През септември се навършиха 120 години от рождението на големия български писател Димитър Талев - авторът на четирилогията"Железният светилник" /б.р. "Железният светилник", Преспанските камбани", Гласовете ви чувам" и "Илинден"/. Едва ли има българин, който да не е чел и да не се е възхищавал на разказваческото майсторство на писателя, на неговото невероятно умение да гради характери. Талев е класик на българската литература, и затова е толкова болезнено, когато не го откриваме в учебниците по литература, или когато чужда държава си приписва заслугите му. Истината е, че вината е само и изключително в нас, българите. Ние сме тези, които трябва да опазваме наследството, честта и достойнството на най-достойните си творци и граждани. А Димитър Талев бе един от тях. Произведенията му остават в Златния фонд на българската литература, независимо какво мислят чиновниците от образователното министерство, които ту го слагат, ту го махат от учебниците.

Четирилогията "Железният светилник"

Димитър Талев е роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, в някогашните граници на Османската империя. Твори в периода между 1917 и 1966-а година - всъщност, до смъртта си през октомври 1966 г. Писателят-реалист ни остави ненадминати по майсторството си разкази, повести и романи.

Роден е в бедно, но работливо и будно семейство на занаятчия- железар и ковач, брат на революционера от ВМОРО Георги Талев. Баща му, обаче, умира рано. Заредилите се три поредни войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, принуждават семейството да се мести постоянно - накрая Талев завършва гимназия в Битоля.

Още

2018-а е обявена за година на съвременната българска литература

Първоначално следва медицина и философия в Загреб и Виена, но решава да продължи с Българска филология в София. Завършва Софийския университет, където преподаватели са му легендарни професори като Иван Шишманов, Боян Пенев, акад. Михаил Арнаудов и др. Предлагат му да остане на работа в университета като научен работник, но Талев обявява, че иска да стане писател и издава първата си книга - "Сълзите на мама" - разказчета за деца. В тази книга проличава ясно носталгията му патриархалното детство и родния край.

Парадоксът е, че поради несъответствието между неговите идеи за Македония и политическата конюнктура у нас, е преследван като "великошовинист" и преди Девети септември, и след него. Нещо повече, именно след Девети септември е превърнат в жертва на репресии - лежи в затвор, в лагери, изселват го в Луковит. Единственото, което крепи този човек през целия му живот, е силната му воля, желанието за писане и подкрепата на семейството му. Съпругата му, с риск за живота си, успява да го снабдява в лагера "Куциян" с бучки захар и така спасява живота му, когато той се разболява тежко там.

В политиката влиза някак естествено. По-активно, когато става коректор във в. "Македония" - орган на дясното крило на македонското движение у нас, на който вестник по-късно става и главен редактор.

През 1931 г. Талев е избран за делегат на конгреса на Съюза на македонските емигрантски организации, като представител на Прилепското братство.

През 1934 г. в. "Македония" е закрит. Талев, който дотогава е борец за независима Македония, постепенно стига до възгледа, че Македония трябва да остане в границите на Царство България. Носталгията по родния край го кара да мисли, че Прилеп трябва да остане в границите на българската държава. Смъртта на цар Борис разрушава илюзиите му, и той скърби за царя по тази причина, но това ще послужи за аргумент на противниците му по-късно да го обявят за "фашист". Неразбирането на емоционалните мотиви, които карат Талев да изповядва именно такива идеи, като се лута в собствените си възгледи по този въпрос, кара разни тесногръди политици да му лепнат етикета на "великобългарски шовинист".

Талев, като гл. редактор на в. "Македония"

Още

Антон Страшимиров - неспокойният дух на българския модернизъм

Македония и родната кауза са водещи линии във възгледите на Талев. Когато става ясно, че Германия губи във Втората световна война, той осъзнава, че това ще се отрази и на съдбата на Македония. И решава да напише нещо, с което да увековечи родния си край - започва да публикува на откъси във в. "Зора", части от сагата "Железният светилник".

За всички литературоведи е ясно, че на небосклона на българската литература в лицето на Талев е изгряла ярка звезда, но политиката пречи той да бъде признат подобаващо.

Вместо почести, през октомври 1944 г. Талев е арестуван и задържан в Софийския централен затвор, а оттам е изпратен в "трудово-изправителното селище" в Бобовдол. И въпреки че здравето му рязко се влошава, е въдворен в още по-тежък лагер - лагера "Куциян". Буквално на ръба на силите си, той оцелява благодарение на грижите на съпругата си и на сълагерници.

Димитър Талев със семейството си

Още

Драмата "Тютюн"

За освобождаването на Талев от лагера се застъпва колегата му Георги Караславов. Писателят се връща в София, но е изселен от столицата и цялото семейство се установява в Луковит. Там Талев е буквално изолиран от обществения живот, каквато всъщност е била и целта на изселването, но за сметка на това довършва романа си "Железният светилник" и написва "Преспанските камбани" и "Илинден".

Това са истински шедьоври на словото, но блюдолизците на властта не искат да го признаят. За сметка на това, четящите и будни хора в България вече говорят за невероятния талант на Димитър Талев.

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Отношението на властимащите към него се променя през 60-те години на миналия век, когато соц държавниците ни сменят курса си по Македонския въпрос. Талев, макар и късно, е рабилитиран. Обсипват го с награди - удостояват го със званията заслужил и народен деятел на културата, става лауреат на Димитровска награда, избран е в УС на Съюза на писателите, издигнат е в народен представител.

Всички тези признания, обаче, не го блазнят. Талев умира през 1966 г. Реабилитиран, или не от властта, за него е по-важно признанието на хората. Тетралогията му "Железният светилник" е колосална летопис за извисяването на българската революционно-демократична мисъл. Тя изобразява Илинденската епопея като време на активно формиране на националния характер.

След първите три книги от тетралогията, Талев написва и издава "Самуил, цар български" - тритомен роман-летопис за края на Първата българска държава.

Още

Никола Вапцаров - племенник: През 2018 г. ще искаме ексхумация на тялото на поета

През 1962 г. излиза сборникът му "Разкази. Повести", с подзаглавие 1927-1960. В него Талев рисува широки картини на живота, в които героите му се борят за по-добър живот, градят силни характери в стремежа си за щастие.

Екранизацията на "Железният светилник" - филмът "Иконостасът", бе наистина една чудесна илюстрация на невероятния талант на Талев да разказва епични истории за обикновени хора с необикновени характери.

Произведенията му са преведени на повече от 20 езика, а публицистиката му е любопитна и акстуална и днес. Тя е едновременно и много лична, и полемична; изпълнена с много страст и емоции; с много родолюбие.

Личният архив на писателя се съхранява от неговите наследници в родовата къща на Талеви в Бистрица. Внукът на писателя - Климент Талев разказва в едно интервю, че води битка срещу "пиратите" на дядовото си творчество, в лицето на държавата Македония, които си позволиха да "приватизират" "Илинден" и да подменят думата "българи" в романа с "македонци".

"Дори втората половина от живота ми да мине в съдебни разпри, смятам да стигна до победен край, защото това е дълг на всеки автентичен Талев", заявява Климент Талев в интервю за в. "Труд".

120-годишнината на писателя Димитър Талев бе отбелязана тържествено в БАН, с представянето на 15 тома на издателство "Захарий Стоянов", съдържащи анализи и коментари на писатели и учени - литературоведи и историци, както и документални свидетелства за живота и творчеството на писателя.

Димитър Талев бе представен като ярка личност в българската литература.

"Творчеството му, посветено на Македония и националноосвободителните борби на народа ни, е завършена философия на историята. Героите му са живи и истински, словото му - изящно и покоряващо, повествованието - увлекателно, родолюбието - неповторимо. Всичко е като у действително велик писател", отбелязват издателите.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Греди Асса: Трябва да се изгубиш, за да се намериш

Още

Фондация "Стоян Камбарев" изпрати фентъзи писател на световен мастър клас за драматургия

Още

Койна Русева: Ако можех да се върна назад, щях да стана космонавт

Още

Веселин Портарски или как се става писател в Германия