СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА
Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му
Авторът на "Сатанински строфи" и "Среднощни деца" е най-престижният носител на наградата "Букър"
Автор : / 4076 Прочита 3 Коментара
Писателят Салман Рушди говори на сцената на церемонията по връчването на 7-те годишни награди на Norman Mailer Center и честването в Института Прат на 10 декември 2015 г. в Ню Йорк / Снимка: Getty Images
Ако си мислите, че магическият реализъм е характерен само за Латинска Америка, откъдето тръгна - с автори като Маркес, Льоса, Рулфо и други големи майстори на това направление, много грешите. Роденият в Индия британски писател Салман Рушди е ярък пример, че и по други географски ширини се раждат магически реалисти.
Този блестящ романист и есеист, автор на "Среднощни деца", "Сатанински строфи", "Шалимар клоунът", "Чародейката от Флоренция и др., е роден на 19-и юни 1947-а година, и наскоро навърши 75.
Рушди е носител на наградата "Букър" (1981) и на рицарско звание, връчено му лично от кралица Елизабет II за заслуги към литературата. Списание "Таймс" го поставя на 13-о място в класацията за най-великите британски писатели от 1945-а година насам.
Уникалното в творчеството на Салман Рушди е това, че той много умело съчетава митологичния магизъм с реалността. Космополитният характер на творбите му, обаче, скандализира затворените общества. Например, романът му "Сатанински строфи" (1988) предизвиква истинска бомба сред ислямския свят.
Книгата дори беше забранена в някои страни в Южна Африка, в Индия, и в други страни с големи масиви от хора, изповядващи ислям. Стигна се дотам, че иранският аятолах Рухола Хомейни обяви награда за екзекуцията на писателя, с първоначален размер от три милиона долара, който се вдигна четири пъти през 2007-а година.
Тук трябва да внесем малко яснота относно Рухола Хомейни. Хомейни нарича демокрацията "еквивалент на проституцията", САЩ - "Великият сатана", а СССР - "Малкият сатана". Критикуван е за тези свои действия и обидни характеристики, за нарушение на човешките права.
Обвиняват го в теократично управление, наричат го още "виртуалното лице на шиидския ислям" и пр. Под негово влияние, главният прокурор на Иран потвърждава смъртната присъда на Салман Рушди.
Така или иначе, главата на писателя си е все още на раменете му, и благодарение на нея, той продължава да пише. Световно признат е като един от най-добрите и най-откровените с читателя съвременни автори на литература. Рушди е и сред най-четящите писатели, което също е рядък феномен. За пример, през 2008-а година той включва разказ на българина Мирослав Пенков в антологията "The Best American Short Stories".
През 2015-а година литературни критици от цял свят буквално в един глас изразиха възхищението си от творбата му "Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи".
"След приказките на Шехерезада, светът за първи път получи като подарък една завладяваща вълшебна приказка", написва "Фигаро". Можем само да добавим, че в тази приказка има далеч повече: има епос, има силни алегории, които отпращат към съвременността, има лични моменти, споделени от автора с читателите. Тоест, говорим за една обогатена с много мъдрост от древността, напълно съвременна приказка.
Салман Рушди е изключително ерудиран човек, който знае как да разкаже една история така, че тя, освен смислена, да бъде и забавна.Ето защо е много любопитно, какъв е човекът зад книгите - какъв е самият Салман Рушди - откъде тръгва, накъде отива и какъв път ни сочи.
Роден е в Бомбай, Индия. Учи в мисионерско британско училище. Прилежен ученик е, и получава стипендия за следване във Великобритания.
Наред със следването, се записва в актьорска трупа - харесва сцената.
Пише, но не се и надява, че през 1981-ва романът му "Среднощни деца" ще получи най-престижната английска литературна награда - "Букър".
Нещо повече, романът на Рушди е обявен за най-доброто произведение в цялата история на наградите "Букър".
"Среднощни деца" не се възприема положително сякаш единствено в Индия - родината на Рушди. Но, защо? - Има конкретна причина за това: Салман Рушди изразява собствено мнение за Ганди - майка и син, което не съвпада с "официалното настроение", както самият писател се шегува веднъж.
Друг път дава и по-конкретно обяснение - че изпитва гняв към Санджи Ганди заради участието му в програма за стерилизация на населението в Индия, което Рушди възприема като своеобразен геноцид.
През 1988-а година Рушди печели наградата "Уитбред" за "Сатанински строфи" - четвъртият му роман. И както вече стана ясно, тази книга довежда до грандиозни скандали и заплахи за убийството на писателя. Книгата е публично изгаряна по площадите в Индия, подобно на средновековните клади на вещици в Европа.
Ревностните мюсюлмани в Южна Африка и Иран наричат Рушди "сатана".
Салман Рушди, на Панаира на книгата във Франкфурт 2017 г. / Снимка: Getty Images
Рушди и издателите на романа се принуждават да излязат в нелегалност. Тази вълна на омраза не угасва и през следващите години. Цели пет години след излизането на книгата - през 1993-та, прострелват смъртоносно норвежкия издател на романа - Вилям Нигаард. Лекарите едва спасяват живота му.
Защо, обаче, теми като емиграцията и невъзможната интеграция на емигрантите в нова култура, също са сред онези теми, които така разяряват крайните мюсюлмани? Това е доста сложен въпрос от теологичен, философски и политически характер. Става въпрос за традиционално мислене с вековни корени.
Друг е въпросът, че в цивилизования свят би следвало поне на художественото творчество да се гледа като на поле за свободна мисъл, но това е друга тема.
Любопитна гледна точка по този въпрос изразява Джордж Лукас: "Рушди отблъсна много от световните религиозни общности, политически режими и културни братства", казва той. В обширно изказване, Лукас сравнява Рушди с Булгаков, като казва, че както "Сатанински строфи" е съвременен роман за генезиса и разрастването на исляма, така "Майсторът и Маргарита" някога скандализира с един по-особен поглед върху генезиса на християнството в СССР.
"И двата романа, обаче, споделят общата загриженост за ролята на твореца в съвременното общество.", заключава Лукас. И може би е прав, макар фокусът на раздразнението от гледна точка на варговете на Салман Рушди, да е встрани от тази тема.
Биографите на Самал Рушди се шегуват, че той е "екстремен" и в личния си живот. Писателят има четири брака зад гърба си. Сред жените му е американската писателка Мериън Уигинс, с която той сключва брак след скандала около романа "Сатанинскси строфи", и е бил принуден да се крие. Очевидно това повлиява на съжителството им, и този брак се разпада.
С третата си съпруга - Елизабет Уест, писателят живее седем години, но и този брак не просъществува. Последната законна съпруга на Рушди е актрисата Падма Лакшми, с която живял съвместно три години.
От браковете си писателят има две деца.
През 2012-а година на екран излиза киноверсия на романа на Самал Рушди "Среднощни деца", но световната кинокритика не му обърна особено внимание, а литературните критици се произнесоха, че филмът не е постигнал мащаба на оригиналното произведение.
Така или иначе, в съвременния свят има само един Салман Рушди - независим, смел и много специален автор, чиято глава струва много повече от наградната сума за смъртта му.
Салман Рушди, на Панаира на книгата във Франкфурт 2017 г. / Снимка: Getty Images
Честита 75-годишнина на Салман Рушди!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}