ЖИВИТЕ ЛЕГЕНДИ НА СВЕТОВНОТО КИНО
Жената-блян Анук Еме
В нея са били влюбени Фелини, Мастрояни и "половината мъжки свят", пишат критици
Автор : Еми Мариянска / 17406 Прочита 7 Коментара

Помните ли филмите "Сладък живот", "Осем и половина" и "Един мъж и една жена"? - Тези ленти са записани със златни букви в историята на киното, а в тях грее невероятното присъствие на една жена със звездното име Анук Еме.
Истинското й име е Франсоаз Жюдит Сориа̀ Дрейфюс / фр. Françoise Judith Sorya Dreyfus/, родена е през далечната 1932 г. в Париж, носителка е на Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм /1967 г./ и е живата легенда на световното кино. На фестивала в Кан всички успяха да се уверят в това, че тя е от онзи рядък тип женски същества, които въпреки възрастта остават недокоснати от времето и напълно оправдават прозвището си - "жената-блян".
Анук Еме има толкова специфична физиономия, че когато за пръв път се появява на екрана, критиците възкликват: "Тя е олицетворение на парижкия стил, съчетан с изящното лице на гръцка богиня!" Художници се произнасят, че тя сякаш е слязла от платната на Модилиани, а великият Унгаро й посвещава парфюма си "Дива".
Красота като нейната дотолкова се набива на очи, че киното започва да се интересува от нея още преди да навърши 14. Първият й филм е "Дом до морето". Заради титрите на филма се налага да й измислят кратък псевдоним. Така Франсоаз става Анук Еме.
А всъщност младата Франсоаз мечтаела да стане балерина, въпреки че родителите й били потомствени актьори. Очевидно професионалното й поприще било предопределено, но не и успехите й - няма друга актриса във френското кино, която да е постигнала такова всеобщо харесване, като Анук Еме.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Актрисата е буквално обожавана и от режисьорите, и от мъжете си, и от зрителите. Пресата я кръщава "Любимата".
Детството на малката Франсоаз, обаче, никак не е розово. През юни 1940 г. Франция е окупирана от нацистите. Бабата и дядото на Франсоаз са евреи. Депортират ги в концлагера Освиенцим, където ги убиват.
Франсоаз е само на 8 и душата й е буквално покрусена от тяхната смърт. Споменът оставя горчиви следи в сърцето й.
Човекът, който я забелязва за киното, е френският режисьор Анри Кайат, но звездата на Анук изгрява и засиява ярко през 1959 г., когато се снима във филма на Федерико Фелини "Сладък живот".
С Марчело Мастрояни във филма "Сладък живот" на Фелини
Следва още един златен филм - "Осем и половина", в който актрисата показва, че не само е красива, но носи таланта на драматична актриса.
Кадър от филма "Осем и половина"
След филма "Един мъж и една жена" на Клод Льолуш, публиката обявява Анук Еме за суперзвезда. Въпреки баналния сюжет на филма, той е награден на кинофестивала в Кан през 1966 г., а после получава и два Оскара - за най-добър задграничен филм и за оригинален сценарий.
С Жан Луи Трентинян в кадър от филма "Един мъж и една жена"
През 1967 г. Анук Еме е наградена със Златен глобус и е на върха на славата, но си остава все така непринудена и достъпна за зрителите - "Любимата".
Анук Еме има зад гърба си четири брака и на пръв поглед личният й живот не изглежда като пример за семейно щастие.
Истината е, обаче, че тя докрай оставала любимата жена на своите съпрузи.
Личният й морал не допуснал нито веднъж компромис в брака, срещу което изисквала същото и от мъжете си - не понасяла фалша в отношенията и ако забележела дори и най-дребен нюанс на нещо подобно, без драми се разделяла с тях.
А те продължавали да я обожават. Вероятно затова говорят за нея, че е "жената-блян".
Анук Еме притежава таланта на родена аристократка, макар да няма такъв произход. Нейната сдържаност, умереният грим и класическият й маниер на обличане, и до днес поддържат имиджа й на кумир за подражание.
Тя вече повече от половин век, ако тръгнем от годините, в които става известна, е олицетворение на женствеността.
На последната й поява на кинофестивала в Кан
В Анук се влюбвали и режисьорите, и партньорите, с които се снимала. Сред тези нейни обожатели са имената на Федерико Фелини, |Марчело Мастрояни , Жан-Луи Трентинян и др.
Съдбата я орисва на дълголетие, и днес 86-годишната Анук Еме продължава да е на пиедистала на славата. Последно се снима през 2002 г., когато игра във филма "Наполеон".
От избраната й филмография мнозина от по-старото поколение я помнят във филмите "Лола", "Сто и една нощи", Прет а порте", "Да живее животът" и др.
Анук Еме е наистина пример за това, че изкуството може да работи за дълголетието на тялото и душата по един неповторим начин. Един от съпрузите на актрисата казва, че тя живеела личния си живот "между романтичните си роли и прозренията от тях".
Във всеки случай уникалната външност на актрисата, загадъчният й поглед и поведението й на изискана дама, не само на екрана, но и в реалния живот, остават без аналог в историята на киното. Тя е неповторимата Анук Еме!
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.