1 юни е Международен ден на децата в почти всички бивши социалистически страни. В България се чества за пръв път през 1949 година по съветски почин, и се наричаше Международен ден за защита на децата.

Днес времето е друго, а празникът си остава. Само дето като чуеш за защита на децата, тутакси се сещаш за една агенция с това име и недоволството от нея; за един фонд за лечение на деца и извращенията в него; за протестите на фондации, конфедерации и родители срещу безчинствата на социални работници в структурите за работа с деца; за търговията с деца; за майките на деца-инвалиди, за протестите на бащите, лишени от родителски права; за безобразията в домовете за социална грижа и изобщо - за липсата на реална защита и правосъдие и в тази много чувствителна страна на живота ни.

В Бразилия новородено проходи с първия си плач, но 1 юни там не е празник на детето. Бразилците празнуват Световния ден на децата на 20 ноември - така е определен от ЮНЕСКО през 1954 г. В Япония пък Денят на детето мина - беше на 5 май. А Денят на детето в ислямските държави предстои - на 4 юли. Така че, както е видно, светът и "по празници" е разделен. Едно е валидно навсякъде по света - родителите обичат децата си. Няма нормален родител, който да не иска за детето си най-доброто бъдеще. Лошото е , че разделението и агресията в света пречат на хуманните планове, на живота като цяло. По време на войната в Сирия, с бежанската вълна към Европа, хиляди деца изчезнаха в безизвестност, а други се удавиха, заедно с родителите си, в опита им да пресекат нелегално границата по море.

Днес, на 1 юни, по света и у нас са се случили и други знаменателни събития, назад във времето. Например, през 1880 г. е приет първият държавен бюджет на Българското княжество. И в него са предвидени пари за откриването, а не за закриването на училища, както става днес. Малко българи знаят още нещо - че 1 юни е Ден на град Враца и на селата Априлово, Безмер, Гранитово, Гьоврен, Дуранкулак, Одърци, Свобода и Церово, в половината от които училищата са закрити!..

През 1935 година на 1 юни в Англия се въвеждат изпитите за получаване на свидетелство за правоуправление на автомобил. Въвеждат ги и в другите европейски страни. Остава съвсем малко до век оттогава, а днес у нас тези свидетелства се купуват, и по пътищата на България загинаха убити в катастрофи хиляди деца; много деца станаха убийци на пътя, заради липсата на такова свидетелство за правоуправление.

През 1979 г. на 1 юни ЦК на БКП взима решение на децата до 3 години и на бременните жени да се предоставят безплатни лекарства при домашно лечение. Днес, дори да се влачи по корем, бременната трябва да се замъкне до джипито си и да го помоли за някое по-евтино лекарство, защото мъжът й или е безработен, или е на ниска заплата. Мнозина са на мнение, че човек трябва да е луд, или безотговорен, за да роди, когато в живота си има толкова проблеми от социално-битов характер. Затова у нас безотговорно раждат преди всичко онези, които държавата безотговорно подкрепя. А защо го прави, ли? - Заради демографския срив. И заради популистките лозунги, макар да са в пълно противоречие със стандарта ни на живот.

Детските градини в много селища не достигат, а където ги има - таксите се оказват непосилни за много родители. Тези дни социологическо проучване посочи, че 75% от българите смятат, че таксите в детските градини трябва да отпаднат. Докато това се реши, ако изобщо стане, децата на протестиращите ще са пораснали!..

На утрешния празник родители, деца и подкрепящи граждански организации ще отбележат Деня на детето, като протестират пред сградата на МС на "Дондуков" - срещу неспазването на процедурите във връзка със Закона за домашното насилие, срещу неадекватната реакция на социалните по казуси с родителско отчуждение, срещу незаконното отнемане на деца от семейства и прочееq все нерешени проблеми.

И неволно на човек му хрумва да промени онова куплетче от детската песничка "Детство мое, пъстрокрила птица..." с "... отлетяла птица". Защото, децата си растат и отлитат от гнездото, а проблемите си стоят и застояват, без да се решават. Стареят! Вчерашните деца също остаряха. И понеже не можем нито да спрем времето, нито да решим проблемите си, на 1 юни се отдаваме на соц спомени: как сме били "зайчета" на празненството за Първа пролет в градината; как написахме първата си картичка с "Мила моя мамо, сладка и добричка", как станахме чавдарчета, а после пионерчета; как сме пели в училищния хор и как се биехме с учебниците по главата, понеже на никого не му идваше и на акъл да попита, дали училището, билетът в автобуса, водата от чешмата, или токът по жицата - струват пари!

Хубаво време беше, някогашният 1 юни!.. Защото бяхме деца, а сега сме възрастни. И защото едно е да празнуваш, а съвсем друго - да поемеш отговорност. Едно е да си дете, а друго - да си родител. Блъскаш си главата, как да дадеш на детето си "честна мускетарска" за бъдеще, което не можеш да предвидиш, камо ли - да обещаеш?!..

Еми МАРИЯНСКА

В Деня на детето ви предлагаме уникална галерия с носталгични снимки от времето на соца:

 Снимки: Архив IMPRESSIO