СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
"Изкуство за изкуството" - неприемливата концепция на Теофил Готие
150 години от смъртта на големия френски естет, поет, писател и критик
Автор : / 2062 Прочита 0 Коментара
Теофил Готие (1811 - 1872), ок. 1860 г. / Снимка: Getty Images
Един човек се появява на премиерата на пиесата "Ернани" от Виктор Юго с червена жилетка. Видът му прави впечатление на всички. Някои възприемат ексцентричното му облекло като предизвикателство - "да скандализираме буржоата" -лозунгът на романтиците, които идват точно по онова време с нови идеи. Да, и той е точно такъв - бунтар-романтик.
Човекът с червената жилетка е Теофил Готие.
На 23-и октомври тази година се навършват 150 години от неговата смърт на 23-и октомври 1872-ра година, когато писателят бил покосен от инфаркт. Удивителен талант, удивителен ум, съпроводен от почти постоянна бедност. Молел се на приятели за няколкостотин франка, за да "изкара месеца" и да плати издръжката на децата си Юдит, Естел и Теофил. Почти постоянно бил безпаричен, въпреки че работел неуморно. Някои казват, че за да се съберат и издадат всичките му писания, ще са необходими 300 солидни тома.
Описват го като фриволен бохема, понякога циник, в същото време - голям филантроп, готов винаги да помогне на човек, изпаднал в беда.
Пиер Жул Теофил Готие е френски поет, естет, драматург, писател, журналист и литературен критик. Смятан е за един от предшествениците на парнасизма, символизма и модернизма. Основател е на литературното течение "Парнас".
Теофил Готие е човекът, който през 1848-а година провъзгласява принципа "изкуство за изкуството". Определение, което често се възприема твърде повърхностно, като откъсване на хората на изкуството от живота и признак за елитарност, отличаващо се с краен естетизъм. Теофил Готие съвсем не е бил такъв. Във фразата "Нищо не изглежда по-фалшиво от истинското" трябва да търсим дълбочината на възгледите му за обществото и разликата между видимото на повърхността и тази дълбочина. "Изкуство за изкуството" е естетическа концепция.
За първи път идеята е развита в предговора на романа на Готие "Мадмоазел дьо Мопен (1835).
Първо, кратко за романа: През септември 1833-та година Готие бил помолен да напише исторически роман, основан на живота на френската оперна звезда Мопен, която се преобличала като мъж. Историческата Мопен подпалва манастир заради любовта на друга жена, но по-късно сама се оттегля в манастир и умира едва 30-годишна. Готие преработва историята в любовен триъгълник между мъж, на име д"Албер и любовницата му Розет, които едновременно се влюбват в Мадлен дьо Мопен, маскирана като мъж на име Теодор. Зад версията на Готие прозира протест срещу романтичната епоха. Романът се състои от седемнадесет глави, повечето под формата на писма.
В предговора Готие написва, че "всичко полезно е грозно", и това става повод за противоречиви реакции от страна на критици и писатели.
Минава време, докато духовете се успокоят и литературоведите се произнесат, че с този роман писателят излага схващането си, че изкуството има самостоятелна стойност. В хода на времето тази концепция е била обругавана както от нацистката, така и от комунистическата пропаганда, като повърхностно е била считана за "откъсване" от живота, докато всъщност, Готие е имал съвсем друга цел - да придаде самостоятелност на изкуството, само да избира формите, чрез които да пресъздава своято обвързаност с нравствените категории.
Някои намират противоречие между факта, че Теофил Готие е романтик и в същото време сякаш се опълчва срещу романтизма. Истината е, че писателят променя съществено смисъла на понятието романтизъм. Неговото новаторство се състои в това, че той се обявява против дидактизма, или прякото нравоучение, и иска изкуството да твори красота, която сама по себе си да достига до човека и да му повлиява нравствено. Тези негови идеи поставят основата на френското естетическо движение, наречено "парнасизъм", а по-късно и на такива европейски явления като символизма, декаданса и модернизма.
Теофил Готие е роден през 1811 г. в Тарб, Югозападна Франция. Баща му бил високообразован човек, кралски чиновник. Малкият Теофил получава блестящо образование в престижни парижки колежи. Обучението на Готие започва в Collège Louis-le-Grand в Париж, където са учили Волтер, Шарл Бодлер и Виктор Юго. След като се разболява и прекъсва обучението си там, младият Готие продължава да учи в колеж "Карл Велики", чийто възпитаник е Шарл Огюстин Сент-Бьов.
Момчето Теофил Готие било умно, но палаво и своенравно. Лутало се в избора си, с какво занимание да продължи живота си. Като плувец Готие спечелва състезание по плуване и бил награден с... червени панталони. Биографите му се шегуват, че червеният цвят става символен цвят и на романтичното му бунтарство. Вероятно имат предвид цвета на ексцентричната му жилетка, с която се появява на онази премиера на Юго.
На 18 младият бунтар решава да стане художник. Но съдбата е решила друго - точно тогава го среща с Виктор Юго. Именно големият писател "отклонява" Готие от рисуването и го запалва да се захване с писане.
Първата си поетична книга Готие издава на 19. Тя излиза точно в деня, в който избухва Юлската революция. На французите не им е до стихове и критиката не обръща внимание на младия поет. Семейството на Готие се премества да живее в покрайнините на Париж, а самият той започва да посещава често "Le Petit Cénacle" ("Малката горна стая"), където се събирали група художници-бохеми. "Le Petit Cénacle" скоро придобива репутацията на място, отличаващо се с екстрентризма на своите посетители.
Като повечето представители на парижката бохема, и Теофил Готие е страстен почитател на кръчмите, в които има опиум и красиви жени. От гледна точка на хората на изкуството, те са необходимо вдъхновение. Според биографите му, през целия си живот Готие остава изкушен от женската красота. Женил се три пъти и постоянно имал "музи" в леглото си. Жените продължавали да го обичат, дори когато се разделял с тях. Съвсем очевидно трябва да е бил голям чаровник.
Любопитен факт от личния му живот е този, че докато пише балетни сценарии, се влюбва в балерината Карлота Гризи, от която са двете му дъщери, след което се жени за сестра й Ернестина, певица.
Освен любител на женската красота и забавленията, Готие изпитвал почти маниакална любов към котките. Той дори ги описва както външно, така и с характерите им, в книгата си "Моята менажерия". Котките били неговото приятелско обкръжение, част от уюта на атмосферата, в която работел върху белия лист. И съвсем оправдано французите изобразяват на мраморния му надгробен паметник котка, загледана във вечността.
Готие започва да пише поезия, но за да се издържа сътрудничи на различни списания. Бил нает от Емил дьо Жирарден като колумнист на изкуство и театър за "La Presse". По време на работата си за изданието написва близо 70 статии и за "Le Figaro", но "La Presse" изиграва голяма роля в живота му, защото именно от там го командироват в чужбина и той пътува до Испания, Италия, Русия, Египет и Алжир. Тези пътувания го вдъхновяват за творчество. Пътеписите му са изпълнени с прекрасни описания и разсъждения по различни културологични и нравствени въпроси.
След пътешествието си из Испания през 1845-а година написва 43-стихотворения за тази страна, които обхващат различни теми - традиции, музика и танци.
Теофил Готие е автор на сборник от 42 стихотворения, които съчинява още на 18-годишна възраст. "Албертус", публикувана през 1832 г., пък е дълга повествователна поема, пародия на романтичната литература. Героят Албертус се влюбва във вещица, на която иска да продаде душата си, изкушен от магията на полунощ, когато тя се превръща в изкусително красива млада жена.
В "La Comédie de la Mort" Готие се фокусира върху темата за смъртта, която възприема като ужасна необратимост. В същото време, за разлика от много романтици преди него, представата му за Смъртта е като за тържествено бягство от мъченията на живота. Готие бил толкова запленен от тази тема, че обикалял гробищата по време на епидемии и се опитвал да проумее смъртта като вълнуващо преживяване. Такава я предава и в поезията си.
През 1852-ра година публикува "Емайли и камеи", плод на пътушествието му в Близкия изток. Тази творба се смята за негово върховно поетично постижение.
Погълнат от Революцията от 1848-а година, Готие написва множество статии. В есето си "La République de l'avenir" тържествува за новата република с надежди за утвърждаване на индивидуалната свобода. В периода от 1851-ва до 1856-а година е директор на "Ревю на Париж", напуска "La Presse" и става журналист за "Le Moniteur universel". Работи неуморно "редова журналистика", която ни най-малко не счита за унизителна дейност, а напротив - доставяла му удоволствие.
Голяма заслуга на Готие е неговата литературна критика. Той е автор на обширни монографии за такива гиганти на перото като Балзак и Бодлер. Бодлер в "Цветя на злото" от своя страна нарича Готие "магьосникът на френската литература".
Въпреки че днес Готие е по-малко известен като изкуствовед от своя велик съвременник Бодлер, той е бил високо ценен от художниците на своето време. Сред приятелите му са Йожен Делакруа, Едуар Мане и Гюстав Доре. През 1862-ра година дори е избран за председател на Société Nationale des Beaux-Arts. Сред музикантите и композиторите голям приятел му става Берлиоз.
Като журналист Готие води седмична колона с театрална критика. Покрай това той разработва и критерии, по които трябва да бъдат оценявани пиесите. Една от идеите му е да се "съкратят" действията от пет на три. Сред по-ексцентричните му схващания е това, че превъзходният жанр е трагедията. На по-късен етап той се отказва от това схващане и признава, че комедията е "равна на трагедията". Разработва своя трактовка и относно естеството на театралния ефект и счита, че той трябва да залага повече на фантазията, отколкото на реалността.
Готие не смятал себе си за драматург, а по-скоро за поет и разказвач на истории. Повечето му пиеси не са публикувани. Между 1839-а и 1850-а година той написва девет различни пиеси: "Un Voyage en Espagne" (1843), "La Juive de Constantine" (1846) и др. Някои от пиесите му, като "Дяволската сълза" се играели в църквите, тъй като били религиозни, и в същото време иронично-хумористични. Според критиците те нямат особена стойност и са оставени малко "встрани" от останалото му творчество.
Някои от пиесите му остават недовършени, други - недооценени.
Ще се изненадате, но най-високо оценени от критиката са неговите статии за танца. Някои даже го наричат "балетен критик". Готие излага свои ценни възгледи по отношение на този жанр. Залага на чувственото възприятие на танца и енергията на танцьора. Междувпрочем, този негов принцип заляга в основата на писането на танци. След неговото авторство на сценария на балета "Жизел", името на Готие става икона за хореографите.
През 60-те години на 19-и век се утвърждава неговата литературна слава. И въпреки това Френската академия го отхвърля на три пъти (1867, 1868, 1869) да го приеме за свой член. Сент-Бьов, най-влиятелният критик по онова време, е човекът, който се застъпва за Готие и през 1865-а година, благодарение на негови статии, писателят бил радушно приет в престижния салон на Принцеса Матилда Бонапарт, племенница на Бонапарт. Принцесата предлага на Готие да стане библиотекар към двора на Наполеон III.
По време на Френско-пруската война, Готие се връща в Париж, след като чува за пруското настъпление към столицата. Той остава със семейството си, но вече е много болен. Влошава се дългогодишното му сърдечно заболяване и на 23-ти октомври 1872-ра година е покосен от инфаркт. Тогава е на 61 и както се изразява - "жаден за работа", но съдбата е решила друго. Погребан е в гробището Montmartre в Париж.
Френският поет, романист и критик Теофил Готие (1811 - 1872)
Теофил Готие - мисли
"От всички развалини, които съществуват на света, човешките развалини са най-печалното зрелище."
"Големият талант винаги е съпроводен от великодушно сърце."
"Само богатите и красивите имат право да се влюбят, без да се страхуват да поставят себе си в смешна и жалка светлина."
"Жените не харесват съзерцателите и изключително ценят тези, които претворяват своите мисли в действия."
"За нещастие, на света има две неща, които си идват и си отиват без да питат: това е любовта и скуката."
"Аз не желая нищо, понеже желая всичко на света."
"Големият апетит, както и голямото чувство са винаги безмълвни."
"Парите са двигател на войната, любовта и театъра."
"Няма нищо по-трогателно, отколкото болно животно - то понася страданията с такава тиха и тъжна покорност."
"За човека е типично да злоупотребява с всичко на света, в това число и със собствените си достойнства."
"Хората даже не успяха да измислят осмия смъртен грях."
"Съпрузите са такива каквито са, а любовниците трябва да бъдат съвършени."
"Жена, която има любовник, може да има и втори, както се пее в песента, но жена, която обича, е невъзможно или много трудно да бъде спечелена."
"Бягайте и вас ще ви гонят, гонете и от вас ще бягат."
"Любовта е като късмета - не обича някой да я гони."
"Който не е видял влюбена жена, не може да каже какво е жена."
"От всичките шумове, които са известни на човечеството, шумът от музиката е най-скъп."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fizkustvo-za-izkustvoto-nepriemlivata-kontseptsiya-na-teofil-gotie&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2022%2F10%2F20%2F2409630%2F768x432.jpg%3F_%3D1666472354&description="Изкуство за изкуството" - неприемливата концепция на Теофил Готие', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}