Два цитата от романа на Стефан Цвайг "В омаята на преображението" подбуждат към размисъл, в какво се крие дълбокото чувство за самота, което все повече е обхващало душевния мир на писателя, за да посегне на живота си.

"...В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. ...Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко...

Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот... Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци."

...

"...Интересува ме само собствената ми съдба, и едничката държава, на която бих искал да служа, е моята работа. Но по какъв път следващото поколение ще извоюва щастието си - все ми е едно, единствената ми грижа е как да наредя разсипания си живот и да изпълня призванието си. Когато подредя собствения си живот и имам свободно време, тогава може би някога, след вечеря ще помисля как да сложа ред в света. Но първо трябва да си намеря мястото; вие може да имате време да се грижите за чуждите проблеми, аз - само за своите".

Стефан Цвайг, ок. 1940 г., когато става британски гражданин / Снимка: Getty Images

На 22 февруари 1942-ра година, Стефан Цвайг слага край на живота си далеч от родината си Австрия - в Бразилия. Прави го показно и солидарно с последната жена в живота си. Снимката на двамата, застинали в покоя на отвъдното, хванати ръка за ръка в леглото, обикаля целия свят.

Няма никакви данни, писателят да е бил суициден, т.е. податлив на мисли за самоубийство. В крайна сметка, той е един напълно реализиран творец и богат човек. Какво го е подтикнало към този край?, е въпросът, който и до днес вълнува много хора. Да сложат сами край на живота си, са избирали не един и двама от най-добрите световни писатели-хуманисти.

Нашето съвремие, макар и да не сме в световна война, е също изпълнено с тревога от неизвестността. Това несъмнено повлиява настроенията на по-чувствителните хора на духа и творчеството.

Кратка биография на Стефан Цвайг: Роден е на 28 ноември 1881 г. във Виена, в семейството на заможен фабрикант от еврейски произход. Цвайг завършва философия и история на литературата във Виенския университет и един семестър в Берлинския университет, след което придобива докторска титла по философия.

Първите му творби са стихотворения. Първата си стихосбирка - "Сребърни струни", издава още като студент през 1901 г. Типично за времето, в което е издадена, и младостта на автора си, тази стихосбирка е импресионистична и леко подражателска на френските символисти. Както казва един от биографите на писателя, "тя още не е Цвайг".

Младият писател има възможност да обикаля света и пребивава по няколко месеца в различни страни на четири континента - Европа, Северна Африка, Азия и Америка. В различни периоди от време е ту във Франция и Англия, ту в Индия, Цейлон и Бирма; в Куба и Пуерто Рико; в САЩ и Канада.

По време на тези пътувания се сближава с Емил Верхарен и Ромен Ролан. Цвайг е заможен човек и пише за удоволствие. Но идва времето на Първата световна война. Като всеки човек на духа, той не може да приеме разрухата от войната. Вместо стихове, пише статии за мир и разбирателство между народите. Установява се да живее в Швейцария и там започват да го разпознават като "отявлен пацифист" - много интелектуалци още не осъзнават важността на темата, и колко скоро ще надвисне нова угроза над света.   

Стефан Цвайг в разговор с издателя си, ок. 1930 г. / Снимка: Getty Images

През 1919 г. се завръща в Австрия, жени се за красивата Фридерике Мария фон Винтерниц - първата си съпруга, и работи усилено и успешно. Негови произведения излизат в Берлин, Париж и Москва. Когато националсоциализмът вече завладява Европа и един ден полицията в Залцбург прави обиск в дома на писателя, той осъзнава, че трябва да напусне Австрия.

Двамата с Фридерике се преселват да живеят в Лондон. Цвайг предприема дълги пътувания в Латинска Америка. Канен е да чете лекции в Португалия, Бразилия и Аржентина. През 1938 г. забраняват книгите му както в Австрия, така и в нацистка Германия.

Двамата с Фридерике се разделят, но остават приятели и дори по време на втория брак на Цвайг, той продължава да й пише дълги и дълбоко съдържателни писма. Любовният му живот запълва секретарката му Лоте Алтман, за която се жени през 1939 г. Още в началото на Втората световна война, двамата се преселват да живеят в Ню Йорк (1940), но на другата година избират за постоянно Бразилия. Установяват се в бразилския град Петрополис, където Цвайг написва последната си творба - "Шахматна новела", която излиза посмъртно.

През февруари 1942 г. Стефан Цвайг и съпругата му Лоте се самоубиват. Мнозина намират за причина на това тяхно осъзнато решение, нашествието на "кафявата чума" в света и чувството за безнадеждност, което обхваща и други интелектуалци. Самият Цвайг ни е завещал доста свои мисли за краха на европейската култура в годините на опустошителната война и тъжните му прогнози за бъдещето на човечеството.

Съвсем сигурно е, че за да вземе подобно крайно решение - да сложи край на живота си, един толкова успял човек като него, трябва да е стигнал до ръба на душевното си неравновесие. Едва ли може да бъде назована една-единствена причина, която е "скъсала струната". Ето защо много литературоведи се лутат в отговорите на въпроса: Защо се самоуби Стефан Цвайг?

Цвайг и втората му съпруга Лоте Алтман / Снимка: Getty Images

Писателят, както се изразява един френски критик, бил "отчаян оптимист на идеята за обединена и културна Европа". Самият Цвайг, разсъждавайки върху личността на Еразъм Ротердамски, разкрива това свое разочарование от рухването на мечтата, като я нарича "окриляща илюзия". Равносметката му, че сам човек не може да допринесе за общото нравствено усъвършенстване на света, ако не разчита на "една огромна обща духовна енергия", подронва оптимизма му за бъдещето.

За решението му да скъса със света, който не харесва, говори известната фраза на писателя:

"А аз съм твърде нетърпелив и си тръгвам по-рано..."

Сензационната новина за смъртта му, на фона на бушуващата в Европа и Далечния изток война, която ежедневно сее смърт, минава някак твърде бързо, за да бъде осмислена в дълбочина. С този въпрос критиците започват да се занимават доста време след смъртта на Цвайг. Иначе, някои съвременници на писателя като Томас Ман, дори го упрекват в егоизъм. Друг е въпросът, че тази оценка на Ман може да се дължи на съперничеството между двамата приживе. Повечето съвременници на Цвайг недоумяват за причините на неговото решение да се самоубие.

Някои търсят връзка с еврейския му произход и сравняват участта му с тази на Ернст Вайс, който си прерязва вените, когато войските на Хитлер влизат в Париж. Но това също не звучи твърде убедително, като се има предвид, че Цвайг не е имал причини да се притеснява за физическото си оцеляване в Бразилия.

Двамата с Лоте живеят в райски красиво място. Да, Цвайг страдал за родния Залцбург и за разграбената от нацистите уютна къща, пълна със спомени от младостта му, но едва ли носталгията му е причината да се самоубие.

Зад фразата на Цвайг: "А аз съм твърде нетърпелив и си тръгвам по-рано...", стои нещо повече от страх за живота. Контекстът по-скоро ни отвежда към осъзнат размисъл за безсмислието на едно продължение, което е несъвместимо с представата на писателя за духовност и усещане за щастие.

Цвайг изпада в състоянието на човек, който вижда бъдещето като напълно безнадеждно да възкреси хармонията и блясъка на отминалите дни на младостта му. Няма друга причина за решението му, защото той слага края си богат и известен. Още преди войната името му е сред най-успешните европейски писатели. Книгите му се превеждат на над 40 езика и излизат в цял свят. През 1940 г. Цвайг получава британско гражданство. Притежава финансов ресурс, чрез който може да си позволи абсолютно всичко. Няма данни да е имал проблеми със здравето си, или в личния си живот.

"Липсвало му е едно-единствено нещо - надеждата за възкръсване на старата културна Европа", казва един литературовед.

Че решението му да сложи край на живота си е било взето съвсем осъзнато, свидетелства един зловещ факт: Ден преди смъртта си Цвайг изпраща на приятел двете си последни творби - "Шахматна новела" и мемоарите "Светът от вчера". По-късно в бюрото му са открити други - недовършени ръкописи на есета, очерци и прочее материали, но горните две творби са били подготвени специално за изпращане - написани изрядно от Лоте и в подвързан вид. Така можем да предположим със сигурност, че самоубийството на двамата съпрузи е било планирано.

Лоте /др. Шарлоте/, която е с 27 години по-млада от Цвайг - жена в разцвета на силите си, споделя решението му. Това е последната й проява на преданост, с която живее до писателя през целия период на брака им, до края на дните си.

За средство към смъртта двамата избират свръхдоза веронал.

Интересни са писмата на Цвайг до бившата му съпруга Фридерике, чрез които можем да надникнем по-дълбоко в душевния мир на Цвайг преди самоубийството:

"Продължавам работата си, но едва с една-четвърт от силите си. Това е просто един стар навик без никакво творчество .... Уморен съм от всичко... Най-добрите времена безвъзвратно отминаха ..." С такова съдържание са откъслечните фрази между редовете на повечето от последните му писма, и те ясно говорят за нарастващата депресия в душата на писателя.

В едно от писмата Цвайг разсъждава за възрастта си и споделя страховете си от неизвестността на бъдещето:

"Страхувам се от болести, от старостта и зависимостта.", пише той. Това е горчиво признание за безсилието и самотата, които е изпитвал.

Времето на писмото съвпада с германската инвазия в Англия, но би било неубедително да твърдим, че тези събития са конкретната причина за самоубийството на Цвайг. Той е разполагал с десетки възможности да защити физическото си оцеляване на много места по света. Според Ерих Ремарк, за състоянието му вероятно има вина и "синдромът на емигранта" - чувството, че където и да отидеш, извън родината си, се чувстваш като дърво без корен.

Един от биографите на Стефан Цвайг обръща внимание на нещо твърде любопитно - че доста от героите му свършват като автора си!... Самият Цвайг, обаче, категорично не е бил суициден тип, твърдят психоаналитици. Тъкмо напротив, веднъж самокритично отбелязва, че дълго време е бил заслепен от лесния си начин на живот и от успехите си. С течение на времето и събитията, които сполитат света, той изгражда свой нов и тъжен мироглед. За това свидетелства признанието, което произнася веднъж към края на живота си: "Може би бях прекалено разглезен преди".

В първата половина на живота си Цвайг живее и диша въздуха на Виена в т.нар. "сребърен век на Австрия". Това е времето на Рилке в литературата, на Малер в музиката, на Климт и сецесиона в живописта, на спектаклите на "Бургтеатър" и Кралската опера, движи се в обкръжението на знакови личности и образци на европейската култура. Той самият от млад се вълнувал от изкуствата и колекционирал най-вече ръкописи, сред които имало екземпляри, излезли под ръката на Наполеон, Балзак, Моцарт, Бах, Ницше, Гьоте, Бетовен и дори на Леонардо да Винчи.

Притежавал над 4 500 каталога с подобни ценни артефакти. В личния си живот Цвайг също бил истински и щастливо влюбен - "писмата на непознатата", подписани с мистериозните инициали ФМФВ, са посветени на Фридерике Мария фон Винтерниц и носят нейните инициали. След този безметежен младежки период идват войните, а с тях - и емигрантските години.

Скъсването с родината и близките вероятно силно е повлияло на душевното рановесие на Цвайг. Красивите спомени за миналото са го наранявали. И макар че и в чужбина имал знаменити приятели - писатели, художници и политици, животът за него вече не бил същият.

Цвайг бягал от политиката, но обичал да изслушва политически дискусии. По този начин стигнал до твърдото заключение, че в политиката "решаващо значение имат не изключителните умове, не носителите на чистите идеи, а много по-ниската, но по-ловка порода - задкулисните играчи, хора със съмнителен морал и с неголям ум". Всъщност, трябва доста рано да е осъзнал това, защото никога в живота си не се съгласил да гласува по време на избори.

За Цвайг се отнася фразата "неавстрийски австриец, нееврейски евреин". Цвайг наистина не се чувствал нито австриец, нито евреин, а роден европеец. Може би е наистина първият и най-ревностен привърженик на идеята за обединена Европа в по-ново време. Любопитно е, какво ли би казал днес за Европа, ако беше жив?!

Всъщност, в творбите си той описва модела на Европа от миналото, отпреди войните, и нарича този период "златния век на надеждност". Много правилно Клайв Джеймс в "Културна амнезия" нарича Цвайг въплъщение на хуманизма. Неговата вяра в либералните ценности от времето на младостта му, очевидно е рухнала - сринал се е идеалът му за хармония, а това е сериозен мотив за отчаяние.

Цвайг преживява някакво душевно сътресение от вида на Европа по време на войната. Той не може да понесе гледката от разрухата и духовното й обезличаване. В прощалното си писмо написва: "След шестдесет се изискват специални сили, за да започне животът отново.

Силите ми са изтощени от годините на скитане далеч от дома. Освен това, аз мисля, че по-добре сега, с вдигната глава да сложа край на съществуването, главна радост на което е интелектуалният труд, а най-висша ценност - личната свобода. Приветствам всички приятели. Нека те видят зората след дългата нощ! А аз съм твърде нетърпелив и си тръгвам по-рано от тях".

През 1992 г. в Залцбург бе учредена литературната награда "Стефан Цвайг". Тя е висока чест за всеки писател. Защото, получавайки наградата, всеки неин носител се съизмерва с един велик европеец, авторът на "Писмо от една непозната", "Амок", "Страх", "Бежанецът. Епизод на Женевското езеро", "Хаос на чувствата", "Двадесет и четири часа от живота на една жена", "Закопаният свещник", "Шахматна новела" и мн. др. безценни творби на световната класика.

Като добавим към това биографичните романи на Цвайг за Жозеф Фуше, Мария Антоанета, Мария Стюарт, Магелан, Америго, Балзак и др. ; есеистиката му за Верлен, Верхарен, Ромен Ролан, Фройд и мн. др.; множеството му студии по различни въпроси на културата и изкуството, това е едно огромно литературно наследство, което ни е завещал един истински титан на духа.

Слабост, или сила е решението на Цвайг да сложи сам край на живота си? - Нека си дадем сметка, че такова решение не се взима лесно. Особено когато се отнася до човек, така силно жадуващ за живот - красив и съдържателен - за всички хора на планетата.

Мисли на писателя

Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.

Дори ненавистта не е толкова опасна за владетеля, колкото всеобщото презрение.

В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план - над импровизирания порив, реализмът - над романтиката.

Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности. (из романа "В омаята на преображението")

Животът не дава нищо безплатно, и всичко, поднесено от съдбата, има своята скрита цена.

В понятието "свобода" влиза и свободата на човешките отношения. (из романа "В омаята на преображението")

Винаги е по-трудно да издържиш неизвестното, отколкото известното, кратковременният силен страх се преживява по-лесно от дългия, непрестанния. (из романа "В омаята на преображението")

Всяко велико дело на един народ е извършено за всички народи.

Геният на човека винаги е и негова съдба.

Големите дарби са полезни само за онзи, който е достоен за тях, за другите са опасни.

Да бъдеш герой значи да се сражаваш и против всесилната съдба.

Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек, бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш известно предимство. (из романа "В омаята на преображението")

Дали ще се справим или не - ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислиш и да я пресметнеш до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал. (из романа "В омаята на преображението")

Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята: движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение - благодарение откриването на писмеността.

Духовното значение на подвига никога не се определя от неговата практическа полезност. Обогатява човечеството само този, който му помага да опознае себе си и който задълбочава творческото му самосъзнание.

За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.

И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.

Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят. (из романа "В омаята на преображението")

Когато между кучето и котката внезапно възникне дружба, това не е нищо друго освен заговор срещу готвача.

Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.

Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи държавата, си остават безпомощни срещу един човек, ако той има достатъчно воля и душевно безстрашие, да остане свободен; защото тези, които се считат за победители над милиони, не са могли да подчинят едно нещо - свободната съвест.

Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфа и омега на всяко знание, начало на началата на науката.

Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила.

Най-злият враг на човешкото знание е съмнението.

Нито един лекар не знае по-добро лекарство за умореното тяло и душа от надеждата.

По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото когато си нещастен.

Прекрасна игра е да откриваш сам себе си...

Съдбата е най-гениалният поет.

Успехът на един човек винаги стимулира цяло едно поколение към усърдие и мъжество.

Еми МАРИЯНСКА