С Майкъл Медсън и Лорънс Бендер (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
С Майкъл Медсън и Лорънс Бендър (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Куентин Тарантино е лошото момче на световното кино, което още с появяването си прибира ума и на критиката, и на зрителите. Филмите на Тарантино са характерни със зловещо насилие и жаргонен език. Главните персонажи на Тарантино са гангстери или злодеи.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Ражда се на 27 март 1963 г. в Ноксвил, Тенеси в семейството на медицинската сестра Кони Уелърхаус и актьор и музиканта аматьор Тони Тарантино. Бащата на Куентин е американец от италиански произход, а майка му е от ирландски произход. Родителите му се развеждат още преди раждането му и той е отгледан от майка си. Когато е на две години, се местят в Торанс, Калифорния, а по-късно Харбор Сити, където Куентин ходи на в курсове по актьорско майсторство. Напуска гимназия, когато е на 15 години и ходи на целодневни курсове по актьорско майсторство в "Джеймс Тиатър Къмпани" в Толука Лейк.

Някъде 22-годишен, Тарантино започва работа във видеотека в Манхатън Бийч и по цял ден със свои приятели киномани дискутират филмите и предпочитанията на клиентите.

Тарантино среща Лорънс Бендер на парти в Холивуд и той го окуражава да напише сценарий. Тарантино режисира и участва в писането на сценария на филм, наречен "Рожденият ден на най-добрия ми приятел" през 1987 г., който бил напълно унищожен при пожар в лабораторията, в която се обработвал. Но сценарият става основа на филма му "Истински романс" (True Romance).
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През януари 1992 г. филмът на Тарантино "Глутница кучета" (Reservoir Dogs) е показан на филмовия фестивал "Сънданс" и моментално се превръща в хит. Лентата спечелила и одобрението на критиците. "Глутница кучета" е с акцент върху диалозите и задава тона на следващите филми на Тарантино. Тарантино пише сценария за три седмици и половина, а Бендър го изпраща на режисьора Монте Хелман. Хелман помага на Тарантино да осигури финансиране от Ричард Гладщайн и "Лайв Ентъртейнмънт". След като прочита сценария, Харви Кайтел също удря рамо за финансирането, става копродуцент и играе малка роля в него.

Вторият сценарий, който Тарантино продава е "Родени убийци" (Natural born killers), чийто режисьор ставасамият Оливър Стоун. След успеха на "Глутница кучета", от Холивуд предлагат на Тарантино различни проекти, включително филмите "Скорост" и "Мъже в черно". Вместо това, той заминава за Амстердам, където работи над сценария на "Криминале".

След завършването му, режисира четвъртия епизод на "Четири стаи" - "Мъжът от Холивуд", трибют към епизода на "Алфред Хичкок представя...", в който участва Стийв Маккуин. Тарантино пише сценария за "От здрач до зори" (From dusk till dawn) на Робърт Родригес, който е посрещнат със смесени чувства от критиката, но има две продължения, на които Тарантино и Родригес са изпълнителни продуценти.
С Кърт Ръсел (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Третият филм на Тарантино - "Джаки Браун" (Jackie Brown) (1997) е адаптация на Rum Punch, новела на Елмор Леонард. По това време Тарантино планирал да направи военен филм с примерно заглавие "Гадни копилета", но го отложил, за да напише и режисира "Убий Бил" (Kill Bill), силно стилизиран "ответен удар" в кинематографичните традиции на Уксия (китайски бойни изкуства), Джидайгеки (период в японското кино), спагети уестърните и италианските филми на ужасите. Главен герой е герой е Булката, асценарият е измислен от Тарантино и актрисата, изпълняваща главната роля - Ума Търман още по времето на снимките за "Криминале" (Pulp Fiction).

През 2004 г. Тарантино е шеф на журито на кинофестивала в Кан. "Убий Бил" не е сред състезаващите се филми, но "Убий Бил 2" бил показан в оригиналната си версия. През 2005 г. е почетен гост режисьор във филма на Робърт Родригес "Син Сити".
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Следващият му филмов проект е "Бибрутално" (Grindhouse), на който е режисира, заедно с Родригес. През 2009 г. излиза култовият му филм "Гадни копилета" (Inglourious Basterds). Това е история за американски войници в окупираната от нацистите Франция през Втората световна война. Снимките започнали през 2008 г. Филмът обира овациите и на критиката, и на публиката и прави Тарантино известен в Съединените щати.

Тарантино е известен с това, че сам подбира музиката към филмите си. "Когато започвам да правя филм, когато вече имам идеята в главата си, аз започвам да ровя личната си колекция от музика, за да намеря точното съвпадение между персонажа и музиката - духът на филма"
С композитора Енио Мориконе (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
С големия филмов композитор Енио Мориконе (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Голяма част музиката към филмите му е от 70-те и 80-те години, типични гангстерски блус- и рок-парчета, рокабили, сърф рок и др.

В последните години Тарантино използва своето влияние в Холивуд, за да насочи вниманието към малки и чуждестранни филми, които иначе не биха добили известност. Тези филми обикновено са обозначени като: "Представени от Куентин Тарантино" или "Куентин Тарантино представя".

Първата от тези продукции е от 2001 г. Във филма "присъстват" хонгконгски бойни изкуства и се казва "Желязната маймуна" (Iron Monkey).Той прави над 14 милиона долара в САЩ. През 2004 г. той представя вАмерика филма с китайски бойни изкуства "Герой" (Hero). Лентата достига първо място в бокс офисите и прави 53,5 милиона долара.

През 2006 г. продукцията от серията "Куентин Тарантино представя..." - "Хостел" (Hostel), достига до номер 1 в бокс офисите и печели 20,1 милиона долара само през първата седмица на излъчването му. През 2006 г. Тарантино представя "Защитникът" (The Protector) и продуцира втора част на "Хостел" (Hostel: Part 2) през 2007 г. През 2008 г. продуцира филма на Лари Бишоп "Адското пътуване".
Куентин Тарантино (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Режисьорът каза:

"Винаги съм вярвал в Бог и смятам, че на него дължа таланта си за работа и големите успехи, който постигам."

"Често ме питат, ходил ли съм в киношкола, казвам им - не, ходех на кино."

Валерия КАЛЧЕВА