НАВЕКИ В ИСТОРИЯТА

Ръце, които не са годни да носят оръжие, са годни само за вериги

Гергьовден – ден на българската военна храброст

Редактор : Илиана Иванова, "Изгубената България" / 6 май 2021 / 20:13 12265 Прочита 38 Коментара

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Най-възвишеното качество на войника е неговата храброст, която го кара да върши чудеса по бранните полета при изпълнение на свещения си дълг.

Храбростта е най-необходимото качество у всеки войник, а пък тя е плод на високия борчески дух, който е наследство от нашите деди и прадеди, записали златни страници в историята на българския народ.

Знаменосец от гвардията със знамето на Княз Александър I Батенберг, Сръбско-българска война (1885)

Строева подготовка и организация на доброволците след обявяването на Балканската война, София 1912 г.

От историята, която е съкровищница на делата в миналото на един народ, ние има да черпим много примери за храброст на наши герои, които са се прославили в полето на честта.

Българската държава, в миналото при Крум, Симеон, Калоян, Асеновци и пр., е била велика, благодарение на високия дух, строгата дисциплина, единовластието, единодействието, послушанието, търпението и беззаветното саможертвуване при изпълнение дълга пред олтара на Отечеството.

София - Централна гара, заминаване на войска към фронта след обявяването на Балканската война, 1912 г.

Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912 г.

Когато е имало сплотеност, единомислие, висок дух и храброст, държавата ни е била велика, а падне ли духът, раздели ли се държавата на части, всичко е пропадало и народът е изпадал в робство. От примери знаем, че най-голям храбрец е този войник, който е решен да умре или да победи, и затова виждаме на знамената на нашите ратници за свободата на България надписа:

"Свобода или смърт!". Какво нещо е смъртта за храбрия войник? Това значи да остане жив навеки в историята на своя народ и името му да се поменува, а делата му да служат за пример на поколенията. Ненапразно великият революционер Ботев е казал: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира, него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят".

Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

Одрин, български войник дава вода на ранен турски войник, 1912 г.

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

На падналите храбро по бойните полета народът издига паметници за тяхна прослава, а живите, за да им се отдаде нужната почит и уважение, се награждават с военния орден за храброст.

Военният орден за храброст е отличителен знак, който краси гърдите на чутовните борци по бойните полета, такъв орден не може да носи и най-големият богаташ, макар и да владее големи земи и богатства. Този орден се носи и от най-големия сиромах, стига само той да го е заслужил при изпълнение на свещения си дълг и показал чудеса от храброст.

Пехотата в атака, 1912 г.

Българската пехота в атака край Люле Бургас, 1912 г.

Делата на такива герои ще служат за пример на поколението и затова тези отличия трябва да се носят с гордост, а младите да се възхищават, че имат свои роднини и близки, на които да подражават. Храбростта във войската всякога е записвала златни страници в историята на един народ.

Вестник от София, попаднал в ръцете на един ранен, е накарал всичките му бойни другари да се съберат около него, те слушат притихнали и с възгласи на радост почти заглъхналия глас на героя, който съобщава за голямата победа при Люле Бургас, извоювана от тях – славен спомен за техните рани, гарата в Ямбол, 1912 г.

Офицери и подофицери от 28 пехотен Стремски полк, заснети по време на войната 1912-13, неизвестно къде

В близкото минало като плод на най-голяма храброст са делата на нашите опълченци, които, както знаем, се биха на Шипка срещу 10 пъти по-многочислен противник - Сюлейман паша. Там числото на опълченците беше малко, но духът им беше висок и те с радост посрещаха смъртта, като се бориха с последни сили без ропот и без корист за постигане свободата на българския народ.

Битката при Булаир на брега на Мраморно море, позициите на българската войска, която отблъсква настъпващите от морето турски части, февруари 1913 г.

Българската войска пред превзетото укрепление Айваз баба край Одрин - 13 март 1913 г.

Тази храброст се предаде на българската войска в казармата и въоръженият български народ в Балканската война се показа достоен наследник на опълченците като извърши чудеса от храброст при Сливница, Драгоман, Одрин, Бунар-Хисар, Тутракан, Дойран и навсякъде по бойните полета през трите войни за постигане на идеалите на българския народ.

Българската пехота прекосява река Брегалница, лятото на 1913 г.

Български войник - ветеран опълченец, доброволец в Първата световна война

Нека почитаме паметта на падналите герои в полето на честта пред олтара на отечеството.

Нека изучаваме делата и подвизите на отличилите се бойци, за свободата и обединението на българския народ, които да ни служат за примерно и честно изпълнен отечествен дълг.

И най-после, нека всички знаем думите на народния поет Иван Вазов, който казва: "Ръце, които не са годни да носят оръжие, са годни само за вериги".

Офицери и войници от 25 пехотен полк в село Мезграя (Сърбия) на път за Лесковац, дни преди превземането на града, на знамето се чете надпис “Пеша дружина”, Сърбия, 23 октомври 1915 г.