планира това, което ще стане последната му голяма работа, The Glass Bead Game (известна още като Magister Ludi). През 1932 г., като предварително проучване, той издава новелата "Пътуване на Изток".

През 1933 г. Бертолт Брехт и Томас Ман пътуват в изгнание, подпомагани от Хесе. По този начин Хесе се опитва да противостои на потисканите от Хитлер изкуство и литературата, които протестират срещу нацистката идеология. Третата съпруга на Хесе е еврейка и той публично изрази своята съпротива срещу антисемитизма много преди това.

Хесе е критикуван, че не осъди нацистката партия, но това, че не разкритикува или не подкрепи която и да е политическа идея произтича от неговата "политика на откъсване..."

В в нито един момент той открито не осъжда нацистите, въпреки че ненавистта му към тяхната политика е извън съмнение.

Нацизмът, с неговата кръвна жертва на индивида за държавата и расата, е противоположност на всичко, в което той вярва. През март 1933 г., седем седмици след като Хитлер поема властта, Хесе пише на кореспондент в Германия, "Задължение на духовните типове е да стоят до духа и да не пеят, когато хората започнат да пеят патриотичните песни, които техните лидери са им наредили да пеят."

Embed from Getty Images

През 30-те години на миналия век Хесе публикува произведенията на забранени еврейски автори, включително Франц Кафка. В края на 30-те години на миналия век германските списания спират да публикуват произведенията на Хесе и в крайна сметка нацистите ги забраняват.

Според Хесе той "оцелява през годините на режима на Хитлер и Втората световна война чрез единадесетте години работа, които прекарва в писане на "Игра на стъклени перли". Отпечатан през 1943 г. в Швейцария, това е последният му роман. Той е удостоен с Нобелова награда за литература през 1946 г.

През последните двадесет години от живота си Хесе пише много кратки разкази (главно спомени от детството си) и стихотворения, често са на природна тема. Хесе също пише иронични есета за отчуждението си от писането (например фалшивите автобиографии: Life Story Briefly Told и Aus den Briefwechseln eines Dichters) и прекарва много време в преследване на интереса си към акварелите.

Хесе също се занимава с потока от писма, които получава след като получава Нобелова награда и наблюдава как новото поколение немски читатели изследва работата му.

Както се вижда в "Демиан" и други произведения, той вярва, че "за различните хора има различни пътища към Бог"; но въпреки влиянието, което е почерпил от индийските и будистките философии, той признава на родителите си - "тяхното християнство, което не е толкова проповядвано, но живяно, беше най-силната от силите, които ме оформиха".

Той умира на 9 август 1962 г., на 85 години, и е погребан в гробището Sant"Abbondio in Gentilino, където са погребани и неговият приятел и биограф Уго Бол и диригентът Бруно Валтер.

Шедьовърът "Игра на стъклени перли"

Една пролетна утрин на 1944 година Томас Ман изживява в емигрантското си убежище на калифорнийския бряг край Лос Анджелис паметно литературно събитие - от Швейцария са пристигнали двата тома на романа "Игра на стъклени перли". На 66- годишна възраст приятелят му Херман Хесе е завършил една - по думите му - "мъчително-прекрасна творба".

Самият Томас Ман се труди над своя "Доктор Фаустус" и книгата на Хесе го изумява, покъртва, изпълва с трепет. Той записва в дневника си: "Сега, когато видях цялото произведение, почти се изплаших от сродството му с това, което така поглъщаше и мен. Същата идея за измислена биография с отсянка на известна пародия. Същата връзка с музиката. И тук имаме критика на културата и епохата..."

Още

Германия купи къщата на писателя Томас Ман в Калифорния

Германия купи къщата на писателя Томас Ман в Калифорния

Томас Ман си отбелязва по-важните прилики и отлики: "У мене всичко е по-заострено, по-рязко, по-ярко, по-драматично (защото е по-диалектично), по-близко до съвременността и по-непосредствено. У него-по-меко, по-мечтателно, по-заплетено, по-романтично и повече като игра (във висшия смисъл на думата). Но духовният хоризонт, познаването на културата - извънредно широки..."

И изпраща на Хесе писмо, изпълнено с възхищение от "едно наистина зряло майсторство".

Херман Хесе пише "Игра на стъклени перли" близо едно десетилетие, създава романа в Монтаньола сред Швейцарските Алпи, където се е оттеглил в доброволно изгнание след Първата световна война. Възникването на творбата съвпада с възхода на националсоциализма в Германия, с измамните политически победи на един неуспял художник, с усилената подготовка за разпалването на нова война.

В едно писмо от 30-те Хесе споделя: "За мен бяха важни две неща-да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили и по възможност да подкрепя приятелите си в Германия."

"Игра на стъклени перли" е антиутопия, опакована като утопия.

Книгата излиза през 1943 г.. Германците не го разбират и иронизират великия си писател. Но светът има очи - през 1946 г. Херман Хесе получава Нобел за литература. После той е забравен от литературната публика и потъва в старостта, за която пише, че е "също такава прекрасна задача, както да си млад, да се учиш да умираш и да умираш е също такава почтена функция, както всяка друга".

След смъртта му го откриват хипитата. И пламва пожарът на стремежа към всемирно единство на духа, запален от Херман Хесе, чиято "педагогическа провинция" Касталия и днес продължава да има своите страстни ученици.

Embed from Getty Images

"Степният вълк"

Основният мотив в "Степният вълк" е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги.

Пътят на примирението е гибелно.

Къде аутсайдерът Халер може да се докосне до обществото? Вече не и в професорския дом. Само старата кръчма остава убежище за огорчените, самотните и нещастните за час или два, където те се залъгват до следващата вечер.

Драмата на Хари е болест на времето - Хесе подчертава това, пътят към хуманността е мъчителен.

Цялата му проницателност е насочена към него самия.

Вглеждането в собствената същност е болезнено, но едновременно упойва болките, причинени от света.

Още

Продуцентите на "Сноудън" ще адаптират "Демиан" на Херман Хесе във филм

Продуцентите на "Сноудън" ще адаптират "Демиан" на Херман Хесе във филм

Хесе е обект на безброй дисертации и академични изследвания; повечето от тях си приличат в посочването на автобиографичния характер на книгата.

И това е така. Разбира се, има прилики между психиката на главния герой на историята и живота на Хесе.

Всъщност между 1916 и 1917 г. той е пациент на д-р Джоузеф Б. Ланг, в отделението на известния д-р Карл Густав Юнг, когото авторът по-късно среща.

Психотерапията е необходима поради екзистенциалната криза в живота на писателя, причинена от смъртта на баща му плюс тежката болест на сина му Мартин. В допълнение, първата му съпруга страда от шизофренични епизоди. След развода им през 1923 г., Хесе преминава през друг период на изолация и депресия, които имат силно отражение в историята на вълка.

Какво написа Херман Хесе

 "Само героят придобива мъжеството да следва своята съдба."

"Всеки камък, всяка тревичка, всяко цвете, всяка къпина, всяко животно расте, живее, действа и чувства само по "собствено желание", и ето в това се състои и основата, че светът е добър, богат и прекрасен."

"Учудващо е, че красота и смърт, радост и разпад, са си необходими взаимно и водят разговори помежду си."

"Ах, истинската мъдрост е толкова проста, казана е толкова отдавна, така точно и недвусмислено е казана и формулирана! Защо тя е достъпна само от време на време, само в хубави дни, а не и сега?"

"Ако ние ненавиждаме някой, то ние ненавиждаме в него част от самите нас. Това, което не се явява част от нас самите, не ни тревожи."

"Когато ние започнем да се отчайваме от всякаква вяра, какво утешения може да стане за нас възможността да следваме мъдрец и неговия път и да видим, че той е просто човек, слаб и несъвършен.

"Сидхарта", Херман Хесе

"Истинското призвание на всеки може да бъде само едно - открий себе си."

"От непримиримите врагове е възможно да изпитваш повече радост и доброта, отколкото от съмишленици, които са само на думи."

"По-добре да търпиш зло, отколкото да го причиняваш."

"Мъдростта е да мислиш с песимизма, а да действаш с оптимизма."

"Знанието може да се предаде, мъдростта - не."

"Истината трябва да бъде преживяна, а не преподадена."

"В основата си, човек проявява свободата си само в избора на зависимости."

"В самият теб има тишина, има светилище, където по всяко време можеш да се оттеглиш и да бъдеш самия себе си."

"Съчиняването на лоши стихове прави човек много по-щастлив, от четенето на най-прекрасните стихотворения."

"Може би, целият човешки живот е просто грешка, излязла извън параметрите на див, ужасяващо неудачен експеримент на природата."

"Всеки човек се състои от десетки, от стотици, от хиляди души."

"Всеки висок хумор започва с това, че ти преставаш да приемаш на сериозно собствената си персона."

"Ако на теб задължително ти е нужно нечие разрешение на твоето удоволствие, то ти си действително бедняк."

"Демиан", Херман Хесе

"Самоубийството е глупост, малодушие и подлост. То е безславен позорен изход, най-подсъдният изход от тази мелница на страданията."

"Всеки тип хора има свои собствени характеристики, свои отличителни черти, свои добродетели и пороци, но всеки има свой смъртен грях."

"Няма благороден живот без знания за бесовете и демоните и без постоянна борба с тях."

"Цялата световна история може да се разглежда като развитие и прогрес, и с такъв успех може да не видиш в нея нищо, освен упадък и безсмислици."

"И не знаеше, да ликува ли от блаженството в тези мигове или да плаче, защото те са минали."

"Световната история е безкраен, бездарен и досаден отчет за насилието, извършено от силните над слабите."

"Вие не трябва да се сравнявате другите, и ако природата ви е направила прилеп, вие не трябва да се опитвате да ставате щраус."

"Много обичам музиката, мисля, понеже в нея има толкова малко морал."

"Нищо не е било. Нищо няма да бъде. Всичко е."

"Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено."

"... никога човек не е нито съвършен светия, нито съвършен грешник."

"Любовта може да се измоли, купи, получи даром, намери на улицата, но не може да се вземе насила."

Още

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

Вечно влюбеният Гьоте на 74 предложил брак на 17-годишна

Още

Почина полската писателка Зофия Посмиш, оцеляла в концлагера Аушвиц

Почина полската писателка Зофия Посмиш, оцеляла в концлагера Аушвиц

Още

Неудобният турски писател Орхан Памук

Неудобният турски писател Орхан Памук

Още

Писателят, който измисли Йокнапатофа, умира от сърдечен удар след падане от любимия кон

Писателят, който измисли Йокнапатофа, умира от сърдечен удар след падане от любимия кон

Още

Защо се самоубива Стефан Цвайг?

Защо се самоубива Стефан Цвайг?

Още

Показаха невиждани досега ръкописи на Франц Кафка

Показаха невиждани досега ръкописи на Франц Кафка

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Надежда Кутева е 39-ият носител на националната награда за живопис "Захарий Зограф"

Номинацията си Кутева получи заради изложбата "Небесни образи", която е представяна в София и Стара Загора

Как изглежда "Политиката отвътре" разказа Иван Костов пред пълната зала 3 на НДК

"Политиката отвътре" е цялостен философски възглед върху българската политика от последните 30 години, коментира проф. Веселин Методиев, който представи книгата по време на събитието

Яна Язова: "Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ" (снимки)

Днес беше поставена надгробна плоча на гроба на писателката и поетеса на Централните софийски гробища

Поставена е паметна плоча на гроба на писателката Яна Язова

Възпоменание на гроба на писателката и поетеса Яна Язова в София ще отслужи на 26 септември негово преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп

Румънският писател Клаудиу Флориан пред Dir.bg: Историята е обективна, но хората не са

Клаудиу Флориан е дипломат и носител на Европейската награда за литература през 2016 г.

Да си Фокнър и да искаш да задминеш... себе си

125 години от рождението на знаменития писател