ЗЛАТЕН ФОНД НА БЪЛГАРСКОТО КИНО
"Децата не обичат да се вдетиняват!", казваше режисьорът Димитър Петров
IN MEMORIAM за бащата на нашето "таралежово" детство
Автор : / 5229 Прочита 2 Коментара
Из филмите на Димитър Петров (Колаж: Юлиян Илиев)"Отиде си Димитър Петров! Режисьорът, когото наричаха "Бащата на българското детско кино". Почина в съня си и в дома си, седмица преди да навърши 94. Светъл път, татко!"
Това написа във фейсбук профила си синът на големия български режисьор Димитър Петров - Калин Петров. Замислих се върху тези няколко изречения на сина към бащата, и се почувствах така, сякаш и аз - чуждата, съм лично опечалена... Вероятно защото със загубата на хора като Димитър Петров, душата ни се прощава с още нещо, свързано с детството ни. Нещо, което въпреки възрастта, всеки е кътал някъде дълбоко в душата си като..."куче в чекмедже".
Димитър Петров отдавна не е правил филми - мнозина от по-новите поколения зрители дори не помнят името му, но затова пък няма българин, който да не помни филмите му: "С деца на море", "Таралежите се раждат без бодли", Васко да Гама от село Рупча", "Куче в чекмедже" и мн. др.
Режисьорът е роден в далечната 1924 г. в с. Рила, Благоевградско /сега град Рила/. От съвсем млад е запленен от магията на киното - завършва курс в някогашната филмова къща "Паисий филм". Професионалното си образование по режисура получава в Прага - в много престижната Филмова академия за изящни изкуства.
За три десетилетия /от 1959 до 1990 г./, като режисьор към някогашната Студия за игрални филми, създава истински шедьоври, записали заглавията си в Златния фонд на българското кино.
Димитър Петров, като млад. Снимка: Личен архив на Калин Петров
Кариерата му тръгва като асистент-режисьор, а режисьорският му дебют, както може да се предположи за годините на соца, е работническата тема. Филмът "Призори" /1961 г. /, обаче, е един достоен дебют на човек, който се придържа към темата, без да сервилничи.
Само две години след дебюта си, Петров открива амплоато си - детската тема. Отваря я с филма "Капитанът"/1963 г./ Докато узрее в нея, прави и филми за възрастни, като драмата "Между двамата" и криминалния "Опасен полет", но дълбоко в творческото му мислене зреят идеи за филм като "Таралежите..."
"Таралежите се раждат без бодли" (1971)
И неследдълго, този филм се случва. И става любим филм за деца и възрастни. Бандата на Теди, Любчо, Коко, Денби, Кънчо и Наско бе толкова близка до всеки от нас, че ние все едно живеехме в един квартал с героите от екрана.
В трите новели на "Таралежите се раждат без бодли", се снимат за пръв път в живота си децата на атктьорите Петър Слабаков, Коста Цонев и Иван Джамбазов. Както и единият от синовете на режисьора Димитър Петров - Емил.
"Таралежите се раждат без бодли" (1971)
Успехът на "Таралежите..." е феноменален. Култови фрази от филма се цитират от много възрастни. Но през 1981-ва се явява нов филм на режисьора Димитър Петров - "Куче в чекмедже", който буквално превръща репликите на малкия актьор Веселин Прахов в афоризми.
Веселин Прахов в "Куче в чекмедже" (1982)
Момченцето, което е обявено за най-чаровното българче, е избрано след неуспешен кастинг на екипа из столичните училища, буквално по съдбовна случайност. След провала с избора по училищата, Петров пуска обява по Българско национално радио за нови пробни снимки. На тях се явяват над сто малчугана, сред които най-малкият е едва на 5. Веско Прахов е дошъл с брат си, но не се ползва с протекции - сам отвоювал ролята си. След като Димитър Петков го подминал с едно погалване по главата и думите " Много си мъничък, бе, сладур!", невръстният кандидат-актьор си потърсил правата с репликата:"Е, аз за какво дойдох?!"
На другия ден малкият вече е поканен на снимки, а от екрана тръгна една негова реплика, която всички помним и до днес:
"Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път!"
До края на кариерата си през 90-те Димитър Петков създаде цели детски сериали, като "Фильо и Макензен" и "Васко да Гама от село Рупча". Той работеше в екип с други знаменити творци като Рада Москова, Свобода Бъчварова, Владислав Икономов, Братя Мормареви и др.
Иван Ласкин във "Васко да Гама от село Рупча" (1986)
Минаха години, и друга голяма "детска" режисьорка продължи линията с "таралежите" - Иванка Гръбчева създаде филма "Войната на таралежите". Този филм и "Таралежите..." на Димитър Петров са водещи в класацията за най-добри детски филми в България. Самите "таралежи" растяха и остаряха.
Остаря и техният "баща" - режисьорът Димитър Петров. И сега, когато той вече не е сред нас, е толкова мъчително, че усещаме помрачена светлината, която струеше от неговите филми. Те ни зареждаха с ведро настроение, докато казваха сериозни неща.
Димитър Петров - награден със "Златен век", 2014 г.
Самият Димитър Петров отбелязваше една много характерна черта на общуването с децата:
"Децата не обичат никакво вдетиняване, то е характерно за възрастните!...", казваше режисьорът.
И той се съобразяваше с това - общуваше с децата като с възрастни, а героите му ни казваха на своя детски език сериозните неща, които всеки родител трябваше да чуе и да осъзнае.
За да "преведеш" без дидактика и фалш този диалог, и той да стигне до сърцата, се изискваше ти самият да си чист като дете и мъдър като възрастен. Димитър Петров бе точно този творец, който притежаваше дарбата да прокара пътеката на детската тема в българското кино по един великолепен и запомнящ се начин.
Поклон пред бащата на българското детско кино!