Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

На Димитровден се спазаряват новите слугини

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

На Димитровден се спазаряват новите слугини

Не само господарите подбирали обаче. Слугините също имали претенции, особено в годините на войните, когато мъжете били на фронта, жените трябвало да стоят на село да работят на полето и в града имало недостиг на работна ръка

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

Някога разпускането на старите и наемането на нови слугини и ратаи ставало два пъти в годината - на Димитровден и на Гергьовден. В тези дни в по-големите градове се организирал т.нар. слугински пазар, на който ставало "цаненето" на домашните помощници.

На слугинския пазар става цаненето на домашни помощници

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

В София първоначално мястото било на площад "Света Неделя", после на несъществуващия днес площад "Трапезица" (в района на статуята на Света София). Момичетата били обикновено от близките софийски села, от съвсем невръстни 7-8-годишни деца до 30-годишни вече омъжени жени. Най-търсени били вакарелките - те били красиви, здрави българки, много работливи, оправни и подредени. Но взимали и най-скъпо.

Не само господарите подбирали обаче. Слугините също имали претенции, особено в годините на войните, когато мъжете били на фронта, жените трябвало да стоят на село да работят на полето и в града имало недостиг на работна ръка. Понякога момичетата ставали като част от семейството, в което постъпват. Господарите поемали образованието им, медицински разноски и т.н., но много често ги гонели без да им платят. И така и двете страни чакали двата дни в годината, когато могат спокойно да се разделят и да започнат ново търсене.

Пазарене на слугини в София

През ноември 1929 г. в списание "Кръгосвет" журналистът Христо Бръзицов, под псевдонима Бурян, описва как протича избора на нова слугиня и какви диалози могат да се чуят на слугинския пазар.

"Слугинският въпрос измъчва семействата постоянно. Най-мъчителен обаче, става през Димитровден и Гергьовден, когато слугините - доволни или не от господарите си - сякаш по силата на някакъв закон напускат старите си господари и търсят нови.

Преди няколко дни на Димитровден, тревогата бе подновена. В семействата стана революция, между съпрузите - разправии.
- Да ѝ увеличим заплатата - настоява съпругът. Къде ще намерим по-добра? Тази тъкмо свикна с нашия нрав и ние с нейния.

Съпругата обаче е непримирима:
- Да ѝ увелича аз заплатата на тая... Ни дума! Тя ни коства на месец две хиляди лева! Каква дойде, а каква стана: цяла свиня! Яде колкото за трима!

***

Пазар на слугините – момент от спазаряването, 1929 г.

Още

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Елате да идем на пазара пред "Света Неделя" и видим как варират цените.

Ето ни между една тълпа от сини, червени, пепеляви сукмани и блузи. Тук някоя с лачени ботинки, там друга, бубикопф (вид прическа). Възрасти - от 7 години нагоре, та до 30.

Спираме пред една мома на 15 години. Познава се, че е служила вече. Обущата ѝ господарски, па и е малко напудрена.

- Свободна ли си... (тъкмо да кажем "моме" и се сепваме; зер, може да се обиди)... госпожице?
- Щом съм дошла тука, свободна съм.
- То така се пита. Каква цена искаш?
- Най-напред кажи колко сте хора вкъщи.
- Мъж, жена и дете.
- При дете не се цаня.
- Защо бе... госпожице? То е кротко като агне. И не е малко: петгодишно вече.
- А! А! Тамън най-гюрултаджийско! Знам ги аз тия!
- Да вземем тогава , че да го подариме нейде, за да дойдеш.
- Майтапи не обичам!

В туй време госпожицата бива обградена от други поклонници и нашата мисия пропада.

***

Най-предпочитани са момичетата от с. Вакарел

Ето ни при друга госпожица. Тая е на десетина години. Сигурно и претенциите ѝ ще бъдат по-малки, поне, колкото възрастта ѝ.

- Ти... момиченце, цаниш ли се?
- Е па!
- Ами колко ще искаш?

Момиченцето е курдисано от по-рано:
- 400 лева, два чифта обуща, у неделя - свободна и на Коледа - три деня у село.

Ние си помислюваме малко.

- Ами знаеш ли... Какво знаеш?
- Че шетам.
- Какво ще шеташ?
- Че метем, че одим у бакалино за артикуле, че седим дома...
- Седенето лесно. Ами нещо около кухнята разбираш ли?
- Това не пазарим. Госпожата че готви.
- Добре, ама тя е чиновничка.
- Нищо, че ручате по вънка.
- Така и ние не пазарим...
- Ваша работа.

Слугини в Пловдив

Почваме да се отчайваме, макар че пазарът е още пълен със стока. Тя обаче си прилича една на друга като два стръка иглика. Все: деца не искат, не знаят да готвят, "така не пазарят"... По-щастливи са ония, които могат да си намерят слугини извън София. Тия обаче, не идват на пазара и трябва да се търсят на самото място. По-възприемчиви, по-малко упорити, по-малко взискателни, по-чистоплътни.

Хайде още един опит. Тоя път, строго, по слугински, без церемонии. Ако ще!
- Цаниш ли се, бе?

Не отговаря.
- Хей, цаниш ли се?

Пак не отговаря.
- Цаниш ли се, мари?
- Не!
- Що си застанала тогава тука?

Не отговаря.
- Глуха ли си, бе?
- Най-напред се научи да говориш свестната, па сетне ела тука!

Уви - не помага нито "госпожице", нито "мари"...
Ще увеличим заплатата на старата. Тя поне ни знае нрава. И ние нейния: когато играе Дъглас Феърбанкс - там е!
Хайде, жено!

Бурян (Христо Бръзицов), сп. "Кръгосвет", ноември 1929 г.

Семейство от село Мишуклий – днес Климентово, Великотърновско, със своята домашна помощница (права вдясно), 1910 г.

Съсловието на домашните помощници постепенно надига глава, започва да търси правата си и в пресата започват да излизат статии в защита на много често зле третираните девойки.

Във вестник "Пряпорец" от март 1930 г. намираме следното:

Обществени грижи за слугините

Още

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

Минало несвършено: Мъгли и мръсен въздух мъчат софиянци и преди 80 години

"Вестник на жената", чрез перото на Р. Големанова, повдига въпроса за редовни обществени грижи за слугините в българските домове. Като взима пример за направеното в това отношение в по-културните държави, авторката казва, че същото трябва да бъде и у нас.

Престъпното пренебрежение към слугините, каквото е имало някога към робите, трябва най-сетне да престане. А това час по-скоро трябва да стане в интерес на обществото и на селското семейство.

За да се облекчи злата съдба на слугините и да се запази тяхната свенливост и здраве за бъдещото им предназначение като съпруги и майки, държавата трябва да положи за тях следните грижи:

1. Без медицински преглед нито едно момиче да не тръгва към града за слугиня. Болните трябва да останат по местата си, за да се положат особени грижи за тяхното лекуване.

2. След също такъв преглед ще трябва да се връщат в село. Болните и пострадалите да останат в града до излекуването им. Излекуването трябва да става безплатно или за сметка на господарите.

3. Още с пристигането в града, водачите на слугините или самите слугини да се явят пред полицейско женско бюро, дето се фотографират, преглеждат им се документите и се упътват за дирене на места по домове и кантори.

4. Определените места в града за спазаряване, разходка, хора, танци и срещи се обхождат и надзирават не от полицаи мъже, а от жени.

5. Господарите, след спазаряване на слугинята, съобщават в полицейското женско бюро на другия ден своя адрес и оня на слугинята, за да се направи справка в регистъра на придошлите слугини.

6. Натоварените жени за следене и облекчаване злата съдба на слугините най-малко един път в месеца посещават домовете, които имат слугини. Те влизат в близки, понякога интимни отношения със слугините, за да ги предпазят от падение.

7. Следобедът на празничните дни е за разходка и почивка на слугините.

Софийска фамилия позира пред ресторант-пивница “Баядерка”. Младото момиче вляво е домашната помощница, 30-те години на ХХ век

Още

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

8. Най-малко два часа седмично слугините посещават задължително устроените за тях курсове. Чрез лекциите в тия курсове слугините се подготвят като съпруги и майки, усвояват практични познания по всички области на женското предназначение и т.н.

9. Данъкът, определен за слугините, да се харчи за облекчаване тяхната съдба.

10. Процедурата за наказание похитителите на слугинската моминска чест, особено от мъже от семейството, в което служат те, да бъде кратка, а не да има такива случаи - да се свършва процесът, когато слугинята вече е майка на незаконно дете.

11. Строго да се попълват и заверяват слугинските книжки.

12. За изгонените и останали без подслон слугини да се открият домове, както това е направено вече в град Русе.

Още

Ретро и кокетно: Възкресение в старите пощенски картички

Ретро и кокетно: Възкресение в старите пощенски картички

13. Заплатите на слугините да се прибират по административен ред от недобросъвестните господари, а не слугините да чакат с години възнаграждението на своя труд, а понякога да остават с празни надежди.

14. Понеже животът и трудът на слугините по домовете мъчно се поддава на обществен надзор, женските дружества и организации в градовете, и особено Българският женски съюз, трябва да издигнат въпроса за слугините на оная обществена висота, от гдето да се наложи с всичката си сериозност на обществото, и да стане предмет на нашето законодателство."

В. "Пряпорец", март 1930 г.

И малко хумор по темата. И не само за слугините, а за слугуването въобще.

– Като си лакомо, и бъркаш из чекмеджетата, няма да искат да те цанят, я! (Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1936 г., автор Райко Алексиев)

"Седмицата се намира под знака на слугинската борса , на "цаненето". Напливът на желаещи да се цанят е голям. Явяват се многобройни желаещи да се цанят за каквато и да е работа, стига да се плащат дневни. Условието им е:

По-малко работа, повече дневни. Нещо като в Народното събрание.

Предлагането е голямо, обаче търсене няма. Защото народът е разочарован от тоя род "домашни помощнички" и предпочита сам да си шета.

Забелязва се едно подмамване на чужди "домашни помощнички" срещу обещания за по-големи удобства. По тоя случай, образувани са няколко нови формации - нещо като "ратници", "съратници", "утреняци" и т.н., които привличат хорските слугини. Кой кому ще слугува обаче - старите ли на младите или обратното, ще се разбере може би до следната борса - Гергьовден."

В. "Щурец", ноември 1937 г.

– Мерсим ви за комплиментите, ама нечем да се цанявам ратайкиня никому. (Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1939 г., автор Райко Алексиев)

"На слугинския пазар тази година няма да има за наемане много ратаи и слугини, защото мнозинството са се пазарили още по-рано при разни господари, както следва:

Едни се цаниха при еврейските предприятия, други, по стар навик, слугуват на непоправимите си неубедителни убеждения, трети слугуват на собствената си алчност, четвърти - на чужди интереси, някои слугуват на жените си, а всички в настоящите героически времена слугуват само на ... коремите си!

Други пък, които са се пазарили да слугуват на държавата си, не обичат да я слушат и вместо те на нея, карат я тя на тях да слугува."

В. "Щурец", ноември 1942 г.

– Ела у нас, моме, – ядене, колко щеш! – Оти ма моташ, бе госпожо. Не видим ли по „линията“ ти, че само сухоежбина се руча у вазе. (Карикатура от в. „Мир“, ноември 1938 г., автор Райко Алексиев)

- Ела у нас, моме, - ядене, колко щеш!

- Оти ма моташ, бе госпожо. Не видим ли по "линията" ти, че само сухоежбина се руча у вазе.

"Властта и слугинята си приличат по това, че и двете слугуват. Разликата е тази, че слугинята слугува само на тия, които са я цанили, а властта слугува не само на тия, които са се цанили при нея, но и на всичките им роднини, приятели и познати.

Ако и политиците имаха като слугините служебни книжки, в които да се вписва поведението им, мнозина не биха повторно намерили служба никъде.

Крадлива слугиня и крадлив политик и да влязат в участъка, нали са интимни със стражарите, чувстват се като у дома си."

В. "Щурец", 30-те години на ХХ в.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Още

Изгубената България: Денят на детето е ден на възрастния

Изгубената България: Денят на детето е ден на възрастния

Още

За здравните навици в минало несвършено време

За здравните навици в минало несвършено време

Още

Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)

Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)

Още

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Още

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

 

Коментирай 21

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

На слугинския пазар става цаненето на домашни помощници

– Ела у нас, моме, – ядене, колко щеш! – Оти ма моташ, бе госпожо. Не видим ли по „линията“ ти, че само сухоежбина се руча у вазе. (Карикатура от в. „Мир“, ноември 1938 г., автор Райко Алексиев)

– Мерсим ви за комплиментите, ама нечем да се цанявам ратайкиня никому. (Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1939 г., автор Райко Алексиев)

– Като си лакомо, и бъркаш из чекмеджетата, няма да искат да те цанят, я! (Карикатура от в. „Щурец“, ноември 1936 г., автор Райко Алексиев)

Софийска фамилия позира пред ресторант-пивница “Баядерка”. Младото момиче вляво е домашната помощница, 30-те години на ХХ век

Семейство от село Мишуклий – днес Климентово, Великотърновско, със своята домашна помощница (права вдясно), 1910 г.

Слугини в Пловдив

Най-предпочитани са момичетата от с. Вакарел

Пазар на слугините – момент от спазаряването, 1929 г.

Пазарене на слугини в София

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

112 години независима Трета българска държава

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Ах, морето! Мисли и недомислия отпреди 130 лета (галерия)

Екзотични наставления за къпане от (не)далечното минало

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

125 години от първото организирано изкачване на Черни връх