Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ръце, които не са годни да носят оръжие, са годни само за вериги

НАВЕКИ В ИСТОРИЯТА

Ръце, които не са годни да носят оръжие, са годни само за вериги

Гергьовден – ден на българската военна храброст

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Най-възвишеното качество на войника е неговата храброст, която го кара да върши чудеса по бранните полета при изпълнение на свещения си дълг.

Храбростта е най-необходимото качество у всеки войник, а пък тя е плод на високия борчески дух, който е наследство от нашите деди и прадеди, записали златни страници в историята на българския народ.

Знаменосец от гвардията със знамето на Княз Александър I Батенберг, Сръбско-българска война (1885)

Строева подготовка и организация на доброволците след обявяването на Балканската война, София 1912 г.

От историята, която е съкровищница на делата в миналото на един народ, ние има да черпим много примери за храброст на наши герои, които са се прославили в полето на честта.

Българската държава, в миналото при Крум, Симеон, Калоян, Асеновци и пр., е била велика, благодарение на високия дух, строгата дисциплина, единовластието, единодействието, послушанието, търпението и беззаветното саможертвуване при изпълнение дълга пред олтара на Отечеството.

София - Централна гара, заминаване на войска към фронта след обявяването на Балканската война, 1912 г.

Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912 г.

Когато е имало сплотеност, единомислие, висок дух и храброст, държавата ни е била велика, а падне ли духът, раздели ли се държавата на части, всичко е пропадало и народът е изпадал в робство. От примери знаем, че най-голям храбрец е този войник, който е решен да умре или да победи, и затова виждаме на знамената на нашите ратници за свободата на България надписа:

"Свобода или смърт!". Какво нещо е смъртта за храбрия войник? Това значи да остане жив навеки в историята на своя народ и името му да се поменува, а делата му да служат за пример на поколенията. Ненапразно великият революционер Ботев е казал: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят".

Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

Одрин, български войник дава вода на ранен турски войник, 1912 г.

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

Изгубената България: Помнете падналите!

На падналите храбро по бойните полета народът издига паметници за тяхна прослава, а живите, за да им се отдаде нужната почит и уважение, се награждават с военния орден за храброст.

Военният орден за храброст е отличителен знак, който краси гърдите на чутовните борци по бойните полета, такъв орден не може да носи и най-големият богаташ, макар и да владее големи земи и богатства. Този орден се носи и от най-големия сиромах, стига само той да го е заслужил при изпълнение на свещения си дълг и показал чудеса от храброст.

Пехотата в атака, 1912 г.

Българската пехота в атака край Люле Бургас, 1912 г.

Делата на такива герои ще служат за пример на поколението и затова тези отличия трябва да се носят с гордост, а младите да се възхищават, че имат свои роднини и близки, на които да подражават. Храбростта във войската всякога е записвала златни страници в историята на един народ.

Вестник от София, попаднал в ръцете на един ранен, е накарал всичките му бойни другари да се съберат около него, те слушат притихнали и с възгласи на радост почти заглъхналия глас на героя, който съобщава за голямата победа при Люле Бургас, извоювана от тях – славен спомен за техните рани, гарата в Ямбол, 1912 г.

Офицери и подофицери от 28 пехотен Стремски полк, заснети по време на войната 1912-13, неизвестно къде

В близкото минало като плод на най-голяма храброст са делата на нашите опълченци, които, както знаем, се биха на Шипка срещу 10 пъти по-многочислен противник - Сюлейман паша. Там числото на опълченците беше малко, но духът им беше висок и те с радост посрещаха смъртта, като се бориха с последни сили без ропот и без корист за постигане свободата на българския народ.

Битката при Булаир на брега на Мраморно море, позициите на българската войска, която отблъсква настъпващите от морето турски части, февруари 1913 г.

Българската войска пред превзетото укрепление Айваз баба край Одрин - 13 март 1913 г.

Тази храброст се предаде на българската войска в казармата и въоръженият български народ в Балканската война се показа достоен наследник на опълченците като извърши чудеса от храброст при Сливница, Драгоман, Одрин, Бунар-Хисар, Тутракан, Дойран и навсякъде по бойните полета през трите войни за постигане на идеалите на българския народ.

Българската пехота прекосява река Брегалница, лятото на 1913 г.

Български войник - ветеран опълченец, доброволец в Първата световна война

Нека почитаме паметта на падналите герои в полето на честта пред олтара на отечеството.

Нека изучаваме делата и подвизите на отличилите се бойци, за свободата и обединението на българския народ, които да ни служат за примерно и честно изпълнен отечествен дълг.

И най-после, нека всички знаем думите на народния поет Иван Вазов, който казва: "Ръце, които не са годни да носят оръжие, са годни само за вериги".

Офицери и войници от 25 пехотен полк в село Мезграя (Сърбия) на път за Лесковац, дни преди превземането на града, на знамето се чете надпис “Пеша дружина”, Сърбия, 23 октомври 1915 г.

- V рота от 83 пехотен полк на Кота 204 от позицията на 20 пехотен полк, с трофейни френски картечници Шоша (Chauchat), Южния фронт, Първа световна война (1914-1918)

о.з. генерал Христо Нерезев,
в. "Отечество", Гергьовден 1940 г.

Български войници и офицери, и дете с униформа, осиновено от полка, с останки от 18-килограмов снаряд на 58-милиметрова френска минохвъргачка, фронтът в Македония, 12 февруари 1917 г.

Из частите на 3/6 бригада: Пост на “Буджоите”, 1917 г., Южния фронт, Първа световна война (1914-1918)

Войници и офицери от 34 пехотен Троянски полк, с богати трофеи от пленено британско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 г.

Часовой, стражеви пост: “Ефрейтор Донка Хр. Богданова от 60 пехотен полк, родом от село Смилево, Битолско. Участвала в четнишкото движение като четник за свободата на Македония и войните за Обединението на българския народ през 1912 до 1917 г., наградена през 1912 и 1913 г. с ордените “За Храброст” IV и III степен, а през настоящата война наградена лично от Главнокомандующия със златен орден За Храброст I степен”, 1917 г.

Портрет на кандидат подофицер с два ордена “За храброст”, родом от село Две могили, завърнал се от Америка (САЩ) за да воюва като доброволец, 1917 г.

Ранени войници се възстановяват в Александровска болница в София, 1918 г.

Варна, моряци на борда на торпедоносеца “Строги”, 1923 г.

Празник на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ разговаря с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се различава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 г.

Войската, строена за парада по случай Гергьовден, София, 30-те години на ХХ век

Флотски офицери с парадни униформи, средата на 30-те години на ХХ век

Един от последните живи участници в Априлското въстание до Черешовото топче, гр. Брацигово, 12 май 1937 г.

Ветерани от Сръбско-българската война, от Доброволческо дружество Сливница - Русе, пред Паметника на Свободата в Русе, 30-те години на ХХ век

Опълченци - ветерани, 40-те години на ХХ век

Капитан Димитър Списаревски (вторият седнал отляво) - първата българска жива торпила, сред своите другари от орляка, началото на 40-те години на ХХ век

Български авиатори пред самолет PZL 24 B “Ястреб”, закичен с бойните знамена на полка, 40-те години на ХХ в.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Образът на Свети Георги сам се изписал в Зографския манастир

Още

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Гробът на генерал-майор Георги Тановски, убит жестоко, остава загадка

Още

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Покойници, вий в друг полк минахте... (галерия)

Още

Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем...

Не е страшно да паднем, страшно е да не знаем да станем...

Още

Храбър и достоен, тънещ в забрава: Генерал Алекси Попов - героят от Каймакчалан

Храбър и достоен, тънещ в забрава: Генерал Алекси Попов - героят от Каймакчалан

Още

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Той не е първият български генерал, който свършва дните си изоставен и забравен

Още

Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Още

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Коментирай 38

Календар

Препоръчваме ви

100 г. от смъртта на Марко Балабанов: Един от последните възрожденци умира в немотия

Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист остава в историята като един от най-активните дейци на църковното и националноосвободителното движение и е първият външен министър в следосвобожденска България

Цанко Дюстабанов: Бесилката не е позорна за мене!

На 15 юни се навършват 145 години от смъртта на габровския революционер, просветител и обществен деец

На гроба на свети Кирил в спомени от миналото

Историята ни разказва как, защо и при какви обстоятелства пристигнал във Вечния град бащата на нашата писменост

Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!

Светата ни църква величае благословената и блажена памет на Св. Великомъченик Георги Победоносец като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царете

По кръстния път на Спасителя – Via Dolorosa

За Пътя на болката, който Иисус преминава от мястото на произнасяне на присъдата му до Голгота, където е разпънат на кръста, разказва през 1937 г. "Църковен вестник"

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Животът на Раковски е низ от страдания, които не могат да го победят. Той нито веднъж не се отчайва, нито веднъж не губи вяра в успеха на своето дело