Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

НА ФОКУС

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Големият германски режисьор споделя за своята любов към фотографията, възгледите си за усамотението и идеята за "общото благо"

Вим Вендерс позира за снимки в ресторант Gropius Mirror в Берлин по време на 69-тото издание на Берлинале, 15 февруари 2018 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Признат за един от най-важните режисьори на нашето време - Вим Вендерс (р. 1945, Дюселдорф), развива и паралелно обширно фотографско творчество. От части, за да избяга от яростната среда на филмовата индустрия, която той първи превърна във фотография.

"Правенето на филм е много социална дейност. Това е дълъг процес и историята, която искаш да разкажеш, минава през много ръце. С фотографията всичко е различно.

От американския Запад до неговата родна Германия, Вендерс изобразява места на усамотението: градове, пустини, шосета, места, през които човечеството непрекъснато се движи.

В това интервю разговаряме с Вим Вендерс за движението Black Lives Matter и епидемията с COVID19.

Поводът за него е последната изложба с фотографии на Вим Вендерс "Във времена на усамотение" в лондонската галерия Bastian, която продължи до 1 август 2020 г. 

Вим Вендерс представя своя филм "Папа Франциск. Човек на думата си" на 71-ия Международен кинофестивал в Кан през 2018 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

- Как мислите, че обществото може да се поучи от настоящата криза?
Трябва да си спомним една забравена отдавна концепция: "Общото благо!". Всички сме свикнали първо да мислим за себе си, за собственото си здраве, за собственото си богатство и благосъстояние, за собствения си растеж, за собствените си привилегии. Това "собствено" обаче реферира към "нас", "нашето", "нашата група, нашата професия, нашето изкуство, нашето общество". Пандемията в своя глобален обхват напомня и за още нещо: за "нашата човешка раса". За нашата планета, на която нямаме заместител, липсва ни Планета Б.

Това забравено измерение "нас" сега се възроди. Мисля, че е много показателно, че веднага след пандемията се появи първото голямо движение след Движението за граждански права на чернокожите или Революцията през 1968, протестите на Black Lives Matter предизвикаха вълнения не само в САЩ, а на глобално ниво. Това е човечество, което се бори за общото благо, наречено "равенство". Друго почти забравено понятие...

Снимка: Вим Вендерс/ Източник: Bastian Gallery, London

- Усамотението и търсенето на уединение са повтарящи се теми в работата Ви. Как виждате разликата между търсеното усамотение и изолацията, която ни се наложи?
Усамотението е състояние на благодат. То не бива да се бърка със самотата. Карантината и изолацията могат да доведат до спокойно уединение също както могат да доведат и до болезнена изолация. Тъй като това на всички ни се случи за първи път, наложиха ни го, повечето от нас не сме мислили, че можем да гледаме на това като благословия. Или ако сме чувствали, че е, понякога твърде много сме се срамували, за да го признаем, чувствайки се виновни за нашето привилегировано уединение, докато други хора в същото време страдат от болезнена изолация.

Ако виждате усамотение в някои мои герои и героини, това не е, защото тези мъже и жени не изживяват изолацията си като нещастие, напротив, те ѝ се наслаждават. Например Кейт (изиграна от Шарлот Генсбур) във "Всичко ще бъде наред" или героинята на Мишел Уилямс - Лана в "Земя на изобилието". Няма нищо меланхолично или тъжно в тези жени.

Те са станали такива, каквито са, благодарение на тяхното усамотение и те сами са го избрали пред други възможности за социална среда. В крайна сметка това може да бъде начин на дефиниране на споменатите от Вас понятия за "усамотение" и "изолация". В усамотението ти си изцяло себе си, почиваш, защитен от своята идентичност. При самотата и изолацията тази идентичност е в опасност или може да бъде унищожена.

Снимка: Вим Вендерс, "Street Front in Butte, Montana", 2000 (Източник: Bastian Gallery, London)

Още

Вим Вендерс пред софийски ученици: Мислете критично!

Вим Вендерс пред софийски ученици: Мислете критично!

- Обикновено правите снимки докато сте сам, продължихте ли с фотографията по време на изолацията или това е нещо, което правите само, когато пътувате?
Въпросът Ви ме кара да се усмихвам. Защото наистина се опитвах да запазя това за себе си. Да, снимах по време на карантината. Опитвах се да се справя със собственото си доброволно ограничение да снимам, поне сериозно, само, когато пътувам. Сега за първи път се опитах да снимам онова, което се нарича с понятието родина (Heimat). Докато съм вкъщи. Виждайки, за първи път от детството ми, как зимата се превръща в пролет на едно място.

Снимка: Вим Вендерс, "View from NY window", 1975. (Източник: Bastian Gallery, London)

- Бяхте млад, когато пътувахте из Америка и правехте филми за пътя, за пътуването. Изглежда доста нетипично за германски режисьор, какво беше онова, което Ви привлече в Американския Запад?
Това беше един зареден пистолет за мен, така да се каже (смее се). Бях толкова подготвен от т.нар. "фалшиви" уестърн романи, които четях, като Карл Май, а по-късно гледах всички онези уестърни от Джон Форд, Антъни Ман, Хауърд Хоукс и много други, обичах фотографиите на Едуард Къртис на индианците в САЩ, също четях и "истинските" уестърн романи като например Алън льо Мей... Нямаше никакъв начин да не отида там. Просто дължах това на себе си.

Изглеждаше като връщане вкъщи от една страна, познато по странен начин, а от друга страна беше огромно разочарование, че Западът е много повече изобретение, един мит, който не издържа. И все пак беше много добре за живота ми да пресека сам този мой древен пейзаж, да видя едновременно истината в него и същевременно неговата измислица и така да мога да го прогоня от собственото си подсъзнание.

Снимка: Вим Вендерс, "Cloud Nine", 1980. (Източник: Bastian Gallery, London)

- Пътували сте много време с Ани Лейбовиц, която вижда себе си като артистка, а не като фотографка. До каква степен Вие виждате себе си като режисьор, фотограф, артист?
Винаги съм поддържал тезата, че като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист. Тъй като процентът на изкуството в правенето на филми е минимален, по-голямата част от този процес е много "земна" и "профанна" работа: правна и административна, счетоводство, броене на пари, четене на договори и бюджети, работа като туристически агент и екскурзовод, на пост си като психолог, мениджър, удобен за всичко човек - момче за всичко. Тъй като не съм само режисьор, но и продуцент на собствените си филми, много голяма част от това е много прозаично.

Все пак аз съм наивен в идеята киното да представя "Седмото изкуство", така че някои от нас трябва да бъдат и артисти в определени моменти от днешните времена.

След това се появяват проекти като моята скорошна 3D инсталация за фондация "Beyeler", "Две или три неща, които знам за Едуард Хопър", където действително почувствах, че артистичният ми принос е по-голям и че работих повече като художник. И това в края на краищата беше първоначалното ми желание, докато целият филмов бизнес ми отклони вниманието.

Не съжалявам, не ме разбирайте погрешно. Но художниците не са включени във всички тези светски неща, с които филмовите режисьори и продуцентите постоянно се сблъскват. Понякога им завиждам.

Снимка: Вим Вендерс, "Waterfall", 1973. (Източник: Bastian Gallery, London)

- Преди няколко години споделихте, че фотографията е нещо от миналото. Все още ли поддържате това мнение и ако да - какво намерихте, за да го замените?
Говорих за фотографията като аналогово средство, каквото то е било повече от 150 години. Тази представа наистина е нещо от миналото, със собствената си традиция, история, професионални навици и т.н. Тогава предлагах да се намери нова дума за цифрова фотография, аз самият започнах да пиша думата с двойно "ф" - тъй като съм доста убеден, че двeте медии се превърнаха в нещо много различно едно от друго и е подвеждащо да наричаме и двете "фотография".

Embed from Getty Images

Казах това в интервю в Лондон и скоро след това бях залят с писма на хора, които се бяха съгласили с мен и предлагаха различни думи за този нов вид фотография. Имаше някои много забавни предложения, на мен много ми хареса например "фалшиграфия".

Все още мисля, че дигиталната фотография е съвсем различна игра. Работата с негатив, с "оригинала", с "доказателството за автентичност" е процес с толкова голяма интимност, а оттеглянето от него към новата технология на дигиталните практики с техния изцяло нов език, заслужават ново име.

Имайте предвид, че аз самият започнах да работя с дигитални средства, най-малкото докато пътувам. Миналата година правих дълго пътуване в Китай и знаейки, че ще минавам през стотици скенери и рентгенови лъчи, беше безнадеждно дори да си помисля, че ще заснема това на лента.

През последните години толкова често се прибирам вкъщи и намирам негативите си, повредени, разтопени и ненужни, след като многократно съм минавал с тях през скенери. Осъзнах, че е въпрос на време на отстъпя. Доскоро все още можеше да се настоява филмовите ролки да заобиколят скенерите по летищата, но днес това вече е безнадеждна битка. Така се научих да оперирам с дигитални фотоапарати. Те са се развили до техническо чудо и наистина получавате страхотни резултати с тях. Но все пак това е много различен процес. Моето око е по-различно през аналоговия обектив и съвсем друго през дигиталния. Това е различно мислене, различно отношение.

Интервюто с Вим Вендерс е по повод неговата изложба в Bastian Gallery London и е специално за сайта artlyst.com.
Превод: Юлия Владимирова

Embed from Getty Images

Още

"Потапяне" на Вим Вендерс тръгва по кината от днес

"Потапяне" на Вим Вендерс тръгва по кината от днес

Още

Киномания показва новия филм на Вим Вендерс за Папа Франциск

Киномания показва новия филм на Вим Вендерс за Папа Франциск

Още

Вим Вендерс ще представи лично филма "Катедрали на културата 3D"

Вим Вендерс ще представи лично филма "Катедрали на културата 3D"

Още

Вим Вендерс идва на 22-рия София филм фест с най-новия си филм „Потапяне”

Вим Вендерс идва на 22-рия София филм фест с най-новия си филм „Потапяне”

Още

Илдико Енеди - унгарката, която спечели Берлинале

Илдико Енеди - унгарката, която спечели Берлинале

Още

Берлинале отбелязва 70-годишнината си със завръщане към политическите си корени

Берлинале отбелязва 70-годишнината си със завръщане към политическите си корени

Коментирай 0

1/1

Вим Вендерс позира за снимки в ресторант Gropius Mirror в Берлин по време на 69-тото издание на Берлинале, 15 февруари 2018 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Вим Вендерс представя своя филм "Папа Франциск. Човек на думата си" на 71-ия Международен кинофестивал в Кан през 2018 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)

Снимка: Вим Вендерс/ Източник: Bastian Gallery, London

Снимка: Вим Вендерс, "Street Front in Butte, Montana", 2000 (Източник: Bastian Gallery, London)

Снимка: Вим Вендерс, "Cloud Nine", 1980. (Източник: Bastian Gallery, London)

Снимка: Вим Вендерс, "Waterfall", 1973. (Източник: Bastian Gallery, London)

Снимка: Вим Вендерс, "View from NY window", 1975. (Източник: Bastian Gallery, London)

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът Милчо Манчевски: Холивуд взема много повече от артиста, отколкото дава

Македонският режисьор, който от 80-те живее в Ню Йорк, споделя, че "единственото нещо, което може да даде Холивуд, са пари. Но взема творческата свобода."

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Премиерата на спектакъла е на 25 септември в театър "Азарян"

Проф. Атанас Атанасов: Поставям пиеси, в които бих искал да изиграя всички роли

"Занзибар е една неосъществена мечта - един човек, който си измисля живота, един човек, който си измисля своето минало, своето настояще...", разкрива режисьорът на постановката "Любовникът от ZanziБар", с която ще бъде открит 100-тният юбилеен сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна

Гидон Кремер: Животът ми никога не е бил и никога няма да се превърне в "лов" на награди"

Големият цигулар и един от най-оригиналните и завладяващи музиканти на своето поколение пристига в София с две програми, които ще представи на 1 и 4 октомври със Софийската филхармония

Ода Жон: Изкуството няма пол

„Границите и забраните убиват изкуството“, споделя художничката

Маестро Павел Балев: Не съм срещал досега публика, която да може да бъде излъгана и Слава Богу, че е така!

"Честност към автора и произведението и респект към труда на музикантите", е енигмата на диригентската професия според изтъкнатия ни Маестро, който очакваме съвсем скоро в забележителен концерт с Диана Дамрау и Софийска Филхармония