Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За Деня на детето - "аполитично"

ЧЕРНО-БЕЛИ СПОМЕНИ

За Деня на детето - "аполитично"

С носталгия по детството и празника

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Международният ден на децата - 1 юни, води началото си още от 1925 г., когато в Женева се провежда Световната конференция по въпросите на детското здраве.

В България става популярен през 1949 г. , когато в Москва обявяват, че 1 юни ще бъде честван като Международен ден за защита на децата.

През 1950 г. Денят е официализиран от Съвета на Международната демократична федерация като Международен ден за защита на децата. Честван е тържествено в 51 страни в света.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Още

1 юни - ден за спомени и размисъл за бъдещето

1 юни - ден за спомени и размисъл за бъдещето

През 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата, но тази дата не се възприема от страните от соцлагера и почти всички страни, членуващи в него, продължават да празнуват Деня на детето на 1 юни.

1 юни се отлбелязваше по доста по-различен начин от останалите тържествени дни, свързани с идеологията и политическата пропаганда. Социалистическият модел за честване на 1 юни може дори да мине за "аполитичен" празник - апотеоз на детството и радостта, свързана с него.

Снимка: Иван Григоров

Традицията този ден да бъде отбелязван без "залитане" по политики, е позитивен подход, но днес той не ни помага да игнорираме от съзнанието си трайната проява на постдемократичните проблеми, свързани с децата на България.

Проблемите са толкова много, че онези поколения, които помнят нашето "преди" и правят сравнение с днешното "сега", стават все по-непримирими към лошите условия в детските градини, закриването на училища, заплахите от агресия и наркодилъри в училище и училищния двор, сниженото качество на преподаване, фалшивите матури, платеното образование. В социалната сфера не са решени въпросите с родителската грижа за децата инвалиди, за осиновяването и приемното родителство.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

С толкова голям товар от проблеми на гърба, натрупани през последните три десетилетия, една нация трудно може да се посвети единствено и само на радостта от празника. Затова 1 юни все повече се превръща в сигнална лампа, която свети в червено за спешни мерки за промяна.

Дори децата да не усещат нещата по този начин, по който ги оценяват възрастните, именно възрастните са хората, които трябва да решат проблемите им - да осигурят сигурно и спокойно бъдеще на своите деца.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Днес политиците все по-рядко употребяват някогашните лозунги за "подрастващото поколение", което е "бъдещето на нацията". Тези соц матрици вече са изхвърлени от фразеологията им, но за жалост бяха подменени с други - не по-малко популистки, като "демографската криза", "дискриминацията на децата от малцинствените групи" и прочее нови теми. Те замениха старите соц лозунги по не по-малко досаден и напълно изпразнен от съдържание начин.

Народната мъдрост е наясно, че обещанията в речите рядко са се превръщали в реалност, но именно реалността е тази, която надделява над празните думи, защото тя е животът, който живеем и който ежедневно ни поставя задачи.

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Ето защо тонът, с който се говори по темите, свързани с деца, трябва да бъде висок и дори толкова "премодулиран", че да чуят ясно всички, че:

Е грях на възрастните по света да има гладни и умиращи деца!

Е грях на възрастните да сеят войни, в които превръщат деца в сираци!

Е грях на възрастните деца бежанци да изчезват безследно!

И прочее, и прочее - изобщо, че зад всяка детска сълза стои нечий грях на възрастен!

На възрастен, който навярно е забравил, че някога е бил дете, което е искало да порасне голям, за да побеждава Злото като в приказките!..

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Иван ГРИГОРОВ

1/1

Снимки: Иван Григоров/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Календар

Препоръчваме ви

Ню Йорк, Ню Йорк - повече от век назад

Стар шведски филм буди носталгия у американците

Коя е истинската Лиляна Паница, извън филма "Недадените" и спектакъла на композитора Георги Андреев?

Българският евреин Самуел Ардити от години се бори за нейното признаване за "Праведница на народите"

Изгубената България: Тамя, руси плитки и огромни сини очи

След залповете на Аврора в България пристигат около 24 000 белогвардейци със семействата си и още много интелктуалци, благородници и артисти - общо около 35 000 души

Емигранти - изгубените мечти

"Човек умира и в гроба отива, а ликът му остава за спомен..."

Спомен за бащата на съвременната клоунада

Клоуни от два континента почитат Джоузеф Грималди в Лондон