Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нобелистът Жозе Сарамаго: Съществуват надежди, които се хранят с безумие

СЪВРЕМЕННА СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА

Нобелистът Жозе Сарамаго: Съществуват надежди, които се хранят с безумие

100 години от рождението на знаменития португалски писател

Португалският носител на Нобелова награда и член на журито на филмовия фестивал в Сан Себастиан Хосе Сарамаго позира на 29 септември 2006 г. в Сан Себастиан, Испания / Снимка: Getty Images

На 16-и ноември т.г. се навършиха 100 години от рождението на един от най-интересните писатели на нашето време - Жозе Сарамого /др. Жузе Сарамагу/. Той е Нобелов лауреат за литература, признат за майстор на алегорията. Много негови творби са издавани на български език. Сред тях е безспорният му шедьовър - романът "Слепота" (1995).

Действието на романа се развива в неназован град на неназована държава. Героят внезапно ослепява, чакайки в колата си на светофар. Това се оказва началото на епидемия, която засяга много хора и се разпространява със скоростта на светлината в цялата страна. Лишени от всякакъв ориентир, неподготвени за новото си състояние, ослепелите са изправени пред дилемата, как да оцелеят. Фантазия и реалност създават един невидим образ на опасността, която кара хората да преосмислят целия спектър от чувства и състояния, които сляпо са следвали през живота си като зрящи. Кои са страстите, които ни "заслепяват", е големият въпрос, който поставя на читателите Сарамаго.

Кадър от филма "Слепота" на бразилския режисьор Фернандо Мейрелес, по едноименната книга на Жозе Самараго

По романа му през 2008-а година бразилският режисьор Фернандо Мейрелес заснема филм с едноименното заглавие, който е посрещнат с огромен интерес от публиката. Филмът с участието на Джулиан Мур, Марк Ръфало и Дани Глоувър в главните роли, беше излъчен на 14-и октомври в столичното кино "Люмиер" в рамките на "Синелибри 2022", послучай 100-годишнината от рождението на писателя.

Сарамаго присъства на пресконференция "Слепота" в Casa de America на 3 март 2009 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

Кой е Жозе Сарамаго: Той е автор на повече от 40 заглавия, отличаващи се с оригиналност на сюжета и уникален изказ. Много критици отбелязват факта, че е наистина невероятно как този човек, роден в крайна бедност, е достигнал до такава висота на познанието и писменото слово. Той самият в едно интервю признава, че е усъвършенствал себе си с четене в общинската библиотека в двореца "Галвеяш" в Лисабон:

"Тъкмо там, без чужда помощ и напътствия, воден единствено от любопитството и от желанието за знание, се разви и изтънчи моят читателски вкус."

Жозе Сарамаго присъства на 8-мата годишна церемония по награждаването на Клуб 25 Човек на годината на 20 юни 2001 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

Сарамаго е роден на 16-и ноември 1922-ра година в едно село - Азиняга, което се намира във вътрешността на Португалия. Семейството му е бедно. Родителите му са с имената на библейските Йосиф и Мария - безимотни и неграмотни селяни.

Младият Жозе Сарамаго работи като автомонтьор и с първата си заплата си купува книги. Първата си авторска творба публикува през 1947-а година. Оригиналното заглавие е "Вдовицата", което издателят заменя със "Земя на греха". През същата година се ражда единственото му дете.

Жозе Сарамаго и съпругата му присъстват на церемонията по закриването на 54-ия филмов фестивал в Сан Себастиан в двореца Курсаал на 30 септември 2006 г. в Сан Себастиан, Испания / Снимка: Getty Images

Още Жоржи Амаду: Доброто намерение не оправдава лошите постъпки

Жоржи Амаду: Доброто намерение не оправдава лошите постъпки

В продължение на цели две десетилетия Сарамаго се чувства неспособен да напише нещо, което би било значимо за него. И не пише. Издържа се с работа към издателството "Щудиош Кор", като съвместява организаторската си дейност с преводачество и литературна критика. През 1953-та година завършва романа си "Капандура", но той остава непубликуван до неговата смърт. През 1966-а година започва да пише стихотворения. През 1971-ва е поканен за редактор в лисабонския ежедневник "Диарио де Лижбоа", а четири години по-късно е назначен като помощник-редактор в изданието "Диарио де Нотисиаш".

Сарамаго по време на церемонията по закриването на 54-ия филмов фестивал в Сан Себастиан в двореца Курсал на 30 септември 2006 г. в Сан Себастиан, Испания / Снимка: Getty Images

Изцяло се отдава на писателската си кариера на късни години - когато е над 50-те. Съвместява творчеството си с политическата си дейност на опозиционер на диктаторския режим на Салазар и първите му авторски творби са посветени на родината му, на нейната идентичност и история.

Сарамаго членува в Португалската комунистическа партия, на която остава верен до края на дните си.

Жозе Сарамаго получава своята награда за човек на годината на 8-ата годишна церемония по награждаването на Клуб 25 на 20 юни 2001 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

Още 46 португалски писатели пишат колективен роман, вдъхновен от пандемията

46 португалски писатели пишат колективен роман, вдъхновен от пандемията

През 1976-а заминава за едно малко селище - Лавре, с намерението да събере материал за свой творчески проект, свързан с обезземлените селяни. Самият Сарамаго познава отблизо трагедията на тези хора, защото е роден в такова семейство. Чувствителен към социалната несправедливост, Сарамаго създава ярки образи на запомнящи се герои. Неслучайно един критик казва, че творбите му се раждат "от кал и думи". Къщата, в която е роден, е от кал. Затова всичките му "думи" излизат от недрата на народната душа и отразяват душевността на обикновения човек.

Получателят на наградата "Пулицър" за мир Жозе Сарамаго чете някои от стиховете си пред хиляди хора на 28 февруари 2001 г. на главния площад в Мексико Сити. Сарамаго представи и новата си книга, озаглавена „La Carabana („Керванът“ / Снимка: Getty Images

До смъртта си, на 18 юни 2010-а година Жозе Сарамаго твори на остров Лансероте. Там създава най-значимите си творби: "История на обсадата на Лисабон", "Възпоминание за манастира", "Двойникът", "Каин", "Проглеждане", "Годината на смъртта на Рикардо Рейш", "Евангелието по Исуса Христа", "Слепота", "Всички имена" и "Пътуването на слона". Книгите му са преведени на много езици и са познати в цял свят.

Световна слава добива с романите "Евангелие по Исуса Христа" и "Слепота". И до днес първият цитиран роман се счита за "скандална и противоречива творба". "Евангелието по Исуса Христа" е публикувана през 1991-ва година в 50-хиляден тираж, който се продава само за месец. В тази книга библейската история е разказана от първо лице, от гледната точка на Исус Христос. Кампания, организирана от  църковници осъжда романа и Португалия оттегля кандидатурата на Сарамаго за Европейската награда за литература.

Обиден, Жозе Сарамаго напуска родината си и се изолира в изгнание на испанския остров Лансароте.

Embed from Getty Images

Още Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

Гюнтер Грас - "необходимият грешник" с Нобелова награда

След 20 години мълчание, за други двайсет години творчество Сарамаго се превръща в световноизвестен писател. През 1999-а година писателят бе удостоен с Нобелова награда за литература, която отново бе съпроводена със скандал - наградата бе оспорена от католическата църква и Ватикана по същите причини, по които те се намесиха, за да бъде оттеглена кандидатурата на писателя за европейските награди. Това, обаче, не може да омаловажи големия принос на писателя за световната литература, нито да понижи читателския интерес към неговите книги - читателите са истинския барометър за заслужената му слава.

Embed from Getty Images

Приживе на писателя - през 2007-а година в Лисабон е създадена фондация на негово име, чиято цел е опазването на човешките права и на околната среда. От 2012-а година насам фондация "Жозе Сарамаго" се помещава в историческата сграда "Каза дош Бикош" в Лисабон. Това е голяма чест, която доказва огромната значимост на Сарамаго като писател.

Жозе Сарамаго е носител на наградата "Камойш" - най-големия приз в областта на португало езичните литератури. "Никой не може да се сравнява със Сарамаго. Той звучи като мъдрец и невежа едновременно, сякаш не той разказва историите, които разказва. Неговият наратив е колкото древен, толкова и модерен", пише един критик в "Ню Йоркър".

Точни думи за един истински мъдрец на нашето съвремие.

Сарамаго присъства на пресконференция "Слепота" в Casa de America на 3 март 2009 г. в Мадрид, Испания / Снимка: Getty Images

Още Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Когато у нас излезе от печат новото издание на романа "Слепота" на Жозе Сарамаго от издателство "Колибри", в превод на Вера Киркова-Жекова, бе изказана една мисъл, която също много адекватно отразява значимостта на писателя - че "в озъбеното време на духовни кризи тази безмилостна алегория за сриващия се социум има съвсем актуално звучене". Сарамаго сякаш е предвидил този срив на обществата, които всички наблюдаваме днес, без да имаме силите и механизмите, чрез които да му се противопоставим.

Embed from Getty Images

Писателят издъхна на 87-годишна възраст в дома си на остров Лансароте през юни 2010-а година, но словото му живо ни припомня за уникалната му личност на състрадателен човек с чувство за справедливост, способен на обич и надарен с фантазия, талант и чувство за хумор.

Човек, който издигаше в култ човешкото достойнство и сам го притежаваше в такава степен, че респектираше враговете си с него.

Embed from Getty Images

Жозе Сарамаго - мисли

Спасеният не е завинаги спасен, обреченият е обречен окончателно.

Мъката и радоста, за разлика от водата и маслото, могат да се смесват.

Наистина, най-лош слепец е този, който не иска да вижда.

Embed from Getty Images

Борбата винаги е, в една или друга степен, форма на слепота.

Съществуват надежди, които се хранят с безумие.

Паниката върви несравнимо по-бързо, отколкото краката, които я носят.

Embed from Getty Images

Никой на света не е съгрешил толкова тежко, че да умре два пъти.

Ако не можеш да живееш съвсем като хората, постарай се да не живееш съвсем като животните!

Истинският дом е мястото, където човек спи.

Предполагам, че първият признак за самотата е, когато се чувстваш безполезен.

Embed from Getty Images

Когато всичко е позволено, е също толкова лошо, както когато нищо не е позволено.

Има такива безчувствени хора, които мислят че ще избягат от своето нещастие, смеейки се над нещастието на другите.

За да унищожите дракона, е необходимо да му отрежете главата, а не да му изрежете ноктите.

Embed from Getty Images

Еми МАРИЯНСКА

Още Първият балканец с Нобелова награда за литература

Първият балканец с Нобелова награда за литература

Още ПЕН центърът предложи Георги Господинов за Нобелова награда

ПЕН центърът предложи Георги Господинов за Нобелова награда

Още Поставена е паметна плоча на гроба на писателката Яна Язова

Поставена е паметна плоча на гроба на писателката Яна Язова

Още Наградата "Ренодо" отиде при писателя Симон Либерати

Наградата "Ренодо" отиде при писателя Симон Либерати

Коментирай2

Календар

Препоръчваме ви

Погребали го под органа на манастирска църква

200 години от рождението на композитора виртуоз Антон Брукнер

Романите му възкресиха най-интимните тайни на Ван Гог и Микеланджело

35 години от смъртта на американския писател и сценарист Ървинг Стоун

Кеворк Кеворкян на 80 г.: Истинската журналистика е да изстискаш сълзи и от камък

"Само в клетка с тигри журналистът е в правото си да мънка - иначе трябва да говори ясно и почтено", категоричен е авторът и водещ на "Всяка неделя"

Шелинг се жени за майката на покойната си любима

170 години от смъртта на големия философ, близък с Гьоте и Новалис