Както е добре известно римляните са били с доста либерални възгледи за секса и сексуалността. Въпреки това, когато в средата на XVIII век са открити древните римски градове Помпей и Херкулан, които били погребани под вулканичната пепел на Везувий, обществото не било съвсем готово да приеме пикантните подробности за древното римско общество, които излезли наяве, а именно - манията му по секса и еротиката. В Помпей разцъфтявала секс индустрия в десетки бардаци, чиито стени били покрити с фрески на еротична тематика. Подобни рисунки често можели да се видят и по стените на спалните на богаташките домове.

Жителите на Помпей носили на шиите си фалически амулети, за да се предпазват от зли духове. В дома на почти всеки от тях имало малка колекция от художествени предмети на сексуална тематика. В домакинствата си използвали маслени лампи и други предмети на бита с фалическа форма.

Най-скандалната находка била статуята на гръцкия бог Пан - получовек, полукоза, който се съвокуплява с коза.

Всичко това предизвикало срам и неудобство сред обществеността на ХVIII век. Затова побързали да скрият непристойните "находки" от древността от очите на публиката като ги прибрали в тайна стая."Тайната стая" или Gabinetto Segreto, първоначално била в Музея на Херкулан в Портичи. Достъпът до нея се осъществявал с изричното писмено съгласие на краля. Но забраните само подгряли интереса, както обикновено се случва. Изображения на стенописите и копия на експонатите "излезли" извън пределите на тайната стая и започнали да се разпространяват сред френския елит. След пренасянето й от Портичи в Националния археологически музей в Неапол, колекцията за кратко време била достъпна за публиката без всякакви ограничения.

Това продължило до прекрасния момент, когато крал Франциск I през 1819 г. посетил музея заедно със съпругата си и дъщеря си. Разгневен, той побързал да отпрати семейството си и веднага наредил колекцията да се прибере в специална зала, където да може да се съзерцава само от мъже - "зрели и с изградени морални принципи." На жени и деца било строго забранено да припарват до въпросната зала.

През следващите 200 години тайният музей остава затворен. Само няколко пъти отваря вратите си за кратко време. Дори и при падането на забраните по време на сексуалната революция през 60-те години на 20 век, се запазват ограниченията за посещаването му. Едва през 2000-та година, колекцията става достъпна както за мъже, така и за жени.

Валерия КАЛЧЕВА