ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Хосе де Рибера - художникът на болката
370 години от смъртта на бароковия майстор на четката
Автор : / 6089 Прочита 2 Коментара
"Мъченичеството на св. Филип" (1639) музей Прадо, худ. Хосе де Рибера
През 2018-а година в галерия Dulwich Picture Gallery в Лондон се проведе голяма изложба на испанския художник Хосе де Рибера, под мотото "предшественика на Куентин Тарантинo".
Всъщност, оригиналното заглавие бе "Рибера: Изкуство на насилието", и включваше картини на художника като мъченичеството на Свети Вартоломей, одран жив; смъртта на Марсий, убит от Аполон заради дързостта му да предизвика бога в състезание, и други подобни.
"Св. Йероним" (1644) музей Прадо, худ. Хосе де Рибера
Изложбата включваше много рисунки и графики на художника, изобразяващи насилие: художествени ракурси на човешка уста, в крясък от болка; сцени на инквизиции на хора; равнодушен инквизитор, седнал във фотьойл, докато жертвата му се гърчи от страдание и пр. На пръв прочит тези картини представят Рибера като някакъв мрачен садист-изобразител на ужаса.
Самият Байрон някога написва, че "четката на Рибера е опетнена от цялата кръв на всички светии".
Целта на изложбата в Лондон, обаче, беше противоположна на това - тя целеше да реабилитира Рибера като гений на четката, който е успял да ни представи ужаса от болката по толкова осезаем начин, че да ни накара да се замислим върху смисъла на страданието.
"Прометей" (1630), худ. Хосе де Рибера
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Рибера е наследник на техниката на Караваджо. Хиперреалистичните изображения на художника въздействат по такъв начин, че предизвикват едновременно шок и страхопочитание.
Наричат Хосе де Рибера "малкия испанец" и той наистина е испанец, но през по-голямата част от живота си твори в Италия. Художникът умира на 3-ти септември 1652-ра година, на 61-годишна възраст, в Неапол.
Навършиха се 370 години от неговата смърт.
Роден е на 12-и януари 1591-ва година в Хатива, Испания. Рибера е един от гениалните художници на барока.
По мнението на изкуствоведите е повлиян от творчеството на Караваджо - по-точно от стила "тенебризъм" (б.а. стилът се отличава с остър контраст между светлина и сянка), а на неговото майсторство дължим художествения гений на съотечествениците му Веласкес и Мурильо.
Рибера е един от водещите майстори на испанската школа. Повечето му произведения са изложени в музеите "Прадо" в Мадрид, Лувъра в Париж и Националната галерия в Лондон.
Какъв е бил животът на този изключително голям майстор на четката: Роден е в малко градче, близо до Валенсия, в семейството на обущар. Родителите му мечтаели да завърши медицина, или право, но Хосе от невръстно дете бил изпълнен с копнежа да учи изкуство в Италия, и отстоява тази своя мечта. След като чиракува известно време при бележития испански художник Франциско Рибалта, през Парма, заминава за Рим.
Според една история за живота му, някакъв кардинал видял младежа да прерисува фреските от фасадата на един римски дворец и силно се заинртригувал от таланта му. Прибрал момчето при себе си, а римските художници му лепнали прякора "Lo Spagnoletto".
Рибера живее в Рим в периода 1613 - 1616 година, и се сприятелява с много художници, последователи на Караваджо. През 1616-а година се премества да живее в Неапол. Някои негови биографи смятат, че е бил принуден да избяга от кредиторите си в Рим, а други, че причината за преместването му бил годежът му с дъщерята на неаполитанския художник Джовани Азолини.
По онова време Неапол бил част от испанската империя и се управлявал от испански вицекрале. Като испанец Рибера бил сред привилегированите граждани. Започва да подписва творбите си, подчертавайки това: "Jusepe de Ribera, Español". Тогавашният вицекрал се впечатлил от картините му и му възложил големи поръчки.
Не след дълго, обаче, този вицекрал бил отзован и за кратко Рибера останал без работа. В края на 1620-а, обяаче, бил признат за един от водещите неаполитански художници. Остава в Неапол до смъртта си, но част от картините му били пренесени от търговци в родината му Испания, и по този начин изкуството му станало достояние на неговите съотечественици.
След 1644-та година се влошава здравето на художника. Ателието му продължило да работи, но самият той вече не можел да рисува продължително.
Революционните движения срещу испанското владичество по онова време допълнително го притеснили. Загрижен за сигурността на семейството си, Рибера помолил тогавашния вицекрал на Неапол да вземе домашните му под закрила. Няколко месеца семейство Рибера живели в двореца на вицекраля.
През 1651-ва година, поради финонсови затруднения заради лошото си здраве, Рибера бил принуден да продаде семейния си дом, и на другата година умира.
В творчеството на Хосе де Рибера преобладават митологическите и религиозните теми. Драматичните сцени, които изобразяват картините му, са мъченичество, което извисява духа и калява волята на човека. Героите му са взети от античната история, събитията от Ветхия и Новия завет. Съхранени са и няколко портрета, негово дело.
Една от най-ценените му картини е "Света Инеса", нарисувана през 1641-ва година и съхранявана в Дрезден. А една от най-странните му картини е "Брадатата жена".
Тя изобразява странно семейство с брадата жена и дете на ръце, което тя кърми. Картината е завършена през 1631-ва година. Две години преди това е поръчана от херцога на Алкала, "за да се запише чудото на естествения свят". Брадатата жена се казва Магдалена Вентура и когато е на 37, започва да й расте брада. Но 15 години по-късно тя става майка, и като всички майки по света кърми своето дете. но защо долавяме някаква обърканост и страх в очите на бащата на бебето?...
А помните ли притчата за Соломон, който трябвало да отсъди на коя от две жени, претендиращи да са майката на бебето, е детето? Много големи художници са третирали темата. Рибера е сред тях.
Трактовката на притчата за Соломон и майките, под четката на Рибера
Рибера достига висотата на майстори като Микеланджело и Караваджо. Онова, с което е разпознаваем, е усетът му към човешкото страдание, болката, изпитанието и вярата. Тези състояния са така майсторски предадени от четката на творческия му гений, че ние буквално осезаваме ужаса на мъченичеството.
Рибера не е бил "садист" с четка. Обратното - в творбите му дишат емпатия и страхопочитание към човешкото страдание, когато то е израз на висок дух и висша цел.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}