Той е роден през слънчевия август, и умира на 88-годишна възраст, пак през август - четири дни преди рождения си ден. Точно преди 20 години светът се сбогува с "магьосника" на магическия реализъм.

Човекът, който умееше не само магично да разказва, но и да внушава идеи за ценностите на живота, да възвисява в култ вкуса към живота и усещането за любов.

Може би заради това, и до днес Жоржи Амаду остава най-четения бразилски автор. Неговите 32 романа са преведени на 48 езика.

Бразилският писател Жоржи Амаду / Снимка: Getty Images

Роден е на 10 август 1912 г. в Итабуна, щата Баия в Бразилия. Пълното му име е Жоржи Амаду ди Фария (на португалски: Jorge Amado de Faria). Учи в Салвадор, столицата на щата. Съвсем млад - едва на 18, публикува първия си роман - "O País do Carnaval".

Живее на бързи обороти. Започва да пише млад, жени се млад. Първата му съпруга - Матилде, му ражда две дъщери - Роза и Лила /др. Еулелия/. През 1933-та, когато Амаду е само на 21, вече има две дъщери и издава и втория си роман - "Cacau". Популярността му бързо расте.

Освен като писател, става известен и с левите си убеждения, които го поставят в немилост пред тогавашния режим на диктатора Варгас в Бразилия. На 23 години се сблъска с репресивната система - арестуван е за убежденията си, като враг на държавността. През 1937-а ще забранят и книгите му. При това - съвсем демонстративно - с публично изгаряне. Името на Амаду се разчува и в чужбина. Във Франция издават романа му "Jubiabá".

За да не вреди на близките си, Амаду доброволно се заточва в Аржентина и Уругвай. След завръщането му обратно в Бразилия, обаче, съпругата му му предлага да се разделят. Постоянното му изгнаничество и отсъствието му от дома, й идва в повече, но Амаду не се отказва от идеите си.

През 1945-а година е избран за депутат на Бразилската комунистическа партия в Националното конституционно събрание. През същата година се жени повторно за своята колежка и съмишленик - писателката Зелия Гатаи, от която има син - Жуау. Двамата живеят в разбирателство до смъртта си. Умират в една и съща година - 2001-ва.

През 1946 г. като депутат, Амаду става един от съставителите на бразилската конституция, но само година по-късно, партията на комунистите в Бразилия е забранена, и срещу членовете й започват яростни гонения. Жоржи Амаду отново е изправен пред избор. Налага се отново да се спаси с бягство от родината.

Семейството заминава за Франция, където живее три години. Там писателят се запознава с личности като Сартр, Арагон и Пикасо, които оказват важно въздействие върху мирогледа му.

Междувременно, през 1949-а година, умира втората му дъщеря - Лила. Само на 16, още дете!...Амаду е съкрушен от смъртта й!...

В периода между 1950-а и 1952-ра година живее с второто си семейство в социалистическа Чехословакия. Там се ражда дъщеря му Палома. През 1951-ва година, заминава за Москва, където е поканен, за да му връчат Сталинската награда за мир. И в соц страните вече се чете "модната" литература от новото течение - т.нар. магически реализъм. Познати са имената на Габриел Гарсия Маркес, Хуан Рулфо, Адониас Фильо и др.

Амаду е добре приет в литературните среди навсякъде по света, и някак естествено все повече се съсредоточава върху работата си, като постепенно се дистанцира от политическия живот. Според някои от биографите му, останал  разочарован и от мнозина от съратниците си в компартията, което го накарало да я напусне.

Сякаш за отбележи новия период в живота си, и да сложи нещо като водораздел между миналото и настоящето, писателят написва романа си "Габриела, карамфил и канела", издаван многократно и у нас. Създадени са и няколко екранизации по този изключителен по дълбочина, роман. 

Според много критици, издаденият през 1958-а година "Gabriela, Cravo e Canela" не само поставя началото на нов период в творчеството на Жоржи Амаду, но го превръща в световен писател. От политическите и социалните страсти, интересът му се прехвърля повече върху чувствата и чувствеността. Сюжетите в следващите му романи са напълно различни от предишните му книги, въпреки че и в тях присъства социалната му ангажираност. 

Какво е различното. В книгите от втория период на Амаду, започва да диша с пълни гърди Животът. Този, отвъд политиката - подчинен единствено на природната чувственост, интимните преживявания и осмислянето на всеки дъх съществуване. С това Амаду спечелва нова голяма аудитория от свои почитатели, които напълно се доверяват на неговите усещания за живот, на невероятния му писателски талант да описва състояния и чувства, да разказва истории, без дидактика - увлекателно, но дълбоко. 

Сексуалните описания на Амаду са истински шедьоври, които само крайни пуритани могат да приемат за нещо аморално, или грозно. Въпреки това, му докарват неприятности. И понеже в романа "Габриела, карамфил и канела", действието се развива в родното му място, Амаду стига дотам, че дълго време се притеснява, дали да се появи сред местните хора там. 

Критиците и издателите, обаче, изобщо не се вълнуват от страховете му. Те нетърпеливо очакват следващата му книга, защото Жоржи Амаду вече е един от най-продаваните автори в Бразилия, а интересът към книгите му по света, расте с всяка следваща книга. През 1961-ва година го избират за член на Бразилската литературна академия. Това е огромно признание. По романите му започват да снимат филми, да ги адаптират за театрални постановки и мюзикъли.

Романът му "Габриела, карамфил и канела" е преведен за първи път у нас през 1961-ва година - три години след излизането му. У нас са издадени още: "Токая Гранде - тъмната страна" - през 1992-ра, "Дона Флор и нейните двама съпрузи" - през 2006-а, "Откриването на Америка от турците" - през 2008-а, "Пастири на нощта" - през 2010-а, "Тереза Батиста, уморена от битки" - през 2012-а, "Тиета от Агрести" и др.

По-малко познати са у нас, някои от много популярните по света книги от предишния период на Амаду - написаните преди романа "Габриела, карамфил и канела", като "Cacau" (1933), "Suor" (1934), "Mar Morto" (1936), "Capitães da Areia" (1937), "Os Subterrâneos da Liberdade" (1954) и др.

Афиш на филма

Според мнозина, един от най-добрите му романи е емблематичният "Габриела, карамфил и канела". Действието се развива през 1925-а година в малкото градче Илеуш, столица на търговията с какао. Страстите в градчето са традиционно "бразилски". Ако мъж завари жена си с любовник в леглото, задължително трябва да убие и двамата. В същото време мъжът има пълната свобода да обикаля бардаците в околността. Тези неща са приети от общността като "законни" положения, и никой не се съмнява в тяхната справедливост.

И тогава в градчето се появява Габриела. Тя е невинна и поради това - напълно свободна от предразсъдъци. Наета е от един сириец - Насиб Саад, съдържател на бар, да работи като готвачка. Насиб се влюбва в нея, тя също не е безразлична, но не вижда нищо лошо в свободата, да харесва и други мъже. За да я задържи единствено за себе си, Насиб решава да се ожени за нея. Само че Габриела "не е цвете, което може да цъфти във ваза"...

Вестник "Сатърдей ревю" много сполучливо отбелязва майсторството на Жоржи Амаду, да предаде тази сложност от характери и чувства:

"Човек се чуди на какво по-напред да се възхити - на умението, с което Амаду плете едновременно десет сюжета, на изящната паяжина на неговото слово или на хумора, нежността, любовта към човека... "

В романа на Амаду "Тереза Батиста, уморена от битки", отново има героиня,  магнетична красавица - витална и непоколебима, "родена да обича, тиранична единствено в любовта". Изпитанията, които съдбата й поднася, не успяват да я сломят. Героинята води битка след битка в защита на онеправданите и на собственото си достойнство. Докато не настъпва ден, в който се понася на крилете на щастливата любов, олицетворена от дивния капитан Жереба.

И въпреки, че във втория си период Амаду се опитва да не бъде крайно социален, или ляв, то все пак не може да изневери на себе си, за което свидетелства следния цитат от книгата:

"Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение.

Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина - само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее". / Из "Тереза Батиста, уморена от битки".

Романът "Дона Флор и нейните двама съпрузи" бе в програмата на фестивала "СинеЛибри" в София през 2017-а година. Киното харесва Амаду, защото сюжетите му са интригуващи, наситени с чувствени герои и необикновени характери.

Действието в романа се развива през 1943-та година - времето на Втората световна война. Но в Баиа идва времето на карнавала. Той се оказва фатален за хубавата Дона Флор, известна учителка по готварство. По време на карнавала внезапно умира съпругът й Вадиньо.

Останала вдовица, Дона Флор не може да спре появата на някои свои "непочтителни" към съпруга й спомени. Като да речем, как е предпочитал рулетката пред нощите с нея, как й е изневерявал....В същото време сърцето й припомня и хубавите моменти от живота им, сред които са незабравимите им любовни нощи. Такъв е животът - пъстър, изпълнен и с хубави, и с лоши спомени. А Жоржи Амаду така добре умее да пресъздаде всяка "нота" от сложната ни емоционална тоналност.

Дона Флор се омъжва повторно - този път за известен аптекар, любител на класическата музика, изобщо - на реда. Той е методичен и последователен дори в секса. При него всичко е строго подредено и дисциплинирано. Но скучно!... Един ден Дона Флор открива в леглото си... призрака на бившия си съпруг, готов да я обладае. От този ден нататък тя ще "заживее" и с двамата си съпрузи, в пълна хармония със... себе си.

Един хепи енд с магичен финал, който, обаче, се възприема като напълно естествен? - Така да се каже, налице е магическият реализъм в действие. Амаду притежава рядката способност, да предаде движенията на човешката душа - нейните колебания, съмнения, желания и инвенции, по убедителен начин. Писателят много добре познава човешката психика - как в мислите ни много често реалността сама поражда желанието да излезем от нея, и да потърсим нещо съвършено ново, или нещо съвършено старо, но желано. И ние го откриваме - в невероятния свят на нашето въображение. Това е тайната на езотериката - че ние можем да попаднем в един магичен свят, само благодарение на силата на желанията си. 

Така се ражда т.нар. "втора действителност", на чийто принцип работи и изкуството. Човекът съдържа много "светове", и постоянно се движи между тях, търсейки... себе си, както и онова, което би го направило щастлив. Дона Флор е олицетворение на този постоянен копнеж за хармония, за разбирателство със самия теб.

Според световната статистика, въпреки огромната конкуренция на автори от Латинска Америка на книжния пазар, Жоржи Амаду и до днес остава най-четения и най-продаван бразилски писател. Любим автор и на много български читатели.

Всъщност, самото му име - Амаду, в буквален превод от португалски означава "любим", "обичан". Вероятно, в духа на магическия реализъм, това също е някакъв знак за предопределеност на дарбата на Амаду, така проникновено да пресъздава най-неуловимото - човешките чувства.

В книгите му и някои биографични бележки откриваме рядко ценни мисли. Ето част от крилатите цитати на Жоржи Амаду.

"Доброто намерение, не оправдава лошите постъпки."

"Светът е такъв - неразбираем и пълен с изненади."

"Любовта - най-прекрасното и най-ужасното нещо на света".

"В училището на живота няма почивни дни."

"Любовта не се доказва или измерва - тя съществува и това е достатъчно".

"Един мъж не може да спи с всички жени на света, но поне може да опита."

"Любовта е вечна, защото винаги се подновява. Страстите умират, любовта остава".

"Щастието има нужда да се храни не само със спомени от миналото. Нуждае се и от мечти за бъдещето".

"Животът беше хубав - човек трябваше само да го живее".

Скулптурна композиция в Салвадор, Бразилия, изобразяваща Жоржи Амаду и съпругата му, заедно с кучето им / Снимка: Getty Images

Жоржи Амаду бе член на Световния съвет на мира и на френския Почетен легион. Писателят бе удостоен и с титлата Доктор хонорис кауза на Сорбоната.

Малко преди смъртта си, по време на едно интервю, обаче, Амаду се шегува, че всички тези признания са наистина ценни, но той иска да бъде запомнен единствено "като чувствителен и романтичен бразилец".

"Аз съм като героите си, понякога дори като женските характери в творбите ми", признава той.

Еми МАРИЯНСКА