"Още като дете разбрах, че киното може да съживи моите изчезнали герои. Киното е вид машина за реинкарнация. В началото на 1981 все още не знаех, че ще направя филм за Господ. Мислех си да снимам боксов сюжет, примесен с малко шоубизнес - да стане чист зрелищен спектакъл. Само че изведнъж, някак невидимо нещата се промениха. Може да ви се вижда странно - как така филм за Господ, пък се замесва с историята на певица и боксьор?

Жан Кокто слага нещата на правилните места, като казва, че това се нарича "изкуството да преодолееш съвпаденията".

Вярвам в сбора от съвпадения. Вярвам в знаците, в интуитивното и несъзнателния избор.

Всичко това го има във филма "Едит и Марсел", защото в него Господ, Едит Пиаф и Марсел Сердан са и присъстващи, и ги няма.", казва големият режисьор.

Режисьорът Клод Льолуш (Снимка: Getty Images)

Френският режисьор Клод Льолуш създава една от най-вълнуващите любовни истории в историята на киното - филмът "Един мъж и една жена" (1966), който съвсем заслужено му носи "Златна палма" от фестивала в Кан и две награди "Оскар" за най-добър неанглоезичен филм и най-добър оригинален сценарий (има и номинации за режисура).

Той е роден на 30 октомври, през 1937 г. в Париж. Родителите му са алжирски евреи. Клод дебютира в киното първо като оператор на късометражни филми. Тогава е едва на 13. Първият му документален филм "Злото на века" е удостоен с Гран при за дебют на кинофестивала в Кан, а на 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.

През 1956 г. заснема със скрита камера репортажа "Когато се повдига завесата" за тогавашния СССР. Лентата веднага е купена и показана по френската телевизия.

Първата му режисьорска работа - пълнометражният "Същността на човека" (1961), минава незабелязано. Пет години по-късно обаче целият свят вече повтаря името на Клод Льолуш заради "Един мъж и една жена". Досега в дългата му кариера има заснети повече от 50 филма, всеки от които вълнува с разказаната в него история ("Смелостта да обичаш", "Обичам те, негоднико", "Булеварден роман", "Толкова много любов", "И сега... дами и господа" и др.).

Автентична атмосфера, спонтанност на актьорите и виртуозност на заснемане... Това е визитната картичка на Льолуш, независимо дали прави неангажираща комедия, социално ангажиран филм, историческа фреска или кримка.

Той обожава своите актьори, снимал е големи звезди на световното кино като Катрин Деньов, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Фани Ардан, Жан-Клод Бриали, Анук Еме, Жан-Луи Трентинян, Джеръми Айрънс, Джералдин Чаплин и др.

Обича да кани и непрофесионални актьори, някои от които са доста популярни личности - бизнесменът Бернар Тапи, певицата Патрисия Каас и др.

Режисьорът Клод Льолуш (Снимка: Getty Images)

За Клод Льолуш се разказват всякакви легенди. Поне три са свързани с един 9-минутен, но доста екстремен филм. През 1976-а Льолуш заснема късометражния "C'était un rendez-vous" ("Това беше една среща"), в която разказва за свое пътуване из нощен Париж. Режисьорът оператор се носи из тъмните улици със собственото си "Ферари". Според една от легендите, които се разказват след това, зад волана не е бил самият Льолуш, а професионалният автомобилен състезател и пилот от Формула 1 - Жак-Анри Лафит.

Друга легенда пък гласи, че снимките не са направени с "Ферари", а с машина, произведена от "Мерцедес" с 6,9-литров двигател. Най-разпространената легенда за "скоростното събитие", гласи, че режисьорът е бил осъден да прекара две седмици зад решетките, тъй като сериозно е надхвърлил ограничението за скоростта в градски условия. Автомобилът развил повече от 200 км/ч по време на снимките.

Създал е над 50 филма в кариерата си и продължава да разказва вълнуващи любовни истории. И във филма "Толкова много любов" (Ces amours-la) прочутият режисьор не изневерява на себе си. Той го представи лично пред публиката на 15-ия София Филм Фест.

Темата за любовта заема централно място в нейния сюжет. Героинята Илва си спомня за своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Те са били напълно различни, но всеки е повлиял по някакъв начин върху живота ù. В крайна сметка може би не Господ е създал жената, а всеки мъж, когото тя е обичала, я пресъздава отново и отново...

"Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари", шегува се роденият в Париж през 1937 режисьор.

До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера. С нея бъдещият режисьор започва да снима всичко, което му се струва интересно - съучениците си, училището, преподавателите, приятелите, момичетата, които харесва.

В продължение на няколко години успява да развие своя усет към киното и на 14 с помощта и съветите на един приятел на баща си, монтира първия си документален филм "Злото на века", удостоен с "Гран При" за дебют на кинофестивала в Кан.

На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист.

Заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957). След като снима много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания - "Les Films 13" и заснема първия си пълнометражен филм - "Le Propre de l'homme", който се оказва финансов и творчески провал.

По-успешният "Une fille et des fusils" (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато "Les Grands Moments" (1965) е определен от самия режисьор като "кошмар върху лента". Отчаян и съкрушен, Льолуш е на път да се откаже от кариерата си зад камерата. Но една нощ пристига на плажа в Дьовил (Нормандия) и се събужда с изгрева на слънцето и ново вдъхновение, което ражда сценария за "Един мъж и една жена".

"Най-семплото и банално заглавие на света, простичко като самата любов..." През 1966 г. "Един мъж и една жена" е удостоен със "Златна палма" в Кан, "Оскар" (за оригинален сценарий) и общо 42 награди от различни фестивали. Този филм се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш - мита за вечната любов.

През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане.

"Един мъж и една жена" е филм за изгубената любов, за крехката надежда и за съдбата, която има свои планове. Филмът дължи много на Анук Еме (макар че ролята е писана за Роми Шнайдер) и Жан-Луи Трентинян, изпълнителите на главните роли.

Анук Еме и Жан-Луи Трентинян в "Един мъж и една жена", реж. Клод Льолуш

Анук Еме и Жан-Луи Трентинян в "Един мъж и една жена", реж. Клод Льолуш

28-годишният Льолуш се оставя на въображението си. Двайсет години по-късно то го отвежда до идеята за продължение на филма, но дали е възможно да се предвиди края на история, основана на отсъствието на развръзка...

Самият режисьор признава недостатъците на филма, както и фактът, че комфортът по време на снимките и големият бюджет, изиграват негативна роля за качествата на творбата. "Технологията изяжда човещината", коментира по този повод Льолуш.

Важни акценти в изследването на митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан ("Едит и Марсел", 1983), както и аферата между крадец (Айрънс) и певица (Каас) от "И сега дами и господа...", но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизвикателства, като осъвременената версия на "Клетниците" (1995), с Белмондо в ролята на Жан Валжан.

Френската критика определя "Смелостта да обичаш" (2005) като "нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк".

Le Nouvel Observateur филма като най-добрата творба на режисьора, а Le Figaro Magazine пише: "Автентичността на диалозите и ситуациите допринася тази драматична комедия да се превърне в един прекрасен филм". Музиката, издържана в най-добрите традиции на френския шансон, е на известния френски композитор и акордеонист Франсис Ле (който е автор и на музиката към филмите "Един мъж и една жена").

Самият Льолуш казва за филма си: "Смелостта да обичаш" е филм, който трябваше да направя още в началото... В него се концентрирам върху героите, които усещам най-близки - мъже и жени, чиито проблеми се дължат на гордостта. Няма нищо по-интересно за снимане от обикновени хора, на които се случват необикновени неща", допълва разказа си режисьорът.

Клод Льолуш на червения килим на „The Whale“ & „Filming Italy Best Movie Achievement Award“ на 79-ия Международен филмов фестивал във Венеция на 04 септември 2022 г. във Венеция (Снимка: Getty Images)

Докато снима "Булеварден роман" (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьорът. Ролите са поверени на големи звезди на френското кино - Фани Ардан, Доминик Пиньон и Мишел Берние. На Ардан е поверена ролята на популярен автор на криминални романи, за която се носят слухове, че някой друг пише книгите й.

Нейната съдба я среща с млада фризьорка, мистериозен непознат, сериен убиец и учител, напуснал семейството си. Техните взаимоотношения се преплитат в неочакван кръговрат, а какви ще бъдат последствията - това трудно може да се предположи...

Клод Льолуш е щастлив баща на 7 деца от различни дами на сърцето му, една от любовите на живота му е актрисата Ани Жирардо, с която имат връзка по време на снимките на филма "Vivre pur vivre"(1967).

Режисьорът участва през 2002 и 2007 година в специалните международни проекти с късометражни творби на известни творци - негова е новелата "Франция" в "11 септември 2001", а също и новелата "Киното зад ъгъла" във филма-омнибус "Всекиму своето кино".

Ретроспектива с филми на Клод Льолуш беше представена в столичния Дом на киното по време на фестивала София филм фест.

Анук Еме и Клод Льолуш присъстват на фотосесията за „Най-добрите години от един живот (Les Plus Belles Annees D'Une Vie)“ по време на 72-ия годишен филмов фестивал в Кан на 19 май 2019 г. в Кан, Франция (Снимка: Getty Images)

Ето какво разказва Льолуш:

"Когато питат Едит Пиаф защо вярва в Бог, тя отговаря, заливайки се от смях: "Нищо не знам от солфежа и същевременно пея, сляпа съм, а виждам. Пиаф вярваше във всичко, което не виждаше. И през целия си живот пееше една и съща дума на родния си френски език: l'amour...

Актриси, актриси... Разбира се, в това "А" на първо място е Анук Еме. С нея са и Фани Ардан, Катрин Деньов, Ан Парийо, Ани Жирардо, Клаудия Кардинале, Мишел Морган, Марлен Жобер, Маша Мерил...

Вероятно не го знаете, но преди в "Първичен инстинкт" да се превърне в бисексуална хищница с шило за лед в ръка, Шарън Стоун е започнала кариерата си като фигурантка именно при мен. Тя трябваше да замести една актриса във финалната сцена - онази с леглото и Джеймс Каан - в "Едните и другите".

Удивително, нали? Вярвам, че паметта на света е започнала с раждането на киното. Всеки път, когато гледам кадри от концентрационните лагери, ме обхваща особено чувство - казвам си, че никой никога няма да посмее да направи отново такова чудовищно нещо. Също така си мисля, че няма и да има и римейк на 11 септември, затова и заснех една от игралните новели на сборния филм "11'09''01" за атентата срещу Световния търговски център.

Бяхме единадесет режисьори /сред които Кен Лоуч, Шон Пен, Шохей Имамура, Самира Махмалбаф, Данис Танович, Мира Наир/, заснехме единадесет новели.

Случилото се в Ню Йорк през 2001 г. несъзнателно, дълго и мъчително ще влияе върху бъдещите ми филми. И все пак... ще продължа моята любовна история с киното. Обичам любовните истории.

И вероятно ще умра, докато снимам поредния си филм. Паметта на света е започнала с раждането на киното.", разкрива Клод Льолуш.

"Убеден съм, че Бог съществува и музиката е неговият език. Тя е моето основно лекарство, когато не се чувствам добре, когато съм в криза. Тя говори най-добре на нашето подсъзнание, на ирационалната част от нас. Музиката ни казва, че сме безсмъртни. Заради това я каня като водещ актьор в моите филми. Записвам я преди филма, защото имам нужда да я пусна на актьорите ми да я чуят.", изповяда Льолуш в интервю.

.И продължава: "..В продължение на 60 години бях съзнателен и доброжелателен наблюдател. Изучих света под микроскоп. Искам да предам моите чувства."

Ето какво още споделя Клод Льолуш през годините в различни интервюта:

"Господ Бог е най-добрият режисьор в света. Той успя да убеди всеки от живеещите 6 милиарда хора на планетата, че негова е главната роля, а останалите са в масовката."

"По принцип красавците не са щедри. Те си мислят, че физическата красота заменя всичко останало."

"Според мен най-красивото е скрито вътре. Ние сме свикнали с външното, повърхностното проявление, на което в нашия свят се придава огромно значение. И ако в моя филм "Булеварден роман" вместо Доминик Пиньон се снимаше Брад Пит, нищо нямаше да се получи... Защото най-красивото е вътре в човека."

"Проблемите - това са нищо повече от тренировка за щастие: няма проблем, няма и щастие. А щастието настъпва тогава, когато свършват проблемите."

"Според мен хората, които си задават въпроси като "кои сме ние" и "откъде сме се появили", нямат никакъв шанс да бъдат щастливи. Защото отговор няма."

Валерия КАЛЧЕВА