Това е едно от най-големите завръщания във филмовата история. След промяната Илдико Енеди е една от надеждите на източноевропейското кино, но от 1999 тя не е снимала филм. Сега нейният "За тялото и душата" спечели 67-то Берлинале, един магичен филм за душевната близост на човека и животното и нежната любов на прага на касапницата.

Разговор с 61-годишната режисьорка, благодарение на втората важна филмова награда за Унгария през последните две години, след като Ласло Немеш взе "Оскар" през 2016 г. за най-добър чуждоезичен филм за "Синът на Саул".

Велт: Имаме доста вълци около Берлин. Вие ни донесохте елени. Това метафора ли е?

Илдико Енеди: Моите елени са реални животни в истински свят. Използвах много време за това, за да не се превърнат в кичозни животни от карикатурен филм. Те трябва да бъдат показвани в своето естествено обкръжение с естественото си поведение. Не щастливи животни, само нормални животни, различни от телетата в кланицата.

Велт: Разсъждавах: Те изглеждат толкова истински - възможно ли е да са създадени от компютър?

Илдико Енеди: Изобщо нямах пари за такова нещо. Срещнах един чудесен човек - Золтан Хоркаи, който има глутница вълци, която е развъдил, и с която работи във филми. Той има и елени. Без него щяха да ни отхвърлят.

Велт: Обикновено животните са само декорация във филмите.

Илдико Енеди: При мен не. Всеки кадър с тях беше планиран. Снимам хора през рамо, елените също са филмирани през рамо. Исках да покажа животните не като обекти в дивото, а като ситуация между хората. Когато снимахме Мария и Ендре в едно жилище, се ориентирахме по един документален филм на Дейвид Атънбъро.

Велт: Кое беше първото? Сцените с животните или с хората?

Илдико Енеди: За съжаление сцените с актьорите. Бяхме планирали първо да снимаме животните, но парите не дойдоха навреме. И трябваше да снимаме през януари, защото елените губят рогата си през февруари.

Велт: Едва тогава ли бяха сцените с животни. Правихте ли хореография на актьорите си според движенията на животните?

Илдико Енеди: Първоначално исках да свържа много по-близко хората и животните. Напр. Като видя еленът да надига главата - режем - и главата на Ендре допълва обратното движение. Но това е обвързано с пари.

Велт: Как човек успява да обясни една толкова невероятна концепция на своите спонсори?

Илдико Енеди: Имаше предостатъчно хора, които обявиха сцените с елените за невъзможни, дори един много добър мой приятел, отличен режисьор: "Ако искаш това, тогава използвай възможно най-малкото компютърна анимация", посъветва ме той. Но когато човек започва един такъв проект, остава сляп и се движи напред като в тунел. И мога да кажа: Благодаря на Бога за тунела.

Велт: Откъде започна всичко? От идеята за двама души, които сънуват едно и също нещо в една и съща нощ?

Илдико Енеди: Първоначалната идея беше да напавя филм за обвързаността и скритата страст. Затова моите образи бяха там, а те са чудесни хора, може и да не изглеждат привлекателни за обкръжението си. Тя е малко смешна, той е полу-осакатен и твърде стар. Исках да покажа красотата и страстта, която се проявява в техния живот. Можеш да откриеш невероятни неща за всеки, когато се приближиш до него. Сънят принуждава двамата да действат. Той беше малък мотор, който задвижи историята.

Велт: Във филма става дума и за всички тези сложни правила на социалното съжителство...

Илдико Енеди: Как се движиш? Какви сигнали изпращаш? За Мария това е едно явно минно поле, а аз имам трудности с това. Нашето общество изглежда толкова отворено, но те наказва тежко, ако не можеш да се нагодиш.

Велт: Първият Ви филм беше показан за първи път преди 18 години. Какво правихте през тези 18 години?

Илдико Енеди: Мога да кажа, че гледах деца - което между другото също е вярно. Но преди всичко бях отчаяна и се блъсках като побъркана, всеки божи ден през тези 18 години, за да стартирам моите проекти.

Велт: Но човек трябва да изкарва и пари.

Илдико Енеди: Бяха тежки години. Преподавах във висше училище за изобразителни изкуства и все още преподавам. Правя го с голямо удоволствие и се радвам на младите таланти, които срещам. Освен това заснех един сериал за HBO.

Велт: Вашата страна има много проблематично правителство от зпадноевропейска гледна точка и то въведе нови изисквания за филмите. Унгарският продуцент Андрю Вайна го направи за своя приятел Виктор Орбан. Сега въпреки това виждаме един прекрасен филм от Унгария. Как вървят тези неща ръка за ръка?

Илдико Енеди: Чаках две години, преди да подам сценария, защото и аз имам своите съмнения. Тогава си казах: Плащаш данъци за болници, улици, полиция и за унгарската култура. Това са и моите пари. Опитай!

Велт: Но как вашите филми отговарят на националистическата идеология на Орбан?

Илдико Енеди: Филмите на практика са единствената област на изкуството, която се радва на такава свобода в Унгария. Музика, литература, изобразително изкуство - всичко друго е под строгия контрол на правителствения вкус. Става дума за това, че г-н Вайна се грижи за филмите, които го интересуват - но режисьори като мен летят под обхвата на радарите. Във филмовите фондове работят и професионалисти и любители. Агнес Хавас, шефката на нашия фонд, се бори като лъвица за своите автори. Тя притжава вкуса, уважението и знанието. Без нея нямаше да го има и "Синът на Саул".

Вижте трейлъра