ГЕРГЬОВДЕН Е
Победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни!
Светата ни църква величае благословената и блажена памет на Св. Великомъченик Георги Победоносец като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царете
Редактор : / 2963 Прочита 9 Коментара
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
За праведния живот, ревностната защита на вярата и мъченическата смърт на дълбоко почитания светец, пише на страниците на в. "Мир" през 1943 г. Софийският митрополит Стефан - бъдещият екзарх Стефан I Български.
Единствено дете на знатни родители, твърде много богати, солидно образовани и високо почитани в широките предели на Римската империя, Георги, от ранна възраст е бил строго възпитан в благочестието, системно просветен в науката и благодатно приобщен в духовната красота и сила на християнската вяра.
Св. Великомъченик Георги Победоносец
Неговият баща, висок имперски сановник, заради вярата в Христа, завършил земния си живот с мъченически венец, обстоятелство, което е дало могъществено отражение в живота на просветения, богат и красив юноша.
Неговата майка, след мъченическата кончина на съпруга си, удвоява християнската ревност и с горещината на безкрайната материнска обич посвещава живота си за духовния разцвет на любимия си син. И наистина, прекрасният юноша Георги расте и възмъжава в духовна и физическа красота, доброта, мъдрост и сила. Той, въпреки младостта си, заема високо положение при император Диоклециан, става първенец между сановниците на Никомидия - вълшебната резиденция на императорите в Източната област на империята и пълководец на войските от тая област.
Стратег от първа величина, идеално честен гражданин, безстрашен в отговорностите на службата си, винаги достъпен за всички, всякога добросъвестен, строг към себе си и верен на дълга си, милостив и снизходителен към бедните, страдающите и онеправданите, Георги - гордостта и и славата на Никомидия и любимецът на императора, бил от всички страни и среди желано почитан и искрено обичан. Дори и малцината му завистници се прекланяли пред неговите неоспорими добродетели, дарования и постижения.
В началото на IV век, през 301 г., благочестивата и примерна християнка, благородната майка на Георги починала и признателният син ѝ отредил достойно погребение в семейната гробница на мъченика баща, нескривайки своята християнска принадлежност, прославена с голяма пожертвователност.
Скоро подир това, през 303 г., в Никомидия, под председателството на император Диоклециан, се състоял висш имперски съвет, който обсъждал въпроса как да се ограничи и унищожи разпространението на християнската вяра и всички нейни изповедници и последователи. Вместо да присъствува на тоя важен съвет, където бил длъжен да се яви, Георги, схващайки, че е дошъл часът на страданието му за Христа, часът на борбата му с тъмните сили, и за да бъде напълно готов за тоя върховен момент в живота си, пристъпил към раздаване на огромното си богатство в земи и пари на бедните и на всички църковно-обществени благодетелни институти, като особено е бил щедър към слугите си и робите си, на които дал свобода и материална възможност за добър и почтен живот.
Даренията му, които били вече известни на Никомидия и на цялата Източна област, достигнали и до ушите на императора. Приемайки чрез пост и молитва светите тайни, доверявайки душата си на Небесния Пастироначалник Христа и на Светата Му Църква, Георги се чувствувал вече готов да носи кръста си и се явил в Съвета, попросил извинение за неотложното му отсъствие, поискал от императора думата по разисквания въпрос, вече оформен в решение: смърт на всички християни.
Спокойно и логично, без колебание и страх, той защитил свободата на съвестта си, разкрил великата истина изповядвана и проповядвана от Христовата църква, разкритикувал нелепостите на езическата религия и идящите от нея пакости за човешкия живот и, в заключение, доблестно заявил, че е християнин и че само в Христа човешката душа има своя Учител и Спасител, отправяйки сърдечен апел към императора и Съвета, да се откажат от взетото решение и вместо да гонят християните, които са най-добри и достойни римски граждани, да се постараят да ги разберат в безупречния им живот и да възприемат истините на тяхната жива и спасителна вяра.
Пламенната реч на Георги, особено обръщението му към императора, да не поставя името си в списъка на гонителите, ставайки с това решение гонител на Христа и Църквата Му, а да се проникне от възвишения творчески дух на вярата във възкръсналия Христос, да улесни неговата мирна победа над тъмнината и злото, за да се възцари правда, мир и любов между човеците, е паднала като гръм от ясно небе.
Диоклециан дълго стоял ударен от това, което чул. Сановниците до почуда били изненадани и поразени. А Георги настойчиво повторил своя горещ апел за човечност, за одухотворен светоглед и държавнически прозорлива мъдрост, за актове на справедливост и търпимост. След продължително мълчание, Диоклециан дал простор на гнева си, искайки от Георги веднага да принесе жертва на боговете, иначе ще бъде подложен на ужасни мъчения.
Георги категорически отказал да изпълни тази заповед, защото намира, че не е разумно да се покланя на лъжливи богове и да се отказва и страни от истинния жив Бог. Императорът гневно подчертава своето удивление и огорчение, че най-големият му любимец не само че е от тия, които трябва да загинат, но е защитник и водач на учението, което той не желае да слуша, нито да търпи в империята си. Като повтаря още веднъж заповедта си за жертвоприношение на боговете, Диоклециан, видимо спокоен, взел положението на благодетел и отец, увещава Георги да се откаже от своето увлечение, обещава му най-високо положение в империята, второ място подир него, подир самия император и пр.
Твърдостта на Георги е непоклатима, избликът на живата му вяра е могъщ и красив, логиката на проповядваната от него истина е убедителна, а готовността му за мъченичество е добре подчертана, явления, които импонират и внасят смут в избраната аудитория на Имперския съвет, доближаващ някои души в съчувствие и в послушание на Георги.
Императрица Александра и голяма част от свитата ѝ са спечелени за Христа, тук са и някои от по-мъдрите сановници и поради това Диоклециан, чувствувайки духовното надмощие та Георги, прекратява споровете и издава страшната заповед за най-жестоко мъчение на безстрашния Христов изповедник. И веднага се почва смъртоносен бой, след него въртене на бодливо колело, носене на нагорещени железни обувки, хвърляне в непрогледна тъмница, в яма от негасена вар и пр. След всяко мъчение императорът викал Георги при себе си, за да го увещава да се откаже от християнската вяра, обещавайки му дори и своя трон, ала Георги остава непреклонен.
Мъчителят се чувствува вече изморен от напрежението да измислюва все по-страхотни мъчения и виждайки, че издръжливото вдъхновено търпение, съпровождано с чудотворение, прави Георги победител, Диоклециан издава втора заповед - да бъде посечен, което и било извършено на 23 април/6 май 303 г.
През тридневните страдания на Георги много знатни и просветени люде, начело с императрица Александра, станаха християни и пострадаха за Христа. Диоклециан бърза напуска Никомидия страшно огорчен и до безумие озлобен срещу християните, които поставя вън от законите, обвинявайки ги и в това, че го лишили от съпругата и от любимия му пълководец, без да проумее, поне за минута, великата истина на Христовото благовестие и на Царството Божие, което създава и утвърждава тая истина във всяка вярваща душа.
За голямата твърдост в изповядването на вярта си в Христа, за проявеното мъжество и в най-ужасните си мъчения да бъде верен на Бога и човечността, за доблестната защита на истината, за жертвената любов към правдата и всегдашната закрила над озлочестените, Свети Великомъченик Георги носи името Победоносец и се счита за защитник на войниците. И в словесния и в духовния двубой с Диоклециан и езичеството, Великомъченикът напълно победи.
Точно подир 10 години от неговата славно мъченическа смърт, изпъстрена с велики подвизи на всемогъща вяра и свят дух, гонителите бяха изчезнали "яко дим", гоненията бяха сами себе си унищожили и Христовата църква като феникс процъфтя и благодатно овладя света. В 313 г. Константин Велики провъзгласи свободата на съвестта и обяви веротърпимостта в империята си задължителна и по този начин даде се на Христовата църква възможността да живее по-спокойно за своето вътрешно устройство и за високото си апостолско служение.
Светата ни църква величае благословената и блажена памет на Великомъченика Георги Победоносец тъй:
"Като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царете, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да спаси душите ни".
Ето идеалът, който върви по стъпките на Христовия кръст, за да пребъдва в чертога на Бога висшата цел на човешкия живот.
Митрополит Стефан Софийски (бъдещ екзарх Стефан I Български),
в. "Мир", май 1943 г.
Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}