На 15 юни 1872 г. във Варна се ражда един от първите модернисти в българската литература - писателят Антон Страшимиров. Баща му е зидар, преселник от разложкия край. Животът на семейството не е лек. Малкият Антон е едва на 13, когато тръгва да работи из Добруджа. Слугува в кръчми, бере тютюн, после се захваща да работи като книговезец, пробва се като бояджия. За момчето няма срамна работа. Не изпуска и учението. Последно учи в Земеделското училище в Садово и въпреки че го напуска, без да го завърши, е впечатляващо образован. Започва работа като начален учител в различни села по родното Черноморие. Проявява се като будна личност с просветителски дух. Редактира в. "Глас от Изток" в Бургас и започва живо да се интересува от политика. Заинтригуван е от идеите на т.нар. народнически социализъм. Бил е три пъти депутат в Народното събрание. Но онова, което остава с непреходна стойност в съзнанието на българите, е неговата литературна дейност. Дори само ако ни беше оставил романа "Хоро" и комедията "Свекърва". 

Знаменателна в живота на Антон Страшимиров е 1895 година, когато заминава за Берн, Швейцария, и там слуша лекции по литература и география. Запознава се с творчеството на Ибсен и Метерлинк. Завръщайки се в България, започва работа като гимназиален учител във Видин и редактира научно-популярно списание.

Още

Мрачният прорицател на утопията "Септември ще бъде май"

През 1899 г. започва работа в Педагогическото училище в Казанлък, но заради едно спречкване с кмета на града, в което афектът му стига връхната си точка, е уволнен за "хулиганство". Приема уволнението си с гордо вдигната глава и не променя "сприхавия" си характер.

От ляво на дясно: Иван Харизанов, Антон Страшимиров, Христо Чернопеев, Петър Китанов

Политиката все повече започва да го вълнува. Записва се като четник в четата на Яне Сандански и участва в македонското освободително движение. Една година след като е уволнен като учител в Казанлък, става делегат на Казанлъшкото дружество на Седмия македонски конгрес. Избран е за делегат и на Осмия македоно-одрински конгрес.

Още

"Приказка за стълбата" - мрачното проникновение на "слънчевото дете" Христо Смирненски

Паралелно с революционната си дейност, редактира в. "Реформи", орган на Върховния македоно-одрински комитет, списанията "Звезда" /изд. в Търново/ и "Културно единство" /изд. в Солун/. Пише в официалния орган на ВМОРО - в. "Дело".

Антон Страшимиров е доверено лице във ВМРО. На него са поверени 3000-те лири от откупа на Мис Стоун. Случаят предизвиква международен отзвук. Страшимиров е наистина, както сполучливо се изразява народът - "шило", което "в торба на седи". Политическата му кариера върви паралелно с редакторската работа. През 1901 г. започва да издава сп. "Наш живот". Избран е за депутат в XII Народно събрание. През 1907 г., след убийството на задграничните представители на ВМОРО - Иван Гарванов и Борис Сарафов, писателят е арестуван, но по-късно е освободен. Бил е три пъти депутат - освен в XII, в XV и в XXII Народно събрание.

От ляво на дясно: Христо Силянов, София Малиновска-Силянова, Тодор Добринович, Антон Страшимиров, Стефка Страшимирова, Михаил Герджиков, Пейо Яворов, 1904 г.

Животът на този човек е динамична сплав от енергия на няколко фронта. В прекия и в преносния смисъл на сдумата. Страшимиров участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник "Военни известия" и списание "Отечество". След войните редактира списание "Наши дни", създава "Българска общодостъпна библиотека". Редактира и помага на млади писатели като Христо Ясенов, Марко Марчевски и др.

След Септемврийското въстание през 1923-та написва в позив знаменитите думи:

"Клаха народа, както и турчин не го е клал!"

Страшимиров безстрашно се опълчва на Цанковия терор и основава помощен комитет за подпомагане на сираците.

Още

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

Той е един от първите редактори на сп. "Пламък", издавано от Гео Милев и Марко Марчевски, но когато се оказва, че авторът на "Септември" е по-опасно гневен и от него, предрича спирането на списанието. Така и става...

Страшимиров не прекратява с вестникарството. Той намира онази тънка граница между информацията и патоса, че написаното да достига до масите. В това е неговият голям принос за силата на периодичния ни печат в онзи период на държавно мракобесничество. Последователно този умен човек и буден общественик издава вестниците "Звезда", "Новини" и "Ведрина".

Антон Страшимиров е един от първите български политици, който се обявява в защита на евреите, още с идването на власт на нацистите в Германия. Той е сред съучредителите на Комитета за защита на евреите, заедно с Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. честни граждани и общественици. Властта се обявява срещу Комитета и преследва организаторите му, осуетява събранията им, но никой от тези знаменити личности не се отказва от хуманното дело.

Стефка и Антон Страшимирови. Снимка: Димитър Карастоянов

Страшимиров понася ударите в живота си смело и с гордо вдигната глава. Този достоен човек, обаче, като дете се сломява след смъртта на съпругата си. Сякаш осиротява след загубата на своята вярна другарка в живота. В много кратко време здравето му се влошава. Сърдечна криза го принуждава да потърси помощ за операция в чужбина. Умира в болница във Виена, на 7 декември 1937 г. Погребан е в София.

Всъщност, още в началото на творчеството си, писателят декларира своя дълбок поклон пред жените на България. В първата си повест "Щастието на един век" /др. "Габровка", "Еснафка",сп. "Български преглед", 1900 г./ писателят възхвалява добродетелите на българката - тя е пазителката на родовите традиции от предосвобожденската епоха.

Още първото публикувано стихотворение на Страшимиров ясно отразява характера на този дръзновен човек:

"Мъчно, тясно ми е - простор ми дайте" ,

написва Страшимиров, под псевдонима Мирьо. И първия си разказ - "Дулчев" публикува анонимно. "Сякаш още сам не е убеден в качеството на белетристиката си, а не че се крие зад псевдоними от чувство за самосъхранение!", казва по този повод акад. Петър Динеков.

От повестите на Страшимиров "Змей" и "Кръстопът", вече е ясно, че на небосклона на българската литература се е появил един автор, който е безспорно явление. В тези повести няма само семейнобитови сюжетни линии, но се изобразяват народопсихологични явления като суеверието и предразсъдъците в българското село, политически явления като селските бунтове. Широкомащабната по идеи платформа, върху която се развива действието, говори за един автор, който не просто разказва истории, а развива теории.

В романа на Страшимиров "Есенни дни" идва ред и на любовта. Но и тя не е самоцелна тема, а любов, наситена с драматични конфликти .

В поредица от романи по-късно Страшимиров ще се насочи към духовната криза на интелигенцията. Един от най-силните в това отношение е романът му "Смутно време". В творбите на писателя с градска тематика, като "Среща", "Висящ мост", "Бена", "Пропаст" и др., Страшимиров продължава да търси новите социални, икономически и психологически промени в градския начин на живот, опитва се да обясни драмата на мислещия човек, на интелигента.

Снимка: "Изгубената България"

В цялото си творчество Антон Страшимиров е автор, който прокарва нова пътека в българската литература - на навлизането й в новите мисъл-форми на модернизма.

Но безспорен връх в неговото творчество си остава романът "Хоро". На фона на погрома от потушаването на Септемврийското въстание от 1923-та, Антон Страшимиров прави унищожителна дисекция на разпада на българското общество. Повествованието започва със сватба, а всъщност, както сполучливо се изразява един критик, е "разказ за смъртта". Кървавият ужас от хорото върху труповете на убитите, засяга душевността по изключително болезнен и запомнящ се начин. Страшимиров с пълна сила дава проява на собствения си характер - той е непоправим бунтар.

Такъв е и в недовършения си роман "Роби". "Той е гневен заклеймител на насилието и яростен борец за хуманност. Страшимиров умее да описва събитията по толкова драматичен начин, че сякаш е роден за драматург!...", пише един критик.

Първата му пиеса "Сватба в Болярово", играна от трупа "Сълза и смях" през 1900 г., е сценична разработка на романа му "Есенни дни". Страшимиров е автор и на пиесите "Вампир", "Мрак", "Къща" и "Свекърва". Последната не слиза от репертоара на родните театри и до днес. Комедията "Свекърва" е написана за откриването на Народния театър в София, и оттогава насам е играна стотици пъти.

Комедийният жанр му се удава по неповторим начин. Но са също толкова силни драматичните произведения на Антон Страшимиров, посветени на освобождението на Македония - пиесите "Прилепски светци" и "Отвъд". 

Произведения на Страшимиров са преведени на много чужди езици.

С право може да се каже, че Антон Страшимиров е световноизвестен автор. Една неуморна личност, с капацитета и таланта на творец от световен ранг и космополит - гражданин от авангарда на човечеството.

Еми МАРИЯНСКА