МАЙСТОРИ НА ЧЕТКАТА
Картините му са като пощенски картички
325 години от рождението на Каналето
Автор : / 18362 Прочита 2 Коментара
Каналето. Регата на Канал Гранде, поглед от къщата Фоскари
Ако искате да видите, как са изглеждали Венеция и Лондон преди почти три века, няма по-добър начин да се потопите в атмосферата им от картините на Каналето. Истинското му име е Канал Джовани Антонио и е роден на 18-и октомври 1697-а година, точно преди 325 години.
Каналето е признат за един от най-добрите "топографски" художници-пейзажисти в света. Неговите картини, са като живи, почти фотографски пейзажи.
Каналето. Докът Сан Марко, Венеция
Каналето произхожда от знатно семейство. Баща му - Бернардо Канал, също бил художник, профилиран в театралния мизансцен. Имал собствено ателие, в което започва работа и синът. Каналето се учи от баща си, рамо до рамо със своя брат.
Двете момчета се включили успешно в работата на баща си по сценографията на представление на операта на Алесандро Скарлати в Рим.
Джовани Антонио Канал - Каналето
Биографите на Каналето твърдят, че именно в древния град младият Каналето решава да се насочи към топографската живопис. Тя е изключително трудна - изисква голяма прецизност на детайла и в този смисъл е много бавна и трудоемка работа.
Когато се завръща от Рим във Венеция, Каналето успява да намери чуждестранни меценати, които да субсидират кариерата му. Един от тях бил принцът на Лихтенщайн, който му поръчал четири големи картини. След това изработва цяла поредица за един крупен търговец - Стефано Конти.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Поръчителите на Каналето се впечатлявали от неговия перфекционизъм. Разбирането му за съчетаване на светлината и сянката при пресъздаването на архитектурни обекти не търпяло никакъв компромис. Каналето работел не на затворено, в ателие, а навън.
Той постоянно наблюдавал обектите си по време на слънчев ден, или облачност - изследвал отраженията на светлината и сянката върху сградите.
През 1730-а година, обаче, перфекционизмът му по отношение на облачните ефекти и играта на светлината навън, събудили спор и художникът бил принуден да рисува "като другите" - по "гледки" от рисунки и гравюри на други художници, а не от природата.
Каналето приел този натиск много драматично и измислил нов креативен похват - започва да работи с оптична камера - леща, която да хвърля върху стъклен екран изображението, и то да бъде използвано като основа за оригинална живопис.
Каналето е истински новатор. Той използва механична техника в работата си, както и изчисления чрез формули, с цел да изобрази с максимална точност архитектурните си обекти.
Художникът създава удивителни картини от живота на Венеция. Те са толкова много, че броят им изглежда непосилен дори за работохолик като него. Затова някои изкуствоведи считат, че е имал голямо студио с помощници. Картините му се продавали изключително много, и по някои запазени сведения от онова време, оставаме с впечатлението, че художникът съвсем не е бил скромен в цените им.
Каналето е автор и на трийсетина офорта, също така отличаващи се с умело третиране на светлината и сянката - "игра", която си остава негова запазена марка.
През 1746-а година художникът заминава за Англия, където бил посрещнат като прочут майстор. Остава там девет години, през които получил покана да гостува и в Дрезден, но отказал.
В Англия Каналето изработва удивителна картина от вътрешния изглед на параклиса Хенри VII, рисува Уестминстърското абатство и много други забележителности. Връзките с Англия в голяма степен се дължали на познанството на художника с английския консул във Венеция Йозеф Смит, който и преди това намирал английски клиенти на знаменития художник.
По време на престоя си в Англия Каналето бил подпомаган и от колегата си и сънародник Джакопо Амигони. Каналето работел качествено, както обикновено, но в Англия не намира онова признание, на което се надявал и несъмнено е заслужавал.
При завръщането си обратно във Венеция през 1763-та година, бил посрещнат с почести - избират го за член на Венецианската академия.
Умира на 70-годишна възраст на 19-и април 1768-а година във Венеция. Дори изкуствоведи срещат трудност да определят с точност жанра на творчеството на Каналето, но компомисно се обединяват около стила Рококо.
Много от картините на Каналето изглеждат буквално като пощенски картички. Даже в по-ново време има такива картички по негови творби. Много творби оставя и племенникът му - Бернардо Белото, който също в по-късно време започва да използва артистичното име Каналето.
Каналето рисува до смъртта си през 1768-а, а онова, което ни е оставил, и до днес е неподражаем пример за точност към детайла, която ни удивлява със своя безкомпромисен перфекционизъм.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}