ХРАБРОСТ И ДОБЛЕСТ
Вестник "Таймс" от 1912-а: В Източна Европа се роди нова военна сила
На 6-и май в деня на Св. Георги Победоносец България почита положилите костите си пред олтара на Отечеството
Редактор : / 24788 Прочита 43 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg"Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх".
Из "Новото гробище над Сливница" на Иван Вазов
На достойните български синове са посветени едни от най-красивите думи в нашата литература. Българската армия е заслужила своето място в нашата история като символ на безмерен патриотизъм и неповторима храброст.
Тя води началото си от 1878-а. Със заповед № 3 на Дондуков-Корсаков 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен, и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
На 17 декември 1879 г. влиза в сила Привременно положение за Българската войска, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо "земска" вече се наричат кратко и ясно - Българска войска. 16 години по-късно се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897-а се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.
Започва победният марш на незагубилата нито едно бойно знаме българска армия:
- В Сръбско-българската война тя заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика. Победата на българската войска над нападналите страната ни сърби прави акта на последвалото Съединение на Княжество България и Източна Румелия неотменима политическа реалност на европейския югоизток.
- Балканската война слага край на 5-вековното Османско господство над Балканите. Съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора принуждават Империята да се откаже от територии.
- Междусъюзническата война изправя българската армия срещу силите на същите държави, но този път е включена и Румъния. Въпреки безпримерния си героизъм войската ни е принудена да отстъпи, а това води и до заграбване на български земи.
- Първа световна - застанала на страната на Тройния съюз България се изправя срещу обединените сили на Антантата. След допуснатия при Добро поле пробив се създават предпоставки за избухването на Владайското въстание. Българските войници отказват да воюват и окъсани, гладни, изтощени се отправят към столицата на Княжеството. Потушаването на въстанието е първият сигнал за приключилото вече участие на страната ни във войната.
- В началото на 1941-а България се присъединява към Тристранния пакт. Българската армия провежда няколко частични мобилизации. В резултат на това през февруари и март същата година съставът от 100 000 нараства близо три пъти, а във войската са мобилизирани 295 000 души.
Помним Ньой! Готови сме да мрем за България!
Не са много онези държавници от родната ни история, които могат да поддържат кормилото на управлението в изключително бурни и непредсказуеми води.
Един такъв безспорно е цар Борис III, който на 5 май 37-ма връчва на паметна церемония новите бойни знамена на българските полкове. Ден по-късно България демонстративно отхвърля Ньойския диктат, като израз на това става парадът на войската на Гергьовден.
Цар Борис III и свитата му на излизане от двореца на път за парада (Снимка: "Изгубената България")
Борис III и Царица Йоанна с автомобилен кортеж (Снимка: "Изгубената България")
...И така всяка година на 6-и май България почита своята армия. На деня на Св. Георги Победоносец се отслужва панихида за положилите костите си пред олтара на Отечеството.
Цар Борис III и генералитета пристигат на парада (Снимка: "Изгубената България")
Знаменосците ветерани пред храм-паметника "Александър Невски" (Снимка: "Изгубената България")
Признанието...
Героизмът и военните умения на българите са признати от световно уважавани военни капацитети.
Някои от операциите на армията ни през Балканската и Първата световна война са влезли в учебниците и се изучават във военните академии по света.
"Българите атакуваха с невероятно презрение към смъртта. По цели полкове отведнъж се откъсваха и се хвърляха в огъня, без да мислят за прикритие и даже без да стрелят. Само на нож. А смелостта и презрението към смъртта у българите растеше и след първите успехи достигна до гигантски размери.
Българите не усетиха бурята. Буйстваха като поток, който всичко завлича. Спиране нямаше. Колкото и да паднеха, празнините незабавно се попълваха", казва германският военен кореспондент Ханс Фишер през 1912 г.
През 1912-а достолепният вестник "Таймс" констатира: "В Източна Европа се роди нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат."
Хиляди страници няма да стигнат, за да се разкаже за всички достойни прояви на българските воини. Техните победи и до днес са ценен национален капитал на един народ, който винаги е вярвал на своята армия и я е обичал.
Чувства, каквито със сигурност не храни и към политиците ни, които толкова пъти превръщат победите на родното оръжие в поражения и дори в катастрофи. Достатъчно е само да помним имената на Шипка, Сливница, Лозенград, Средногорец, Булаир, Одрин, Тутракан, Червената стена, Дойран.
Защото паметта за миналото е гаранцията за бъдещето.
"Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!"
Из "Новото гробище над Сливница" на Иван Вазов
Приемането на строените гвардейски части (Снимка: "Изгубената България")