ЧЕРНО-БЕЛИ СПОМЕНИ
За Деня на детето - "аполитично"
С носталгия по детството и празника
Автор : / 2568 Прочита 0 Коментара
Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев
Международният ден на децата - 1 юни, води началото си още от 1925 г., когато в Женева се провежда Световната конференция по въпросите на детското здраве.
В България става популярен през 1949 г. , когато в Москва обявяват, че 1 юни ще бъде честван като Международен ден за защита на децата.
През 1950 г. Денят е официализиран от Съвета на Международната демократична федерация като Международен ден за защита на децата. Честван е тържествено в 51 страни в света.
През 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но тази дата не се възприема от страните от соцлагера и почти всички страни, членуващи в него, продължават да празнуват Деня на детето на 1 юни.
1 юни се отлбелязваше по доста по-различен начин от останалите тържествени дни, свързани с идеологията и политическата пропаганда. Социалистическият модел за честване на 1 юни може дори да мине за "аполитичен" празник - апотеоз на детството и радостта, свързана с него.
Традицията този ден да бъде отбелязван без "залитане" по политики, е позитивен подход, но днес той не ни помага да игнорираме от съзнанието си трайната проява на постдемократичните проблеми, свързани с децата на България.
Проблемите са толкова много, че онези поколения, които помнят нашето "преди" и правят сравнение с днешното "сега", стават все по-непримирими към лошите условия в детските градини, закриването на училища, заплахите от агресия и наркодилъри в училище и училищния двор, сниженото качество на преподаване, фалшивите матури, платеното образование. В социалната сфера не са решени въпросите с родителската грижа за децата инвалиди, за осиновяването и приемното родителство.
С толкова голям товар от проблеми на гърба, натрупани през последните три десетилетия, една нация трудно може да се посвети единствено и само на радостта от празника. Затова 1 юни все повече се превръща в сигнална лампа, която свети в червено за спешни мерки за промяна.
Дори децата да не усещат нещата по този начин, по който ги оценяват възрастните, именно възрастните са хората, които трябва да решат проблемите им - да осигурят сигурно и спокойно бъдеще на своите деца.
Днес политиците все по-рядко употребяват някогашните лозунги за "подрастващото поколение", което е "бъдещето на нацията". Тези соц матрици вече са изхвърлени от фразеологията им, но за жалост бяха подменени с други - не по-малко популистки, като "демографската криза", "дискриминацията на децата от малцинствените групи" и прочее нови теми. Те замениха старите соц лозунги по не по-малко досаден и напълно изпразнен от съдържание начин.
Народната мъдрост е наясно, че обещанията в речите рядко са се превръщали в реалност, но именно реалността е тази, която надделява над празните думи, защото тя е животът, който живеем и който ежедневно ни поставя задачи.
Ето защо тонът, с който се говори по темите, свързани с деца, трябва да бъде висок и дори толкова "премодулиран", че да чуят ясно всички, че:
Е грях на възрастните по света да има гладни и умиращи деца!
Е грях на възрастните да сеят войни, в които превръщат деца в сираци!
Е грях на възрастните деца бежанци да изчезват безследно!
И прочее, и прочее - изобщо, че зад всяка детска сълза стои нечий грях на възрастен!
На възрастен, който навярно е забравил, че някога е бил дете, което е искало да порасне голям, за да побеждава Злото като в приказките!..
Еми МАРИЯНСКА
Снимки: Иван ГРИГОРОВ
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fnostalgiya%2Fza-denya-na-deteto-apolitichno&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2018%2F06%2F01%2F1198253%2F768x432.jpg%3F_%3D1527844125&description=За Деня на детето - "аполитично"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}