ИНТЕРВЮ ОТ ОТВЪДНОТО
Джеймс Джойс: Погледнете морето. Какво е то до всички обиди?
Навършват се 79 години от смъртта на ключовата фигура в развитието на модерния роман
Автор : / 5322 Прочита 1 Коментара
Джеймс Джойс (Снимки: Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Петя Александрова)
Джеймс Джойс е смятан е за един от най-влиятелните писатели на 20-и век. Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е ключова фигура в развитието на модерния роман. Известен е най-вече с романа си "Одисей" (Ulysses) (1922).
Други важни негови творби са сборникът с разкази "Дъблинчани" (Dublinners) (1914) и романите "Портрет на художника като млад" (A Portrait of the Artist as a Young Man) (1916) и "Бдение над Финеган" (Finnegans Wake) (1939).
Джеймс Джойс (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Предлагаме ви въображаем разговор от Отвъдното по негови мисли с човека, който промени литературата на 20-и век.
- Какво беше детството ви?
- Майка ми беше убита постепенно от малтретирането на баща ми, години на постоянни трудности, откровения и цинизъм на поведението му.
- Кои са най-щастливите ви години?
- Щастливите години в живота на човек несъмнено са училищните години...
- Мечтите на младостта... Стават ли илюзиите реалност?
- Пазете се от онова, към което се стремите в младостта си, защото ще го получите напълно в зрели години.
- Интересувате ли се какво ще кажат изследователите за вашия култов роман "Одисей"?
- Сложих толкова много енигма и пъзели, неясноти и загадки, че в продължение на векове професорите има да спорят какво съм искал да кажа и това е единственият начин да си осигуря безсмъртие.
- Как се отнасяте към чуждото мнение?
- В мен има нещо дяволско, поради което аз обичам да унищожавам чуждото мнение на мен, за да им доказвам, че всъщност аз съм егоист, горд и хитрец, равнодушен към хората.
- Какво e за вас тълпата?
- Човек не може истински да обича красотата и истината, ако не изпитва отвращение към тълпата; също както и художника: той не може да оправдава тълпата, той трябва да умее да страни от нея.
Джеймс Джойс (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
- А родината?
- Ние не можем да сменим родината си. Нека сменим темата. Но когато умра, на сърцето ми ще пише Дъблин.
- Гордостта от историята?
- Рим ми напомня за човек, който си изкарва прехраната, показвайки на туристите трупът на баба си.
- Каква трябва да е мисията на художника, на писателя?
- Целта на художника е да създаде нещо прекрасно. А това, какво е красиво, е друг въпрос.
- Греши ли геният?
- Геният не прави грешки. Неговите грешки са умишлени.
Със съпругата си Нора (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
- Как да разберем себе си и другите?
- Затвори очи и гледай.
- Кой е най-големият урок за човечеството?
- За да се научи, човек трябва да бъде смирен. Но животът е великият учител.
- Могат ли политиците да преборят злото в света?
- Не можеш да поправиш злото със зло. Войната и мирът зависят от нечие храносмилане.
- Кой може да управлява най-успешно света?
- Ръката, която клати люлката, управлява света.
- Как да разпознаем великото?
- От великото до смешното е една крачка.
- Какво мислите за любовта?
- Обичаш ли ме, обичай и моята мръсна риза.
- А жените... Какво са жените?
- Жена. Морето е по-лесно да се удържи. Мъжете се водят от правите на интелекта. Жените - от извивките на емоциите.
- В крайна сметка какво e животът?
- Животът е сън, преди всичко сън.
- В какво да търсим упование?
- Погледнете морето. Какво е то до всички обиди?
- Това, което искате от бъдещите си читатели, когато няма да бъдете на този свят?
- Това, което искам от читателя, е да посвети целия си живот на четенето на моето творчество.
Джеймс Джойс е ирландски писател и поет. Роден е на 2 февруари 1882 г. в Дъблин и умира на 13 януари 1949 г. в Цюрих - само на 59 години.
Смятан е за един от най-влиятелните писатели на 20 век. Заедно с Марсел Пруст, Роберт Музил и Франц Кафка той е ключова фигура в развитието на модерния роман. Известен е най-вече с романа си "Одисей" (Ulysses) (1922). Други важни негови творби са сборникът с разкази "Дъблинчани" (Dublinners) (1914) и романите "Портрет на художника като млад" (A Portrait of the Artist as a Young Man) (1916) и "Бдение над Финеган" (Finnegans Wake) (1939).
Като дете Джойс е нападнат от куче, което предизвиква у него до края на живота му фобия към кучета. Дори в зряла възраст той страда и от силен страх от гръмотевици.
"Одисей" е вторият и най-известен роман на Джойс от жанра "поток на съзнанието". Заглавието на книгата е заимствано от Омировата Одисея. В романа той описва в няколкостотин страници, структурирани в осемнадесет "епизода", един-единствен ден от живота на 38-годишния рекламен агент Леополд Блум и на хората, които го заобикалят в Дъблин. Денят е 16 юни 1904 година и е избран от Джойс, за да увековечи срещата с жена си Нора, станала на този ден.
В Цюрих (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Леон Блум прекарва деня в издателството, на улиците и в кафенетата на Дъблин, на погребение на свой познат, на брега на залива, в родилния дом, където се запознава със Стивън Дедалус, млад учител в местното училище, в публичен дом и накрая, в собствения си дом, където късно през нощта той довежда пияния Дедал, останал без покрив. Главната интрига в романа е измяната на съпругата на Блум, за която той знае, но не предприема нищо.
Композицията и сюжетът на романа имат явни и неявни аналогии с поемата Одисея (в първите варианти отделните епизоди имали заглавия, съответстващи на Одисеята, но авторът впоследствие ги премахва).
Статуя на Джеймс Джойс в Дъблин
Персонажите в произведението също са аналогични: Стивън (до голяма степен автобиографичен образ) е Дедал (сюжетна линия на Телемах), Лео Блум е Одисей (името на оригиналния роман е латинската форма на това име Ulysses), Гарет Дизи е Нестор и т. н.
Всеки епизод от романа се развива в точно определено място и час и има връзка с определен орган на тялото, с определено изкуство, притежава свой символ и специфична реторическа техника. Някои от епизодите имат и свой цвят.
Романът е създаван в течение на 7 години и е публикуван в САЩ от списание Литъл ревю (The Little Review) като серия откъси с продължение между 1918 и 1920 г. Серията спира поради заведено дело срещу издателите на списанието по обвинение в неприлично съдържание, по което те са глобени. Така публикуването на романа в САЩ е спряно на практика за около десетилетие и той получава зелена светлина едва през 1933 г.
В цялост "Одисей" е издаден във Франция през 1922 г. Във Великобритания романът е издаден през 1936 г., а в родината на писателя - едва през 1939 г.
На 16 юни всяка година не само в Дъблин, а и по цял свят, включително в България, поклонниците на Джойс отбелязват Блумовден, (Bloomsday). В рамките на празника по цял свят се провеждат четения на романа, а в Дъблин празнуващите преминават по маршрута на героите на произведението Блум и Стивън. Из улиците на Дъблин има паметници, посветени на романа, и указателни табели за пътя на героите. Ентусиастите се обличат в костюми от епохата и поръчват овнешки бъбречета на скара, чаша бургундско и сандвич с италианско сирене като в романа.
Романът "Бдение над Финеган" на практика е написан на свой собствен език, комбиниращ елементи от множество познати езици, и е спорно доколко изобщо може да бъде "преведен". За този роман Самюъл Бекет, тогава личен секретар на Джойс, казва, че "тази книга не е за нещо, тя е самото нещо".
Хърбърт Уелс критикува Джеймс Джойс за този роман, наричайки го "шантави и префърцунени фантазии". Според Иглика Василева "докато Одисей е денят, светлата част на денонощието, то Бдение над Финеган е нощта с нейните съновидения, бълнувания и кошмари (част от които са на собствената му дъщеря Лучия)"
Джеймс Джойс, макар и не особено тачен приживе, особено в родната си Ирландия, впоследствие става един от най-влиятелните писатели на ХХ век, а творчеството му е емблематично за литературното течение на модернизма.
Писането на Джойс и най-вече романът "Одисей" извършва революция в литературата, като заменя общоприетите средства на реализма с нови, експериментални похвати, целящи по-адекватен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Вмъкнати са скрити цитати от Библията, Тома Аквински, Данте, Шекспир, детски песнички, стилови подражания.
Джойс революционизира езика, като смело словотворства, комбинира думи на асоциативен принцип, премахва границите между изреченията и използва т. нар. "поток на съзнанието".
"Одисей" е дело на гений. Това е нещо съвсем ново - нито каквото виждат очите, нито каквото чуват ушите, а каквото сътворява миг подир миг блуждаещата мисъл. Джойс със сигурност надхвърля по сила всеки друг писател на нашето време", пише Уилям Бътлър Йейтс, в R. Ellmann "James Joyce", 1982 г.
Творчеството на Джойс e обект на огромен брой изследвания и коментари от страна на най-различни специалисти. Той оказва голямо влияние на писатели и учени от ранга на Самюъл Бекет, Шон о'Риордан (Seán Ó Ríordáin), Хорхе Луис Борхес, Флан о'Брайън (Flann O'Brien), Салман Рушди, Робърт Антън Уилсън, Джон Ъпдайк, Дейвид Лодж и Джоузеф Камбъл. Одисей е наречен "демонстрация и обобщение на цялото движение на модернизма".
Юлия Кръстева характеризира художествения стил на Джойс като "полифоничен" и го поставя като символ на модернизма postmodernity редом с поетите Стефан Маларме и Артюр Рембо.
Джойс оказва влияние и в области извън литературата. Названието на елементарната частица кварк, предложено от Мъри Гел-Ман през 1963 г., произлиза от фразата "три кварка за мистър Марк" от "Бдение над Финеган". Френският философ Жак Дерида пише книга за използването на езика в Одисей, а американският философ Доналд Дейвидсън пише по подобен начин за "Бдение на Финеган", сравнявайки го с Луис Карол.
През 1999 г. списание "Тайм" класира Джойс сред 100-те най-значими личности на XX век. През 1998 г. американското издателство на творчеството на Джойс Modern Library нарежда Одисей на първо, Портрет на художника като млад на трето и "Бдение над Финеган" на 77 място в своя списък 100 best English-language novels of the 20th century.
Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}