Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Джонатан Суифт: Не мразя човечеството, защото никога не съм хранил илюзии за него

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Джонатан Суифт: Не мразя човечеството, защото никога не съм хранил илюзии за него

355 години от рождението на автора на "Пътешествията на Гъливер"

Илюстрация от 1850 г. на книгата на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“ със заглавие: „Гъливер, посетен от лилипутски благородник“ / Снимка: Getty Images

Един хирург, а впоследствие корабен лекар, на име Лемюъл Гъливер пътешества по света. Посещава различни земи, среща се с различни хора, животни и странни същества. Винаги ли е разбирал, какво му разказват, и най-вече - винаги ли е бил разбиран от тях? Авторът на "Пътешествията на Гъливер" Джонатан Суифт считал себе си за неразбран, така че в образа на героя си е намерил начин да отговори, защо това се случва на хора като него.

През 1726-а година, когато написва историята на Гъливер, Джонатан Суифт вече бил доста популярен автор на памфлети и уважаван гражданин в родината си Ирландия, както и във Великобритания. Докато пише романа Суифт дори бил настоятел на катедралата "Св. Патрик" в Дъблин - длъжност, почитана от всички ирландски граждани.

Около 1720 г., Джонатан Суифт (1667-1745), като настоятел на катедралата "Свети Патрик" в Дъблин / Снимка: Getty Images

Романът на Джонатан Суифт "Приключенията на Гъливер", излязъл през 1726-а година, си остава най-известното му произведение. Той е написан за възрастни, но по света има безчет негови издания, адаптирани за деца. От литературоведска гледна точка, книгата е реалистична пародия. В нея всяка художествена измислица кореспондира пародийно със съвремието на автора.

По-конкретно - пародира романи от типа на "Робинзон Крузо" на Даниел Дефо и други писатели, които искат да представят фантастичните си истории за документални факти.

Титулна страница на първото издание на „Пътешествията на Гъливер“, 1726 г.

Сюжетът на романа има множество трактовки в други изкуства, като киното. Екранизацията на "Пътешествията на Гъливер" е със следния сюжет: д-р Гъливър (в ролята актьорът - Тед Дансън) се завръща след осем години пътешествия при жена си Мери и техния син Том, за чието раждане дори не знае. Във филмовата версия д-р Гъливер, след дългото си отсъствие намира в дома си д-р Бейтс (актьорът Джеймс Фокс), който има намерение да си присвои всичко негово, включително и жена му.

Всички намират завърналия се у дома д-р Гъливер за побъркан, когато той разказва за Лилипутия и Страната на великаните; за царството, в което на власт са не хора, а коне, а хората са животни... Тези странни разкази объркват аудиторията му, но не и Мери - съпругата на доктора-пътешественик.

Тя му върва, че е преживял всичко това.

Екранизацията по класическия роман на Джонатан Суифт, получи през 1996-а година пет награди ЕМИ и бе номинирана в още 6 категории.

Несъмнено съвременният човек осмисля по-лесно и далеч по-бързо произведенията на литературата чрез екрана. Сигурно много зрители по света са успели да проникнат в образа на д-р Гъливер едва когато са гледали филма. И сигурно една част от тях едва тогава са се запитали, кой е авторът на това произведение.

Портрет на Джонатан Суифт, ок. 1719 г. / Снимка: Getty Images

Джонатан Суифт е ирландско-британски писател и публицист. Писал е и под много псевдоними, и затова си е имало причини - острото му перо е било безмилостно към социалните неправди и негативите на човешкия характер.

Веднъж Суифт споделя с приятеля си, поета Александър Поуп: "...Аз не мразя човечеството, защото никога не съм хранил илюзии за него..."

След "Пътешествията на Гъливер", което поставят на първо място, литературоведите считат за друга значителна творба на Суифт памфлетът му "Приказка за бъчвата" - сатира срещу религията и църквата. Първите пет издания излезли анонимно, защото Суифт се притеснявал от отрицателни отзиви. В памфлета трите вида християнска църква са алегорично представени като трима братя, които получават в наследство от баща си заръката да опазят връхните му дрехи. Когато по-късно Суифт получава богословско образование, църквата няма да забрави този негов памфлет и той няма да получи работа по върховете на йерархията й.

Титулна страница на изданието на „The Tale of a Tub“ от 1710 г.

Първото произведение на Суифт е памфлетът "Битката на книгите" (1697). В него авторът осмива "културното обновяване" на буржоазната цивилизация по времето на ранното английско Просвещение. Памфлетът "Битката за книгите" е написан в стил бурлеска. Той визира актуалната за времето на автора "битка" между древните и модерните. В този памфлет Суифт за пръв път показва големия си талант на сатирик и хуморист.

Творбата е истински бисер, за жалост малко позната на широката аудитория.

Джонатан Суифт, гравюра създадена ок. 1800 г. / Снимка: Getty Images

И "Битка между книгите", и "Приказка за бъчвата" са били известни навремето в ръкописните им варианти. Излизат от печат едва след смъртта на покровителя на Суифт - Уилям Темпъл, за когото ще стане дума по-нататък.

Още

Вивалди - "сиракът на Бог"

Вивалди - "сиракът на Бог"

През 1729-а година Суифт публикувал "Скромно предложение" (ориг. "Скромно предложение за избягване на това децата на бедняците да бъдат в тежест на родителите си или на страната, като бъдат направени полезни за обществото"). Произведението е безпощадна сатира, в която Суифт не пести гротескни елементи, чрез които да внуши жестоките си заключения, че очевидно ирландците могат да избягат от бедността единствено като продадат децата си за храна на богатите. Бунтарският нрав на писателя му спечелва доста врагове сред заможните кръгове.

Портрет на Джонатан Суифт от Йохан Фридрих Болт, 1796 г.

Още

Екземпляр от  първото фолио на Уилям Шекспир беше продаден за 2,4 милиона долара

Екземпляр от първото фолио на Уилям Шекспир беше продаден за 2,4 милиона долара

Джонатан Суифт е роден в Дъблин, Ирландия на 30-и ноември 1667-а година, като второто дете и единствен син на баща си, и понеже се ражда след смъртта му, бил кръстен на него. Баща му бил родом от Гудрич, Англия и произхождал от разорен по време на Гражданската война в Англия род. Заедно с братята си Джонатан-старши се борел за справедливост. Умира седем месеца след раждането на сина си Джонатан. Съпругата му, заедно с двете им деца, заминава за Англия и оставя малкия Джонатан на грижите на един от чичовците му - Годуин Суифт, влиятелен човек.

Илюстрация към "Пътешествията на Гъливер" / Снимка: Getty Images

В родословното дърво на Джонатан Суифт има много забележителни интелектуалци, свързани с литературата, между които се открояват прабаба му Маргарет (Годуин) - сестра на автора на "Човекът на луната" от Франсис Годуин, и чичо му Томас Суифт, съпруг на дъщерята на поета и драматург сър Уилям Дейвнант, кръщелник на Уилям Шекспир.

19 август 1727 г., писмо от Британския музей, написано от ирландския автор Джонатан Суифт / Снимка: Getty Images

Чичото Годуин Суифт, който поема отговорността по отглеждането на племенника си Джонатан, праща момчето да учи в Килкени Колидж. По-късно синът на Годуин -Уилоби, финансира братовчед си да завърши Тринити Колидж на Дъблинския университет, където младият Джонатан придобива бакалавърска степен.

Изобщо, благодарение на роднините си, останалият още от бебе сирак Джонатан Суифт, получава солидно образование и подкрепа.

Около 1740 г., бюст на ирландския поет Джонатан Суифт (1667 - 1745), от Ван Норт, Национална портретна галерия, Дъблин / Снимка: Getty Images

Още

Британският фантаст Дж. Г. Балард предвижда топящите се ледове преди повече от 60 години (откъс)

Британският фантаст Дж. Г. Балард предвижда топящите се ледове преди повече от 60 години (откъс)

Суифт продължава да учи и за магистърска степен, когато политическите събития в Ирландия по времето на Славната революция го принуждават да замине за Англия. Там, с помощта на майка си, бил назначен за секретар и личен асистент на дипломата сър Уилям Темпъл. Последният имал писателски талант и пишел мемоарите си. Суифт му допаднал и неследдълго така спечелил доверието на своя работодател, че Темпъл го представил пред Уилям II и го изпратил да преговаря от негово име с краля, относно законопроект за 3-годишен парламент.

Илюстрация към "Пътешествията на Гъливер" / Снимка: Getty Images

През 1690-а година Суифт се връща в Ирландия заради заболяване и престоява в родината си около година, след което отново заминава за Англия. Здравословните му проблеми, обаче, се задълбочили - страдал от почти постоянно виене на свят. Не е изяснена диагнозата на заболяването му, но той страдал от зашеметеност до края на дните си. Негов приятел се пошегувал, че сигурно покрай д-р Гъливер се е разболял от "морска болест".

Илюстрация към "Пътешествията на Гъливер" / Снимка: Getty Images

При повторното си завръщане в Англия, Суифт получил магистърска степен в Оксфорд.

Още

Останки от средновековна стена са открити под сградата на британския парламент

Останки от средновековна стена са открити под сградата на британския парламент

През 1694-та година бил ръкоположен за свещеник в Ирландия и още на следващата година защитил докторска степен по богословие. Поел църковна служба последователно в две малки епархии. Както вече казахме, църквата не му простила осмиването си в памфлета "Приказка за бъчвата" и го пратили в затънтен край. По онези места Суифт се чувствал изолиран от света и много нещастен. Спасявала го единствено любовта му към Джейн Уоринг, сестра на негов приятел от колежа. В писмо й обещал, въпреки нерадостното си положение в родината, никога да не напусне Ирландия, ако тя се омъжи за него. Очевидно девойката му е отказала, защото Суифт скоро след това се връща в Англия, в имението на Темпъл - Мур Парк, където остава до смъртта на дипломата.

Още

Колан-талисман за родилки е бил използван в Англия през Средновековието

Колан-талисман за родилки е бил използван в Англия през Средновековието

Суифт скърби за покойния си благодетел. Завършва посмъртно мемоарите му и докато се надява на признание за работата си, в която вложил много усърдие, сестрата на Темпъл - лейди Жифар, го обвинила в недискретност към живота на брат й, и станала негов враг. Джонатан Суифт преживял тежко тази неблагодарност и в една своя бележка написва, че със смъртта на Темпъл си е "отишло всичко човешко на този свят".

По неизвестни причини враг на писателя била и кралица Анна. Всъщност, заради нейната открита неприязън, Джонатан Суифт напуска Англия и се завръща в Ирландия.

Източник на изображението: Издателство "Изток-Запад"

Има доста загадки около личния живот на писателя. Някои смятат, че е имал таен брак с дама, на име Естър Джонсън. С нея и приятелката й Ребека осъществил няколко пътувания между Ирландия и Англия. Официално свидетелство за брак между двамата, обаче, не е открито. Ребека и икономката на Суифт отричали да се е женил.

Още

Модистката на Мария-Антоанета бяга в Англия по време на революцията

Модистката на Мария-Антоанета бяга в Англия по време на революцията

Има сведения, че водел доста разюздан живот, докато учел в Тринити колидж в Дъблин, но тогава е бил тийнеджър и нормално за възрастта си просто обичал да флиртува. Когато информацията стигнала до ушите на майка му, роднините защитили момчето с доводите, че страстта му не е болест и ще отмине с възрастта. До края на живота си Джонатан Суифт, обаче, обичал да е заобиколен от дами. Чарът и дарбата му на забавен разказвач с чувство за хумор се нравели жените, а на него - компанията им.

Около 1730 г., илюстрация от „Пътешествията на Гъливер“ / Снимка: Getty Images

Писателят умира разочарован от хората на 18-и октомври 1745-а година в Дъблин - столицата на родината си Ирландия и градът, в който се родил като полу сирак.

Джонатан Суифт - максими и размисли

Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда.

Безполезно е човек да се опитва да разсъждава за нещо, за което никога не е бил убеден.

Блажен е който не очаква нищо - не ще да бъде той разочарован.

Embed from Getty Images

Прозрението е изкуството да виждаш невидимите неща.

Въпреки че хората често биват обвинявани, че не знаят за своите слабости, то и малцина от тях знаят за своите сили. А те са вътре в хората - тъй както понякога в земята има златна жила, за която собственикът й дори не подозира.

Горделивостта, злата натура и липсата на усет, са трите най-големи източника на лоши маниери. — "Трактат за добрите маниери и доброто възпитание", изд.1754 г.

Embed from Getty Images

Добрите маниери са изкуството, което прави хората общителни. Този, който най-малко кара хората да бъдат необщителни, най-добре се приема в компанията. — "Трактат за добрите маниери и доброто възпитание", изд.1754

Един враг може да нанесе повече вреда, отколкото десетина приятели полза.

Еми МАРИЯНСКА

Още

В Англия откриха скулптура на пет хиляди години

В Англия откриха скулптура на пет хиляди години

Още

Омагьосваща гора в Англия плаши и покорява сърцата

Омагьосваща гора в Англия плаши и покорява сърцата

Още

"Ирландският Ремарк" e първият двукратен носител на "Коста"

"Ирландският Ремарк" e първият двукратен носител на "Коста"

Още

Хумор, любов, сплетни и съмнителни драми в "Гримираната жена"

Хумор, любов, сплетни и съмнителни драми в "Гримираната жена"

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Жега"-машината Майкъл Ман на 80

Американският режисьор и продуцент е един от най-награждаваните в съвременното световно кино

"Бащата" на Форсайтови: Ако не мислите за бъдещето, няма да имате бъдеще

90 години от смъртта на Нобеловия лауреат Джон Голсуърти

Над 300 уникални лампи на Луис Тифани били унищожени за... гилзи

90 години от смъртта на знаменития представител на бижутерската империя

Кристоф Виланд - "другият Гьоте"

210 години от смъртта на един от най-значимите писатели на немското Просвещение

Сюзън Зонтаг: Здравият разум е удобна лъжа

90 години от рождението на писателката

Бай Ганьо ще тържествува, докато някой го "дописва"

160 години от рождението на Алеко Константинов