Айн Ранд е призната за един от най-големите мислители на 20-и век. Това признание е истински феминистки триумф, макар тя самата да се обявява срещу феминизма. Айн Ранд е индивидуалист, който има собствена теория за света, политиката и хората. Обективизмът й я превръща в скандален автор, но романите й продължават да имат милиони почитатели по света.

Алиса /Айн/ - вдясно, с двете си сестри /Снимка: Ayn Rand Archives/

Истинското й име е Алиса Зиновиевна Розенбаум. Родена е на 2 февруари 1905 г. в Санкт Петербург, Русия. Умира на 77-годишна възраст в Ню Йорк, САЩ, на 6 март 1982 г. Айн Ранд става известна със своята рационална философия, която тя самата нарича "обективизъм". И до днес нейни мисли вълнуват много хора по света, които търсят пътеки в смисъла на човешкото съществуване и взаимоотношенията между хората.

Ранд е автор на много философски есета за свободната воля, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката и политическата философия. Има издадени пет сборника с есета: Добродетелта на егоизма, Непознатият идеал, Новото ляво: Антииндустриалната революция, Философията: кому е нужна, Гласът на разума и др. , които демонстрират един дълбок ум, който не се примирява с традиционалисткото мислене и търси хоризонт за свободата на разума.

Освен на философски есета, Айн Ранд е автор на романите "Ние, живите", "Химн", "Атлас изправи рамене" и др. Автор е и на сценарии за киното.

Най-общо казано, Айн Ранд проповядва независимост с идеите на капитализма, и срещу всички форми на колективизма и религията. Тя е привърженик на т.нар. "рационален егоизъм".

За идеите, които развива в зрялата си възраст, до голяма степен способстват нейните корени - родена е в семейството на евреи агностици от средната класа. Тя е най-голямата от трите деца на фармацевта Зиновий Розенбаум и Анна Каплан.

Още като съвсем малка Алиса /Айн/ се интересува от литературата и киното. На 7 вече мечтае да пише романи. На 13 става страстна почитателка на творчеството на Виктор Юго. И изведнъж това момиче, така отдадено на литературата, в гимназията се запалва по... математиката и прави първата си изложба със снимки от филми. Постепенно киното завладява изцяло въображението й.

Снимка: Ayn Rand Archives

Когато в Русия избухва Октомврийската революция, Алиса е въодушевена като повечето хора от средната класа. Но с идването на власт на Болшевишката партия, когато семейството й е принудено да се премести в Украйна, първоначалният й възторг се превръща в неприязън към новия ред.

През 1922 г. семейство Розенбаум се завръща в Санкт Петербург и Алиса започва да следва история и философия в университета. Там се запознава с творчеството на Едмон Ростан, Фридрих Шилер, Аристотел и Фьодор Достоевски. След като завършва университета, младата бунтарка се записва да следва в Държавния институт по кинематография, където се запознава с американската култура и кино. Младата Айн все повече се възхищава на американското общество, на ценности като позитивизма и идеали като "американската мечта". След като написва няколко публикации за американското кино, през 1925 г. тя получава американска виза. Заминава уж с цел посещение на свои близки в САЩ, но остава там завинаги.

Алиса /Айн/ пристига в Ню Йорк на 19 февруари 1926 г. Първите ѝ впечатления от небостъргачите я очароват и вдъхновяват за сюжета на романа й "Изворът". Заминава за Холивуд, където работи като сценарист за продуцента и режисьор Сесил Демил и се омъжва за актьора Франк О"Конър. Двамата остават заедно до смъртта на аактьора през 1979 г., макар междувременно - между 1960-а и 68-а да има извънбрачна връзка с психотерапевта Натаниъл Брандън.

На 13 март 1931 г. Ранд получава американско гражданство. Горда от това, в своя реч пред военната академия Уест Пойнт тя заявява:

"Мога да кажа, не като патриот, а като човек, напълно запознат с понятия като метафизика, епистемология, морал и естетика, че Съединените американски щати е най-великата, най-благородната и в своите основополагащи принципи - единствената морална държава в световната история."

Именно това е времето, в което руската еврейка Алиса Розенбаум сменя името си официално на Айн Ранд.

По онова време тя все още работи над сценарии за Демил, като се опитва да пробие в Холивуд. През 1934 г. Ранд поставя пиесата си "Woman on Trial" в Холивуд, която по-късно става популярна с ново заглавие - " Нощта на 16 януари". След Холивуд тази пиеса е поставена и на Бродуей. Пиесата е новаторска - включва активното участие на зрителите. Представлява съдебен процес, в който жури, избрано сред хората от публиката, трябва да определи какъв да бъде краят. Айн Ранд става все по-популярна като оригинален автор с неконвенционални идеи.

Ръкописът на романа й "Ние, живите" вижда бял свят през 1936 г. - три години след като е написан. Книгата описва трудния живот на семейство, преследвано от комунистическия режим, подложено на мизерия и изгнание. Първоначално интересът към романа е слаб, но по-късно се превръща в бестселър.

През 1938 г. Ранд публикува в Англия своя антиутопичен роман "Химн", който също е почти обречен - не го приема нито едно издателство в САЩ. Тя, обаче, не се отказва от писането.

Сред звездите на Холивуд - с Гари Купър (Снимка: Ayn Rand Archives)

Бавно и усърдно тази жена си пробива път в литературата, политиката и философията по толкова забележителен начин, че от нея започва да се възхищава целият мъжки свят.

Първият й наистина голям успех идва с публикуването на "Изворът" на 18 май 1943 г., след седем години, прекарани в писане. Първоначално отхвърлен от дванадесет издателства поред, накрая ръкописът е приет от издателската къща Bobbs-Merrill и добива световна известност. Още веднага са продадени 6 млн. копия, а отхтогава до днес се продават по още 100 000 бройки годишно.

През 1949 г. Warner Brothers заснемат филм по книгата с актьорите Гари Купър и Патриша Нийл. Същата година той е разпространен и във Франция под името "Бунтарят".

Ранд адаптира за киното и книги на други автори. Романът "Pity My Simplicity" на Кристофър Маси, през 1945 г. е номиниран за Оскар под заглавието "Любовни писма".

Междувременно Ранд работи върху статията "Моралните устои на индивидуализма" и се премества да живее в Калифорния, за да редактира сценария на романа си "Изворът". През септември 1944 г. романът е класиран сред шестте бестселъри на годината от New York Times.

В Калифорния писателката-сценарист и философ се запознава с видни световни знаменитости, като архитекта Франк Лойд Райт, от когото тя се възхищава; завързва приятелство с либертарианската писателка Изабел Патерсън и между двете се заформя взаимно влияние по отношение на възгледите. Есето на Изабел Патерсън "The God of the Machine" е наречено от Айн Ранд "Библията на капитализма".

Снимка: Ayn Rand Archives

През 1946 г. Ранд започва работа по романа "Атлас изправи рамене". От изтощение заради денонощния труд, стига до тежка депресия. Романът е над 1000 страници. Пръвоначалният му тираж е скромен - 100 000 копия, но само за година се превръща в бестселър. Според проучване сред американците от 90-те години на миналия век, този роман е най-влиятелната книга след Библията.

Айн Ранд е първият американски интелектуалец, който заклеймява комунистическата пропаганда във филмовите среди. Тя става автор на 13 принципа срещу комунизма. На 23 юни 1949 г., след премиерата на филмовата адаптация на "Изворът", Ранд и съпругът й решават да се преместят в Ню Йорк, където тя да продължи с писателската си дейност.

През 1950 г. Айн Ранд и нейни близки приятели сформират група, която има за цел да се противопостави на колективистките схващания. Така се ражда философското движение, наречено от нея обективизъм. Групата основава института "Натаниъл Брандън" и списанието "The Objectivist". В него тя публикува статии, с които полага основите на своите философски есета, най-вече на сборника "Добродетелта на егоизма".

От 1961 г. Ранд публикува своя рубрика в седмичника "Los Angelis Times", която става много популярна в Америка. Писателката обикаля като лектор много университети в Щатите. По време на една лекция открито заявява, че е против участието на САЩ във Втората световна война и застава твърдо зад Израел във Войната от Йом Кипур. Ранд смело изказва мнения по редица обществени проблеми, които нейната философия е в състояние да разреши: равенството между половете, хомосексуалността, расизмът и заетостта.

През 1963 г. е удостоена с почетна докторска титла.

През 60-те години на миналия век Ранд има връзка с психотерапевта Натаниъл Брандън, но двамата я прекратяват и остават при съпрузите си. Раздялата на Ранд с Брандън бележи края на института "Натаниъл Брандън" и разваля отношенията ѝ с някои от приятелите ѝ обективисти. Тя определя това отношение към себе си, като "непристойно отношение към личния ѝ живот". През годините има близки приятелства с мъже, но никога не изоставя съпруга си. Сприятелява се с астронавта Майкъл Колинс, с писателя Мики Спилейн и музикалния критик Диймс Тейлър, с когото поддържа връзка дълго време.

Снимка: Ayn Rand Archives

През 70-те години здравето й силно се влошава - оперират я от рак на белия дроб. През януари 1976 г. публикува своята последна статия на тема от геополитиката.

През 1981 г. Ранд свиква своите последни конференции. На 6 март 1982 г. умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Ню Йорк. На погребението се стичат много нейни приятели и последователи обективисти. В завещанието си Айн Ранд посочва Леонард Пейкоф като наследник на нейната интелектуална собственост. Той от своя страна основава институт на името й - "Айн Ранд".

Айн Ранд се изявява като отявлен пацифист: тя се обявява против участието на САЩ в Първата и Втората световна война, както и в Корейската война. Отстоява принципа, че единственият повод за война е самоотбраната. Ранд се противопоставя публично и на Виетнамската война и участва в протестна манифестация в защита на американските войници. Осъжда международната взаимопомощ, подхранваща икономическите войни и вмешателството на САЩ в политиката на другите страни, под формата на фалшив алтруизъм.

Ранд има изказвания за расизма, за културата на отношенията между мъжа и жената, за хомосексуализма, за екологията и пр. Изобщо, по широк кръг теми.

За нея най-голямата добродетел е съчувствието. Почтеността в нейните възгледи е израз на способността да отстояваш идеи, т.е. да мислиш. А любовта е "преклонение, обожание, прослава и поглед към небето".

Айн Ранд /Снимка: Ayn Rand Archives/

"Тя не е бинт за гнойна рана. Онези, които говорят най-невежествено за любовта, са хората, които никога не са я изпитали. Те сваряват разреден бульон от състрадание, съчувствие, презрение и безразличие, и го наричат любов.

Ако узнаеш какво значи да обичаш, да изпитваш всеотдайна страст към най-възвишеното, - не си способен на нищо по-малко", казва Ранд.

За нея смисълът на живота са Любовта и Трудът.

И може би това е най-подходиящият финал от разказа ни за тази жена, на празник като Осми март, обърнат към жените - към онези, които са призвани да носят любов - от раждането си, през раждането на нов живот, и преминавайки през идеи в името на възпитанието на човечеството, водени главно от едно доминантно чувство - Любовта!

Еми МАРИЯНСКА

Снимка: Ayn Rand Archives

Избрани мисли на Айн Ранд: 

"Истината не е за всички хора, а само за онези, които я търсят."

"За да каже някой "аз те обичам" на някого, трябва първо да може да каже "аз"."

"Парите са само инструмент. Те ще ви заведат където поискате, но не могат да ви заменят като шофьор."

"Смятате, че парите са коренът на всяко зло? А някога задавали ли сте си въпроса кой е коренът на парите?"

"Всяко нещо винаги има две страни - едната е права, а другата - грешна. Тази по средата е винаги дяволска."

"Стълбата на успеха най-лесно се изкачва, когато стъпваш върху стъпалата на възможностите."

"Горната класа е миналото на една нация, средната класа е нейното бъдеще."

"Креативният човек е мотивиран от желанието да успее, а не от желанието да задмине другите."

"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора."

"Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване."

"Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина."

"Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно."

"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят."

"Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните."

"Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена."

"Моралът свършва там, където започват оръжията."

"Въпросът е не кой ще ме накара, а кой ще ме спре."

 "Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина - или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите."

АЙН РАНД