МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Изгубената България: Денят на детето е ден на възрастния
Децата са най-скъпите цветя на земята
Редактор : / 5746 Прочита 4 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
Децата са най-скъпите цветя на земята.
Обичайте ги!
Человек навсякъде се радва на песните на децата, на лекия им радостен смях, на усмихнатите им лица, на необмислените им обноски, на невинната им бъбривост. Радва им се человек и чувствува душевно облекчение. За окайване са ония, които не се отзовават на такава радост в присъствие на деца. Децата са най-скъпите цветя на земята, изпратени като птички да осветяват, да облекчават, да развеселяват уморения свят, нашия живот, толкова претоварен с грижи.
Портрет на дете, София, около 1890 г.
Кой не си отпочива при любящо дете, и не се погрижва да задоволи невинните му прищевки; кой не милва прегърналите го ръчички? Децата са най-скъпоценното дарение на тая земя. Децата предпазват человека от себелюбие, притвореност, от затворен живот и подбуждат към честна дейност със своите мили игриви обноски; опресняват, събуждат и засилват добродетелите му; внушават му честита дейност.
С какво самопожертвувание майката се лишава от спокойствие и ред, и необходимостта за живота ѝ за детето; как охотно бащата работи, за да достави радост на детето; с каква радост очакваме дете, как се грижим да го запазим от всякаква опасност и изкушения!
Портрет на момче, София, 1895 г.
Най-добрата отплата за тоя дар Божий можем да дадем чрез доброто отглеждане, доброто възпитание на детето. Да укрепим в децата любов към живота, към всичко живо на света, към человека, към животните, към цветята.
Тъй ще развием у него най-високите човешки чувства, първо условие, за да израстне достоен гражданин, и то ще внесе наоколо си облекчение, свежест и радост в душите ни.
Княгиня Надежда като дете, около 1904 г.
Мъртъв е онзи, който не полага грижи за дете, който се не вълнува пред невинната детска радост, не вижда благонадеждност в такава радост.
П. М. Матеев,
в. "Мир", май 1938 г.
Портрет на три деца (вероятно католици) от Пловдив, началото на ХХ век
Ден на детето - ден на възрастния
Няма по-жизнен въпрос за бъдещето на един народ от възпитанието на детето. Две са главните задачи на всеки възпитател, който не желае полаганите от него грижи да отидат напусто. Едната се изразява в запазване на детето от зловредни влияния - от всичко, което иде да обезсили грижите и усилията на възпитателя.
Другата се състои в създаване и осигуряване на детето на подходящи условия за хармонично развитие - нравствено и умствено, не по-малко от физическо.
Малко момиче, облечено в бяла рокля, София, 1909 г.
Нищо не оказва по-мощно, често дори съдбоносно въздействие върху детето от примера, който му дават възрастните. И най-добрите възпитателни методи бледнеят пред живия пример.
Детето усвоява с удивителна бързина и точност всичко, което му прави впечатление у възрастните. Не е ли един хубав и достоен за подражание пример равен на сто умни съвети? Всеки съвет, неподкрепен от жив пример, загубва всякакво значение за детето и отива напусто.
Ние възпитаваме детето добре или зле в зависимост от това, което сме и което самите правим.
У детето се оглеждат като в огледало нашите собствени слабости, пороци и грешки - не по-малко от нашите добродетели и светли страни. Не може да става и дума за добро възпитание там, дето детето става неволен свидетел на порочни склонности и некрасиви отношения.
Как биха могли да разцъфнат у него обич и съчувствие, когато то вижда равнодушието на своите близки към хорските нещастия и болки, когато се сблъсква дори с прояви на жестокосърдечие и грубост?
Как би могло да отвикне от лъжа, ако лицемерие и преструвка са всекидневно явление всред домашния или роднински кръг? Би ли могло да се всели в душата му благородство сред една атмосфера напоена от зложелателство, недоверие или завист? Възможно ли е образуването на характер у детето, ако то бъде предоставено, в отсъствието на майката чиновничка или работничка, на влиянието на улицата?
Деца се хранят в социална кухня за бедни, 20-те години на ХХ век
Почти всичко, което вършат възрастните, детето смята достойно за подражание. Подобно на нравствените недостатъци, възрастните му предават и всеки недостиг на естетическа култура.
Детето усвоява и лошия им вкус към проста литература, нехудожествена музика, към лош език и плоски шеги.
А как дълбоко се загнездя у детето споменът за всяка проява на алтруизъм, безпристрастие и справедливост, всеки жест на благородство, храброст и себеотрицание!
Отрицателни черти, които не бихме желали да срещаме у малките, трябва да заличим първо у самите нас. И не е толкова важно какви ще се покажем пред тях, а какви сме в действителност. Не трябва да се забравя, че личността на възпитателя оказва непосредствено въздействие върху детето. То интуитивно долавя много и от онова, което се крие от него - както доброто, така и лошото.
Сляпата родителска обич се е явявала неведнъж твърде лош възпитател и е водила към най-нежелателни последици.
Много родители правят съдбоносната грешка да не довиждат и търпят у своите деца недостатъци и склонности, които порицават, когато ги съзрат у другите. Със своята снизходителност те неволно подхранват у тях отрицателни черти, от които по-късно страдат и те самите.
Цигански деца пушат цигари, 20-те години на ХХ век
Знае се, че детето носи в себе си много нещо от своите родители: то наследява, повече или по-малко, не само тяхната физика, но и техния характер и нрав, техните качества и недостатъци. Едно сляпо себично чувство буди у мнозина родители някаква скрита радост при мисълта, че техните деца им приличат - дори и тогава, когато се касае за някой наследен недостатък.
Колко далеч е у такива родители благородното желание техните деца да ги превъзхождат - по умствена и нравствена култура, както и по физическо здраве!
Деца, облечени за представление в детска градина, София, 1926 г.
Денят на детето трябва да стане едновременно и ден на възрастния - ден на самоанализ и самокритика, ден на благородни решения и заричания. Тоя ден би трябвало да даде повод на възрастните да се позамислят върху своя собствен живот и своите отношения, както помежду си, така и към малките.
Той би трябвало да възбуди у тях желанието самите те да се озоват на едно по-високо равнище на нравствена, интелектуална и естетична култура. Защото, най-доброто, което можем да сторим за детето, е: да му създадем достойни образци за подражание - да превърнем самите нас в такива!
Проф. Андрей Стоянов,
в. "Мир", април 1936 г.
Жена наглежда детето си по време на жътва, 30-те години на ХХ век
Деца, облечени в народни носии, 30-те години на ХХ век
Деца до несъществуваща сега чешма с фигура на маймунка, Борисовата градина, 30-те години на ХХ век
Завършилите първи клас ученици в Американското училище, София, 1937 г.
София, манифестация по случай Деня на детето - клас незрящи деца, 40-те години на ХХ век
София, Борисовата градина, момиченце при чешмата с мечката, 50-те години на ХХ век
Рекламна фотография за Българско радио - “Предаването за най-малките започва”, 1958 г.
Мадан, детска градина, 60-те години на ХХ век
Пионерчета, участници в международната детска асамблея "Знаме на мира", 1979 г.
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}