"Преди можехме да не се познаваме. Да съхраним илюзиите си. Днес благодарение на медиите, светът става много по-прозрачен. Най-голямата революция на модерните времена е тази ослепителна видимост на света. За последните 30 години тя ни помогна да научим повече за себе си, отколкото за предходните хилядолетия, което е травматизиращо.

Когато най-сетне спрем да си повтаряме, че това не сме ние, че това са нацистите, камбоджанците, или там..., тогава най-сетне разбираме, че всъщност всичко опира до нас.

До самите нас, навсякъде и във всичко. Оттам и чувството за вина.

Току-що разговарях с млада жена, която имаше намерение да се самозапали в знак на протест. Така и не ми каза срещу какво. Впрочем ясно е. Отвращението. Безсилието. Отхвърлянето. Мъката. Възмущението. Станали сме без-ми-лост-но прозрачни за собствения си поглед. Извадили са ни грубо под ярката светлина на прожекторите и това не е много весело..."

"Терзанията на цар Соломон", Ромен Гари 

Ромен Гари (псевдоним на Роман Кацев) - френският писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат, е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда "Гонкур": първо през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар.

Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. в град Вилно, на територията на Руската империя (по-късно Вилнюс, Литва). Майката на бъдещия писател е провинциалната актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на 3 години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино.

През 1928 г. майката и синът се установяват във Франция, в Ница. Ромен изучава право в Екс ан Прованс и в Париж. През 1938 служи в авиацията, присъединява се към Свободна Франция през 1940 г. и служи в Свободните въздушни сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе.

Ромен Гари (Снимка: Getty Images)

Първото му дипломатическо назначение е в България. Писателят идва у нас в края на декември 1946 година.

През 2014 г. френски филмов екип снима в София документален филм за прочутия писател Ромен Гари.

Филмът "Книжарят" е с режисьор и сценарист Катрин Бернщайн и Асен Владимиров. Касиел Ноа Ашер е в ролята на първата съпруга на писателя - английската журналистка и феминистка Лесли Бланш.

"Тя е интелигентна, пада си по източната култура и философия. Получава се необичаен любовен триъгълник", споделя актрисата. "Всичко започна със срещата ми с Асен, който откри документи от ДС, разкриващи частния живот на Гари в София. Аз пък търсих във френските архиви нещо подобно. Там намерих неговото описание за ситуацията в България", разказва Бернщайн пред БНТ.

"Гари идва в България като герой от войната. Предлагат му или да стане шеф на публичните домове във Франция, или да замине за София. Пристига тук месец преди паметната реч на Уинстън Чърчил на 5 март 1946 г. във Фултън, щата Мисури, която слага началото на Студената война. Попада в монархия, която пред очите му се превръща в република. В определен момент Гари взима страна в докладите си до външното министерство - например по процеса с Никола Петков, осъден на смърт. Тогава и ДС го "закача". След години той ще каже, че най-интересните му назначения са в София и Лос Анджелис", допълва Владимиров.

Ромен Гари бил особено близък с опозиционера Никола Петков. Двамата били приятели.

Гари пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анджелис.

Отношенията на Гари с майка му са описани в романа "Обещанието на зората" (1960). Майката е мечтала синът й да стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Хенрик Ибсен и Габриеле д'Анунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти в голяма степен се сбъдват - Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост.

През 1945 г. публикува първия си роман "Европейско възпитание". Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция. През 1956 г. за романа си "Корените на небето" получава наградата "Гонкур".

Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си с различни имена, като основните са Ромен Гари и Емил Ажар, обяснявайки фамилиите с игра на думи с руските думи "гори" и "жарава". Той издава и криминалния политически роман Les Têtes de Stéphanie ("Главите на Стефани") под псевдонима Сатан Богат (Shatan Bogat) и сатиричната алегория L'Homme à la colombe ("Човекът с гълъба") под името Фоско Синибалди (Fosco Sinibaldi, първите букви заместват "Гар" в Гарибалди).

След като през 1974 г. предизвиква сензация с първия си роман под името Емил Ажар, "Голям гальовник", френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните "заподозрени" са Луи Арагон и Реймон Кьоно.

По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично отрича. Така с присъдената му през 1975 година награда "Гонкур" за романа "Животът пред теб", Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която по регламент се присъжда само веднъж в живота.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед "Животът и смъртта на Емил Ажар", написана на 21 март 1979 г.

Ромен Гари "Животът и смъртта на Емил Ажар"

Той пише: "Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава през целия ми съзнателен живот и именно тя ми помогна да стана известен писател" и завършва: "Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!..."

Някои негови книги са екранизирани: "Clair de femme" (Сияние на жена) (1979), "La vie devant soi" (Животът пред теб) (1977) и La Promesse de l'aube (2017).

"Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно прилагаше в действителността своята писателска свобода." - пише Нанси Хюстън в книгата си "Надгробен камък за Ромен Гари".

Ромен Гари и съпругите му

През 1940-а като картечар отива в Англия. А 5 години по-късно в Лондон той се жени за Лесли Бланш, 10 години по-възрастна от него, писателка и автор на The Wilder Shores of Love, редактор във Vogue и феминистка. Бракът им продължава 20 години.

Втората му съпруга е Джийн Сибърг. Френската журналистка Ариан Шемeн разкрива дълго пазените в тайна подробности от сватбата на американската кинозвезда и един от най-големите френски писатели.

Годината е 1963 г., а книгата на Шемен се казва Mariage en Douce ("Таен брак").

Те са най-интригуващата двойка знаменитости на своята ера - Ромен Гари и Джийн Сибърг.

Френският писател, сценарист, филмов режисьор и дипломат Ромен Гари (1914 - 1980) на почивка във Венеция с годеницата си, американската актриса Джийн Сибърг (1938 - 1979) на 27 октомври 1961 г. (Снимка: Getty Images)

Тя е на 24 години, олицетворява едновременно освободената, модерна женственост и френския шик, а 49-годишният Ромен Гари е френски военен герой, роден в Литва, писател и дипломат, носител на множество награди.

Любовта на Гари и Сибърг - страстна, подкрепяща и много приличаща на връзката между баща и дъщеря, често е обект на множество статии и очерци.

Той я обожава, тя го боготвори. Гостуват на Джон и Джаки Кенеди в Белия дом, непрекъснато обикалят по бляскави партита, тя снима филм след филм, той пише, изоставил кариерата си на дипломат. Целият свят им е фен. Толкова екзотични са заедно, че нямат аналог.

Международната преса знае, че имат любовна връзка. Разбира се, скандална. Той е много по-възрастен, освен това е изключително странен - висок, зеленоок, с мавърски тен и изключително комплициран произход. Тя е звезда на Холивуд и европейското кино, абсолютна муза за няколко поколения в Щатите и Франция, както и в цяла Европа. Всяко тяхно движение е внимателно наблюдавано.

Двамата все пак успяват да избягат от папараците, за да се оженят тайно в едно село в Корсика. На церемонията присъстват петима души, включително двама офицери от френското разузнаване и кметът на селото.

Кметът никога не е чувал нито за булката, нито за младоженеца, защото, по думите му, двамата преди не са били в Корсика. 

Странна е историята на сватбата им на 16 октомври 1963 г.

Френският писател, сценарист, филмов режисьор и дипломат Ромен Гари (1914 - 1980) в Рим с годеницата си, американската актриса Джийн Сибърг (1938 - 1979), 21 октомври 1961 г. (Снимка: Getty Images)

Ариан Шемен разказва как Сибърг и Гари пристигат, за да се оженят в малкото селце Сарола, сгушено в подножието на хълмовете на север от корсиканската столица Аячо. В продължение на повече от половин век обстоятелствата около сватбата остават скрити зад два чифта здраво заключени врати: корсиканският закон за мълчание и френската военна тайна.

Ариан Шемeн е един от най-уважаваните репортери във вестник Le Monde. Тя открива последния жив свидетел на сватбата. Тя го убеждава, че след половин век най-накрая може да наруши корсиканския си обет за мълчание.

Защо двама агенти на френското разузнаване - единият от тях генерал - присъстват на тайна сватба в неизвестно корсиканско село между американска актриса и романист, роден в Литва, при това евреин? Защо е толкова важно Сибърг и Гари да се оженят тайно?

Новината за сватбата изтича след пет дни - за разочарование на папараците, "народната преса" и яростта на Ромен Гари. Естествено, бързо е измислено рационално обяснение за избора на малкото корсиканско селце. Твърди се, че кметът Натале Сарола е стар военен другар на Гари и поддръжник на Шарл дьо Гол, лидера на Свободна Франция, в онзи момент президент на републиката.

В книгата си "Таен брак", публикувана от Equateurs, Шемен разкрива, че Сарола всъщност е местен политик от левицата, който никога през живота си не е напускал Корсика. Селото му е избрано почти на случаен принцип от френското военно разузнаване за брака на знаменитостите четири дни преди това.

С Джийн Сибърг (Снимка: Getty Images)

Шемен обяснява тайната на сватбата с нравите и духа на времето: задушаващият социален консерватизъм от ерата на дьо Гол, който довежда до културната революция във Франция през май 1968 г.; но също така и социалното и сексуално влияние на САЩ и Холивуд от началото на 60-те години.

Двойката е травмирана от скандалите около любовната им връзка. Те скриват дори раждането на сина си Александър Диего предишната година.

Затова една шумна публична сватба би била неприятна за Гари, герой от войната на дьо Гол и носител на най-голямата литературна награда на Франция - Гонкур.

Шемен предполага, че Сибърг не е била толкова въодушевена от потайността на сватбата. Оцелелият свидетел полковник Доми Колона -Чезари, 94 г., дава на авторката копие от непубликувана сватбена снимка, която той прави пред кметството на Сарола на 16 октомври 1963 г.

На снимката Сибърг изглежда свита и без настроение. Тя не прилича на онази елфичка, красива, късо подстригана актриса, спечелила възторжените отзиви на публиката две години преди това с филма À Bout de Souffle ("Без дъх") на Жан-Люк Годар, един от емблематичните филми на френската "нова вълна".

"Тя е там, с новия си съпруг и четирима души на средна възраст, които не познава. Няма приятели, няма дори някой на нейната възраст", казва Шемен пред The Independent. "Оцелелият свидетел, полк. Колона-Чезари разказва, че те дори не са се прегърнали. Мисля, че истината е, че голямата им страст вече беше приключила. Тя всъщност искаше да се омъжи преди две години".

Френският писател, сценарист, филмов режисьор и дипломат Ромен Гари (1914 - 1980) в Рим с годеницата си, американската актриса Джийн Сибърг (1938 - 1979), 21 октомври 1961 г. (Снимка: Getty Images)

През 1957 г., на 17-годишна възраст, живеещата в малък град в Айова Сибърг е избрана от Ото Преминджър измежду 18 000 други филмови надежди да изиграе Жана д'Арк. Изпълнението й е остро критикувано. По-късно тя казва, че е била "изгорена два пъти" - веднъж на екрана (Преминджър буквално я смазва с изисквания и безкрайни критики, изречени с груб тон) и втори път от критиците.

Джийн Сибърг като Жана д'Арк (Снимка: Getty Images)

Бракът им продължава седем години. Сибърг и Гари продължават да имат успешни кариери и много любовници. Двамата остават приятели и дори за известно време споделят апартамент в Париж, разделен на "негова" и "нейна" част. Самоубиват се в рамките на 15 месеца един след друг през 1979-80 г.

София Лорен с Пол Нюман във филма „Lady L“, заснет в студио в Париж, 1964 г. Филмът е режисиран от Питър Устинов и е по романа на Ромен Гари (Снимка: Getty Images)

Гари обвинява за смъртта на Сибърг през август 1979 г. ФБР, което е преследвало и очерняло актрисата в началото на 70-те, защото тя подкрепя движението на "Черните пантери". Преди да се застреля в устата през декември 1980 г., Гари оставя бележка, в която пише, че самоубийството му няма "нищо общо с Джийн Сибърг. Феновете на разбитите сърца трябва да търсят причина другаде."

Година след развода със Сибърг, през септември 1979 г., Гари прави опит за самоубийство с барбитурати.

Самоубива се на 66 години с куршум в устата на 2 декември 1980 г.

Ето какво ни казва Ромен Гари:

"Истината ли? Коя истина? Истината е, че може би не съществувам. "

"...не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното."

"Животът е сериозно нещо поради своята незначителност."

"Мълчах с целия дар слово, на който съм способен."

"Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението."

"Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна."

"Добре известен дихателен метод е това, през носа - опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане."

"Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои."

"Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща."

"Няма стари чанти, това са истории без любов."

"Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?"

"Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли."

"Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа."

 "Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен се е случвало. На теб също. Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? Срещаш някого, опитваш се да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, за да ги видиш по-добре.

Ако е красив и тъп, намираш, че е умен; ако той те намира за тъпа, се чувства умен; ако забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за индивидуална; ако започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че трябва да му помогнеш; ако е невежа, ти пък знаеш за двама; ако иска да го прави през цялото време, си казваш, че те обича, а ако няма склонност към това, си казваш, че не това е важното; ако е стиснат, значи е прекарал бедно детство;

ако е темерут, си казваш, че е естествен и продължаваш така, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се нарича проблеми на двойката, проблемът на двойката, когато вече не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпва скръбта, злобата, омразата, отломките, които се опитвате да залепите заради децата или просто защото предпочиташ да си в лайната, само не сама." - "Сияние на жена"

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."

"Някой ден със сигурност ще се продават хапчета за човечност. И човек ще взема сутрин по едно на гладно, преди да се срещне с другите."

"Не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно."

"Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението."

"Любовта е най-вероятно най-добрата форма на диалог, измислена от човека, за да говори на себе си."

"Две безнадеждности, които се срещат, това може и да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко..."

"Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване."

Колаж: Петя Александрова Dir.bg /Снимки: Getty Images

 "И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас."

"Да обичаш е приключение без карта и компас, където можеш да се изгубиш единствено от предпазливост."

"В живота идва момент, когато всички жени, които човек е познавал, съставят един много ясен образ на онази, която ви липсва. И когато си тръгват, ви оставят него. Тяхната благодат към вас."

"Някои мигове имат памет."

Валерия КАЛЧЕВА