Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Политиката, чиновниците и "забравеният" Талев

КЛАСИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Политиката, чиновниците и "забравеният" Талев

Нито затворът, нито лагерите, успяват да сломят волята на големия писател и родолюбец

През септември се навършиха 120 години от рождението на големия български писател Димитър Талев - авторът на четирилогията"Железният светилник" /б.р. "Железният светилник", Преспанските камбани", Гласовете ви чувам" и "Илинден"/. Едва ли има българин, който да не е чел и да не се е възхищавал на разказваческото майсторство на писателя, на неговото невероятно умение да гради характери. Талев е класик на българската литература, и затова е толкова болезнено, когато не го откриваме в учебниците по литература, или когато чужда държава си приписва заслугите му. Истината е, че вината е само и изключително в нас, българите. Ние сме тези, които трябва да опазваме наследството, честта и достойнството на най-достойните си творци и граждани. А Димитър Талев бе един от тях. Произведенията му остават в Златния фонд на българската литература, независимо какво мислят чиновниците от образователното министерство, които ту го слагат, ту го махат от учебниците.

Четирилогията "Железният светилник"

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, в някогашните граници на Османската империя. Твори в периода между 1917 и 1966-а година - всъщност, до смъртта си през октомври 1966 г. Писателят-реалист ни остави ненадминати по майсторството си разкази, повести и романи.

Роден е в бедно, но работливо и будно семейство на занаятчия- железар и ковач, брат на революционера от ВМОРО Георги Талев. Баща му, обаче, умира рано. Заредилите се три поредни войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, принуждават семейството да се мести постоянно - накрая Талев завършва гимназия в Битоля.

Още

2018-а е обявена за година на съвременната българска литература

2018-а е обявена за година на съвременната българска литература

Първоначално следва медицина и философия в Загреб и Виена, но решава да продължи с Българска филология в София. Завършва Софийския университет, където преподаватели са му легендарни професори като Иван Шишманов, Боян Пенев, акад. Михаил Арнаудов и др. Предлагат му да остане на работа в университета като научен работник, но Талев обявява, че иска да стане писател и издава първата си книга - "Сълзите на мама" - разказчета за деца. В тази книга проличава ясно носталгията му патриархалното детство и родния край.

Парадоксът е, че поради несъответствието между неговите идеи за Македония и политическата конюнктура у нас, е преследван като "великошовинист" и преди Девети септември, и след него. Нещо повече, именно след Девети септември е превърнат в жертва на репресии - лежи в затвор, в лагери, изселват го в Луковит. Единственото, което крепи този човек през целия му живот, е силната му воля, желанието за писане и подкрепата на семейството му. Съпругата му, с риск за живота си, успява да го снабдява в лагера "Куциян" с бучки захар и така спасява живота му, когато той се разболява тежко там.

В политиката влиза някак естествено. По-активно, когато става коректор във в. "Македония" - орган на дясното крило на македонското движение у нас, на който вестник по-късно става и главен редактор.

През 1931 г. Талев е избран за делегат на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации, като представител на Прилепското братство.

През 1934 г. в. "Македония" е закрит. Талев, който дотогава е борец за независима Македония, постепенно стига до възгледа, че Македония трябва да остане в границите на Царство България. Носталгията по родния край го кара да мисли, че Прилеп трябва да остане в границите на българската държава. Смъртта на цар Борис разрушава илюзиите му, и той скърби за царя по тази причина, но това ще послужи за аргумент на противниците му по-късно да го обявят за "фашист". Неразбирането на емоционалните мотиви, които карат Талев да изповядва именно такива идеи, като се лута в собствените си възгледи по този въпрос, кара разни тесногръди политици да му лепнат етикета на "великобългарски шовинист".

Талев, като гл. редактор на в. "Македония"

Още

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Македония и родната кауза са водещи линии във възгледите на Талев. Когато става ясно, че Германия губи във Втората световна война, той осъзнава, че това ще се отрази и на съдбата на Македония. И решава да напише нещо, с което да увековечи родния си край - започва да публикува на откъси във в. "Зора", части от сагата "Железният светилник".

За всички литературоведи е ясно, че на небосклона на българската литература в лицето на Талев е изгряла ярка звезда, но политиката пречи той да бъде признат подобаващо.

Вместо почести, през октомври 1944 г. Талев е арестуван и задържан в Софийския централен затвор, а оттам е изпратен в "трудово-изправителното селище" в Бобовдол. И въпреки че здравето му рязко се влошава, е въдворен в още по-тежък лагер - лагера "Куциян". Буквално на ръба на силите си, той оцелява благодарение на грижите на съпругата си и на сълагерници.

Димитър Талев със семейството си

Още

Драмата "Тютюн"

Драмата "Тютюн"

За освобождаването на Талев от лагера се застъпва колегата му Георги Караславов. Писателят се връща в София, но е изселен от столицата и цялото семейство се установява в Луковит. Там Талев е буквално изолиран от обществения живот, каквато всъщност е била и целта на изселването, но за сметка на това довършва романа си "Железният светилник" и написва "Преспанските камбани" и "Илинден".

Това са истински шедьоври на словото, но блюдолизците на властта не искат да го признаят. За сметка на това, четящите и будни хора в България вече говорят за невероятния талант на Димитър Талев.

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Отношението на властимащите към него се променя през 60-те години на миналия век, когато соц държавниците ни сменят курса си по Македонския въпрос. Талев, макар и късно, е рабилитиран. Обсипват го с награди - удостояват го със званията заслужил и народен деятел на културата, става лауреат на Димитровска награда, избран е в УС на Съюза на писателите, издигнат е в народен представител.

Всички тези признания, обаче, не го блазнят. Талев умира през 1966 г. Реабилитиран, или не от властта, за него е по-важно признанието на хората. Тетралогията му "Железният светилник" е колосална летопис за извисяването на българската революционно-демократична мисъл. Тя изобразява Илинденската епопея като време на активно формиране на националния характер.

След първите три книги от тетралогията, Талев написва и издава "Самуил, цар български" - тритомен роман-летопис за края на Първата българска държава.

Още

Никола Вапцаров - племенник: През 2018 г. ще искаме ексхумация на тялото на поета

Никола Вапцаров - племенник: През 2018 г. ще искаме ексхумация на тялото на поета

През 1962 г. излиза сборникът му "Разкази. Повести", с подзаглавие 1927-1960. В него Талев рисува широки картини на живота, в които героите му се борят за по-добър живот, градят силни характери в стремежа си за щастие.

Екранизацията на "Железният светилник" - филмът "Иконостасът", бе наистина една чудесна илюстрация на невероятния талант на Талев да разказва епични истории за обикновени хора с необикновени характери.

Произведенията му са преведени на повече от 20 езика, а публицистиката му е любопитна и акстуална и днес. Тя е едновременно и много лична, и полемична; изпълнена с много страст и емоции; с много родолюбие.

Личният архив на писателя се съхранява от неговите наследници в родовата къща на Талеви в Бистрица. Внукът на писателя - Климент Талев разказва в едно интервю, че води битка срещу "пиратите" на дядовото си творчество, в лицето на държавата Македония, които си позволиха да "приватизират" "Илинден" и да подменят думата "българи" в романа с "македонци".

"Дори втората половина от живота ми да мине в съдебни разпри, смятам да стигна до победен край, защото това е дълг на всеки автентичен Талев", заявява Климент Талев в интервю за в. "Труд".

120-годишнината на писателя Димитър Талев бе отбелязана тържествено в БАН, с представянето на 15 тома на издателство "Захарий Стоянов", съдържащи анализи и коментари на писатели и учени - литературоведи и историци, както и документални свидетелства за живота и творчеството на писателя.

Димитър Талев бе представен като ярка личност в българската литература.

"Творчеството му, посветено на Македония и националноосвободителните борби на народа ни, е завършена философия на историята. Героите му са живи и истински, словото му - изящно и покоряващо, повествованието - увлекателно, родолюбието - неповторимо. Всичко е като у действително велик писател", отбелязват издателите.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Греди Асса: Трябва да се изгубиш, за да се намериш

Греди Асса: Трябва да се изгубиш, за да се намериш

Още

Фондация "Стоян Камбарев" изпрати фентъзи писател на световен мастър клас за драматургия

Фондация "Стоян Камбарев" изпрати фентъзи писател на световен мастър клас за драматургия

Още

Койна Русева: Ако можех да се върна назад, щях да стана космонавт

Койна Русева: Ако можех да се върна назад, щях да стана космонавт

Още

Веселин Портарски или как се става писател в Германия

Веселин Портарски или как се става писател в Германия

Коментирай 6

1/1

Талев, като гл. редактор на в. "Македония"

Димитър Талев със семейството си

Писателят, в работния си кабинет

Четирилогията "Железният светилник"

Календар

Препоръчваме ви

"Децата не обичат да се вдетиняват!", казваше режисьорът Димитър Петров

IN MEMORIAM за бащата на нашето "таралежово" детство

Писмата на Айнщайн - най-скъпата "стока" на неговия гениален ум

В "Божието писмо" физикът нарича Библията "колекция от примитивни легенди"

Илия Бешков: Имам видение за народ с празник в душата, поминък в ръцете и смирение в сърцето

"Добре, че не е станал писател, защото всички щяхме да станем излишни", казва за него Емилиян Станев

Марката "Тодор Колев" - продукт за осребряване

Така е озаглавила пост на страницата си във Фейсбук дъщерята на големия ни актьор Албена Колева

Романтикът на операта - Джузепе Верди имал лоша лична съдба

205 години от рождението на великия композитор

Монсерат Кабайе бе освен голям глас, и голям хуманист

Певицата прие с достойнство присъда, въпреки големите си заслуги като благотворител