ВЕЛИКИ КОМПОЗИТОРИ
Само на 20, Росини е по-популярен и от Наполеон
Спира да пише опери на 37 и се отдава на развлечения и гастрономия
Автор : / 5274 Прочита 1 Коментара
Музикален ръкопис на Росини (Снимки: Getty Images/Guliver Photos)
През ноември тази година се навършиха 150 години от смъртта на Джоакино Антонио Росини /ит. Gioachino Antonio Rossini/. Италианският композитор е автор на повече от 30 опери, на църковна и камерна музика. Една от най-известните му опери е "Севилският бръснар", а най-играната в Европа - "Италианката в Алжир". Много играни на оперните сцени по света са и оперите му "Отело", "Пепеляшка", "Семирамида", "Крадливата сврака" и "Аленият войник".
Творчеството на Росини се смята за нов етап в развитието на италианската опера, по пътя й към нейния разцвет.
Росини е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро, в семейството на музиканти от пътуваща оперна трупа. След като семейството най-накрая се установява да живее в Болоня, младият Джоакино започва да взима уроци при един францискански монах-композитор - падре Станислао Матеи. Именно той го подготвя за музикалния лицей, който Росини завършва през 1810-а.
Зад гърба си вече има своята първа опера - "Брачната полица". Тя е поставена при голям успех във Венеция и само за година името на Росини се прочува в цяла Италия. Младият Росини е много продуктивен - за кратко време създава оперите "Танкред" и "Италианката в Алжир".
Популярността му става толкова голяма, че самият Стендал пише:
"В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. А това е един композитор, който още няма двадесет години."
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
През 1815 г. Росини се връща в Болоня, където Доменико Барбая - един неаполски импресарио, сключва с него договор за назначението на композитора като музикален директор на театрите "Сан Карло" и "Дел Фондо" в Неапол.
Барбая изиграва извънредно голяма роля в кариерата на Росини. Той е "двигателят" за написването на 10 от оперите на Росини. Най-големите успехи на композитора са свързани с театър "Сан Карло", в който Росини попада благодарение на Барбая.
Хитовата опера "Севилският бръснар" е поставена за пръв път в театър "Аржентина" в Рим. След нея се зареждат все оперни шедьоври: "Отело" /1816/, "Пепеляшка" /1817/, "Крадливата сврака" /1817/, "Мойсей в Египет" /1818/, "Мохамед Втори" /1820/ и мн. др. Критиците наричат стила на композитора "бисер на мелодиите". Появява се дори нов музикален термин - "кресчендо Росини" - мелодично натрупване от звуците на много инструменти и солистични гласове.
Росини живее в родината си до 1822 г. После тръгва в чужбина. Първо заминава за Виена и Лондон, а през 1824 г. се установява да живее и твори в Париж. Там става директор на Италианския оперен театър. Именно там написва и последната си музикално-сценична творба - "Вилхелм Тел".
И изведнъж, на върха на музикалната си кариера, този толкова талантлив композитор, решава да "замлъкне". А е в разцвета си - едва на 37!...Критиците изпадат в недоумение.
Правят се много предположения за причините за мълчанието на "последния класик на операта". Някои считат, че сам избира да спре да твори, защото се почувствал объркан от навлизането на романтизма в музикалното изкуство на Европа и промяната на вкусовете на публиката?...
Росини не отговарял на въпроси, свързани с тази тема, така че това са само предположения. Видимо продължил да изглежда спокоен и уравновесен. В дома си посрещал елитни гости, които гощавал със специалитети, приготвени лично от него, и с мадейра от прочутата си винарска изба. В Париж се носели слухове, че бялото вино на Росини му изпраща лично кралят на Португалия?...Всеки искал да бъде гост на композитора.
Този начин на живот, обаче, отслабил волята на композитора да спазва някаъв режим на хранене, и той стига до затлъстяване. Стомахът му все повече му създавал проблеми, въпреки че се лекувал в най-скъпите клиники в света.
Росини със самоирония си признавал, че не може да спазва лекарските диети, свързани с толкова ограничения, защото "обича живота".
До смъртта си не написва нито една опера повече. Последната остава "Вилхелм Тел". В края на живота си се увлича по църковни композиции и създава поредица от албуми с песни, но не посяга към операта.
Умира на 76-годишна възраст, на 13 ноември 1868 г. в Паси, близо до Париж.
На името на Росини и днес се провеждат много оперни фестивали: традиционният летен Росиниев оперен фестивал /Rossini Opera Festival/ в Пезаро, фестивал на Държавната консерватория на Пезаро, фестивал на Международната музикална фондация /Fondazione Rossini/, също в Пезаро и др.
Животът на този невероятно талантлив композитор сякаш е разделен съвсем точно на две половини - първа половина творчество, и втора - почти пълна почивка, отдадена на развлечения.
С право може да се каже, обаче, че онова което Росини е създал в първата половина на живота си, е повече от онова, което са създавали през целия си живот, до края на дните си, други талантливи хора.
"Очевидно белязаният с талант Росини е бил белязан и с разума кога да спре!..Защото всичко, което е създал, е шедьовър!", казва един критик.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}