Помните ли онзи "чичко Ташев", който гонеше малчуганите във филма "Войната на таралежите"? Ами царят на Даленби в "13-та годеница на принца"? А председателя на съда в новелата "Свидетелите" от комедийния филм "Разводи, разводи..."? Беше и кръчмар, и маестро, и файтонджия, и старшина, и какъв ли още не....

Филмографията му е толкова голяма, че е трудно да изброим всички филми, в които е участвал. Сред тях са ленти, които остават в златната класика на родното ни кино: "Дело 205/1913 П. К. Яворов", "Комбина", "Мера според мера", "Всичко е любов", "Трампа", "Демонът на империята", "Черните ангели" и мн. др.

Още

Ще се върнем ли в "предковидната ера"?

Вълчо Камарашев се потапяше автентично във всяка роля, която изигра и в киното, и в телевизията, и на театралната сцена. Ако беше жив на 12-и септември щеше да навърши 85. Смъртта ни го отне в един от най-ужасните периоди, когато всички бяхме затворени по домовете си заради пандемията от коронавируса. Не можа да си дойде с полет до България, за да види за последно баща си преди кремацията дори дъщеря му Мина, която е омъжена в Щатите и там отглежда двете внучета на актьора.

Вълчо Камарашев си отиде от нашия свят на 9-и април 2020-а година. Последната му среща с дъщерята и момчетата й била година по-рано - през 2019-а. Тогава едва ли някой от тях е предполагал, че виждането им ще е за "сбогом". Внуците много харесвали дядо си Вълчо, но поради "трудната" му фамилия го наричали "дядо Улф".

Вълчо Камарашев с дъщеря си Мина, като малка / Снимка: Личен архив на семейството на актьора

Още

Да почетем паметта на Вълчо Камарашев с любими български филми (ВИДЕО)

Отива му. Беше човек с добродушно лице и лъчезарна усмивка. В живота извън сцената и екрана съвсем не беше "лошия чичко - другаря Ташев". В очите му винаги пробляскваше едно присмехулно, но добродушно пламъче. Като закачка, която си е "баш нашенска", народна черта.

Изобщо той внушаваше нещо автентично нашенско, останало от стари времена, с което печелеше сърцата на публиката от народа.

1999 г. Вълчо Камарашев по време на снимките на филма "Пясъчен часовник" на режисьора Георги Дюлгеров - вдясно / Снимка: Иван Григоров

И родният му Видин, и Бургас го смятаха за "техен". Но освен в Бургас, е играл в театрите в Перник и Русе, в "Сълза и смях" и "Българска армия" в София. Остави ни над 100 роли в театъра и близо 200 участия в телевизията. Снимал се е в над 80 филма, сред които, в допълнение към гореизброените: "Тримата от запаса" (1971), "Осъдени души" (1975), "Вилна зона" (1975), "Служебно положение ординарец" (1978), "Войната на таралежите" (1978), "Авантаж" (1977), "Бай Ганьо се връща от Европа" (2004) и др.

Бе удостоен със званието "заслужил артист", което както знаете, бе отнето на всички заслужили хора на изкуството, а пенсията му бе 360 лева, от които се случвало след като плати парното, да остане без пари за храна. "Добре, че е дъщерята и че все още ме канят да работя", казва в едно от последните си телевизионни интервюта Вълчо Камарашев. Казва го по неговия си начин - непринудено, без да се окайва.

Още

Отиде си големият Вълчо Камарашев

А бе от хората, които запечатаха в образи своя огромен талант в едни от най-добрите български ленти. Приживе той получи заслужено признание: Вълчо Камарашев е носител на наградата на Съюза на българските артисти за най-добър актьор за участие в спектакъла "Руска народна поща" в Театър "Народна армия", на орден "Св. св. Кирил и Методий" -огърлие и на наградата "Златен век". Бе носител на медал за заслуги към БНА (1974), на Сребърна значка на САБ (1977), на награда за ролята на бай Кольо "Куция Бил" във филма "Аз, Графинята" , на още много награди от Националните прегледи на българската драма и театър.

И все пак... Макар да няма "пенсиониран актьор", държавната пенсия на такива хора трябваше да е по-достойна. Заради приноса им за българската култура.

Вълчо Камарашев на наградите ИКАР, 27 март 2012 г. / Снимка: Иван Григоров

Още

Тъжният веселяк Григор Вачков

Много любопитно е, как Вълчо Камарашев попада в актьорската професия. През 1954-та година той влиза да учи в ДВТУ (Държавно висше театрално училище) в класа на проф. Филип Филипов, още преди да е завършил училище. Ето какво разказва в книгата си "...А театърът може без всеки от нас" неговата състудентка Виолета Бахчеванова: "Най-малкият между нас беше момчето, незавършило гимназия, защото го приеха като особено талантливо. Беше много стройно момче, явно избрано за любовник герой - Вълчо Камарашев от Бургас."

Е, малка грешка - не е от Бургас, родом е от Видин. И не остава строен, но пък бе много талантлив. Природата не го оставя с физическите данни на "любовник", но пък по този начин сякаш спомогна той да разшири актьорското си амплоа по един необикновено вълнуващ за нас зрителите начин и да ни остави много и разнообразни роли.

До 1977-а година Вълчо Камарашев работи в няколко провинциални театъра, като известно време е и зам.-директор на Пернишкия театър. Пенсионира се във Военния театър, където направи най-силните си театрални роли.

През 2008-а получава лек инсулт преди представление на театъра в Казанлък. 

Във всичките си роли Вълчо Камарашев бе запомнящо се и експресивно присъствие на сцената и на екрана

Още

Съхраняват "Крадецът на праскови" в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк

На един критик дължим любопитния факт, че киното открива Камарашев точно в Христовата му възраст - когато е на 33. Дебютира на екрана във филма на Въло Радев "Черните ангели". Малката роля в този филм се оказва достатъчна, за да разкрие огромния му талант да "изпълва екрана" с присъствието си. Всички зрители са очаровани от образа му. И така, и други режисьори започват да го канят във филмите си.

През целия си активен период до 1980-а година, Камарашев се е снимал средно в по четири филма годишно. Забележителна активност, на каквато не са се радвали дори световни знаменитости на екрана.

Вълчо Камарашев с друга легенда на българското кино и театър – Стефан Данаилов

Самият актьор приживе отбелязваше като една от силните си филмови роли тази на фелдфебела от "Тримата от запаса". Той беше от онези големи звезди, за които дори епизодичната роля бе вълнуващо предизвикателство. Не делеше ролите на "големи" и "малки".

В театъра ще запомним ролите му в постановките "В полите на Витоша", "Хъшове", "Маскарад", "Три сестри", "Майстори", "Чудо", "Руска народна поща", "Двубой", "Чичовци", "Призраци", "Службогонци" и мн. др.

Вълчо Камарашев остави гласа си като озвучаващ актьор и в много чужди филми и сериали като "Робин Худ", "Колите" и др. До последния си дъх той бе професионалистът-актьор по призвание. Видяхме го като бай Данчо в "Столичани в повече", като къдравия Георги в "Буферна зона", като бай Ставри бръснаря в "Кратка история", като Диамандиев в "Ганьо Балкански се завърна от Европа" и мн. др. В "Откраднат живот" го гледахме посмъртно...

В кадър от филма "Тримата от запаса"

И сега, като го гледаме в някой от по-старите му филми, сякаш е жив - толкова силно и изразително е внушението от образите, които създаде на екрана. Помним го. А какво по-добро възпоменание от това да бъде запомнен, за актьора?!...

Поклон!

Еми МАРИЯНСКА

Още

Достойно ест за "рицаря с броня" Любомир Кабакчиев

Още

Богомил Симеонов - от героя до злодея, винаги мъжкар

Още

"БНТ Представя" филм за големия Стефан Данаилов

Още

Татяна Лолова с приза "Георги Калоянчев" за цялостно творчество